№ 10
гр. Търговище , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500064 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Агенция “Път-на
инфраструктура“-гр.София, ЕИК *********, действащ чрез гл.юрисконсулт
Л.Ч.-Тодорова против решение №260161/23.12.2020г., постановено по гр.д.
№2139/2019г. на Районен съд-Търговище, с което агенцията е осъдена да
заплати на Й. Т. Й. от гр.Търговище обезще-тение по чл.49 от ЗЗД в размер на
11 500 лв. за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на
15.07.2019г. на автомагистрала "Хемус", около километър 383+200 на път А2
в посока гр.Шумен, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в
размер на 463.19 лв. за времето от 15.07.2019г. до 06.12.2019г. и със
законната лихва върху глав-ницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-06.12.2019г. до окончателното плащане; както и обезщетение по чл.49
от ЗЗД в размер на 15 000 лв., представляващо част от общо дължи-мото
обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди, изра-зяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на описаното ПТП, ведно с
1
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 604.17 лв. за времето
от 15.07. 2019г. до 06.12.2019г. и със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-06.12.2019г. до
окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на
2 871.04 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост въззивникът
моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове,
евентуално-за намаляване на присъдените обезщетения, поради прекомерност
и съпричи-няване на вредоносния резултат от ищеца.
Писмени отговори по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от ищеца и
подпомагащата ответника страна „Автомагистра-ли-Черно море“АД-
гр.Шумен не са постъпили.
В открито съдебно заседание процесуалният представи-тел на ищеца
адв.К.П. от АК-Търговище оспор-ва основателността на въззивната жалба и
моли за потвържда-ване на решението в обжалваната му осъдителна част.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира
следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.49 от ЗЗД са обосновани с обстоятелствата,
че около 19.00 часа на 15.07.2019г. при управление от ищеца на лекия му
автомобил “Тойота Авенсис 1.8 ВВТ-И“, рег.№ ***** от гр.В за гр.Търговище
по магистрала „Хемус”, отговорността за чието поддържане, ремонт и
създаване на условия за безопасно движение, чрез своите служители, е на
ответната агенция, около километър 383+200 на път А2 в посока гр.Шумен,
на пътното платно пред автомобила внезапно изскочило диво куче и при опит
да избегне удара с животното, загубил контрол над автомобила, блъснал се
вляво по посока на движението в предпазната мантинела, завъртял се и се
блъснал и от дясната страна, след което колата политнала в канавката, в
резултат на което ПТП получил разкъсноконтузни рани по главата,
охлузвания по теменната област на главата, масивни кръвонасядания по
вътрешната повърхност на лявата раменница, лява лакетна става и лява
предраменница, гърба и лявата поясна област, дълбоки охлузвания и оттоци
по дясната подколенница, както и загуба на съзнание, поставена му е диагноза
2
„синдром на ротаторния маншон на рамото“ и в следствие на преживяния
стрес изпаднал в тежко психическо и емоционално напреже-ние, с нужда от
чужда помощ в ежедневието, тъй като не можел да движи лявата си ръка,
изпитвал панически страх да управлява автомобил, нарушения на съня,
довело до медика-ментозно лечение, предписано от психиатър. Заради
продъл-жителното лечение на травмите и болките се наложило да напусне
работа и в периода 16.07.2019г.–17.09.2019г. бил в отпуск по болест, като
общия размер на неимуществените му вреди възлиза на сумата 60 000, от
които претендира сумата 15 000 лв., а на претърпените имуществени вреди, в
резултат значителните повреди по автомобила, продаден за 1 000 лв., при
застрахователна стойност от 11 500 лв.-в размер на 11 500 лв., за които до
настоящия момент не е възмезден от ответ-ника, задължен чрез своите
служители да изпълнява фун-кциите по управлението, поддръжката, ремонта
и създаването на условия за безопасно движение по автомагистралата.
С писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответната агенция
оспорва претенциите с възражения за липса на причинна връзка между
вредите и поведението на нейните служители, недоказаност на конкретните
обстоятелства относ-но настъпването на вредоносното събитие, както и
възлагане на третото лице-помагач да изпълни дейностите по доставка и
монтаж и подмяна на оградна мрежа на магистрала „Хемус“; позовава се на
случайно деяние или за вреда от безстопан-ствено животно, изключващо
отговорността му, евентуално- с възражение за съпричиняване на резултата от
страна на ищеца.
Подпомагащата ответника страна „Автомагистрали-Чер-но море“АД-
гр.Шумен оспорва основателността на претенции-те с възражения за липса на
предпоставки за търсената обез-вреда, с излагане на доводи и за точно
изпълнение на възло-жената му от ответника работа.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
На 15.07.2019г. ищецът управлявал собствения си лек автомобил
„Тойота Авенсис“, модел 1.8 ВВТ-И, рег. № **** в посока от гр.В към гр.
Търговище по магистрала „Хемус“, около километър 383+200 на път А2 в
посока гр.Шумен, когато на пътното платно внезапно изскача чакал, ударен
3
от автомобила, довело до загуба на контрол и ПТП с настъпили телесни
увреждания на ищеца и щети по автомо-била, възстановителните разходи по
които надхвърлят застра-хователната стойност от 12 500 лв., които
обстоятелства, както и липсата на предпазна оградна мрежа в участъка,
препят-стваща преминаването на животни, се установяват от показа-нията на
св.Вълчев-полицейски служител, посетил произше-ствието, св.Александров и
Петров-очевидци на инцидента, констатациите по протокола за ПТП от
15.07.2019г., огледа на приложения снимков материал, заключението на
съдебната авто-техническата експертиза, медицинската документация и
заключение на съдебно-медицинска експертиза, без да се опровергават от
показанията на св. Демирева, служител в ответната агенция, нито от
доказателствата за ремонт на огра-дата през 2017г.
