№ 185
гр. Варна, 15.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от ос.лице АС. Д. Х., в която се оспорва
правилността на определение № 605, постановено от състав на Окръжен съд
Варна на 20.07.2022г. по ЧНД № 753/2022г., с което на осъдения АС. Д. Х. е
било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му по НОХД № 307/2021 г. по описа на РС Девня наказание
„Лишаване от свобода”.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
постановеното определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил
приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото
лице.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Л.св. АС. Д. Х. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, наложено му с определение за одобряване на постигнато
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД
№307/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е бил признат за
виновен за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
1
Х. е изтърпял фактически повече от изискуемите 1/2 от наложеното му
наказание, а именно 1 година и 1 месец и 15 дни – фактически 11 м. и 21 дни
и от работа 1 месец и 24 дни, което изпълва законодателното изискване.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице Х. е започнало на
25.06.2021г. В Затвора- Варна постъпва на 02.11.2021 г.
Със 3ап.№630/20.06.22г. на Началника на Затвора гр.Варна и бела
извършена замяна на режима в следващ по-лек – т.е. общ.
Със 3ап.№317/14.12.21г. на Началника на Затвора-Варна е назначен на
доброволен труд в цех „Профили“, където продължава да работи и към
момента. Изготвена оценка на риска, която към 01.06.20222 г. отчита среден
риск от рецидив - 49т. и среден за вреди.
Според становището на затворническата администрация, при работата с
л.св. Х. се отчита положително развитие. Постоянен и отговорен в
изпълнение както на поставените му трудови задачи, така също и в поетите
ангажименти по отношение на работата е ИСДВР и изпълнение на
поставените цели и задачи в плана по присъдата. Не се поддава на натиска на
средата. Не влиза в спорове, в конфликтни ситуации се стреми да не взема
страна. Не е агресивен, налице са изградени умения за самоконтрол и
преодоляване на импулсивността в действията. Няма данни за включването
на л.св. в отрицателни дейности на субкултурната затворническа общност.
Страни от нарушителите на реда. Стреми се да спазва установените правила и
дисциплина, както и разпорежданията на НОС. По повод отчетените
положителни прояви, постоянство и усърдие в работния пропее е
награждаван, включително и с удължено свиждане с близките си в затвора.
От постъпването си в Затвора-Варна не е наказван. Л.св. Х. не е проблемен
при ежедневното третиране. Спазва реда и изискванията в МЛС.
Награждаван е двукратно, не е допуснал дисциплинарни нарушение. По
отношение плана на присъдата, с л.св. АС. Д. Х. се провеждат обстойни
разговори, касаещи необходимите за него цели и приоритети както в
краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Психологичното обследване на личността на осъденото лице го
определя като лице без установен модел на устойчиво поведение -
нестабилен, понякога непостоянен, с внезапни неефективни за него решения и
постъпки. Рано проявено криминално поведение и антисоциални нагласи, (с
извършени противоправни деяния като непълнолетен). Податлив на
референтни влияния, без да отстоява добре автономна позиция. По-скоро
изследваното лице е с утвърден модел на криминално поведение, показател -
свидетелството за съдимост. Поради ниска социална компетентност,
недостатъчни умения за мислене, неизграденост на механизмите за
саморегулация е затруднен да гради правилни за него житейски стратегии.
Ценностната система е нестабилна, недобре подредена. Целеполагането е в
близък план. Лицето е с променливи нагласи. Мотивацията често е
ситуационно обусловена.
2
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че Х. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне” – това е условието, поставено
от сега действащата редакция на чл.70 от НК, с която законодателят изостави
изискването за „осъден, който с примерно поведение и честно отношение към
труда е дал доказателства за своето поправяне“. Тук следва да се отбележи, че
според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото
„Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо Х. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор в Затвора Варна съдържа мнение
за наличието на положителни индикации в поведението на осъдения.
Цялата документация, приложена по делото сочи, че след постъпването
му в Затвора Варна Х. е спазвал режимните изисквания и вътрешния ред.
Същевременно обаче оценката от риск е обременена не в статичните зони –
напр. настоящо правонарушение и криминално минало- все обстоятелства,
3
които не могат да бъдат заличени и в този смисъл не е възможно рискът да
бъде понижен, а в динамичните зони, които именно подлежат на коригиране .
Показателите на останалите зони на дефицити – като отношение към
правонарушението, умения за мислене, начин на живот и обкръжение, са все
още над средното ниво, въпреки отчетения спад. Продължават да са налице и
рискови фактори спрямо обществото
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения АС. Д. Х..
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 605, постановено от състав на
Окръжен съд Варна на 20.07.2022г. по ЧНД № 753/2022г., с което на
осъдения АС. Д. Х., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4