№ 3967
гр. Варна, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502232 по описа за 2022 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Р. К. чрез адвокат
С. А. срещу решение № 2619 от 04.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 13536 по описа за 2021
г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в частта, с която е осъден да заплаща в полза на
детето К. К.ов К. чрез неговата майка и законен представител Ц. Ю. И. месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от датата на исковата молба /16.09.2021 г./ до настъпване на
условия за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва до окончателно
изплащане на задължението; както и в частта, с която е осъден да заплати в полза на детето
К. К.ов К. чрез неговата майка и законен представител Ц. Ю. И. сумата от 1 915 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода 16.09.2020 г. – 16.09.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка
на събраните доказателства. Сочи се, че въззивникът живее в Испания на семейни начала с
А.С., като от връзката си имат родено едно дете на 31.01.2022 г. К. няма постоянна работа, а
работи по строителни обект инцидентно и на минимална ставка, а С. се грижи за детето.
Поради това е поел изцяло върху себе си издръжката за новото си семейство, а отделно от
това подпомага финансово и своята баба, която е на легло и има нужда от лекарства и
болногледачка. Също така се твърди, че след раздялата между К. и И. той й е предоставил
сума в размер на 10 000 лева за осигуряване сигурността и местоживеенето на детето. Иска
се решението в частта му досежно издражката за бъдеще да бъде отменено, като се определи
месечна издръжка за детето в размер на минималната такава, а решението в частта му
относно издръжката за минало време да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Направени от въззивника са следните доказателствени искания:
1/ За допускане до разпит на двама свидетели за установяване ежемесечните разходи и
ангаживменти на К. във връзка с отглеждане на детето К. и фанансовата помощ, която
оказва на своята баба, както и за предоставената на И. сума от 10 000 лева;
1
2/ За приемане като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето К. А. К.ова
К.а.
Въззиваемата Ц. Ю. И. чрез адвокат Б. Б. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на
обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Оспорва се изложеното относно
оказването на финансова помощ на баба му, излагайки, че това не може да повлияе на
дължимата издръжка в полза на детето К.. Възразява се по искането за допускане на
свидетели, считайки че е могъл да ги води пред първоинстанционния съд. Във връзка с
твърденията за липса на работа се иска допускане на съдебна поръчка до Кралство Испания,
от която да е видно дали К. работи по трудово правоотношение, къде и на каква длъжност,
получава ли трудово възнаграждание и в какъв размер, получава ли помощи от държавата и
в какъв размер.
Депозирана е и насрещна въззивна жалба от Ц. Ю. И. чрез адвокат Б. Б. срещу
решението в частта относно определения режим на личен контакт на бащата К. К. с детето
К. К., кат ого счита за незаконосъобразно и иска отмяната му, като бъде изменен режимът
на лични отношения без преспиване до навършване на седемгодишна възраст.
Предвидената в член 263, алинея 2 от ГПК процесуална възможност необжалвалата
страна да подаде насрещна жалба в определения срок има за цел да се обезпечи правото й с
оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна да обжалва решението, макар
и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата
страна. Подадената въззивната жалба против решението е в частите досежно издръжката –
за бъдеще време /член 143 от СК/ и за минало време /член 149 от СК/. Насрещната въззивна
жалба е против решението в частта му относно определения режим на лични отношения
между бащата и детето /член 127, алинея 2 от СК/, тоест не по исковете, които са запазили
висящността си по силата на подадената въззивна жалба. На практика ищцата е подала
въззивна жалба срещу решението по иска с правно основание член 127, алинея 2 от СК и
иска неговото изменение, тъй като същата няма интерес да обжалва решението в частите му
по исковете с правно основание член 143 и член 149 от СК. Поради това въвеждането на
предмета по член 127, алинея 2 от СК за разглеждане във въззивното производство
посредством насрещна въззивна жалба е недопустимо. Подадената насрещна въззивна жалба
не може да се приеме и за въззивна жалба, доколкото същата е депозирана на 20.09.2022 г., а
съобщението за постановеното първоинстанционно решение е връчено на страната на
09.08.2022 г., тоест жалбата е просрочена. С оглед изложеното настоящият състав на съда
намира, че следва да върне въззивната жалба на Ц. И. /наименована насрещна въззивна
жалба/ като просрочена.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
2
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необхоД. събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Настоящият състав на съда намира, че исканото от въззиваемата събиране на
доказателства за финансовото състояние на бащата е относимо към предмета на спора /член
143 и член 149 от СК/ и допустимо съобразно нормите на ГПК. Същото следва да бъде
събрано по реда на член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на
държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела
(събиране на доказателства), тоест директно събиране на доказателства, за което да се
изготви формуляр L, като към него се приложи препис от настоящото определение. Тъй като
обаче в Кралство Испания е препоръчително директното събиране на доказателства да се
извършва чрез местния съд, а адресът на ответника не е известен на настоящия съд, то
следва искането да бъде изпратено на централния орган, а именно Генералната поддирекция
за международно правно сътрудничество към Министерството на правосъдието.
По искането за допускане на гласни доказателства съдът намира, че следва да отложи
произнасянето си след получаване на съдебната поръчка.
Искането за приемане като доказателство по делото удостоверение за раждане на
детето К. А. К.ова К.а следва да бъде уважено като относимо към предмета на спора и
допустимо съобразно нормите на ГПК.
Воден от горното и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗГОТВИ формуляр L към Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между
съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или
търговски дела (събиране на доказателства) за директно събиране на доказателства от
испанската данъчна администрация, от които да е видно дали К. Р. К. ЕГН ********** и
3
лицето, с което съжителства – А. С. С. ЕГН ********** - работят по трудово
правоотношение, къде и на каква длъжност, получават ли трудово възнаграждание и в какъв
размер, получават ли помощи от държавата и в какъв размер, включително и за детето К. А.
К.ова К.а, родена в Кралство Испания.
ДА СЕ ИЗПРАТИ формуляра и настоящото определение на преводаческа агенция за
превод на испански език, като разходите за това са платими от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ формуляр L ведно с превод на настоящото определение на
Subdirectorate-General for International Legal Cooperation Ministry of Justice - C/San Bernardo,
62 28015 Madrid.
ПРИЕМА като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето К. А.
К.ова К.а.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивника допускане на гласни
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2023 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4