№ 185
гр. Пазарджик , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500595 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№13271/16.07.2021г. от КР.
Д. П., чрез пълномощника й адв.Р.П. против Определение №987 от
31.05.2021г., постановено по гр.д.№1768/2021г. по описа на РС- Пазарджик, с
което е допуснато обезпечение на предявен иск от Т. ЦВ. ВР. против КР. Д.
П., с правно основание по чл.439 от ГПК.
Твърди се, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен и
необоснован.
Сочи се, че искането за обезпечение е процесуално допустимо, но
липсват останалите предпоставки за уважаване на същото, а именно, не е
налице обезпечителна нужда, както и че същата следва да бъде подкрепена с
убедителни писмени доказателства. Съответно се визира, че следва да бъде
представена гаранция в определен от съда размер по чл.180 и чл.181 от ГПК.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е за отмяна на обжалваното определение или евентуално да се
измени същото, като се задължи ищеца Т.В., на основание чл.391, ал.2, във
вр. с ал.3 от ГПК да внесе парична гаранция поне от 1500лв. за обезпечаване
разноските по делото.
Иска се да се присъдят деловодните разноски в настоящото
1
производство, както и адвокатски хонорар по чл.38 от Закона за адвокатурата
на адв.Р.П., съгласно приложения ДПЗС от 28.06.2021г.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Т. ЦВ.
ВР., чрез пълномощника му адв.Ц.Т..
Твърди се в него, че не се споделя становището на частната
жалбоподателка за неправилност и необоснованост на постановеното
определение.
В този смисъл се излагат доводи.
Искането е частната жалба да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното определение.
Съдът, като прецени становището на жалбоподателят изложено
жалбата му, постъпилия писмен отговор от другата страна в процеса,
както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима и редовна- подадена от
надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275 от ГПК и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
За да достигне този извод, настоящия въззивен състав приема за
установено следното:
Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от Т. ЦВ. ВР.,
против КР. Д. П., с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Искането в същата е да се признае за установено в отношенията между
страните, че вземането на ответника, обективирано в изпълнителен лист от
19.04.2007г., издаден по в.гр.д.№331/2006г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив не подлежи на принудително изпълнение поради погасяване по
давност, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№20148850400359 по описа на ЧСИ Г.С., до размера на исковата претенция,
възлизаща на 8000лв.
С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на
2
иска, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20148850400359
по описа на ЧСИ Г.С., образувано за принудително събиране на процесното
вземане.
Видно Определение №987/31.05.2021г., първоинстанционният съд е
уважил молбата за обезпечение на Т. ЦВ. ВР., като е допуснал обезпечение на
предявен иск от последния против КР. Д. П. с правно основание по чл.439 от
ГПК, чрез спиране на изпълнителното производство и е издал обезпечителна
заповед.
В тази връзка е приел, че искането за обезпечение е подкрепено с
достатъчно писмени и убедителни писмени доказателства, като е налице
обезпечителна нужда. Счел е също така, че исканата обезпечителна мярка-
спиране на изпълнението е подходяща и адекватна, с оглед вида на заявената
претенция- да се отрече правото на ответника да търси изпълнение на
вземането и е съразмерна на обезпечителната нужда, тъй като ще засегне
единствено принудителното изпълнение по процесното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.389 от ГПК, във всяко положение на
делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство,
ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне
обезпечаване на иска. Обезпечението цели защитата на спорното материално
право докато трае висящността на процеса, като за да бъде допуснато, следва
да са налице кумулативните предпоставки по чл.391, ал.1 от ГПК- искът да е
допустим, да е вероятно основателен и да съществува обезпечителна нужда-
когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението, както и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща - т.е. да е в състояние да охрани интересите на молителя.
Предявеният иск, който се обсъжда и чието обезпечение се иска е
отрицателен установителен, с правно основание чл.439 от ГПК, с който се
иска, както се изложи да бъде призната недължимост на сума по издаден
изпълнителен лист поради погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това
3
изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на
чл.439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на
пресъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще
бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото
в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще
бъде прекратено досежно оспореното вземане.
