Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 02.09.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 492 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 225/2019 от 24.06.2019 година на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при
Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, с което на Х.М.
(Hassan Mahmoyd), роден на *** ***, Сирия от Федерална Република Германия, със
съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 14а, ал. 1
от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
(пункт ІІ);
на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в
полза на Държавата златни изделия – гривни и синджири с общо количество
264.30 гр. (пункт
І) и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 520
евро, внесена по набирателната сметка на Териториална дирекция Южна морска в
„Банка ДСК” ЕАД като е задържана левовата равностойност на 1 000 лв. (пункт
ІІІ).
Жалбоподателят
Х.М. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.И., моли за отмяна на
процесния акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – в документите,
приложени в преписката били налични противоречия по отношение на описанието на
нарушението, което водело до липса на яснота и конкретика; лицето С.С.К. не
било очевидец на нарушението, а бил вписан като свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, поради което била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН; не била
дадена възможност на жалбоподателя да декларира носените от него златни накити,
тъй като при пристигането му на Митническия пункт (МП) митническият служител е
казал нещо на български език, което е останало неразбрано от жалбоподателя,
както и не му била дадена Валутна митническа декларация по образец; не бил
назначен заклет преводач и жалбоподателят не бил запознат със съставения Акт на
немски език и Актът и НП били съставени от некомпетентни лица.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят
Х.М. не се
явява. За него се явява адвокат Д.И., която пледира за отмяна на атакувания акт, тъй
като показанията на разпитаните свидетели били в противоречие с писмените
доказателства и не бил съставен Протокол за личен преглед при наличие на извършен
такъв.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска”, редовно призовани на посочения
съдебен адрес,
изпращат представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Пледира същото да бъде потвърдено
изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 31.01.2019
година около 14.00 часа на МП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, от Република Турция влиза в страната ни (Република
България) на път за Федерална Република Германия, лек автомобил марка „Фолксваген”
с немски регистрационен номер BRAMN135,
управляван от немския гражданин Х.М.. В автомобила не пътуват други лица.
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” на трасетата за влизане и излизане, в близост до линията за
митнически контрол има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително и английски, немски, руски, френски, турски,
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират
носените от тях стоки, включително златни изделия, и валута над определени
размери. Това обстоятелство е ноторно известно, като
сведения за същото дават в показанията си и свидетелите И.Д.Д. и С.С.К..
Действията във връзка с редовния митнически контрол спрямо жалбоподателя Х.М., са
осъществени именно от свидетеля И.Д., който приканва устно на турски език, който
владее говоримо (дотолкова че да зададе въпроса и да разбере отговора), лицето
да декларира носените от него стоки, лични вещи и валутни ценности, поставяйки
му конкретен въпрос в този смисъл. На тази покана и въпрос от негова страна,
получава отрицателен отговор също на турски език, като жалбоподателят Х.М. заявява,
че няма и не обявява каквито и да е вещи, подлежащи на деклариране.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е извършена митническа проверка на автомобила и на багажа на водача, при
която са открити в джоба на якето на Х.М. недекларираните златни накити
(изделия от жълт метал), които не са декларирани по установения ред. Същите
представляват гривни и синджири. За извършената проверка е съставен Протокол с
№ 19BG9931Н003497 от същата дата, в който в графата, сочеща
водача на превозното средство са посочени името и идентификационните данни на
друго лице, различно от жалбоподателя.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия
от Х.М., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от
благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист –
златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави
необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице В. Димитрова
Димитрова, след анализ и изследването им, установява,
че се касае за златни изделия, представляващи гривни и синджири, окачествява
същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си
констатации обективира в писмено Заключение,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава
изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото
лице индивидуализира конкретно, откритите недекларирани изделия, представляващи
предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение,
определя и тяхната парична равностойност, възлизаща на сумата 17 972.40 лв. и
при единична цена 68 лв. за грам/злато проба 916. Експертизата не се оспорва от
страните.
В хода на митническата проверка, след констатираното
наличие на носени и недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване
произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя Х.М.
на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в
писмена форма, изготвени саморъчно от него на немски език, придружени с
надлежен превод на български език. Последните са приложени към АНП и видно от
тяхното съдържание, обективираното изявление по своя
смисъл е с характер на предпроцесуално признание от
жалбоподателя относно собствеността на намерените златни накити на семейството му.
С това лицето Х.М. изяснява предназначението на недекларираните от него златни
изделия при влизането му в страната.
При тези фактически обстоятелства, митническият орган
приема, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата 31.01.2019 година,
свидетелят И.Д.Д. – служител в сектор „Борба с наркотрафика”, отдел „Борба с
наркотрафика Южна морска”, Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”,
съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 168 против
жалбоподателя Х.М.. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено
деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 18,
ал. 1 от ВЗ - цифрово вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите
разпоредби на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на
финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се в недеклариране при внос
златни изделия, подробно описани в Акта, пред митническите органи, влизайки в
страната ни от Република Турция, с което Х.М. е осъществил състава на нарушение
по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Актосъставителят излага и фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва - подробно и
намерените укрити и недекларирани изделия от злато, посочвайки конкретно тяхната
проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са
изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в Заключението
на вещото лице. Процесните изделия от злато, предмет
на нарушението, се задържани със съставения АУАН от контролния – митнически
орган. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 0135198 от 31.01.2019
година и впоследствие те са предадени за съхранение в склад на Териториална дирекция
Южна морска видно от Приемателно-предавателен протокол от същата дата.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя Х.М., както и на свидетел – С.С.К., също митнически служител на
МП „Капитан Андреево”, след което свидетелят В.В.Г.
извършва превод от немски на български език и обратно. АУАН е надлежно редовно
предявен и връчен на нарушителя Х.М. – лично, на дата 31.01.2019 година, когато
е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в Разписка,
инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от нарушителя,
като нарушителят Х.М. не вписва в графата, касаеща възражения такива.
За
обезпечаване на евентуалното вземане по така съставения АУАН е задържана
сумата от 520 евро, внесена по набирателната сметка на Териториална дирекция
Южна морска в „Банка ДСК” ЕАД.
На всичко описано до тук митническият служител С.К. е очевидец.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
възражение.
Въз основа на посочения АУАН,
на 24.06.2019 година И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска” в качеството на
наказващ орган с делегирана компетентност, издава обжалваното НП № 225/2019, с
което налага на жалбоподателя Х.М., административно наказание „Глоба” в размер 1 000 лв. на основание чл. 18, ал.
1, вр.чл. 14а, ал. 1 от ВЗ за извършеното нарушение на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ (пункт ІІ). Също така, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ с НП е
постановено и отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението -
недекларираните изделия от злато, подробно индивидуализирани по вид, количество
и грамаж в диспозитива на НП – пункт І от същото и е задържана за обезпечение
сумата от 520 евро (пункт ІІІ). Обжалваното НП е
редовно връчено на посочения с Молба с вх.№ 32-135911/09.05.2019 година съдебен
адрес на жалбоподателя по пощата на дата 02.07.2019 година. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира в кориците на
делото. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 110/04.02.2019
година на Министъра на финансите доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на Началника на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Министърът на финансите делегира
правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Началниците на териториалните
отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР”, служебно известно е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП,
както и е представена Заповед № 7182 от 07.06.2019 година. Т.е. И.Д. Началник
на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министъра на
финансите по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Представената по делото и приета като доказателство Заповед
№ ЗМФ – 495/21.04.2010 година година на Министъра на
финансите доказва материалната компетентност на актосъставителя по отношение на
митническите органи. В тази връзка е представена и Заповед № 1388 от 04.01.2019
година, касаеща заеманата от свидетеля Д. длъжност към датата на нарушението.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от
АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както
писмените, така и гласните доказателства са относими
към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители – свидетелите И.Д., С.К.
и В.Г., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна
насоченост и взаимно допълващи се, изцяло кореспондират и се подкрепят от
съдържанието на писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и
приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН). Също така са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелстват. Не се установява първите двама от свидетелите – митнически служители да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Съдът възприема свидетелските
показания на тримата свидетели, изцяло за обективно верни и ги кредитира с
доверие, считайки ги за добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите Д. и К. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество - митнически инспектори към онзи
момент и към настоящия, т.е. служители на Агенция „Митници”, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания на посочените трима свидетели са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – К., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО,
следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на тримата свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване
от жалбоподателя Х.М., с оглед установените факти на влизането му в страната,
идвайки от Република Турция, извършването на митническа проверка и намирането в
Х.М. на конкретното количество златни изделия, поставени в джоба на якето му,
както и за бездействието от страна на
жалбоподателя Х.М., изразено с дадения отрицателен отговор във връзка с
декларирането. От тук и изводим като доказан отрицателният факт на
недекларирането на тези носени стоки от Х.М..
За пълнота следва да се
посочи, че действително свидетелите не си спомнят някои подробности от
случилото се, касаещи моделът и цветът на процесния автомобил, цветът на якето
на жалбоподателя и т.н., но Съдът приема, че това се дължи на отдалечеността на
случилото се във времево отношение. От друга страна посочената липса на спомен
относно някои незначителни детайли също е индиция в подкрепа на извода, че
изложеното от тях отговаря на обективната истина. Напълно логично и нормално е
повече от половин година след случилото се участниците в него да са забравили
някои факти (освен ако те не са свързани с някакви важни за тях обстоятелства,
каквито обаче по делото не се навеждат).
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
С
доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска)
експертиза, т.е. комплексна такава,
назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която
се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато,
както и тяхната парична равностойност – в общ размер 17
972.40 лв. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство. Доколкото
изготвилият я експерт – В. Димитрова е включена в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт за
съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд –Хасково,
публикуван в Държавен
вестник (за 2019 година), същата безспорно има качеството на вещо лице
по смисъла на Наредба № 2 от 29.06.2015 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на
Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение
относно нейната квалификация на
специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в
указания
Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 10.„Оценителни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с
благородни метали и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт
и продажба на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована и правилна Оценителната – златарска
експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа
необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата
по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото лице
и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с
направени изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради
това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този
доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в
настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на
НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно
даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено
средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването
на конкретните стоки и установяването на тяхната парична равностойност, с оглед
вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост от
специални знания и умения с каквито органът не разполага.
Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се
пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването
на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране
на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК,
а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в
чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в
административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН,
а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По
дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като
типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални
срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност,
би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички
процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се
изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се
назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия
по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е
осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит,
позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във
връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност,
относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая,
всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице,
съответно и съдържанието на експертното Заключение са спазени
според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо,
решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното
Заключение,
изготвено в административната фаза на производството, за определяне вида
и пазарната/парична
стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение.
Наведените възражения относно липсата
на съставен Протокол за личен преглед, Съдът намира за неоснователни, тъй като
подобно процесуално действие (личен преглед) не е било извършвано. Предметът на
нарушението е бил открит при редовно протекла физическа митническа
проверка.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно
от датата й на депозирана в „Български
пощи” ЕАД, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП,
включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено,
съобразно правомощията си и релевираните от защитата възражения, Съдът не констатира
наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Х.М. е
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство -
във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно
задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право
на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо,
преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47
и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния
Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В
конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен
надлежен превод. Дори и да не се възприеме
изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен
преводач при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят Х.М.
се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си, както и му е връчено
обжалваното НП на посочения от него съдебен адрес. В съдебно заседание жалбоподателят
Х.М. е представляван от адвокат. Т.е. лицето е
организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат.
