№ 56
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Вл. Г. Вл.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601352 по описа за 2021 година
Производството е по чл.327 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.С. П., САК, защитник на
подс. Б. Б. К., срещу присъда от 11.10.2021г., постановена от СГС по НОХД
№ 183/ 2021 г., с която последната е призната за виновна в това ,че на
23.01.2020г. при управление на МПС - трамвайна мотриса е инв.№ 4*** по
обособено трамвайно трасе, в района на ул. Искърско шосе е нарушила
правилата за движение по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП и Правила за работа на
ватмана в Столичен електротранспорт, Раздел V т.35 от Инструкция за
безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса- отклонила
вниманието си от пътната обстановка и прякото управление, Кс го не
намалила скоростта и не спряла при възникнала опасност за движението,
вследствие на което последвал удар между управляваната от нея мотриса и
спряла пред нея трамвайна мотриса е инв.№ 4137,като е деянието си е
причинила смъртта на Н.Н. от гр.София престъпление по чл.343 , ал.1 , б.В
вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК поради което и на основание чл. 303 НПК й е
1
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, като на
основание чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от 5
години
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована, несправедлива и незаконосъобразна. Иска се отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Б. Б. К. да бъде
призната за невинна и оправдана по обвинението. Алтернативно се иска
намаляване на наказанието съгласно разпоредбата на чл.337,ал.1,т.1 от НПК.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът
счита, че присъдата на СГС е неправилна и необоснована. В повдигнато
обвинение на подсъдимата били описани действия, които са довели до
настъпване на ПТП изцяло кореспондирщи с императива на нормата на чл.
20, ал. 1 ЗДвП. Нормите на чл. 343 НК се допълвали от специалните норми на
ЗДвП, което било ноторно известен факт. Следвало да бъдат разделени
нормите както на ал. 1, така и на ал. 2, изр. 1 и 2 от чл. 20 ЗДвП и именно тук
бил нарушен материалния закон дотолкова, доколкото деянията, описани в
обвинението отговаряли на нормата на ал. 1, а спрямо подсъдимата било
повдигнато обвинение по ал. 2 и то конкретно изр. 2 на чл. 20 ЗДвП за
бездействие при възникнала непредвидима опасност. Защитникът счита, че
макар и да е налице престъпен резултат, в това производство спрямо
подсъдимата не било повдигнато правилно обвинение. Налице била липса на
причинно-следствена връзка между деянието, извършено от нея и
материалните норми, по които й е повдигнато обвинение. Ето защо, на това
основание моле, да да бъде постановена оправдателна присъда.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище,
че присъдата е правилна и законосъобразна и първоинстанционния съд. не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като правилно и
съответно е приложил материалния закон. Нови факти и обстоятелства, които
сочела защитата не били установени в хода на въззивното съдебно следствие.
Следвало да се отбележи, че изрично е назначена комплексна съдебна
автотехническа експертиза от 4 вещи лица, която отново е проверила
първоначалните съдебномедицински и автотехнически експертизи, назначени
в хода на досъдебно производство и в хода на първоинстанционното съдебно
производство. Безспорно било установено, че причина за настъпване на
2
противоправния резултат е нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
не на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като в тази връзка вещите лица са
дали категоричен отговор на въпроса, че подсъдимата като водач на
трамвайна мотриса не е предприела абсолютни никакви действия по спиране
на превозното средство преди настъпване на ПТП с другата мотриса и
съответно причиняване на престъпния резултат – смъртта на пострадалия.
Тези действия би субективни и извършени поради невнимание и разсейване,
като вещите лица категорично изключвали и възможността на подсъдимата да
й е прилошало в момента преди възникване на ПТП, така че по този начин се
изключва и аргумента за случайно деяние, каквито аргументи се навеждали
от защитата. По отношение на наказанието, с оглед на настъпилия престъпен
резултат и причинените имуществени вреди на двете превозни средства
прокурорът счита, че е правилно и законосъобразно определено, в
съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК. Ако съдът счете, че наказанието е
леко завишено, моли да се отчетат обстоятелствата, че действително
подсъдимата имала известни здравословни проблеми и не възразява да има
леко снижение на размера на наказанието, определено от първата инстанция.
Частният обвинител моли присъдата да бъде потвърдена.