С оглед регламентацията по чл.19, ал.1, ал.2, т.4 и §1, т.4 и т.14 от ДР на
ЗП, на ответната агенция, чрез нейните служители, са възложени
задълженията по спопанисването и създаването на безопасни условия за
пътуване на автомаги-стралата, включително поддържането в изправност на
пред-пазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на
животни на пътя.
Посочените нормативни изисквания не са спазени в кон-кретния
случай, предвид установените обстоятелства, поради което е налице
противоправно бездействие от служителите на ответната агенция по смисъла
на чл.45 от ЗЗД и причинна връзка на това поведение с настъпилите за ищеца
имуществе-ни и неимуществени вреди.От друга страна, безвиновната
отговорност по чл.49 от ЗЗД на юридическото лице не е изключена от други
фактори.Установеният от посочените доказателства механизъм на пътно-
транспортното произше-ствие не води на извод за случайно събитие, тъй като
неподдържането на защитната мрежа не е непредвидимо и непредизвикано от
никого обстоятелство, а изцяло в зависи-мост от волята на съответните
представители на агенцията. Съгласно показанията на св.Демирева, на около
600 м от мястото на инцидента се намира пътен възел, откъдето теоре-тично
може да е проникнало животното, но без конкретни данни за осъществяването
на тази вероятност, посочената отдалеченост, посоката на движение на
животното, внезапното му изскачане на високоскоростния път, липсата на
каквато и да е предпазна мрежа в този участък и то на значително отстояние
4
налагат извод, че появата на животното е именно от терена до участъка на
инцидента.
Ответната агенция отговаря и за поведението на третото
лице-„Автомагистрали Черно море“АД-гр.Шумен, на което е възложило
поддръжката на оградата, още повече-конкретни задачи в тази насока и в този
участък от магистралата не са поставяни на изпълнителя след 2017г.С оглед
вменените по закон функции на агенцията, липсват и предпоставки за
ангажиране гражданската отговорност на съответната община, или ловно
стопанство, които биха отговаряли при други обстоятелства, поради което
предявените искове за обезвреда срещу ответника са доказани по основание.
Съгласно заключението на назначената авто-техническа експертиза,
стойността на разходите за възстановяване на повредите по автомобила на
ищеца надхвърля застрахова-телната стойност на МПС от 12 500 лв., поради
което е налице т.нар. „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, при което
справедливият размер на обезщетението за имуществени вреди предпоставя
приспадане на получената от продажбата на автомобила цена от 1 000 лв. от
застрахователната стойност и възлиза на сумата 11 500 лв., със следваща се
лихва за забава по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на 463.19 лв.
за времето от 15.07.2019г. до 06.12.2019г.
При определяне размера на обезщетението за репари-ране на
преживените болки и страдания, предвид изискванията на чл.52 от ЗЗД,
следва да се отчете времевата им продължи-телност и интензитета им във
физически, психологичен и емоционален план.
В конкретния случай, приложената медицинска доку-ментация,
заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
психиатрична експертиза, както и свиде-телски показания установяват, че в
резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил множество телесни
увреждания- разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания по теменната
област, масивни кръвонасядания по лявата ръка, гърба и лява поясна област,
дълбоко охлузване и оток по дясната подко-ленница, „синдром на ротаторния
маншон на рамото“, изразяващо се в ограничени и болезнени движения в
лявата раменна става във всички посоки, с нужда от чужда помощ за един
месец и проведено домашно лечение над два месеца, с продължаващи болки
5
година след инцидента; преживян силен стрес след катастрофата, нарушения
на съня, загуба на апетит, страх да управлява и да се вози в автомобил,
потиснатост и притеснения от невъзможността да упражнява професията си,
обусловило нужда от специализирана психиатрична помощ и
медикаментозно лечение.Действително, посочените негативни изживявания
са преодолими с времето, но наред с описаните травми, съгласно показанията
на св.Александър Александров и св.Пламен Петров-очевидци на инцидента,
при произше-ствието ищецът е изпаднал за няколко минути в пълно
безсъзнателно състояние-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК, което състояние е опасно за живота и само по себе си изисква
значително възмездяване, поради което претърпените неимуществени вреди
на ищеца в тяхната съвкупност следва да бъдат оценени в размер на 20 000
лв.Същевременно, не се установява нарушение на правилата за движение от
страна на ищеца, конкретни факти за съпричи-няване не се твърдят и от
ответника, поради което не са налице предпоставки по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на дължи-мите обезщетения и предявеният частичен иск по чл.49
от ЗЗД в размер на 15 000 лв. следва да бъде уважен изцяло, ведно с
претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД в
размер на 604.17 лв. за времето от 15.07.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба-06.12.2019г.
При постановяване на обжалваното решение първоин-станционният съд
е изложил обстойни мотиви относно реле-вантите за гражданскоправния спор
обстоятелства, позова-вайки се на задължителна съдебна практика, които
мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав на въззивната
инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във
въззивното производство разноски в размер на 2 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с действителната фактическа и правна
сложност на делото, свързано със защита по четири искови претенции и не
обуславя извод за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
6
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260161/23.12.2020г., постановено по гр.д.
№2139/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ответника Агенция “Пътна инфраструк-тура“-гр.София,
ЕИК ********* да заплати на ищеца Й. Т. Й. от гр.Търговище,
ЕГН:********** направе-ните по делото във въззивната инстанция разноски
в размер на 2 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7