№ 13429
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110128577 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. Г. Г., ЕГН **********, и
В. Г. Г., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на П. И. Г.- бивш титуляр
и собственик на топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да
заплатят при условията на разделност следните суми:
- за И. Г. Г., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
3149,81 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 411,99 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сумата от 30,91 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
6,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 01.06.2023 г., и
- за В. Г. Г., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
3149,81 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.05.2024 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, сумата от 411,99 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сумата от 30,91 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
6,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 01.06.2023 г.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответниците, в качеството им на законни наследници на П. И. Г.- бивш титуляр и собственик
на топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, с присъединен
абонатен № ***, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените
искове.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
Моли третото лице да бъде задължено да представи посочените в исковата молба документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Г. Г., ЕГН **********, и В. Г. Г., ЕГН
**********, подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. В. С., с който оспорват
исковата молба като нередовна. Оспорват исковете като неоснователни. Релевират
възражение за погасителна давност. Сочи, че не са ангажирани доказателства за това, че
изравнителните фактури са били връчени на потребителя. Оспорват дължимостта и на
мораторните лихви. Оспорват общите условия на ищеца да са влезли в сила. До ответниците
не била изпратена покана за плащане на сумите по месечните, респ.- изравнителните
фактури. Не оспорват отчетите от общия топломер. Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД изразява становище
по делото, като заявява, че счита исковете на ищеца за основателни и доказани. Не оспорва
изложените в ИМ твърдения, в т.ч. че дружеството осъществява дейностите по дялово
2
разпределение в процесния период за процесния имот. Представя изисканите му по реда на
чл.190 от ГПК относими за топлоснабдения имот и период, документи касаещи дяловото
разпределение.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено
следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на
задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за
положителни факти.
С доклада по делото са обявени като безспорни между страните доставката на
топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на посочената стойност и отчетите на
общия топломер.
От събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
3
чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото е приет като доказателства нотариален акт за собственост на апартамент по
чл.55 г от ЗПИНМ № 107/04.12.1969 г., от който се установява, че за собственик на
процесния апартамент № ***, находящ се в гр. София, *** е бил признат И. Л. Й.. От
приетото по делото удостоверение за наследници на И. Й. се установява, че след смъртта на
същия на 01.06.1999 г., негови законни наследници са съпругата му М. И. Й.а и дъщеря му
П. И. Й.а. След смъртта на бившия собственик и потребител на доставяната до имота,
топлинна енергия – И. Й., с молба – декларация от 17.06.1999 г., дъщеря му П. Й.а е
поискала партидата за апартамент № ***, с присъединен аб. № ***, със съгласието на другия
наследник и съсобственик М. Й.а, да бъде прехвърлена на нейно име. В декларацията до
ищеца, П. Й.а е заявила, че семейството й се състои от 4 члена и ще заплаща потребената ТЕ
за топла вода по показанията на законно монтиран и пломбиран в апартамента водомер. На
проведеното през м.12.2000 г. общо събрание на ЕС на ***, в списъка на етажните
собственици вече вписана П. Й.а, която срещу подпис е заявила, че желае монтаж на 4 бр.
радиатори, разпределители и вентили, като стойността им ще заплати разсрочено. Въз
основа на проведения избор на ФДР на проведеното на 10.12.2000 г. ОС на ЕС, е бил
сключен Договор № 368/29.12.2000 г. с „Техем Сървисис“ ЕООД, за който няма спор между
страните, че обвързва същите и в процесния период.
От служебно изготвената справка за родствени връзки /на л.64/ се установява, че
съпругата на бившия собственик и потребител на ТЕ, М. Й.а също е починала на 30.01.2019
г., като нейн единствен наследник се явява дъщеря й П. И. Г.. Последната също е починала
/като разведена/, видно от удостоверение за наследници /на л.55/ на 16.11.2023 г., като е
оставила за свои законни наследници, децата си – И. Г. Г. и В. Г. Г. – настоящи ответници по
делото.
Следователно, от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, се
налага безпротиворечивия извод, че за целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., единствен собственик, респ. потребител на доставяната до процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, топлинна енергия е П. И. Г..
След смъртта на Г. /на 16.11.2023 г./ същата е наследена от своите наследници по
закона, двете й деца, настоящи ответници. Няма данни по делото, а и не се твърди същите да
са се отказали от наследството на своята майка. Наследството съставлява съвкупност от
всички имуществени права и задължения на починалото лице, а наследяването е
придобИ.ето на имуществото, правата и задължения, останали след смъртта на
наследодателя. Наследството на починалия преминава към наследниците в неизменен вид
като едно цяло.