За пълнота
следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е
бил осигурен преводач от немски език на жалбоподателя и такъв реално е
участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът
приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и
съдържанието на приложения в АНП - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид
наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за
участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на преводача В.В.Г.
– свидетел по делото, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите имена е налице пълно индивидуализиране на
посочения преводач и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. Т.е. посочването на имената и подписа на преводача в АУАН е
достатъчно той да бъде индивидуализиран, а при възникнал спор във връзка с
компетентността му или с извършването на превода, няма пречка посоченото лице
бъде разпитано от Съда (в този смисъл е и Решение № 437 от 28.06.2019 година,
постановено по КАНД № 241/2019 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Хайгухи Бодикян ),
както е сторено и в настоящия случай. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Настоящият въззивен
състав счита, че не е задължително в административното производство да бъде
използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване липсва
както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК.
Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване правата на Х.М., тъй като актосъставителят
Д. е разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач – свидетеля Г., съдържанието на Акта на един от говоримите от него езици,
а именно немски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят
Х.М. не е направил изявления за неразбиране на
съдържанието му, подписал го е, а отделно от това е дал и Писмени обяснения за
причините поради които не е декларирал пренасяните от него златни изделия от
Република Турция, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и
нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези данни и след като
актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението са се убедили, че жалбопдателят Х.М. е разбрал съдържанието на предявения му Акт и го е
подписал, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото и на защита в
административнонаказателния процес. В случая това право не е накърнено и с
оглед обстоятелството, че на територията на МП „Капитан Андреево” е имало
указателни табели, включително и на немски и на турски език относно режима на
деклариране. С оглед изложеното, изводът на настоящият Съдебен състав е че на
жалбоподателя Х.М. е осигурена възможност да
разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и
правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация
от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно
отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод,
предвид гореизложеното.
НП, както и
АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ, вр.§ 1,
т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10
от ВЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
оправомощени от Министъра на финансите
длъжностни лица. Видно от Заповед № ЗМФ
- 495 от дата 21.04.2010 година това са митническите органи. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 31.01.2019
година актосъставителят И.Д.Д. е заемал длъжността „Старши инспектор” в
сектор „Борба с наркотрафика”, отдел „Борба с наркотрафика Южна морска”, Главна
дирекция „МРР”, ЦМУ в Агенция „Митници”, т.е.
бил е митнически орган. В тази насока е и
изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено
на 26.08.2019 година. Лицето, подписало НП – И. Добрев Пасков, заема към
момента на издаването му длъжността „И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска” в
Главна дирекция „МРР””, ЦМУ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална
дирекция Южна морска.
АУАН и НП са издадени в надлежната форма, по
съответния ред и имат необходимото съдържание и реквизити, съгласно
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно материализираното описание на
деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и
изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като
валутно нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 1, вр.чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ,
каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното
деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за писмено
деклариране на изделия от благородни метали – златни бижута, над допустимите
количества, пренесени през границата от трета за ЕС страна. Същевременно
изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на
обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от
цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия
валутен режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко
задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни
метали. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на
НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите -
контролния, респ. и АНО са дали
фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и
удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са
посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, приложими
към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни
метали, които се пренасят през границата.
Действително
в Протокола за извършена митническа проверка с № 19BG9931Н003497 от 31.01.2019 година е посочено като водач
на лекия автомобил лице, различно от жалбоподателя. Това не представлява
съществено нарушение предвид факта, че в АУАН и в НП е посочено точно, ясно и
коректно кой е шофьорът на процесния лек автомобил, а
именно жалбоподателят Х.М., поради което Съдът намира че е налице пълна яснота по
отношение на това обстоятелство.
Не е
налице и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като от
свидетелските показания се установява, че свидетелят К. е присъствал при
установяване на нарушението.
