№ 104/14.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №217 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ М.
Р. М.с фирма М. Р. – с.С., общ.Х., обл.Х., ЕИК ***– чрез адв.А. от ХАК, против
Решение №260000/04.01.2021г., постановено по АНД №282/2020г. на РС Харманли.
Сочи се, че решението било неправилно и необосновано, съдът не обсъдил всички
оплаквания и възражения, като така не изпълнил задължението да извърши пълен
служебен контрол на обжалваното наказателно постановление. Бил направен
неправилен и неверен анализ на доказателствата, като възприетата от съда фактическа
обстановка била в нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на
доказателствата. Неправилно съдът посочил, че безспорно превозвачът не е
изпълнил императивното изискване на чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните
превози, тъй като безспорно не било спазено разписание за съответната
транспортна схема. Нито съдът, нито административнонаказващият орган, посочили
изрично в несъответствие с кое изискване от ЗАвП, ЗДвП или подзаконовите им
нормативни актове не е извършен превоза. Освен това АУАН бил съставен само в
присъствието на един свидетел, който не бил очевидец, а в този случай съгласно
разпоредбите на ЗАНН актът следвало да бъде съставен в присъствие на двама
други свидетели. Не било посочено мястото точно, ясно и конкретно, липсвала точно
и ясно изразена воля, поради което било нарушено правата на защита. Така било
нарушено и изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като съдът не можел да
изменя и допълва мотивите на административнонаказващия орган. Посочено било, че
нарушението е извършено на Автогара Х. с. без никаква друга конкретизация, но
това не било място, а фирмата на търговско дружество, поради което липсвала
напълно конкретизация и яснота за мястото на нарушението. Посочената за
нарушена разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗАвП била бланкетна и препращаща норма и
в НП не било посочено в коя връзка се прилага, а това било и част от правната
квалификация на нарушението. От тук следвал и изводът, че не били посочени
точно всички обстоятелства на нарушението от обективна страна и законовите
разпоредби, които били нарушени. В случая било прието, че нарушението било
извършено чрез бездействие – не е извършил превоз по възложената пътническа
линия, а после – че е извършил превоза в 17,30ч, а не в 16,30ч. и така не било
ясно дали 17,30ч. е начален час на тръгване или на пристигане, нито къде се
приема, че е довършено нарушението. Неясно било какво приема наказващият орган
– че не е изпълнил възложената автобусна линия, или че превозът е извършен със
закъснение. Това били две отделни изпълнителни деяния. Наред с това се твърди,
че деянието било маловажен случай, тъй като имало данни, че превозът е
извършен, но със закъснение, както и не било изследвано дали това се дължи на
технически или други причини, а наказващият орган бил длъжен да изясни всички
обстоятелства по случая. Доводите на съда при преценка на чл.28 от ЗАНН били
напълно бланкетни и необосновани. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно
решение, като бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът РД Автомобилна администрация Стара Загора не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
С обжалваното решение Районен съд Харманли потвърждава
Наказателно
постановление №43-0000191
от 30.06.2020г. на и.д. Директор РД Автомобилна администрация Стара Загора, с
което на ЕТ М. Р. – с.С., обл.Х., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП e определена
имуществена санкция в размер на 200 лева, за това, че виновно е нарушил чл.19,
ал.4 от ЗАвП. Приел е, че на 27.01.2020г. - около
17.30ч., на Автогара Х. с., лицензираният превозвач ЕТ М. Р. – с.С., обл.Х.,
притежаващ Лиценз на Общността №10457 за извършване на пътнически превози, не е
изпълнил възложената му автобусна линия от гр.Х. до с.О. с маршрутно разписание от 09.01.2020г.