Съгласно чл.5 от ЗН Децата на починалия наследяват по равни части. Изводът е, че
преди смъртта си П. Г., като потребител на ТЕ, доставяна до собствения й недвижим имот,
апартамент № ***, е отговорна за стойността на потребената в имота топлинна енергия, а
4
след открИ.е на наследството, със смъртта й на 16.11.2023 г., тези й задължения са
преминали към нейните наследници по закон, двете й деца и настоящи ответници И. Г. и В.
Г., при равни права от по ½ ид.ч., доколкото няма данни някой от тях да се е отказал от
наследството на майка си, с което би увеличил дела на другия наследник в наследствената
маса.
Следователно от писмените доказателства по делото в съвкупност се установява
безспорно, че след смъртта на бившия собственик на процесния апартамент № *** – П. И.
Г., последната се наследява от двете си деца, ответниците по делото. По делото няма
доказателства наследодателя на ответниците да е изгубила собствеността върху имота в
периода между 2021 и 2023 г. Ето защо съдът приема, че именно посочените от ищеца като
ответници по делото И. Г. Г., ЕГН **********, и В. Г. Г., ЕГН **********, като наследници
по закон на бивша собственик и потребител на ТЕ на процесния имот, се явяват отговорни
за задълженията за доставената и потребена в имота ТЕ, в периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. Между впрочем, тези обстоятелства не се оспорват и от самите ответници,
видно от изявленията на техния пълномощник по делото, адв. С., който в протокола от о.с.з.
на 11.04.2025 г. „предлага на ищеца сключване на спогодба пред съда, като предлага да
положат всички усилия да кандидатстват социални помощи за отопление за съответните
години и получените средства да платят изцяло на ищцовото дружество, а разликата моли да
им бъде опростена, тъй като и двамата ответници били инвалиди и разполагат единствено с
инвалидни пенсии“. До такова споразумение по делото не се стигна, поради липсата на
мандат за водене на такива преговори от страна на пълномощника на ищеца, но последния
покани ответниците или техен представител да се яви в „Топлофикация София“ където
евентуално да обсъдят и сключат споразумение за разсрочено плащане на натрупаните им
задължения, като заяви, че има възможност за разсрочване макс. на 36 вноски.
По делото не е допусната СТЕ, като не необходима, тъй като ответниците изначално не
са оспорили нито доставката на ТЕ до имота, нито показанията на общия топломер, нито
стойността на доставената и потребена в имота ТЕ, които факти и обстоятелства, поради
това са обявени и от съда за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване.
От приетите от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, документи – 2 бр. индивидуални
изравнителни сметки /на л.99,100/, се установява, че в процесния апартамент № *** за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е извършвано дялово разпределение, в съответствие с
действащите в този период нормативни актове, като абоната е предоставял достъп до
апартамента, за извършване на реален отчет на показанията на индивидуалните уреди и
водомера, монтирани в имота.
Тоест, разпределената ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ е в съответствие с
нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му, относима към
процесния период и същата не се оспорва от ответниците.
По делото са приети 2 бр. съобщения към фактури № **********/31.07.2022 г., видно
от която за отоплителен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. фактурираната стойност за
5
доставена ТЕ е в размер на 2 529,70 лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната
дължи сума за реално консумирана топлинна енергия от 2637,38 лв., която е платима до
14.09.2022 г.
От ОФ № **********/31.07.2023 г. се установява, че за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 3203,72 лв., а след
изравняването абоната дължи за реално консумирана топлинна енергия сума от 3590,40 лв.,
платима до 14.09.2023 г.