Спазени са
и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.М., приемайки че
същият е осъществил съставът на валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Съгласно
показанията на свидетелите Д. и К., който Съдът както вече посочи кредитира,
жалбоподателят Х.М. е заявил, че изделията са негови, т.е. на семейството му. По-късно
отново не оспорва тази констатация на митническите служители, изградена на
базата на неговите изявления. Не прави възражения в 3-дневния срок.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите И.Д.
и С.К.), както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин,
извършването на съставомерно деяние, консумиращо
нарушение на действащия валутен режим, в частност дефиниран с предписанието на
разпоредбите на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година на МФ. По делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан
Андреево”, на 31.01.2019 година, Х.М. преминавайки държавната граница на път от
Република Турция, при влизането си в страната е пренесъл златни изделия, т.е.
такива от благороден метал, във форма на различни артикули – гривни и синджири,
с общо количество 264.30 гр., което е над допустимото, без да е изпълнил
задължението си за писмено деклариране по установения ред пред митническите
органи, представяйки Валутна митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 и по аргумент от чл. 4, т. 2 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012 година на МФ изрично е установено задължението за лицата –
местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи Декларация
по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна
митническа декларация, когато внасят или изнасят, от или за трета страна,
благородни метали – злато, платина, сребро или изделия от тях, над определени
количества/размери, а именно - 60 гр. за бижута от злато. Посочените минимални
норми/прагове на разрешени количества, освободени от митнически контрол, т.е.
допустимо свободно пренасяни, са указани в чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година, изрично. Конкретното правно предписание, респ. правило за поведение,
дефинирано в диспозицията на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето
през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия
със и от тях над размерите посочени в чл. 4, както и ..., за и от трета страна се
декларира по реда на чл. 9.”. Аналогично е изискването на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ,
съгласно който пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с
и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с
Наредбата. По аргумент за обратното от чл. 14б от ВЗ, трета страна е всяка
Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано
задължение за попълване и представяне пред митническите органи на Писмена
декларация – Валутна митническа декларация от лицата, които пренасят през
границата на страната изделия от благородни метали, в частност злато над 60 гр.,
от трета страна. Неизпълнението на задължението за деклариране на носени
валутни ценности – във форма на изделия от благородни метали, включително и
бижута в наличност, над указаните размери - освободени от митнически контрол,
съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 1 от ВЗ, каквато
правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността
на деянието достатъчно е неизпълнението на задължението за деклариране, в
надлежната форма – писмена, с Декларация по утвърдения образец - Валутна
митническа декларация. В конкретния случай жалбоподателят Х.М. е внесъл в страната
ни – фактически пренасяйки през границата от трета страна, каквато безспорно е
Република Турция, златни изделия – бижута в количество 264.30 гр., безспорно
надвишаващи освободените от митнически контрол размери на изделия от благородни
метали (бижута), поради което той е бил длъжен да попълни Митническа валутна
декларация. Това му задължение произтича от чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година,
изпълнимо е по реда и начина, установени в последната и за жалбоподателя Х.М.,
идвайки от трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния акт на влизането му
на територията на Република България, която е част от територията на Общността.