Подс.К. поддържа казаното от защитника и моли за справедлива
присъда.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна, че подсъдимата Б. Б. К. е родена на *** г. в
гр.***, българка, с българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно
образование. Същата е правоспособен водач на МПС и притежава
свидетелство за управление на трамвайни мотриси /ТМ/ категория „Т”. Като
водач няма нарушения и налагани наказания по ЗДвП и ППЗДвП Към
началото на 2021г подсъдимата работела като ватман на ТМ и имала около 30
години стаж като такъв. На 23.01.2020 г. около 11:20 ч подсъдимата била на
работа първа смяна и управлявала ТМ с инв.№ 4*** по трасето на трамвайна
линия 20 в гр.София. Времето било ясно, слънчево, сухо, студено и зимно с
3
добра видимост. По същото време св.Р. Д. управлявал ТМ с инв.№4401 по
трамвайна линия 22, в посока от Центъра към депо „Искър”., като в трамвая
нямало пътници. Трамвайното трасе, по което се движил св.Д. с
управляваната от него ТМ било обособено за движение на трамваи успоредно
от пътното платно на бул.Искърско шосе. То било с обща ширина между
двата му края от 5,90 м, включващо два броя релсови пътища- по един за
всяка посока на движение. Всеки от релсовите пътища бил с ширина 1,40 м.,
като металните релси били положени върху бетонни траверси, обсипани с
баластрова призма (чакъл) с широчина на чакъла съвпадаща с ширината на
трамвайното трасе- 5,90 м. От двете страни на релсовите пътища имало
тревни площи с дървета и храсталаци с ширина около 1 м. Св.Д. се движил в
посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше Делииванов, като вдясно от
трамвайното трасе (по посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше
Делииванов и в отрязъка между двете улици) и след тревните площи се
намирала метална мрежа монтирана с метални пилони и обрасла по цялата
дължина с гъста храстовидна и друга ниска растителност. С такава телена
ограда трамвайното трасе било отделено и от пътното платно на
бул.Искърско шосе. Разстоянието между релсите и оградата било около 1,00-
2,00 м, като към инкриминираната дата на много места оградата била
разкъсана и част от оградата липсвала и често се случвало през тези
разкъсани места на оградата да минават хора. От спирката на трамваите
„Дружба 1” също имало достъп на хора към самото трамвайно трасе.
Основната част от участъка на трамвайното трасе между бул.Христофор
Колумб и ул.Туше Делииванов била права и равна, като почти в самото
начало на този участък в посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше
Делииванов непосредствено под моста за Аерогарата започвала крива за
десен завой дълга около 20-30 м, поради което в този участък видимостта
напред била леко ограничена.
Движейки се в посока от Центъра към депо Искър по въпросното и след
като излязъл от десния завой, св.Д. забелязал пред себе си, че на спирка
„Дружба 1” ТМ по линия 22 била аварирала и спряла на самата спирка като не
успяла да мине през кръстовището. Св.Д. спрял зад тази ТМ на около 12-13 м.
като се обадил в депото на началника си, за да подаде сигнал за ситуацията.
Независимо от така подадения от него сигнал от диспечерския пункт не била
разпространена информация до другите ТМ за авариралата мотриса.
4
От мястото, на което спрял св.Д. с управляваната от него ТМ до спирка
„Дружба 1” имало около 30 м., тъй като и самият аварирал трамвай бил дълъг
около 12-13 м. Св..Д. останал в мотрисата, а зад него спряла ТМ инв.№4137 с
прикачена към нея като ремарке ТМ с инв.№4135- управляван от св.Б.. Когато
св.Б. спрял, задната част на втората ТМ с инв.№ 4135 била на около 50- 100
метра след завоя. След като спрял трамвая, св.Б. проверил и установил, че и в
двете мотриси няма пътници.
По това време в управляваната от подс.К. ТМ, която се движела около 7-8
минути след тази, управлявана от св.Б. имало към 7-8 пътника, сред които
свидетелите С. Л., св.С. П., св.Г. С., св.О. Г. и св.Т. Н.. Св.С. П. седяла на
двойна седалка, намираща се на втори ред отляво- в предната част на трамвая,
зад кабината на ватмана. Св.Г. С. седяла на първата седалка отдясно, която
била единична, като срещу нейната седалка имало друга обърната, единична
такава. Св.О. Г. седяла на втората седалка, която била двойна зад кабината на
ватмана. Св.Т. Н. пътувала в средата на трамвая на двойните седалки. Св.Л.