След извършеното отчитане от ФДР, общо за двата периода, абоната има да доплаща
сумата от 566,20 лв. или общо дължимата сума за процесния период, за потребена ТЕ е в
размер на 6 299,62 лв. , колкото се претендира и от ищеца с ИМ.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуални справки за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ***- 2 бр., е че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните за
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответниците сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от
ищеца и след съответното изравняване, въз основа на изготвените от ФДР, Справки за
използвана топлинна енергия с период на отчитане 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., видно от
което потребителят дължи общо за отоплителните сезони, включени в процесния период
сумата от 6 299,62 лв. за ТЕ.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между наследодателя на ответниците и
ищеца, за процесния период е имало сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, при публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на наследодателя на
ответниците П. Г., като собственик на процесния имот през процесния период, с оглед
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна
собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка за отоплителен
сезон. Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от ФДР „Техем Сървисис“
ЕООД и при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени
рекламации от наследодателя на ответниците или от последните, във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответниците И. Г. Г. и В. Г. Г., в
6
качеството си на наследници, на бившия собственик и потребител на ТЕ, доставяна до
топлоснабдения имот – Апартамент № ***, находящ се в гр. София, *** да отговарят за
задълженията на потребителя за доставената до имота топлинна енергия и предвид
нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да са обвързани от облигационни отношения с ищеца по
Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при Общи условия,
като настоящи собственици на процесния недвижим имот, както и че в имота им се е
извършвала през процесния период 2021-2023 г. услугата „дялово разпределение“ от страна
на ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собственост по наследство на
ответниците И. Г. Г. и В. Г. Г., е извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното
отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода в процесния имот е било извършено от ТЛП на ищеца - ФДР „Техем
Сървисис“ ЕООД, тъй като в края на всеки отоплителния сезон, абоната /наследодателя на
ответниците/ е осигурявала достъп за ежегодния реален отчет на уредите и
разпределителите.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца и ТЛП - дялово
разпределение за аб. № ***, Обща справка за начислените и дължими суми, 2-те общи
фактури, с посочените по-горе номера и дати на издаване, както и приетото като неоспорено
заключение на изслушаната ССчЕ, се установява, че стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., отразена в цитираните ОФ-ри, възлиза
на сумата от общо 6299,62 лв. за ТЕ, а дължимата за същия период сума за дялово
разпределение възлиза на 61,82 лв. съгласно издадените 24 бр. фактури в периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. За тази сума (общо 6361,44 лв.) отговаряща на реално
консумираната топлинна енергия и таксите за ДР за процесния период, отговарят абонатите,
доколкото няма данни за извършени плащания, касаещи процесната сума. Издадените
месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са
издадени съответните кредитни известия. С оглед изложеното, иска за главницата за ТЕ се
явява основателен и доказан в предявения си общ размер от 6 299, 62 лв. или спрямо всеки
от ответниците в размер на по 3149,81 лв.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците в срока
по чл. 131 ГПК, възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
неоснователно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
7
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, намира да са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка
тригодишна погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 17.05.2024 г., т.е. от тази дата давността за
вземанията на ищеца се счита прекъсната. Следователно, прилагайки тригодишната давност
за вземанията за ТЕ, погасени по давност ще са вземанията, които са станали изискуеми
преди 17.05.2021 г. В исковата молба се сочи отоплителен период от 01.05.2021 г., като
взимането за м.05.2021 г. става изискуемо 45 дни след изтичане периода за който се отнасят
или от 15.07.2021 г., който срок е последващ датата на образуване на настоящото
производство. Следователно, както и вещото лице по ССчЕ е установило, в производството
не се установява да се претендират от ищеца вземания, които да са погасени по давност.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответниците имот, топлина енергия до размер от общо 6 299, 62 лв.., за
които задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази
инстанция, ответниците не са ангажирали доказателства да са заплатили, като основателен
следва да бъде уважен, при разделна отговорност и при равни дялове за всеки от
ответниците от по 3149,81 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от наследодателя на
ответниците, по чл. 150, ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и
одобрени от комисията Общи условия за процесния период да са обвързващи и за
последните. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на
дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по
чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху задължението по
8
Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните
вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за който се отнасят,
то неплащането им в срока, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми.
Напротив, обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. С оглед
изложеното по-горе по отношение на дължимостта на главницата за ТЕ, първата
предпоставка за наличието на главен дълг, е доказана от ищеца в производството.
По отношение на настъпилата забава, в случая важи принципа „Срока кани вместо
кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок /т.е. след 14.09.2022 г./ купувачът на топлинна енергия изпада в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия
и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Видно от заключението на ССчЕ, законната
лихва, начиная от датата на изпадане в забава – първия ден след срока за плащане посочен в
първата ОФ № **********/31.07.2022 г. (т.е. от 14.09.2022 г.) и до 17.04.2023 г. (датата на
изготвяне на извлечението от сметки) начислена върху дължимата главница за ТЕ в
процесния период, възлиза на общо 823,99 лв., т.е. колкото се претендира и от ищеца, и в
който размер иска ще следва също да се уважи.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от издаване на изравнителните сметки.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответниците, се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответниците по наследство от
тяхната майка и бивш потребител П. Г., е извършвана дейност по топлинно счетоводство за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по
делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № *** и заключението на ССчЕ
се установява, че фактурираната цена на извършваната услуга по дялово разпределение за
процесните 24 месеца, от м.01.2021 до м.04.2023 г., възлиза на 19,05 лв.