Именно това свое задължение той не е изпълнил при влизането си в страната и доколкото
не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено, налице е
липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С
бездействието си Х.М. е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО в тази
насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява от еднопосочните показания на свидетелите – митнически служители,
които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават отрицателния факт за
недекларирането от негова страна при митническата проверка на тези носени от него
стоки - бижута, и последващото им откриване при извършената физическа проверка,
в резултат на която е констатирано наличието на укрити в джоба на якето му изделия
– накити от злато. В тази връзка ценят се съдържанието на Протокол с № 19BG9931Н003497 от 31.01.2019 година и Разписка № 0135198
от същата дата, така и свидетелските показания на митническите служители
относно факта, че жалбоподателят Х.М. не е декларирал стоките и относно местооткриването на изделията. Свидетелите – митнически
служители, при разпита са категорични относно обстоятелството, че след
отправената изрична покана да декларира стоки и валутни ценности към водача на автомобила,
а именно жалбоподателят Х.М., на разбираем за него език – турски, той не е
съобщил за носените изделия от благороден метал като също на турски език е
заявил, че няма нищо за деклариране. Тези показания са еднозначни и безпротиворечиви относно отрицателния отговор от нарушителя
във връзка с декларирането на изделия от благородни метали, даден на турски
език. Същевременно, досежно другите релевантни
обективни признаци - количеството на носените изделия, техният вид и качество,
с оглед изработването им от благороден метал и тяхното съдържание, те и бижута от
злато с официална проба за качество, същите са надлежно доказани от
кредитираното Заключение на експертизата: Оценителна – златарска/ювелирна. Съображения
за кредитираните й Съдът вече изложи. След като по делото безспорно се доказа,
че жалбоподателят Х.М. е имал и носил 264.30 гр. изделия от злато във вида на
различни бижутерийни артикули, които е пренесъл през границата, влизайки в Република
България и идвайки от трета за ЕС страна, той е бил обвързан от задължението да
декларира същите писмено със съответната Митническа декларация съгласно чл. 14а,
ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Това
задължение, на което е бил безспорен субект, обаче Х.М. не е изпълнил и самият
факт на укриването на тези стоки и откриването им при физическата проверка, са
категорична индиция за бездействието му - липсата на
дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на
валутния и митнически контрол. Предвид тези обективни обстоятелства, доказани
по несъмнен начин в хода на процеса, Съдът формира безспорен правен извод за
доказано извършването на деяние от страна на жалбоподателя Х.М., което се явява
обективно и субективно съставомерно като нарушение на
чл. 14а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото поведението му е в пряк разрез и
отклонение от нормативното предписание на тази законова разпоредба, както и на
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като
подзаконов нормативен акт по приложението на ВЗ. С това си бездействие, Х.М. е
и консумирал административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, в
хипотезата на предложение 8-мо.
Подлежи на обсъждане
обстоятелството дали Х.М. е бил приканен от митническия служител
преди пристъпване към митническа проверка да декларира носените от него изделия
от благороден метал. Това обстоятелство се явява и от значение за правилното
решаване на делото, доколкото съгласно чл. 14а, ал. 2 от ВЗ, задължението за
деклариране по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В
разглеждания случай, няма съмнение, че Х.М.
не е подал Декларация, в която да посочи неверни
или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с което е нарушено правилото на
чл. 14а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено само чрез отказ от
деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от свидетеля И.Д. – актосъставител и служител на Главна дирекция „МРР”, ЦМУ в
Агенция „Митници”. Той е лицето, което освен участвало при съставянето на АУАН,
е и служителят посрещнал автомобила, с който е пътувал жалбоподателят Х.М. при влизането му на територията на
Република България. Същият изрично сочи, че преди извършването на митническата
проверка, намиращото се в превозното средство лице - жалбоподателят, изрично е
бил приканен да декларира носените от него стоки и валутни ценности на
разбираемия за него турски език, който свидетеля Д. владее говоримо до толкова,
че да зададе въпроси и да разбере отговора. Т.е. преди започване на
проверката свидетелят е запитал жалбоподателя дали има за деклариране стоки, в
които несъмнено се включва и благородните метали, в които пък съгласно § 1, т. 1 от ДР на ВЗ се включва и златото. Шофьорът не е декларирал нищо като това е заявил на турски език, поради което
било пристъпено към осъществяване на самата
митническа проверка. В изложения смисъл са и показанията на свидетеля К.. Противоположни
данни, не се съдържат в нито едно останало по делото доказателство, на което
Съдът дава вяра, поради което показанията на митническите служители следва да
бъдат изцяло кредитирани. Съдът
не кредитира посоченото в Личните обяснения и Жалбата на Х.М., че не владее
говоримо турски език, тъй като приема посоченото за защитна теза с цел
избягване на административнонаказателната отговорност. Тези наведени твърдения представляват
според настоящия Съдебен състав предварително изградена теза предвид факта, че
жалбоподателят живее в страна от ЕС и би трябвало да му е известно, че подлежат
на деклариране златни бижута над 60 грама и отделно от това в този смисъл са и
указателните табели, разположени на пункт. На следващо място следва да се
отбележи, че тези наведени твърдения са в противоречие с кредитираните
свидетелски показания на митническите служители Д. и К., налични по делото. В
показанията на другия разпитан по делото свидетел – В.Г., също не се съдържат
данни Х.М. да е заявил, че не е разбрал поканата на митническия служител Д., отправена
на турски език за деклариране. В графата, касаеща възраженията също не сочи, че
не е разбрал поканата и въпроса на митническия служител Д., отправени към него
на турски език. Отделно от това свидетелите Д. и К. са категорични, че отрицателния
отговор във връзка с декларирането от страна на
Х.М. също е бил даден на турски език – няма как ако не владее говоримо
турски език жалбоподателят да отговори именно на този език и то по начин,
съответстващ и кореспондиращ на зададения му въпрос.