седяла на последната двойна седалка от лявата страна- срещу вратите на
трамвая. Подс.К. след като потеглила от спирката, преминала през
кръстовището и навлязла в завоя на трасето отклонила вниманието си от
случващото се напред, като почти през цялото време главата й била наведена
надолу, поради което и не възприела спрелия пред нея трамвай. Подсъдимата
не реагирала и не успяла да задейства спирачната система на трамвая, като
ударила с управлявания от нея такъв този отпред със скорост от около 30
км/ч.В този момент св.Б. бил излязъл от кабината на ватмана, усетил и удара,
от който залитнал, но успял да се хване за седалките. В следствие на удара,
двойката скачени мотриси с инв.№4137 и №4135 отскочили напред и се
ударили в ТМ с инв.№4401 в която по това време все още се намирал св.Д.-
някъде около средата на салона. От удара св.Д. политнал и паднал по очи в
трамвая, като за миг изгубил и съзнание и не знаел какво се случва.
Св.Б. успял бързо да се върне в кабината на ТМ и видял, че между
управляваната от него двойно скачена ТМ и тази, управлявана от св.Д., която
била спряла пред него и в която неговата се ударила има човек. Това бил
пострадалият Н. А. Н., който пресичал в момента на удара трамвайното трасе
между двете мотриси. След удара тялото му се свлякло между трамваите и
останало да виси там, като Н. починал на място. Пътниците в ТМ управлявана
от подс.К. силно се уплашили и почнали да викат, като св.Л., се ударила в
5
облегалката на предната седалка в областта на гърдите, след което паднала
назад и на лявото си коляно. Св.П. се ударила в предната седалка, политнала
назад, но успяла да се стегне и да не се удари още веднъж напред. Св.С., се
свлякла от удара на земята и си ударила главата в седалката пред нея, а Св.Г.
видяла, че ватманката си ударила главата напред. Пътниците настояли
подс.К. да отвори вратите на трамвая, но тя се развикала, че са блокирани.
Междувременно бил подаден сигнал за ПТП на т.112, като на място
пристигнал екип на Бърза помощ и на СД „Пожарна безопасност и защита на
населението”. Последните успели да отворят вратите на ТМ, управлявана от
подс.К., а св.П., който бил част от екипа и работел като фелдшер оказал
помощ на св. Д..
Пожарникарите разбили кабината на ватмана, тъй като и тя била блокирала.
Подс.К. имала кръв на челото, минала през салона на трамвая, запалила си
цигара и без да се поинтересува за състоянието на пътниците слязла от него.
В резултат на притискането в зоната между двете мотриси с инв.№4401
и инв.№4137 на пострадалия Н.Н. били причинени тежка закрита черепно-
мозъчна травма- счупване на костите на черепната основа, субарахноиден
кръвоизлив; тежка закрита гръдна травма- травматично разкъсване на
трахетята, травматични разкъсвания на перикардната торбичка и аортната
стена; контузии и разкъсване на белодробния паренхим двустранно, счупване
на гръдната кост, счупване на девети прешлен с прекъсване на
гръбначномозъчното вещество, тежка закрита коремна травма, тежка травма
на опорно- двигателния апарат- разединяване на симфизата, разчленяване на
двете сакроилиатични стави и свързващи ги компоненти. Същият починал на
място, като причината за смъртта му била тежката, съчетана и несъвместима с
живота черепно- мозъчна, гръдна и коремна травма и травмата на опорно-
двигателния апарат.
На св.Р. Д. в резултат на ПТП било причинено травматично увреждане-
контузия на гръден кош, причинило му болка и страдание. Същото увреждане
получила и св.С. П.. На св.Г. С. била причинена контузия на дясна длан,
довело до болка и страдание. Св.О. Г. получила контузия на гръдния кош в
ляво, което й е причинило болка и страдание.
Подс.К. след инцидента била приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ
Св.Анна още на 23.01.2020 г., като след лечение била изписана на 26.01.2020
6
г. Същата била в добро общо състояние със стабилни витални показатели,
като в резултат на ПТП й били причинени контузия на главата, мозъчно
сътресение.
От ПТП настъпили щети по четирите ТМ участвали в инцидента на общата
стойност 72 471,34 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните в хода на производството доказателства съдържащи се в
обясненията на обясненията на подс.К., показанията на свидетелите Ц. Ц., на
св.С. Л., на св.Р. Д., на св.Б. Б. , включително и приобщените по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК); на С. П., Г. С.,.О. Г.;.З. П.; св.Т. Н., дадени
на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.2, т.З от НПК; св.Д. И.;
заключенията на СМЕ на Р. Д., на С. П., на Г. С., на поде.Б.К., на св.О. Г.,
заключението на СМЕ на труп, както и СХЕ- 2 бр. и на СХТЕ; заключение на
ВТЕ №81; заключението на тройната АвТЕ и това на КСМАвТЕ, изготвено в
хода на съдебното следствие; писмени доказателства и доказателствени
средства, по- важните от които: протокол за оглед на местопроизшествие и
скица към него; полица Гражданска отговорност; констативен протокол №К-
38/23.01.2020 г.; трудови характеристики и справки за ватманите Б., Д. и К.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020 г.; удостоверение за
наследници на починало лице; разписки за получени и предадени документи
на подс.К.; копие от правила за работа на ватман в Столичен електротранспор
ЕАД- София; писмо от СЕТ ЕАД- София с предадени с него документи в
оригинал и заверени копия; справка за съдимост за подс.К.; справка за
нарушенията на подс.К. по ЗДвП и ППЗДвП; писмо от СЕТ ЕАД- София с
приложени длъжностни характеристики и справка за подадените сигнали за
аварията; писмо от СД Пожарна безопасност и защита на населението ведно с
приложена телефонограма №9/23.01.2020 г.; писмо от Национална система
т.112; писмо от УМБАЛ Св.Анна с приложени медицински документи за
пострадалите лица; писмо от ЦСМП с приложени документи, писмо на
УМБАЛ Царица Йоана с приложени документи; писмо на началник отдел
ПП- СДВР с приложени документи; писмо от ЦГМ- 2 бр., приемо-
предавателен протокол на видеозаписи, писмо от СЕТ- ЕАД- София и
веществените доказателства- предадените по делото СД и 1 бр. флаш памет,
тампони с проби за упойващи вещества; фотоалбуми със снимки към
7
протокола за оглед.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат следните фактически и правни изводи:
Факта на възникване на ПТП-ие, участвалите в него превозни средства
и настъпилите в резултат на същото последици са установени по категоричен
[1]
начин. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, предмет на
това процесуално-следствено действие е бил участък от обособено трамвайно
трасе встрани от пътното платно на бул“Искърско шосе“ в гр.София, в
участъка между бул.“Христофор Кулумб“ и ул.“Туше Делииванов“. При
огледа са установени участвалите в ПТП-ие ТМ с инв.№4401, ТМ с инв.
№4137 съчленена с ТМ с инв.№4135, ТМ с инв.№ 4*** и тялото на
починалия пешеходец Н.Н.. С показанията на св.Д. и Б. е категорично
установено, че те са управлявали съответно ТМ с инв.№4401 и ТМ инв.
№4137 с прикачена към нея като ремарке ТМ с инв.№4135. С обясненията на
подс.К. и показанията на по-голямата част от свидетелите се установява, че
първата е управлявала ТМ с инв.№ 4***. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, по всички трамвайни
мотриси имало получени деформации, като най малки са тези в задната част
на ТМ с инв.№4401 и най-значителни в предната част на ТМ с инв.№ 4***
управлявана от подсъдимата и в задната част на ТМ с инв.№4135
управлявана от св.Б.. Категорично установено е по делото, че между
посочените две трамвайни мотриси е възникнал първоначалния удар, в
резултат на който е последвал удар между ТМ с инв.№4401 и ТМ инв.№4137
. Именно между тях е притиснато тялото на пострадалия пешеходец Н.Н.. В
резултат на това, видно от заключението по СМЕ на труп на Н. са били
причинени тежка закрита черепно- мозъчна травма- счупване на костите на
черепната основа, субарахноиден кръвоизлив; тежка закрита гръдна травма-
травматично разкъсване на трахетята, травматични разкъсвания на
перикардната торбичка и аортната стена; контузии и разкъсване на
белодробния паренхим двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на
девети прешлен с прекъсване на гръбначномозъчното вещество, тежка
закрита коремна травма, тежка травма на опорно- двигателния апарат-
разединяване на симфизата, разчленяване на двете сакроилиатични стави и
8
свързващи ги компоненти. Тези увреждания са довели до смъртта на
пострадалия, като причината е тежката, съчетана и несъвместима с живота
черепно- мозъчна, гръдна и коремна травма и травмата на опорно-
двигателния апарат.