9
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок, следва да бъде изцяло уважен, в предявения размер от 61,82 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото няма доказателства за отправена
такава към наследодателя на ответниците, или след открИ.е на наследството към самите
ответници, преди подаване на ИМ, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за
забава, дължимо върху главницата за ДР следва да се отхвърли изцяло като недоказан или за
сумата от общо 13,05 лв.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответниците И. Г. Г. и В. Г. Г., възлиза на 7185,43 лв., от която сума 6299,62 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 823,99 лв. -
дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2022 г.
до 17.04.2024 г., а 61,82 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за
периода от м.01.2021 г. до м.04.2023 г., до които размери исковете се явяват основателни и
доказани, и като такива ще следва да се уважат. Искът за мораторна лихва върху ДР в
претендиран размер от 13,05 лв., като недоказан ще следва да се отхвърли. За тези суми,
както бе установено безспорно по делото, ответниците отговарят разделно, при равни
дялове от по ½ ид.ч. за всеки от тях.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива, като не е представил списък по чл. 80 от ГПК. От
приложените по делото доказателства, удостоверяващи извършването на разноски от страна
на ищеца се установява, че са заплатени 354,46 лв. държавна такса и 300 лв. за експертиза.
Ищецът претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед
представляването на ищеца в производството от юрисконсулт, на същия се следва такова
възнаграждение, което съдът определя, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, в минимален размер
от 100 лв. Следователно, от общо сторените от ищеца съдебни разноски от 754, 46 лв., с
оглед частичното уважаване на исковете, му се следват такива до размер от 753,09 лв., които
ответниците следва да заплатят по равно, всеки от тях по 376,55 лв.
10
На ответниците, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете, също се следват разноски. По делото има доказателства, че упълномощения от
двамата ответници адвокат е оказал на същите безплатна помощ и съдействие в
производството, като моли дължимото му се адвокатско възнаграждение да се определи от
съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Осъществяването на безплатна правна помощ и
съдействие на определен кръг лица, посочени в разп. на чл.38, ал.1, т.1,2 и3 от ЗАдв.
предполага и поемането на известна доза риск от адвоката, да не получи и никакво
възмездяване на положения от него труд, в случай на пълно уважаване на предявените
срещу доверителите му, искове.
В тази връзка, съдът като взе предвид заявения материален интерес по делото и
цената на предявените искове, фактическите и правни действия, извършени от
пълномощника на ответниците, броя на съдебните заседания /само едно/, еднотипните и
еднократни действия по защита, осъществени от пълномощника в защита интересите и на
двамата ответници, намира, че справедливия размер на дължимото се на адвокат В. С.,
адвокатско възнаграждение, възлиза на сумата от общо 800 лв. за двамата ответници.
Съобразно с изхода на делото и отхвърлената част от исковете, на адв. С., ще следва да се
присъди сумата от 1,45 лв., на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД И. Г. Г., ЕГН
**********, и В. Г. Г., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на П. И. Г.-
бивш титуляр и собственик на топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в гр.
София, ***, с присъединен абонатен № ***, да заплатят разделно, всеки по ½ ид.ч. на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от общо 7185,43лв., от
която:
- 6299,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, с аб. № ***, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 17.05.2024 г., до окончателното й изплащане;
- 823,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г.;
- 61,82 лв., представляваща главница за извършваната през периода от 01.01.2021 г.
до 30.04.2023 г., услуга по дялово разпределение от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2024 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от общо 13,05 лв.,
представляваща дължима лихва за забава върху главницата за ДР, дължима за периода на
11
забава от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. Г., ЕГН **********, и В. Г. Г., ЕГН
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от общо 753,09 лева или всеки от тях по 376,55 лв., представляваща сторени от ищеца
съдебни разноски за настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл.38, ал., вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. Х. С. от САК,
с адрес на упражняване на дейността в **** сумата от 1,45 лв., представляваща дължимото
се на адв. С. адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна помощ и съдействие
на ответниците в производството, определено съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12