и час на тръгване 16,30ч. от Автогара Х. с., което било видно от пътен лист №424851
и Дневник за изпълнение на курсовете на Автогара Х. С.. Превозът бил извършен с автобус
марка Мерцедес, рег.№Х 5438 КН, собствен на ЕТ М. Р., в 17,30ч. вместо в
посочения в маршрутното разписания час 16,30ч. Не са установени от съда
допуснати процесуални нарушения – АУАН бил съставен при условията на чл.40,
ал.1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице и в присъствието на жалбоподателя,
а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Съставеният АУАН
и издаденото наказателно постановление отговаряли на всички изисквания на ЗАНН
относно формално съдържание. Съдът приел, че в случая безспорно превозвачът не
е изпълнил императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗАвП, тъй като не
било спазено разписание за съответната транспортна схема, а санкционната норма
на чл.105, ал.1 от ЗАвП била правилно приложена, тъй като включвала в
хипотезата си фактическия състав на нарушеното правило за поведение. Обсъдено
било и че нарушението не се отличава със степен на обществена опасност,
различна от обичайната за съответния вид, поради което не била приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Така
постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.218 от АПК съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Относимите факти са възприети от
съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и преценка
на събраните по делото доказателства.
Касационната
инстанция счита, че при провеждане на административнонаказателната процедура
няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. АУАН, както и НП, са съставени в съответната
форма, от компетентни лица, както и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. По отношение на изложеното
възражение в касационната жалба за съставяне на АУАН в присъствието на един
свидетел и в нарушение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, съдът намира, че е
неоснователно. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1-3 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението; когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие; при липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствената възможност АУАН да се
състави в отсъствие на свидетели е визирана в чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който
е свидетел по съставяне на акта. Възражението на жалбоподателя за нарушение на нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се явява неоснователно, тъй като самият
законодател допуска възможност за
съставяне на акт и без свидетели, когато нарушението е установено въз основа на
официални документи. В самия акт за установяване на административното нарушение
изрично се посочва, че описаното нарушение се установява при проверка на
документи – пътен лист №424851 и дневник за изпълнение на курсовете на Автогара
Х. с.. Последните са приложени в преписката и са официални
удостоверителни документи, които представляват годно доказателствено средство.
Относно тях няма спор, че са съставени по установения ред и форма от съответно
лице в кръга на службата му, както не са спорни и положените в тях подписи,
поради което и са ценени от административнонаказващия орган, а и от въззивната
инстанция. В този смисъл АУАН е съставен именно в присъствието на един свидетел,
който е свидетел при съставяне АУАН, т.е. възраженията за нарушение на
разпоредбите на чл.40 от ЗАНН се явяват неоснователни. Дори да се приеме, че е
налице допуснато нарушение, тъй като не е изрично посочено, че е съставен акта
на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, то това не е нарушение от категорията на
съществените, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата
на нарушителя. Посоченото обуславя извод на касационната инстанция, че
не е допуснато нарушение на процесуалните правила на чл.40 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. Но следва да се има
предвид и че в случая в АУАН се установяват факти, които обуславят
съставомерността на деянието, времето и мястото на извършване на нарушението и личността
на нарушителя /едноличния търговец - превозвач/. Действително в Пътен лист
№424851 и Дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Х., започнат на 11.01.20г. има
разминавания и поправки, които не са били коментирани от въззивната инстанция.
Доколкото обаче съгласно Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБългария – чл.57, ал.4, във водения от
автогарата дневник се вписват данните за пристигащи и заминаващи автобуси след
всяка заверка на пътен лист, то установеното от настоящата касационна инстанция
/поправка в пътния лист на часа на тръгване - 16,30/17,30, както и
несъответствието в дневника на посочен час на тръгване/пристигане по курс от Х. до О. – 17,30/17,20/ единствено подкрепя установеното от административнонаказващия
орган и правилния извод на въззивния съд, че превозът не е бил
извършен/изпълнен при спазване на утвърденото разписание в начален час 16,30ч.
Още повече, че и самият жалбоподател няма твърдения автобусът да е тръгнал в
16,30ч.