Съдът намира, че процесната искова молба касаеща този иск подадена
от Т. ЦВ. ВР. удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за
редовност и че предявеният иск е допустим. Това обстоятелство на практика
не се и оспорва от жалбоподателя.
Характерът на претенцията, а именно установяване недължимост на
претендираните в изпълнителното производство суми предполага наличието
на обезпечителна нужда, доколкото реализирането на принудителното
изпълнение би довело до затрудняване осъществяването на правата по
решението по предявения иск.
Фактът, на който се позовава ищеца с исковата молба, дали е изтекла
погасителната давност за събиране на вземането, не може да се обсъжда в
настоящото обезпечително производство, а в исковото производство, което е
образувано по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, в което ще
се преценяват твърденията и възраженията на страните по отношение на
основателността. В този смисъл, възраженията в насока, че няма настъпила
давност мотивирани от представени с жалбата писмени доказателства,
настоящата въззивна инстанция приема, че ако те биват обсъждани от
последната би се довело на практика до предварително произнасяне по спора,
което е недопустимо.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като без допускане на поисканата
обезпечителна мярка- спиране на изпълнителното дело по отношение
принудителното удовлетворяване на удостоверените в процесния
изпълнителен лист за главница в размер на 8000лв., ведно със законната
лихва, би се достигнало до осребряване на имуществено право на длъжника и
превеждане на недължими суми на взискателя след извършеното
4
разпределение, в случай че с влязло в сила решение се отрече правната
възможност процесното изпълняемо право да бъде удовлетворено чрез
помощта на държавната принуда.
Следователно, поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед
охраняване интересите и на ответника.
Относно вероятна основателност на този иск вземайки предвид
приобщените доказателства с подадената искова молба, като и тези касаещи
извършени действия по принудителното изпълнение, представени и от страна
на жалбоподателя дават основание да се приеме, че първите не са убедителни,
тъй като установяват обстоятелства за действия в различни години и по
различни изпълнителни дела. В тази насока следва да се посочи, че са налице
предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение
следва да се допусне, но при условието на чл.391, ал.2 от ГПК- ако ищецът В.
представи парична гаранция, която ще послужи за репариране на
евентуалните вреди, които жалбоподателят- ответник би понесъл, в случай, че
иска против него бъде отхвърлен, като неоснователен. В този смисъл следва
да се определи парична гаранция в размер на 1000лв., при съобразяване
разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК.
Ето защо, макар и да е налице съвпадане на крайния извод на районния
и въззивния съд за необходимост от допускане на обезпечение, то същото
следва да се допусне под условие, а именно ако бъде представена определена
от съда гаранция.
В тази връзка, обжалваното определение с което е допуснато
обезпечение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови ново, с
което исканата обезпечителна мярка се допусне, но при условията на
посочената по- горе гаранция.
Тъй като по делото вече има издадена обезпечителна заповед, същата
следва да бъде обезсилена, тъй като издаването й е обусловено от внасяне на
определената парична гаранция.
По отношение на искането за разноски, следва да се визира, че в
обезпечителното производство такива не се присъждат такива следва да се
присъдят с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
5
крайния му изход. В този смисъл е т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.396 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №987/31.05.2021г., постановено по гр.д.
№20215220101768/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Т. ЦВ. ВР., с ЕГН
********** от с.Б., общ.Панагюрище, ул.“С.Г.“ №23, против КР. Д. П. от
гр.С., ж.к.“Л.“, бл.308, вх.А, ет.5, ап.20 иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че вземането на ответника обективирано
изпълнителен лист от 19.04.2007г., издаден по в.гр.д.№331/2006г. по описа на
Апелативен съд- Пловдив не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяване по давност, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№20148850400359 по описа на ЧСИ Г.С., до размера на исковата претенция,
възлизаща на 8000лв., при условие, че ищеца Т. ЦВ. ВР. внесе по сметка на
ОС- Пазарджик ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1000/хиляда/лв.
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадена въз основа на
Определение №987/31.05.2021г., постановено по гр.д.
№20215220101768/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на
доказателства, че паричната гаранция е внесена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6