Валутни
митнически декларации се предоставят на лицата при деклариране на стоки и при
поискване от тяхна страна, като и двете хипотези не са налице в настоящия
случай. Съдът намира за уместно да
отбележи, че в случая митническите служители и свидетели по делото не са били
длъжни да предоставят на жалбоподателя Валутна митническа декларация, след като
лицето изрично е било поканено и запитано дали пренася забранени от закона
стоки, включително и благородни метали (злато и др.). Въпреки, че напълно е разбирал
поканата (както вече бе посочено), той не е заявил, че пренася златни изделия и
нищо не е декларирал. Декларацията следва да бъде предоставена от митническите
органи, но едва когато лицето обяви пред същите, че има стоки за деклариране,
т.е. първоначално заяви, че пренася такива стоки, които подлежат на
деклариране. В случая релевантно е обстоятелството - ноторно
известно, за поставени указателни табели на МП „Капитен
Андреево”, в които на различни езици, включително на немски и турски език, са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение
изключва пропускането им от преминаващите лица (в този смисъл е и Решение № 39
от 15.02.2019 година, постановено по КАНД № 1241/2018 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова).
Казано по друг начин направените
правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с
преминаването на митнически контрол като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите (внос), така и изнасяни от лицата (износ),
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на
България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всеки
благороден метал, надвишаващ освободените от митнически контрол размери на такива
изделия, подлежи на писмено деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и
няма спор, е бил и жалбоподателят Х.М., възникнало за него още в момента на
влизането му в страната и започването на формалностите по митническия контрол,
но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските
показания. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят Х.М., влизайки в
страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през
митнически контрол и не е декларирал носените от него стоки – благородни метали,
каквито реално са открити едва при последваща физическа проверка, безспорно с
това си бездействие той е консумирал от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. С оглед изложеното следва да се посочи, че без правно
значение е обстоятелството дали златните изделия са за лично ползване или за
търговски цели, дали са лични на лицето или са на семейството му.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че всяко посочване на пренасяни златни изделия, извършено след
пристъпване (предприемане на действия) към митническа проверка, не представлява
деклариране по смисъла на закона, тъй като е осъществено след предприемане на
действия от страна на митническите служители, свързани с разкриване на
пренасяните и недекларирани стоки.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – златни
накити.
Налице е и
субективният признак от състава на нарушението - деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл. Жалбоподателят Х.М. е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е противоправния
характер на извършваното от него деяние, като от волева страна е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване - укриване, непредоставяне на вярна информация, с оглед
неизбежността от настъпването на този резултат. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко
се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
При съзнаване на задълженията си във връзка с
валутния и митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране
на носените златни изделия, като част от действащия в Общността и допустимите
норми за пренос на стоки в конкретно значително количество, му е било известно,
най-малко с оглед структурата на МП и наличието на указателни табели с указани
допустимите прагове на стоките, освободени от деклариране (посочените табели ги
има и на немски и на турски език). От друга страна и местоживеенето му в страна
от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре
запознат с митническия и валутен режим, действащ в Общността и допустимите
норми за пренос на валутни ценности – изделия от благородни метали, т.е.
