Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 17.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря М.А. след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №942 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове
с правно основание чл. 143 и чл.149 СК от Г.Ю.Ю. в качеството й на майка и законен
представител на дететоС. Х.Й. срещу Х.Й. за
осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300
лева месечно, считано от завеждане на исковата молба- 10.10.2012г. , както и
сумата от 2 500 лева за периода месец ноември 2011г. – месец октомври 2012г., представляваща сбора на
дължимата месечна издръжка за посочения минал период.
Ищцата
излага, че ответникът е баща на малолетната
й дъщеря. Сочи, че два месеца след раждането й живее заедно с детето в
гр.Провадия при нейните родители, а ответникът живеел в Австрия. Твърди, че от
година ответникът бил преустановил контакт с тях и не вземал участие в
разходите по отглеждането на детето. Грижите и разноските били поети изцяло от
нея. Излага, че възможностите й за осигуряване на средства за задоволяване на
нуждите на дъщеря й били силно ограничени и че единственият източник на доход
били социалните помощи.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Видно от приложеното по дело Удостоверение за
раждане , издадено на 21.09.2011г. от Община Варна е, че родители на детето С. Х.Й. са страните по
делто.
Видно от Уверение №9455/20.09.2012г. издадено от Д „СП”Провадия е, че Г.Ю.Ю. е получавала
социални помощи за периода 01.09.2011г. – 31.08.2012г. в размер на 135 лева месечно на основание чл.7 и чл.8
от ЗСПД.
В
показанията си Г. Ж. /баба на ищцата/ излага, че страните направили сватба през
2011г. И след това заминали за Виена. Детето се родило на 1***. и когато
станало на 40 дни Г. се прибрала в
България и заживяла при майка си
в гр.Провадия. До ден днешен Х. не се бил обаждал и не се интересувал от
детето, не помагал с нищо . За детето се грижели
ищцата свидетелката и нейната дъщеря.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
По отношение на иска с правно основание
чл.143 СК:
Съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 и
ал.2 от СК родителите са длъжни да осигуряват условия на живот, необходими за
развитието на детето съобразно своите възможности и материално състояние, като
по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца родителите дължат издръжка независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
По делото безспорно се установява, че
ищцата е активно легитимирана да претендира издръжка за детето в качеството й
на майка и законна представителка на същото, както и че ответникът е лице,
което дължи такава издръжка по реда на чл.140,ал.1, т.2 СК.
От разпитания свидетел се установява, че
непосредствени грижи по отглеждането на детето
се полагат от майката – ищца в
настоящото производство. Детето към настоящия момент е малолетно.
Двамата родители дължат издръжка на
детето си съобразно възможностите им поотделно като вземат предвид грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне
размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи
от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и
възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право
на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства,
които са от значение за случая. По настоящото дело липсват доказателства за
извънредни специфични нужди на детето, които да надхвърлят необходимите такива
за нормалното съществуване и задоволяване на ежедневните потребности на
детето. Въз основа на горното съдът
приема, че издръжката, която би покрила ежемесечните нужди на детето възлиза на
размер от общо 350 лева. Същата следва да бъде разпределена между двамата родителите, като се отчетат
грижите на майката по отглеждането и възпитанието на детето. По делото липсват
доказателства за размера на реализираните доходи и имущественото състояние на
ответника. Установява се, че ищцата е безработна и получава доходи единствено
от социални помощи. Бащата е трудоспособна възраст, липсват данни да са налице
обективни пречки за реализирани доходи,
с оглед и на което съдът намира, че същият би могъл да упражнява трудова
дейност с доход съобразен с неговото местожителство, което е във Виена, за
който е нотонро известно, че е над стредната работна заплата в България. В тази хипотеза съдът намира, че макар и да
липсват данни за дохода на бащата той следва да поеме по-голямата част от месечната
издръжка на детето предвид, че непосредствените грижи по отглеждането се
осъществяват от майката и същият следва да заплаща сумата от 300 лева месечно.
Останалата част от сумата в размер на 50 следва да бъде поета от майката.
По отношение
на иска с правно основание чл.149 СК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минал период може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска. Ищцата претендира издръжка за
периода месец ноември 2011г. – месец
октомври 2012г.
Основателността
на тази претенция следва да бъде преценена при вземане предвид на периода на
фактическата раздяла на родителите т.е. при отчитане на времето, след което
ответникът е спрял да полага непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. От ангажираните по делото гласни доказателства се
установява, че от след навършване на 40
дни на детето страните се намират във
фактическа раздяла, а непосредствените грижи се полагат от майката.Липсват
доказателства ответникът да подпомагал по какъвто и да е начин детото. За
заявения период за минало време претенцията е основателна. Заявената за
заплащане сума от ищцата е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
ответника, предвид и на което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По отношение
на разноските :
Не е направено искане за раноски, предвид и
което съдът не дължи проинасяне за тях.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69,ал.1,т.7 ГПК, която възлиза 532 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати платените от бюджета на съда разноски по
превод на книжата по делото с оглед призоваването му във Виена, на основание
чл.83,ал.6 ГПК.
Воден от
горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Х.Й., гражданин на Република Турция, роден на ***г. с постоянно пребиваване
Австрия, *** да заплаща месечна издръжка
на Г.Ю.Ю., ЕГН: ********** *** 16 в качеството й на майка и законна представителка
на детето С.Х.Й., ЕГН : **********, в
размер на 300 /триста/ лева, считано от 10.10.2012г., на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА Х.Й.,
гражданин на Република Турция, роден на ***г. с постоянно пребиваване Австрия, ***
да заплати на Г.Ю.Ю., ЕГН: **********
*** 16 в качеството й на майка и законна представителка
на детето С.Х.Й., ЕГН : **********, сумата в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева, представляваща дължимия размер на ежемесечната издръжка за периода
месец октомври 2011г. – месец септември 2012г. Включително, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА Х.Й.,
гражданин на Република Турция, роден на ***г. с постоянно пребиваване Австрия***
да заплати в полза на на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 240 /двеста
и четиридесет / лева, представляваща
държавна такса по производството.
На
основание чл.241,ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от 17.07.2013г.
пред Варненския окръжен съд, на основание чл.315,ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :