№ 79
гр. Кюстендил , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Калин К. Василев
Прокурор:Камелия Симеонова Стефанова (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201500600455 по описа за 2020 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
Адв.Е.Йовчев- защитник на подс. С. С. А. обжалва присъда № 62 от 17.12.2019 г. на
Кюстендилския районен съд по НОХД № 581/2018 г. на същия съд, с която подс. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 НК- затова, че от неустановена дата през
м.10.2016 г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 16 000 лева е
възбудил заблуждение у И. А. Й. , че може да съдейства за получаване на кредит в размер на
300 000 лева от кредитна институция- банка и с това му е причинил имотна вреда имотна вреда в
размер на 16 000 лева. На осн. чл.54, ал.1 НК подс. А. е осъден на лишаване от свобода в размер
на 3 години и 6 месеца при първоначален режим „строг“. Със същата присъда е уважен и
предявения от гражданския ищец И. А. Й. граждански иск в размер на 16 000 лева, представляващи
обезщетение за пертърпените от същия имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от датата на деянието- 01.11.2016 г. до
окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за недоказаност на
обвинението и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва жалба и изразява
становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Гражданският ищец и частен обвинител И. А. Й. изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и иска присъдата на КнРС да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подс.А.- адв.Йовчев пледира за потвърждаване на присъдата на
1
КнРС.
Подсъдимия С. С. А. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска потвърждване на
оправдателната присъда на КнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите
и възраженията на страните, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин
всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. е бил осъждан- срвн. справка за съдимост за престъпления по чл. 212
НК и чл.244 НК, като с присъда по НОХД №296/12 г. на РС- Кюстендил в сила от 11.09.2012 г. му
е наложено наказание ЛС в размер на 2 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок
от 3 години, считано от влизане на пирсъдата в сила.
От приложената към делото справка от Затвора е видно, че след образуване на
настоящето дело междувременно е осъден по НОХД № 1760/17 г. на РС- Монтана, в сила от
24.07.2019 г. за престъпление по чл.210 от НК на РС- Монтана за престъпление по чл.210, ал.1 НК
в размер на 3 години и 6 месеца и че спрямо същия по реда на чл.68 от НК е приведено в
изпълнение наказанието по НОХД № 296/12 г. на РС- Кюстендил в размер на 2 години.
Св.Й. стопанисвал пункт за изкупуване на вторични суровини на черни и цветни метали
в гр. Кюстендил, ул. „Николичевски път“. През 2014 г. пунка бил посетен от подс.А. с цел
предаване на отпадъчно желязо и тогава двамата се запознали, след което започнали да поддържат
близки отношения.
В началото на месец октомври 2016 г. подс. А. посетил отново пункта на Й.. В хода на
разговора им последният споделил, че има намерение да възстанови дейността си по отглеждане
на крави, за която цел бил намерил краварник, който искал да обнови. В хода на същия разговор
св.Й. казал, че има желание да изтегли кредит. В тази връзка подс. А. заявил пред него, че има
познати и би могъл да му съдейства относно отпускането на голям финансов кредит от банка в гр.
София. Сумата на кредита, за която е бил воден разговора, била от порядъка на около 300 000 лева.
Подс. А. споменал пред св. Й., че и друг път е съдействал на други хора във връзка с отпускането
на кредити от софийски банки.
През следващите дни на месец октомври 2016г. подс.А. продължил да посещава
почти ежедневно пункта за изкупуване на метали на св. Й., като провеждал многобройни
2
разговори с последния относно кредита, който обещавал да му уреди.
За уговорката между двамата, св.Й. споделил със съпругата си – св. Й.а. Честите
посещения на подс.А. и разговорите му със св.Й. направили впечатление на св. Ю. В., работещ
като шофьор на камион в пункта и св. П., съсед на пункта, посещаваща често същия за разговори и
кафе със св.Й. и св. Й.а.
По този повод св. В. попитал св. Й. за естеството на тези посещения. Св. Й. му казал, че
очаква съдействие от подсъдимия в размер на 16 000 лева, за да му уреди кредит. На идентичен
въпрос от страна на св. П. към св. Й.а, последната й отговорила по идентичен начин- че подс. А.
съдейства на съпруга й за получаване на кредит, за което те трябва да му дадат голяма сума пари.
Обещанието на подсъдимия към св. Й. се изразявало в това да уреди получаването на
кредит в размер на около 300 000 лева. За получаване на кредита подсъдимият поискал от Й.
сумата от 16 000 лева, както и документи за наличие или липса на задължения, удостоверение за
актуално състояние на търговско дружество и документ за собственост на кравеферма.