жалбоподателят Х.М. е бил длъжен и е следвало да знае. В случая (както вече бе
посочено) релевантно е обстоятелството - ноторно
известно, за поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на
различни езици, включително немски и турски, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от
преминаващите лица. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.М.. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол,
Съдът дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното
административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв.
Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи – първо ред нарушение, възрастта на
нарушителя и фактът, че за укриването на златните изделия не са използвани
специални начин или средства, който да обуславят значително по-ниска степен на
обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно,
конкретното се характеризира като формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото на извършването му
и другите фактически обстоятелства – на МП на държавната граница с Държава
трета за ЕС, включително и натовареността на трафика на преминаването й, следва
да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на
деянието и съответно обществената му опасност. Действително в случая са налице и
смекчаващи обстоятелства, но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито
компенсират тежестта на отегчаващите обстоятелства. Ето защо, указаните
облекчаващи (т.е. смекчаващи) за отговорността обстоятелства, не обосновават
преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние спрямо типичната
за този род нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от характера на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси.
Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за
движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от
която е Република България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и
принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти.
Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена
опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните
охранени от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на
наказанието - в минималния размер, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства,
които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията „маловажен случай”.
Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от
ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта,
като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт,
с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от ВЗ за внасяне на
благородни метали от трета страна без да се декларират по установения ред на
виновните физически лица се налага „Глоба” в размер от 1 000 лв. до 3 000
лв., а съгласно чл. 20, ал. 1 от същия закон
недекларираните стоки се отнемат в полза на Държавата.
Наложеното
на жалбоподателя Х.М. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт ІІ) е
определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18,
ал. 1 от ВЗ, съставът на която е осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния
размер, отчитайки всички смекчаващи (първо по ред нарушение, възрастта на
нарушителя, укриването на златните изделия без използване на специални начин
или средства за това и факта, че не е осуетил или възпрепятствал проверката) и
отегчаващи (изключително голямото количество и разнообразието на артикули) отговорността
обстоятелства. Констатира се, че в случая степента на обществената опасност на
дееца е завишена, тъй като изложените отегчаващи вината обстоятелства се
отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до обществената опасност на деянието - тя
също е висока, предвид факта, че районът на Районен съд - Свиленград е особено
чувствителен към подобен вид нарушения предвид зачестяването им. С оглед на
горното, настоящата инстанция намира, че в случая е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и завишена степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, поради което така наложеното с обжалваното НП наказание в минималния
размер намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По тези
съображения обжалваното НП е обосновано и законосъобразно в санкционната си
част (пункт ІІ), поради което следва да бъде потвърдено.
В този ред
на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание
чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на актосъставителя
– митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на
действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН,
е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в
Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно
посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и
задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без
да спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно.
В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел сумата от 520
евро (с левова равностойност, изчислена съгласно постоянния/фиксирания
курс на БНБ (1.951 лв./евро)), тъй като размерът на
предвидената „Глоба” е от 1 000 лв. до 3 000 лв., като задържа само сума с
левова равностойност 1 000лв. Т.е. НП и в тази част (по пункт ІІІ) следва да
бъде потвърдено.
НП е
законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките предмет на нарушението (пункт І). Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание – чл. 20 от ВЗ.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на
същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното
извършване на конкретното митническо нарушение по чл. 18 от ВЗ, обвързано с
приложението й.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно НП №
225/2019 от 24.06.2019 година на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска”, с което на Х.М.
(Hassan Mahmoyd), роден на *** ***, Сирия от Федерална Република Германия, за
нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
(пункт ІІ);
на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в
полза на Държавата златни изделия – гривни и синджири с общо
количество 264.30 гр.
(пункт І) и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 520
евро, като е задържана левовата равностойност на 1 000 лв. (пункт ІІІ).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)