№ 696
гр. Велико Търново, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Й. ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Й. ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело №
20244110103808 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, имащи за
предмет претендирано облигационно право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произхождащи от деликт, съставляващ престъпно деяние и аксесорно право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва - със законова правна квалификация,
изведена от нормите на чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.52 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът А. Н. Н. от гр.***, твърди , че на 13.10.2024 г. пред дискотека – нощен
клуб ***, намиращ се на ул. ***, по повод на изпълнение на задълженията си на младши
автоконтрольор в група „ОП“ в РУ ***, заедно с друг колега да предотвратят сбиване
между две групи враждебно настроени лица и да разтърват двама биещи се, ответникът
Й. Г. Й. от с.***, не се подчинява на полицейските им разпореждания, блъска го в гърдите
с две ръце, употребявайки с груб и циничен тон израза : „Какъв си ти, една проста охрана ,
ти си никой“ , след което му нанася удар с юмрук в дясното ухо и дясната челюст в задната
й част . Това поведение на Й. е добило съдебна наказателна санкция като обхващащо
престъпни деяния, квалифицирани по чл. 131, ал. 2,пр.4, ал.1, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от
НК/ лека телесна повреда/ и по чл.270, ал.1 от НК/ противозаконно пречене на органа на
властта – служители на РУ – *** да изпълняват задълженията си/ – предмет на утвърдено
споразумение по чл. 357, ал.1, т.4 предл.2, вр. с чл.381 от НПК по НОХД № 1493/2024 г.
на ВТРС.
С нанесения удар ответникът му е причинил кръвонасядане и отток на меките
тъкани на дясната ушна мида /по задната повърхност/ с отток, обхващаш и ъгъла на
долната челюст, главоболие и отслабване на слуха с дясното ухо и съответно е претърпял
неимуществени вреди , изразяващи се във физическа болка, главоболие и отслабване на
слуха с дясното ухо, както неблагоприятни преживявания от емоционално естество поради
засягане на достойнството му / „уронване на самочувствието му“- допълване на
обстоятелствената част на исковата молба с писмено становище от 22.04.2025 г./ , което е
повлияло отрицателно на неговия душевен и социален живот – чувства на тревожност,
затвореност, нервност, неспокойство, апатия, безсъние.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 3 000 лева,
1
претендирано като част от общо дължимото му по справедливост такова в размер на 6 000
лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от увреждането -
13.10.2024 г. до окончателното изплащане.
В о.с.з. чрез пълномощника си – адвокат Х. И. от ВТАК поддържа предявения иск.
Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Ответникът чрез пълномощника си – адв. Ж. Д. от ХАК оспорва предявения иск и
моли да бъде отхвърлен поради неустановеност на произхода на твърдяните вредни
последици от деянието- предмет на осъдителната присъда, а при евентуалност оспорва
размера на обезщетението , който определен по справедливост не може да възлиза на
повече от 100 лева.
Съдът , след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Деликтното поведение на ответника, проявено по време, място и начин във връзка с
изпълнение на служебните задължения на ищеца и твърдяните му преки/ получените
травми с характер на лека телесна повреда / и адекватно свързаните с тях съпровождащи
вредоносни последици/ болки, страдания , преживявания на накърнено достойнство/ -
предмет на изложение в исковата молба, са установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК
факти с утвърденото по реда на чл. чл. 357, ал.1, т.4, предл.2-ро, вр. с чл.381 от НПК по
НОХД № 1493/2024 г. на ВТРС, споразумение, равнозначно на влязла в сила присъда,
задължителна за гражданския съд относно деянието, противоправността и вината / чл. 300
от ГПК, вр. с чл. 381 от НПК, представените фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП-
филиал *** , съдебно- медицинско удостоверение № 186/14.10.2024 г. и болничен лист от
17.10.2024 г., както и със свидетелските показания на неговата майка.
Затова искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е напълно
доказан по основание – чл.45, ал.1 от ЗЗД
На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/
неимуществената вреда /с претенция за относителна умозрителна точност/ е неблагоприятна
последица / арг. от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано : „ . . . последица от
увреждането”/ от противоправно засягане на блага, които са предмет на абсолютни права
или най-общо на някъква правнозащитима ценност- лична неприкосновеност, свобода,
здраве, чест, достойнство, добро име и други.
Несъмнено ясно е, че пряка последица от факта на нанесения от ответника удар е
засягането на правно защитимо / чл. 30, ал.1, чл.29, ал.1, чл. 52, ал.3 от КРБ/ идеално благо
на ищеца, наречено здраве в най- широкия смисъл на понятието / телесна цялост и
неприкосновеност и нервно-психическо благосъстояние/.