Тъй като към този момент Й. не разполагал са такава сума пари той се обърнал към
свои близки – св. Сл.К. и св. С. С., от които поискал пари на заем. Първият му предоставил сумата
от 10 000 лева, а втория- 5 000 лева. И на двамата св.Й. обяснил, че тези пари са му необходими, за
да получи голям банков кредит и им обещал да ги върне до няколко месеца.
На неустановена дата в края на месец октомври 2016 г. св. Й. предал лично на подс.
С. А. сумата от 16 000 лева. Това се случило в пункта за изкупуване на метални отпадъци в гр.
Кюстендил, стопанисван от пострадалия. Неволни свидетели на предаването на парите станали
св.В. и П., пиещи кафе със св. Й.а. Те видели как св.Й. влиза в офиса на пункта, носейки със себе
си в ръка голяма пачка пари, завити във вестник, след което как в офиса влиза подс. А. и как
последния взима от масата в офиса пари, които слага в носена през рамо чантичка.
След предаването на сумата от 16 000 лева, на 14.11.2016 г. Й. подал в НАП искане за
издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения на „Н. 97“ ЕООД,
представлявано от И. А. Й. , той като такова удостоверение му поискал подсъдимия.
След получаването на сумата от 16000 лева, подс.А. спрял да посещава обекта на И.
Й.. Последният, след като изчакал известно време, като смятал, че отпускането на кредита ще
отнеме някакво технологично време, започнал да звъни по телефона на А., за да го попита какво
става с обещания кредит. Първоначално А. отговарял на обажданията , като твърдял, че всичко е
наред, но трябва да изчака. След известно време А. спрял да вдига телефона и се укривал.
Семейство Й.и дори посетили търговски обект в града, стопанисван от подсъдимия, но и там не го
открили.
УкрИ.ето му предизвикало у Й. притеснение и на 15.06.2017 г. той подал жалба в РП-
Кюстендил.
Във връзка с оспорване показанията на св. Й. са събрани писмени доказателства,
установяващи, че същият, като представляващ фирмата си „Н. 97“ ЕООД през м. 12.2016 г. е
закупил сграда със застроена площ от 252 кв. м., представлява краварник в района на града; че
през периода 2008- 2015 г. е имал регистрация като земеделски стопанин чрез ЕТ „И. Й.- Н.“; че
3
към 2011 г. е имал регистриран животновъден обект в бивш стопански двор на Кюстендил с
капацитет 22 броя крави, както и че към м. 10.2016 г. към БАБХ е имал регистрация на 2 бр. коне.
Посочената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на показанията
на разпитаните подробно от КнРС св. Й., св. Й.а, В. (показанията на този свидетел от ДП са
пирбощени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), на св.П., С. и К.; от проведения от страна на
КнОС следствен експеримент за проверка на твърденията на св. Й.а, В. и П. относно видимостта
им по време на предавенето на парите от страна на св. Й. и цитираните по -горе писмени
доказателства.
При обсъждане на гласния доказателствен материал КнРС се е доверил на показанията на
цитираните по- горе свидетели, които са идентични и последователни по подлежащите за
доказване факти. Изрично следва да се подчертае, че факта на предаването на парите на
подсъдимия и на причината, по повод на която е сторено това, се установява освен от показанията
на пострадалия св. Й., и безпротиворечиво от показанията на преките очевидци св. Й.а, В. и П..
Няма основания за изключване от доказателствения материал на показанията на св. Й. и Й.а,
независимо от съпружеските им отношения, доколкото тези показания са напълни
взаимнопотвърждаващи се по отношение на действията на подсъдимия; размера на сумата, за
която е твърдял, че му е необходима, за да уреди кредита; размера на самия кредит; начина на
предаване на парите. Следва изрично да се подчертае, че опита на защитата да компрометира тези
показания е неуспешен. По делото са събрани в достатъчна степен писмени доказателства,
установяващи факта, че св. Й. е имал регистриран през 2011 животновъден обект в гр. Кюстендил
(показанията му са изцяло последователни, че кредита му е бил необходим за възстановяването на
такава ферма, а не за поддръжката й); че и към м. октомври е имал регистрирани за отглеждане 2
коня; както и че независимо, че собствеността върху стопанската сграда, в която същата се е
помещавала е оформена през м. 12.2016 г., същата е била ползвана от него преди този момент
(срвн. пок. на св. Й.а). Всички тези обстоятелства сочат, че показанията на тези свидетели са
напълно обективни, непротиворечиви, подкрепящи се помежду им и от посочените писмени
доказателства и правилно са били кредитирани от КнРС.