Въззивният съд приема, че доказателствата по делото позволяват да се
направи категоричен извод, че към момента на удара в движение е била само
управляваната от подсъдимата трамвайна мотриса, а тези, управлявани от
свидетелите Д. и Б. са били спрели. Причината за това е също установена по
безспорен начин-аварирала трамвайна мотриса по трасето. Със заключението
на експерта по извършената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза с което са изследвани видеозаписите от трамвайните мотриси се
доказва, че към момента на удара, само управляваната от подсъдимата такава
е била в движение, а свидетелите Д. и Б. са били извън кабините на ватмана. С
оглед на това въззивният съд приема, че движението на ТМ с инв.№4401 и
ТМ инв.№4137 с прикачена към нея като ремарке ТМ с инв.№4135 след
удара е в резултат на освободената при него кинетичната енергия и
получените в резултат на нея инерционни сили.
Показанията на свидетелите потвърждават факта на удара между трамвайната
мотриса управлявана от подсъдимата и спрялата на трамвайното трасе ТМ
инв.№4137 с прикачена към нея като ремарке ТМ с инв.№4135. Кадрите от
видеозаписите позволяват категорично да се установи този факт, както и
момента на удара и поведението на подсъдимата непосредствено преди него.
Установено е по този начин, че подсъдимата е отклонила вниманието си от
трамвайното трасе. С оглед на това тя не е възприела своевременно спрялата
на трамвайното трасе мотриса. Видимостта която е имала е установена по
категоричен начин със заключението на експертите, които са спуснали лъч на
сн.28 от записа, от мястото на ватмана на трамвай инв.№ 4*** към мястото на
удара, където се е намирала задната лява зона на спрелия трамвай с инв.№
4135, при което са констатирали, че лъчът не излиза от дясната зона на
дясната релса за посоката на трамвая. По този начин по делото е доказано, че
видимостта е била не по- малка от 75 м. Установено е, че не е имало
растителност, която да пречи на видимостта. При видимост от 75 м и скорост
на движение от 30 км/ч и опасна зона за спиране е била 31 м.. При
непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, подсъдимата е имала
възможност да спре от момента, в който за първи път е могла да възприеме
9
спрелия пред нея друг трамвай.
Със заключението по КСАвТМЕ, е установено по делото, че липсват
обективни данни за задействана спирачна система на мотрисата, управлявана
от подс.К. преди удара- т.е. преди ПТП.
С оглед на това съдът приема, че поведението на подсъдимата от
обективна страна е било предпоставка за възникване на ПТП-ие.
Първоинстанционният съд е обсъдил обясненията на подсъдимата в частта
им, че й е прилошало, като правилно не им е дал вяра. Видно от видео-
техническата експертиза, подсъдимата се е държала за дръжката, разположена
в дясно от нея както преди, така и по време на инцидента и след него. Св.Л.,
П. и С. описват поведението на подсъдимата след ПТП, като видно от
показанията им, няма как да се приеме, че преди него, тя е била зле.
Същевременно и в медицинската документация от престоя на подсъдимата в
болницата веднага след инцидента за нея е отразено, че е в добро общо
състояние и от проведените изследвания няма медицински данни, които да
подскажат за евентуално прилошаване на подсъдимата преди да постъпи в
здравното заведение. Няма медицински данни за такова състояние и в
диагнозите в приложената по делото медицинска документация.
Според експерта, данните от протокола на видео-техническата
експертиза не показват действия, които да могат да се свържат с евентуално
прилошаване преди инцидента. Записите от видеоматериала показват едно
непрекъснато извършване на активни действия от страна на подсъдимата
преди ПТП- тя се държи с дясната ръка за дръжка, което е видно на снимките
и това постоянно извършване на активни действия сочи, че няма състояние,
което да пречи да го прави. Не са налице данни за загуба на съзнание и за т.н.