Внезапно настъпилите травматични преживявания от понесеното физическо насилие
са причинили по закономерност неблагоприятни изменения в досегашното му общо
здравословно състояние- усещания за физическа болка, отслабване на слуха на дясното ухо,
както и отток на дясната буза, главоболие.
Също така неправомерно посегателство от разглеждания вид, извършено на
обществено място в присъствие на други хора по време , когато пострадалият е изпълнявал
задълженията си на полицейски служител, няма как да не бъде годно само по себе си да го
постави в унизително положение в собствените му очи / а и в очите на другите,
присъствали на мястото лица/ т.е. в положение, което е несъвместимо с достойнството му
като правнозащитена ценност/ идеално благо/- чл.32, ал.1 от КРБ, а тя е правнозащитена,
тъкмо заради пожелателно добро протичане на обществените отношения.
Засягането на достойнството на ищеца е налице, защото поведението на ответника
, изразено в гореописаното съдържание е било груба и дръзка проява на презрение и
неподчинение , неминуемо схваната/ осъзната/ от първия като незачитаща изискването за
дължимо уважение и съответно противоречаща на чувството му на собствена обществена
значимост и положителна самооценка , изхождаща на първо място от факта на служебното
му положение на човек , комуто е възложено да охранява обществения ред и спокойствие / а
щом му е възложена тази охрана , логически означава , че трябва да притежава необходимите
нравствени качества /.
2
Щом унизяването на достойнството някому законодателят третира като
противоправно явление / поведение и състояние/ , няма как емоционално неприятните
психически преживявания и социални смущения на потърпевшия, каузално свързани с
въприемането на един такъв неправомерен юридически факт да не бъдат правнозначими
неимуществени вреди по смисъла на чл.51, чл.52 от ЗЗД.
Неблагоприятните последици от субективно/ емоционално/ естество
действително са възникнали/ и не може да не са възникнали/ и те биха могли да бъдат
обобщени с формулата:” почувствал се зле” - изпитал за известно време душевен смут,
униние, безсъние, загуба на общително настроение в сравнение с нормалното/ в този смисъл
са показанията на свидетелката Г.Н.А./.
Ето защо поведението на ответника представляват деликт / непозволено увреждане/
по смисъла на чл.45, вр. с чл.51 от ЗЗД, поради което същият е носител на задължението
да обезщети всички тези вреди от неимуществен характер чрез някаква парична
компенсация, определена по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична “тарифа” за парична
компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически
и психически увреждания. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид
обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/
макар че фактически то почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом
законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира
някаква каузистична „тарифа” /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет
от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на
конкретно разглеждания.
Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени
вреди, включително и по настоящото дело, следва да бъдат обичайните разрешения в
съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разкриващи по тежки
или по леки по характер и степен травматични увреждания, разбира се при съобразяване на
всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „оживяването” на
понятието справедливост.
Като съобразява казуистичната практика на съдилищата за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди при подобен вид увреждания и доказателствата по
делото, съдът приема, че справедлив паричен еквивалент/ обезщетение/ на/ за претърпените
от ищеца такива: болки/ от травмите / и страдания от душевно и неврологично естество/
включително и заради преживявания от накърненото му достойнство/ - главоболие ,
преживян стрес, смут , тревожност, затвореност, неспокойство, безсъние, отпадналост, би се
явила сумата 4 000 / четири хиляди/ лева.
Затова искът за претендираното частично обезщетение в размер на 3 000лв. /три
хиляди/ лева подлежи на уважаване в своята цялост.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, той се смята в забава и без покана,
поради което претендираното аксесорно право подлежи на присъждане, считано от
13.10.2024 г. / денят на непозволеното увреждане /до окончателното изпълнение на
главното парично задължение.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата от 800 /осемстотин лева/, представляваща направените по производството разноски
във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъде осъден да я заплати, тъй
като вторият е упражнил това си право.
С оглед правилото на чл.78, ал.6 от ГПК , приложимо във вр. с чл.71, ал.1 , чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, държавна такса върху уважения иск , възлизаща на 120./сто и
двадесет/лева.
Предвид гореизложеното , съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал.1, чл. 52 от ЗЗД Й. Г. Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. *** да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, ул. ***, сумата 3000/ три хиляди / лева, представляваща частично обезщетение/ от
общия му справедлив размер на 4000 лева / за претърпени неимуществени вреди,
изразени в болки , страдания , причинени вследствие на блъскане и нанасяне на
удар с юмрук в дясното ухо и дясната челюст в задната й част на втория от първия
на 13.10.2024 г. в гр. ***, ул. ***; заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Й. Г. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *** да заплати на А. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. *** сумата 800./осемстотин/лева, представляваща направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1 от ГПК Й. Г. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС
сумата 120 / сто и двадесет / лева, представляваща следващата се държавна такса
върху уважения иск.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4