Отделно от това тези показания се потвърждават от напълно независимите свидетели
В. и П., на които с оглед на ежедневното им пребиваване в пункта за отпадъци, е направило
впечатление както честите посещения на подсъдимия, така съобщеното от семейство Й.и за
уговорките с него, а най- вече- същите са възприели момента на предаването на парите. Тяхната
обективност се потвърждава допълнително и от проведения следствен експтеримент, чиито
резултати са категорични за наличието на видимост от мястото, на което св.Й.а, П. и В. са се
намирали в момента на предаването на парите. Ето защо показанията им са напълно
добросъвестни и безпристрастни и на тях и настоящата инстанция дава вяра. В този аспект
доводите на подсъдимия пред окръжния съд за тяхната заинтересованост поради наличието на
подчиненост със св. Й. се явява несъстоятелни. Размерът на предадената сума се потвърждава
индиректно и от пок. на св. С. и К., които са осигурили общо 15 000 лева от исканата от
подсъдимия сума, респ. тези показания подкрепят пок. на св.Й. и Й.а относно произхода на парите.
При обсъждане на обясненията на подсъдимия съдът се е съобразил с двойнствения им
характер- като на пряко доказателствено средство от една страна и като израз на защитна позиция
4
от друга. Подс. А. принципно не отрича, че получил пари от св. Й., като сочи, че същата е в друг
размер- около 900 лева и във връзка със задължение на самия Й. към него. Тези обяснения са
изцяло противоречащи на останалите доказателствени средства, не се подкрепят от нито едно от
тях, а и са вътрешно противочеви, доколкото подсъдимия сочи като момент на предаването на
парите друг период-в началото на 2016 г. В този аспект КнРС обосновано ги е отхвърлил като
несъстоятелни и същите представляват израз на защитната позиция на подсъдимия.
В този смисъл КнОС счита, че изводите на КнРС относно фактите са възприети при
правилно и обосновано интерпретиране на доказателствения материал по делото и не се споделят
доводите в жалбата за наличие на необоснованост при възприемане на доказателствата. В
оценъчната си дейност КнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно
убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. Въз
основа на анализ на всички доказателствени източници КнРС е стигнал до единствения
закономерен и обоснован извод- че подс.Й. е осъществил фактическия състав на
инкриминираното му с обвинителния акт престъпление, респ. че същата е осъществил
престъплението измама.
КнОС, след като изцяло се солидаризира с убедителните мотиви на КнРС, намира за
необходимо да подчертае следното:
Специфичното за престъплението измама по чл. 209, ал.1 НК е, че това деяние има два
предмета на посегателство. Първият е персоналния предмет на измамата – деецът въздейства
пряко и непосредствено върху определено физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество. Вторият е имуществения предмет на измамата – това е имущество,
намиращо се във фактическата власт на лицето, върху което извършителят въздейства и се
изразява в противоправно мотивиране на лице, имащо фактическа власт върху вещта да се
разпореди с нея. Деецът въздействува върху съзнанието на измамения, като създава у него
неправилна представа относно правното основание или условията, при които ще се осъществи акта
на имуществено разпореждане. Заблуждението представлява формирана неправилна представа у
измаменото лице относно определени факти от действителността, свързани с основанието или
условията, при които ще се извърши имущественото разпореждане. Тази представа е от
съществено значение за вземането на решение за извършване на акта за разпореждане. Деянието е
довършено с осъществяване на акта на имущественото разпореждане.
Съобразявайки тези теоретични постановки, КнОС споделя извода на КнРС за наличие
на първата форма на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 НК- възбуждане на заблуждение у
пострадалия Й. за възможностите си да му съдейства да получи кредит от кредитна институция -
банка в гр. София в размер на 300 000 лева. Възбуждането е било успешно в резултат от
способностите на подс. А. да говори убедително и авторитетно от една страна, и от друга- от
умението му да се възползва от липсата на каквато и да е компетентност от пострадалия по
отношение на посочените въпроси. Възбудата на заблуждение е резултат и от исканите от подс. А.
документи- за липса на задължения и за регистрирана фирма, което е убедило Й. за сериозността
на действията на подсъдимия. Тези действия на подс. А. са причината за осъщественото от
пострадалия Й. разпореждане.
Доколкото измамата е резултатно увреждащо престъпление- тя води до причиняването
5
на имотна вреда. Такава несъмнено е налице. Вредата следва да настъпи вследствие на това, че
лицето, владеещо имуществения предмет и което е противозаконно мотивирано за това, върши с
него акт на разпореждане. Т.е. налице е особена причинноследствена връзка в следната поредност-
създадена неправилна представа, която води до имущественото разпореждане, последица от което
е настъпването на имуществената вреда. В настоящия случай тази поредност е налице. Налице е
вредата- от действията на подсъдимия пострадалия св.И.Й. е претърпял неблагоприятно
изменение в съотношението между активите и пасивите на имуществото си- намаляване на
пасивите на притежаваните от него парични средства в размер на 16 000 лева. В случая е без
значение обстоятелството, че част от посочената сума в размер на 15 000 лева същият я е взел
назаем от други лица, доколкото той се е задължил към тях за своевременното й връщане.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Съзнавал е, че въвежда пострадалия в заблуждение, че ще му съдейства да му уреди
голям кредит от кредитна институцаия- банка в гр. София. Успешно е мотивирал пострадалия да
се разпореди с голяма сума парични средства в размер на 16 000 лева. Същият е преследвал
особената користна цел- да набави за себе си имотна облага, без да има каквото и да е намерение
да осъществи действията, за които е поел ангажимент и които обективно не е бил в съсотяние да
изпълни, която цел и реално е постигната. Той е направил всичко възможно за постигане на
негативния резултат, насочвайки всички усилия към неговото осъществяване. Изложените в тази
насока доводи изцяло се споделят от КОС.
