О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...02.2019
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на четвърти
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 53 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 83459/17.12.2018 г. на С.Г.Б.,***,
чрез адв. Г.Н., срещу решение № 4863/28.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4927/2018
г. по описа на ВРС, XХХI-ви състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „ЗАД ОЗК
Застраховане“ АД. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът, обосновава подробно
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в
цялост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че спорът е
концентриран около това има ли съпричиняване от страна на ищцата и дали то е до
размера на „претендираните имуществени вреди“, при положение, че имуществени
вреди изобщо не са били претендирани. Излага, че неправилно е бил преценен
доказателствения материал по делото, дискредитирани са били свидетелските
показания, а направените изводи са били медицински, а не правни. Още с исковата
молба било отправено искане СМЕ да се назначи след изслушване на свидетелските
показания с цел включване на същите при изготвяне на заключението, но
първоинстанционният съд допуснал и назначил експертизата с проекто-доклада.
Счита, че неправилно е бил приет за недоказан факта на настъпило мозъчно
сътресение при положение, че такъв не е твърдян, без да се коментира контузията
на главата и контузията на гръдно-поясната област. Сочи, че районния съд взел под внимание единствено кръвонасядания в
кръсцовата и седалищната област, като напълно е игнорирал останалите
травматични увреждания. Твърди, че настъпилите, видно от заключението към медицинското
удостоверение, контузии на главата и гръдно-поясната област са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което категорично
обуславя множество, а не една телесни повреди, респ. от значение при определяне
на дължимото съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди.
Поради това, обосновава извод за нарушаване принципа на справедливост.
Претендира за отчитане на фактори като възраст, брой травми, свързаните с тях
страдания, които са се отразили на психиката на пострадалата, отделно и
невъзможността за самостоятелно придвижване и осъществяване на ежедневни
дейности. Определеният размер на обезщетението от хиляда лева, заплатени от
ответника след образуване на делото, намира за неадекватен сам по себе си и в
сравнение с практиката по сходни казуси. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да
се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск, както и да се присъдят
извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, чрез
пълномощника адв. Т.С., е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че след направеното от ответника признание на иска до
размер от 1000 лева, която сума била изплатена на ищцата на 23.04.2018 г.,
спорът се концентрира върху това дали има съпричиняване от страна на ищцата и
до размера на действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че от
приетата и неоспорена по делото СМЕ се установяват контузия на главата и на
гръдно-поясната област, обусловили временно разстройство на здравето с обичаен
срок на лечение 20-25 дни, но предвид възрастта и предходни заболявания на
пострадалата е възможно този срок да е по-дълъг, като няма медицинска
документация за утежняване на общото й здравословно състояние след инцидента.
Излага още и че няма травматични костни промени, нито пък такива с трайни
последици, не е провеждано болнично лечение, поради отказ на ищцата за
хоспитализация, която боледувала от сърдечна слабост и захарен диабет, а преди
30 години била оперирана за счупване на гръбначни прешлени. Намира, че
обстоятелствата, които са удължили оздравителния период, нямат никаква връзка с
процесното ПТП. Счита, че единствените релевантни травми са контузията на
главата и на гръдно-поясната област. Сочи, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че събраните гласни доказателства не кореспондират с останалия
доказателствен материал, а и нито един от двамата разпитани свидетели не са
присъствали нито на ПТП, нито на твърдения медицински преглед в с. Тополи.
Излага още, че от показанията на свидетелката Костадинова – дъщеря на ищцата,
става ясно, че посочените здравословни проблеми датират отпреди инцидента. Не
споделя становището на въззивника, че СМЕ е следвало да бъде изготвена след
изслушване на свидетелите. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
III. По доказателствата: С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 83459/17.12.2018 г. на С.Г.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Н., срещу
решение № 4863/28.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4927/2018 г. по описа
на ВРС, XХХI-ви състав, с което е отхвърлен предявения от С.Г.Б., ЕГН ********** ***, срещу „ЗАД ОЗК Застраховане” АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. “Възраждане“, ул. “Св.София“ № 7, ет. 5 иск за
заплащане на сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 14.11.2017г. ПТП, за което до момента на жалбоподателя са
изплатени от ответника 1 000 лв., на осн. чл. 432 от КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2019
г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на въззивника С.Г.Б. да се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба на „ЗАД
ОЗК Застраховане” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.