Касационната инстанция намира за
неоснователни и наведените възражения, че описаното като обстоятелства на
нарушението от обективна страна не било пълно и точно, тъй като били посочени
две отделни изпълнителни деяния – неизвършен превоз по възложената пътническа
линия и извършен превоз със закъснение. В случая от административнонаказващия
орган е установено от фактическа страна, че превозвачът не е изпълнил
възложената му автобусна линия от гр.Х. до с.О. с Маршрутно разписание от
09.01.2020г. и час на тръгване 16,30ч., като няма спор за така възложената на
превозвача автобусна линия и часовете на маршрутното разписание. Действително
описанието на изпълнителното деяние е твърде кратко и ограничено, но
същевременно е достатъчно конкретно и ясно, като съдържа всички изискуеми
елементи, за да бъде конкретизирано нарушението – пълно неизпълнение на
задължението да бъде извършен съответния превоз с начален час, а не неточно
неизпълнение /напр. неспазване на маршрутно разписание или закъснение при
отделна спирка/. Нещо повече – описанието включва не само конкретните данни за
неизпълнено задължение по възложена автобусна линия в съответния час за
тръгване от разписанието, но и допълнително установява, че час след задължителния
по разписанието час на тръгване – 16,30ч., е извършен превоз, който не е
съобразно маршрутното разписание. Последното дава възможност за разбиране на
конкретното извършено като нарушение в настоящия случай и то без да се създава
възможност за объркване или неразбиране от страна на нарушителя. Поради това
съдът не споделя становището на жалбоподателя, че описанието не е точно и е на
две изпълнителни деяния – изпълнителното деяние е посочено изрично и точно като
неизпълнение на възложена автобусна линия в час 16,30ч. от маршрутното
разписание. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на санкционираното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
правото си на защита. Самото нарушение е описано словесно, а така също и с
посочване на правната му квалификация – чл.19, ал.4 от ЗАвП. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна
норма съответства на установеното нарушение. Тук следва да се отбележи, че
касационната инстанция не споделя като изложеното във възражението на
жалбоподателя, че било необходимо да бъде посочена точна разпоредба на ЗАвП, по
която е следвало да бъде ангажирана отговорността на нарушителя. В случая
правилно РС Харманли сочи, че разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП определя фактическия състав на нарушеното правило за поведение – превозвачът е
длъжен да изпълнява възложената автобусна линия и разписания, като поради
установеното в конкретния случай нарушение – пълно неизпълнение на съответния
превоз, а не неточното му изпълнение, не е нужно да бъде сочена друга норма от
закона или подзаконовите актове, за да бъде формулирано юридически прецизно извършеното
нарушение. Това би било необходимо в случай напр. на неточно неизпълнение –
чл.37а, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, или при установено нарушение превозвачът да осъществява ежедневен
контрол върху своевременното отчитане на превозните документи /чл.30, т.4 от
същата наредба/.
Неоснователно
е и възражението, че мястото на нарушение не било посочено ясно и конкретно. Фактът,
че в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на Автогара Х. С. без изрично посочване, че това е в гр.Х., не води до различни правни
изводи, тъй като в НП се съдържат конкретните факти по случая - кога, къде,
кой, при какви обстоятелства, какво е извършил нарушителят. Още повече –
общоизвестен факт е и с оглед именно на извършването на автобусни превози, че Автогара Х. С. се
намира в гр.Х., като в случая не е
необходимо конкретното посочване на административния адрес на автогарата. От друга страна
така определеното като място на нарушение не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е
налице.
По отношение на възражението за
приложение на чл.28 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция споделя изводите на
Районен съд Харманли, като се има предвид и че административното нарушение по чл.19, ал.4 от ЗАвП не е с
резултатен характер и не е необходимо за реализирането му да са настъпили
вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение на неизпълнение
на превоз по възложената автобусна линия с начален час по съответното маршрутно
разписание. При правилната квалификация на нарушението
административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл.105, ал.1 от
ЗАвП.
Според санкционната норма за установеното нарушение се предвижда
административно наказание глоба в размер от 200 лева.
С
оглед изложеното касационната инстанция счита, че касационните оплаквания на
жалбоподателя не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260000/04.01.2021г.,
постановено по АНД №282/2020г. на РС Харманли.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.