№ 23
гр. П., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720105103 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.422
и чл. 415 от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация”
ООД – гр. П., е поискало да бъде осъден ответника Б. И. Я., да заплати сума в размер на
3840.79лв., представляваща стойността на доставена, отведена и ползвана, но незаплатена
вода за водоснабден имот находящ се в гр.П., ул.”М.С.” **, *, *, за периода от 10.07.2019г.
до 28.01.2022г., както и сумата от 533.21 лв., лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.08.2019г. до 17.06.2022г., лихва за забава на месечните плащания за периода
от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г., до окончателното заплащане на
главницата, както и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил така
предявените искове по основание и размер с твърдението, че вземанията на ищеца са
погасени по давност за част от периода.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че водоснабденото жилище е собственост на ответника Б.
И. Я., което обстоятелство се потвърждава и от представеното от ищеца удостоверение
№22/МСИ-1586-1/23.12.2022г. на Община П. – Дирекция „Местни приходи и такси“.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно
1
чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За
периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата,
отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.
По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в
сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на
разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване
на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна
възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата,
обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ,
бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба №
9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и
потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия
за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират
приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия
от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа
преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни
отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази
връзка следва да се отбележи, че ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственикна
водоснабденото жилище.
В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на
абонатен № *******, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-
икономическа експертиза с вещо лице В. П., следва да се приеме, че е потребител на
предоставяните от последното услуги. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че
между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на
доставчика.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен иска, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното
извлечение от партидата на ответника абонатен № *******, както и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния
2
период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на 3840.79лв. Тази
сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на
всяка една от фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от
сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за
всяка една от фактурите за периода от 10.08.2019г. до 17.06.2022г., е в размер на 533.21 лв.
На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.09.2022г., до
окончателното и изплащане.
С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото
дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените
по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е
изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските
книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в
съдебното производство, а факта за водено редовно счетоводство се установя от
изслушаната експертиза.
Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи
съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на
ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на
ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На
доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и
доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната
страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова
плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа
експертиза.
Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е
направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три
години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца.
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди
23.09.2019г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 23.09.2022г., /, са били погасени по давност. Предвид
горното съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което за периода от
23.09.2019г. до 28.01.2022г., ответника дължи сумата от 3598,65лева, представляваща
стойност на ползвана и отведена питейна вода и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 475.06 лева, за периода от 01.11.2019г. до 17.06.2022г., като до
посочения размер исковете се явяват основателни, а до пълните предявени такива за
главница и лихва следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни,поради погасяване на
част от вземанията по давност.
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
3
ищцовото дружество сумата от 679.88 лева, направени разноски по делото, изчислени
съобразно уважената част на исковите претенции.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Я. с ЕГН **********, от гр.П., ул.”М.С.” **, *, *, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от 3598,65 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и ползвана, но незаплатена вода за периода 23.09.2019г.
до 28.01.2022г., както и сумата от 475.06 лева, лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.11.2019г. до 17.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23.09.2022г., до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до
пълния предявен размер от 3840.79лв., за периода от 10.07.2019г. до 28.01.2022г., както и
сумата от 533.21 лв. лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2019г. до
17.06.2022г., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА Б. И. Я. с ЕГН **********, от гр.П., ул.”М.С.” **, *, *, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от 679.88 лева, направени разноски по
делото, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4