„причерняване”. Състоянието на подсъдимата не й е пречило да извършва
активни действия.
В пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимата е
настъпилата смърт на Н.. Доказателствата за механизма по който той е
получил увреждания оказали се несъвместими с живота са безспорни.
Пострадалият е бил притиснат от мотрисите спрели на трамвайния път
поради сблъсъка между управляваната от подсъдимата трамвайна мотриса и
ТМ с инв.№4135. Преместването на транвайните мотриси управлявани от
св.Б. е довело до притискане тялото на пострадалия в тази управлявана от
10
св.Д..
Сходни фактически изводи е направил и първоинстанционния съд, като
въз основа на тях са формулирани правилни правни такива.
С действията си подсъдимата Б.К. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. “В” вр.
чл.342, ал.1, пр. 3 НК,
В конкретния случай основното нарушено правило от подсъдимата е
това на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което вменява на водачите на МПС
задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си така, че при
възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат.
Съдът правилно е свързал нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП с
разпоредбата от Раздел V, т. 35 от Инструкция за безопасна работа на
ватмана при работа с трамвайна мотриса, в която законовото правило е
детайлизирано като забрана за ватманите да отклонява вниманието си от
пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина.
Подсъдимата не е изпълнила това си задължение. Видно от доказателствата
по делото докато е управлявала ТМ с инв.№ 4*** след потеглянето й от
спирка „Разклона за летището” е възникнала опасност на пътя- спряла пред
нея и недвижеща се ТМ с инв.№4135 съчленена като ремарке към ТМ с инв.
№4137. Без значение в случая са причините за това спиране, а само факта на
същото, което е обосновавало опасност на пътя за подс.К.. Последната при
пътните условия- конкретното трамвайно трасе с неговите особености- десен
завой по посоката на движение на трамвая и наличието на растителност
покрай това трасе е имала видимост 75 м.- т.е. тя е могла да възприеме за
първи път спрялата пред нея двойна ТМ, когато се е намирала на не по- малко
от 75 м. от нея. Доказателствата сочат, че след потеглянето от спирка
„Разклона за летището” скоростта на движение, до която е достигнала ТМ,
управлявана от подсъдимата е била от около 30 км/ч, като при тази скорост
опасната зона за спиране на ТМ е била от порядъка на 31 м. Това сочи, че
подсъдимата К. е имала обективна възможност да възприеме спрялата пред
нея ТМ от разстояние не по- малко от 75 м., ако беше следила движението, а
не гледала надолу, както това се вижда на кадрите снети при иизготвяне
заключението на експерта по видео-техническата експертиза, то подсъдимата
би възприела своевременно опасността.
11
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимата, че
действията описани от обвинението довели до ПТП изцяло кореспондирали с
императива на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Твърдението, че е нарушен
материалния закон дотолкова, доколкото деянията, описани в обвинението
отговаряли на нормата на ал. 1, а спрямо подсъдимата било повдигнато
обвинение по ал. 2 и то конкретно изр. 2 на чл. 20 ЗДвП за бездействие при
възникнала непредвидима опасност са неоснователни. Налице е причинно-
следствена връзка между деянието, извършено от подсъдимата и настъпилия
общественоопасен резултат, която законосъобразно е свързана с материално-
праните норми. Подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП, според която: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Обективно тя е могла да възприеме спрялата пред нея ТМ и за нея е
съществувала обективна възможност да предвиди тази опасност в случай, че е
наблюдавала внимателно и съсредоточено цялата пътна обстановка около и
пред себе си. Доказаното отклоняване на вниманието - гледала е надолу, а не
напред е обосновало посоченото по-горе нарушение Подсъдимата фактически
не е възприела опасността пред себе си, но е имала такава обективна
възможност и е била длъжна да го направи. Установи се по делото, че нищо
не е пречило в този момент на видимостта й и, че дори да е ускорявала
скоростта на движение на управляваната от нея ТМ, то към момента на удара
тази скорост не би била по- висока от 48-49 км/ч, като в този случай опасната
зона за спиране би била от порядъка на около 67 м. Това сочи, че дори тогава
е съществувала възможност да предотврати удара, чрез аварийно спиране,
тъй като видимостта остава в рамките на 75 м., а когато ТМ, управлявана от
подсъдимата се е намирала на 75 м. от мястото на удара, скоростта на
движение все още не е била стигнала тези 48 км/ч, и ако беше реагирала
своевременно- т.е. ако беше възприела своевременно опасността, каквато
възможност е имала, подсъдимата е могла да предотврати удара и ПТП. Тя не
е сторила това, тъй като в нарушение на правилата за движение не е
наблюдавала през цялото време пътната обстановка пред себе си, а е била
отклонила вниманието си към друг обект. В конкретния случай опасност за
подсъдимата като ватман на ТМ се явявала спрялата пред нея друга ТМ,
управлявана от св.Б., а не пострадалият пешеходец. Наличието на спрял
трамвай по трамвайното трасе препятства по нататъшното безпроблемно
12
предвижване на ТМ, управлявана от подсъдимата по същото. За нея
препятствието е било предвидимо, тъй като не е необичайно но е възможно
трамвай да спре на трамвайното трасе, дори и това да не е на място,
предвидено за спиране като спирка или светофарна уредба.