При определяне вида и размера на наказанието КнРС е отчел всички обстоятелства,
имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36
НК.
Степента на обществена опасност на деянието е висока. В много голяма степен са
засегнати обществени отношения, свързани със защитата и неприкосновеността на частната
собственост. Засегнато е и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз
основа на свободното и осъзнато решение.
Степента на обществена опасност на дееца е висока. Към датата на деянието същият е
бил осъждан- срвн. справка за съдимост . От приложената към делото справка от Затвора е видно,
че спрямо същия е приведена по реда на чл.68, ал.1 НК в изпълнение условна присъда по НОХД
№ 296/12 г. на РС- Кюстендил, както и е налице ново осъждане за престъпление по чл.210 НК на
РС- Монтана по НОХД № 1760/17 г. Посочените нови осъждания сочат на упоритост при
извършване на престъпни деяния по глава V, раздел IV „Измама“ на НК. Смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице. Като отегчаващи следва да се отчетат високия размер на
вредата и наличието на други осъждания. Съобразявайки ги, КОС намира за правилен като краен
резултат извода на КнРС, че наказанието следва да се определи в размер около средния предвиден
в закона. В този аспект определянето му в размер на 3 години и 6 месеца е обосновано,
законосъобразно и справедливо, поради което не се налага същото да се коригира. Приложението
на чл.66 от НК е невъзможно в случая с оглед липсата на две от предпоставките по чл.66 от НК-
определения размер на наказанието, който надхвърля 3 години, както и с оглед постигане целите
на специалната превенция. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне
баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
6
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би
довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването
на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления.
Ето защо КнОС счита, че превъзпитателния ефект на специалната превенция ще бъде осъществен
единствено чрез ефективното изпълнение на наказанието, доколкото у подсъдимия се наблюдават
трайни противоправни нагласи и противообществен начин на живот. Единствено чрез
ефективното изтърпяване на наказанието ще се в максимална степен на целите на наказателната
репресия.
При определяне режима на изтърпяване на наказанието настоящата инстанция
констатира, че същия е определен неправилно. КнРС е посочил, че наказанието следва да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, без обаче да конкретизира основанието за това. Видно
от справката за съдимост на подс. А. е, че същият към датата на деянието е имал влязла в сила
присъда по НОХД № 296/12 г., по която му е наложено наказание ЛС в размер на 2 години с
приложение на чл.66 от НК. Тази присъда е в сила от 11.09.2012 г., респ. изпитателния й срок е
изтекъл през 2015 г. и към датата на настоящето деяние подс. А. е със статут на неосъждан.
Последващото й привеждане в изпълнение от страна на РС- Монтана и определянето на „строг
режим“ на изтърпяване в случая е без значение, тъй като определянето на този режим е в
съответствие с разп. на чл.57, ал.1, т.2, б. „В“ ЗИНЗС. Тази разпоредба обаче не налице спрямо
настоящето деяние към момента на извършването му; не са налице и другите две предпоставки,
налагащи изтърпяване на наказанието при „строг“ режим“ по чл. 57, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ ЗИНЗС,
както и по чл.57, ал.2 ЗИНЗС. Ето защо в тази част присъдата следва да се измени, като
наказанието следва да се изтърпи при първоначален режим „общ“ на осн. чл.57, ал.2 ЗИНЗС.
Същевременно, доколкото междувременно е постановено осъждане по НОХД №
1760/17 г. на РС- Монтана, е необходимо КнРС служебно да прецени дали е налице необходимост
от приложение на разп. на чл.25 НК.
По тези съображения присъдата на КнРС следва да бъде изменена в горепосочения
смисъл, а в останалата- да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т.3 вр.чл. 337, ал.1, т.2 НПК вр. чл.338 НПК,
КнОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 62 на Кюстендилския районен съд, постановена на 17.12.2019
г. по НОХД № 581/2020г. по описа на същия съд в частта на определения режим на
изтърпяване на наказанието ЛС в размер на 3 години и 6 месеца, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
режим „ОБЩ“ на осн. чл.57, ал.2 ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8