№ 2835
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510552 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 17050/2021 год. на СРС ІІ ГО 156 състав е признато за
установено на основание чл. 422 ал. 1 ГПК, че Г. Г. В., Й. Г. В. и Т. Г. Н., че дължат разделно поравно по 1/3 на
Т.С. ЕАД сумата от 1000 лева за имот и период, посочени, ведно с лихва от 08. 01. 2021 год. до окончеталното
плащане, както и сумата от 18.76 лева цена на дялово разпределение за посочен период, ведно с лихва от датата на
подаване на заявлението, като в останалата си част претенциите са отхвърлени. Съобразно уважената част
ответниците са осъдени на разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца Т.С. ЕООД.
С въззивна жалба на ответниците атакува се решението в установителната част, като се сочи да е неправилно,
иска се отмяната му поради това и отхвърляне на исковете за разликата. Сочи, че решението е недопустимо в
частта за дяловото разпределение, като се моли да бъде обезсилено, а производството по този иск да бъде
прекратено. Претендират се разноски в производството. Пред районния съд не е проведено пълно и главно
доказване на основанието и размера на претенцията. Цената на топлинната енергия не е определена правилно от
дружеството. В тази връзка дължимата сума е 800 лева, а не 1000 лева, както е приел районният съд. Считат и
размера на лихвата да не е определен правилно.
В отговор на въззивната жалба ищецът я счита за неоснователна и се моли съдът да постанови решение за
отхвърлянето й, като се претендират разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Отговор на жалбата не е депозиран в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК от помагача на ищеца.
С разпореждане по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл на 08. 09. 2021 год.
Представена е молба от пълномощника на ответниците адвокат Р. от 03. 10. 2022 год.
Депозирана е и молба от ищеца, чрез юрисконсулт М. на 11. 10. 2022 год.
Страните не са заявили доказателствени искания пред въззивния съд на основание чл. 266 ГПК.
1
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответниците против решението в установителната му част е депозирана в срока по чл. 259
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Пред районния съд не е проведено пълно и главно доказване на основанието и размера на претенцията. Цената на
топлинната енергия не е определена правилно от дружеството.
Това са оплакванията с въззивната на ответника жалба.
Районния съдия е изготвил обширен е подробен доклад на основание чл. 140 и сл. ГПК обективиран в
определение от 23. 04. 2021 год. В него е произнесено възражението за недопустимост на исковете, поради което
въззивният състав, като възприема становището на районния съдия, прави същия извод исковете са допустими.
В открито съдебно заседание, проведено на 27. 05. 2021 год. ответниците, редовно призовани, не са се явили и не
са били представлявани. Ищецът чрез юрисконсулт К. е заявил, че няма да сочи доказателства и е помолил
докладът да се приеме за окончателен. Това е сторил и районният съдия.
Приети са представените с исковата молба, отговора й и трето лице помагач писмени доказателствени средства.
Надлежно оспорване на писмените доказателства не е налице. Също без надлежно оспорване по ГПК е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът приема ССЕ, като обективно, изчерпателно и
добросъвестно изготвена. Страните нямат други доказателствени искания. Даден е ход на устните състезания.
На поставените с въззивната жалба въпроси изчерпателен отговор е даден с мотивите на решението на
първоинстанционния съдия, поради което преповтарянето им не е необходимо. Писмените документи не са
оспорени от ответника по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК, според императивното правило на който законов текст
Оспорване на истинността на документ - Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на
документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е
представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Такива
хипотези не стоят пред съда, видно от процесуалното поведение на пълномощника на ответниците.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен съдебен състав, че фактическата обстановка
е правилно установена и удостоверена, когато писмените доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК,
експертните заключения не са оспорени по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, поради което се кредитират като
последователни и взаимно корелиращи си. За обратното ответниците не са ангажирали свои доказателства,
предвид процесуалното на пълномощника им поведение. Ето защо оплакванията с жалбата са голословни и
съставляват само твърдения, които са недоказани, откъдето и неоснователни.
По делото са представени достатъчно категорични доказателства, от които е видно, че третото лице помагач е
надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение, същите удостоверяват изпадането в забава на
ответниците.
Видно от заключението на неоспореното, прието и кредитирано заключение на вещото лице присъдената сума за
дялово разпределение е дадена правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба по такива въпроси.
Заключението е изготвено на база проверени документи, посочени изчерпателно в раздел ІІІ на същото.
На 12. 05. 2021 год. е представено и заключение на СТЕ, според което цените на КЕВР, определени от Комисията
и въведени от ищеца по периоди са дадени конкретизирано по пера в т. 7.
Сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия от третото лице
помагач, като сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от дружеството по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
2
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за Топлоснабдяването.
Други оплаквания с въззивната на ответника жалба няма заявени.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен
въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивниците ответници част следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивниците и ответници в първоинстанционното производство разноски не се
следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на молба, като възражение за прекомерност не е
сторено от страна на ответниците.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 22. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 17050/2021 год. на СРС ІІ ГО 156 състав,
в обжалваните части.
ОСЪЖДА Г. Г. В. ЕГН **********, Й. Г. В. ЕГН ********** и Т. Г. Н. ЕГН ********** да заплатят на Т.С. ЕАД,
ЕИК **** разделно поравно по 1/3 100 лева /Сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт
пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Техем Сървисис ЕООД – фирма за дялово разпределение и трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4