Поради това въззивният съд прима, че квалифицирането на
престъпното поведение на подсъдиата по чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1 във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК с бланкетна препратка към чл. 20, ал. 2, изр. второ от
ЗДвП е правилно. Първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите,
че разграничаването на двете хипотези на материално-правната норма следва
да се прави на плоскостта на несъобразената скорост като причина за
настъпване на ПТП -изр.1-во на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и липсата на адекватна и
своевременна реакция на водача на ППС при възникнала опасност на пътя,
въпреки движението му със съобразена за конкретните пътни условия скорост
на движение -изр.2-ро на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изложеното дава основание на съдът да приеме, че подс. К. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. "в", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост под
формата на небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед опита й на ватман е била длъжна
и е могла да ги предвиди. Тя е знаела, че като ватман на мотрисата е длъжна
по време на движение да наблюдавала през цялото време пътната обстановка
пред себе си. Вместо това тя е отклонила вниманието си към друг обект.
Същата от интелектуална страна е разбирал, че по този начин се лишава от
възможност да възприеме своевременно възникнала опасност. Именно поради
това поведението на подс.К. е субективно съставомерно. Тя не е искала, нито
допускала настъпването на общественоопасните последици, но е могла и е
била длъжна да ги предвиди.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимата са обосновани, а изложените
в жалбата оплаквания са неоснователни.
При индивидуализацията на наказанията съдът е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата,
13
добрите й характеристични данни, както и липсата на каквито и да е било
нарушения като водач на МПС и като ватман. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчел и изключително голямо
съпричиняване на съставомерния резултат от страна пострадалия, който е
предприел пресичане на трамвайното трасе и релси на забранено за това
място между два спрели трамвая. Това поведение на пешеходеца не
изключва, нито ограничава обективната и субективна съставомерност на
поведението на подс.К.. В резултат и на поведението на последната
пострадалият е получили установените със заключенията на експертите
увреждания. Между тези увреждания и допуснатото от подсъдимата
нарушение на правилата за движение е налице пряка причинно-следствена
връзка. С оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението на
защитника, че деянието не е съставомерно. Подсъдимата, за която е доказано
по категоричен начин, че е пренебрегнала правилата за движение е можела да
възприеме спрялата на релсовия път трамвайна мотриса, да предприеме
своевременни действия и да спре преди мястото на удара. С оглед на това,
поведението на пешеходеца не изключва тежестта на допуснатото от
подсъдимата нарушение и от там не омаловажава приносът й за настъпване
на обществено опасния резултат, тъй като по същото време тя е нарушила
правилата за движение.
Като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, съдът
неправилно е отчел „че подсъдимата е имала предостатъчно време да
предотврати настъпването на ПТП“. Всъщност, когато едно деяние
представляващо транспортно престъпление като процесното е извършено
виновно, то винаги е предотвратимо. В случая, а и по принцип,
степенуването на възможността за предотвратяване на ПТП-ие не може да
обоснове наличието на отегчаващо обстоятелство. Конкретните факти въз
основа на които се правят изводи за предотвратимостта на произшествието
могат да имат отношение само към квалифициране на вината-обосноваване на
наличието или отсъствието й/когато деянието е случайно/, или към формата
на субективното отношение на дееца-небрежност или самонадеяност. Поради
това факта, че разстоянието от което подсъдимата „е могла обективно за
първи път да възприеме опасността пред себе си надвишава с повече от 2
пъти опасната й зона за спиране“ не следва да се отчита като отегчаващо
обстоятелство.
14
Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел
причинените телесни увреждания и психически стрес и на други лица- на
пътниците в управляваната от нея ТМ, и на ватманите Б. и Д.,
професионалното качество на подсъдимата в което е участвала в ПТП-ие,
както и настъпилите в резултат на деянието имуществени вреди на стойност
72 471,34 лв по трамвайните мотриси, участвали в ПТП. Тези последици не са
съставомерни, но по своята значимост обуславят завишена степен на
обществена опасност на деянието и правилно са отчетени като отегчаващи
обстоятелства.
Въззивният съд приема че при отмерване на основното наказание
лишаване от свобода специфичната тежест на деянието правилно е отнесена
към данните за личността на подсъдимата, които в по-голямата им част са
положителни и налагат извод за ниската й лична обществена опасност.
Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия
деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, сочи, че за постигането на
целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата
наказанието лишаване от свобода следва да е в определения от съда размер
ТРИ ГОДИНИ. Правилно при индивидуализацията на наказанието е
съобразено, че, не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1
от НК. Правилно съобразявайки съотношението на отчетените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства съдът е определил наказанието в горния размер
прилагайки правилото на чл.54 от НК. Въззивният съд приема, че в случая не
е нужно подсъдимата да бъде отделяна от обичайната си среда и да изтърпява
ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода. Значението и
смисъла на приложението на института на условното осъждане е в преценката
за възможността да се въздейства на дееца с целите на наказанието главно
чрез специалната превенция. Точно поради това, съдът правилно е определил
на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, който е
гаранция за поправянето на дееца, тъй като той ще следва да организира
поведението си към спазване не само правилата за движение по пътищата, но
и общия правов ред така, че да не извършва престъпни посегателства, поради
заплахата от постановяване изтърпяването и на отложеното за изпълнение
наказание. Размерът на наказанието е съобразен както с обстоятелствата
имащи значение за индивидуализирането му, така и с тежестта на
настъпилите общественоопасни последици. По този начин конкретно
15
отложеното за изпълнение наказание ще има генерален предупредителен и
възпиращ характер, както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на
обществото.
Размерът на кумулативното наказание лишаване от правоуправление, с оглед
този на наложеното наказание лишаване от свобода и практиката на ВКС в
случая не може да бъде по-малък от ТРИ ГОДИНИ и първоинстанционният
съд правилно е съобразил това. Съдебната практика е непротиворечива и
последователна в застъпване на становището, че при кумулативното налагане
на наказания «лишаване от свобода» и «лишаване от права»,
продължителността на второто наказание не може да бъде по-кратка от тази
на наказанието «лишаване от свобода», независимо дали е постановено
ефективното му изпълнение, или е приложен институтът на условното
[2]
осъждане. Отмереното на основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ
НА МПС е съответно на размера на наказанието лишаване от свобода и би
допринесло за постигане на визираните в чл.36 от НК цели.
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в
настоящия въззивен състав приема, че атакуваната присъда е законосъобразна
и обоснована и като такава следва да се потвърди. Въззивната жалба на
подсъдимата, постъпила чрез защитника й е неоснователна. При
квалифициране на деянието първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния закон. В хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, а наложените наказания са
справедливи и съобразени с обстоятелствата имащи отношение към
индивидуализацията им.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, Софийският
апелативен съд, пети състав
[1] Вж. протокол на л.3-21 т.2-ри от ДП;
[2] Вж. Тълкувателно решение №61/1980г., решение № 371/27.10.2009г. по описа на ВКС, решение от 25.10.2005г.
по описа на ВКС по НОХД №15/2005г., решение № 10/18.10.2010г.; Решение № 42 от 611.1991 г. по н. д. №
625/90 г., III н. о.; решение № 371 от 27.10.2009 г. на ВКС и др.
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.10.2021г., постановена по НОХД №
183/ 2021 г. ПО ОПИСА НА Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17