№ 51
гр. Кърджали, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20245100500049 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.546, ал.2 от ГПК.
С решение № 328/21.12.2023 г. по гр.д. № 241/2023 г. по описа на РС –
М., е признато за установено по отношение на Община М., че С. Х. Б. е роден
на **,**,**** г. в гр.М., от родители: баща Х. А. и майка Г. А.. Със същото
решение е разпоредено на Община М. да състави Акт за раждане на С. Х. Б.
роден на **,**,**** г. в гр.М. от родители: баща - Х. А. и майка - Г. А., както
и да впише същия в регистрите за гражданското състояние.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Община М., представляван от процесуалния си представител – адв. Д. Х.,
който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се сочи, че липсвали предпоставки за разглеждане
на молбата на молителя, тъй като не бил налице правен интерес от завеждане
на конкретното дело. Сочи се също, че не се установявала връзката между
молителя в първоинстанционното производство и лицето, на което се иска
установяване на факта на раждането му в гр. М.. Не били представени
никакви доказателства за наличието на данни за лице с имена С. Х. Б. в
регистрите на Община М., както и връзката на това лице с молителя (като
баща и син). В представеното препис-извлечение от Р. Турция било видно, че
1
лице на име С. А. е баща на молителя Х. А., но от него не можело да се
направи категоричен извод за наличието в регистрите на Община М. на лице с
имена С. Х. Б. или че С. А. е с такива имена в Р. България. В представеното
удостоверение за идентичност на имена било отразено, че липсва документ,
който да удостовери, че става въпрос за едно и също лице. Твърди се, че по
делото нямало представено удостоверение за липса на съставен акт за
гражданско състояние. В представеното писмо с изх. № 9400-1677/04.05.2023
г. било посочено, че не са открити акт за раждане, както и данни в семейните
регистри, липсвало изселническо писмо, от което да е видно с кого се е
изселил бащата на молителя, кой е бил глава на семейството преди
изселването и от къде са се изселили. Моли съда да обезсили обжалваното
решение на РС - М., или евентуално да отмени същото. В съдебно заседание,
въззивникът не се представлява.
Въззиваемият Х. А., гражданин на Република Турция, представляван
адв. Г. П., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва въззивната жалба. Сочи, че счита за доказано, че бащата на
въззиваемия Х. А., а именно С. Х. Б. (с турски имена С. А.) е роден на
**,**,**** г. в гр. М.. Датата и мястото на раждане на С. Х. Б. били вписани в
представените по делото официални документи, издадени от длъжностно
лице в кръга на неговата служба и ползващи се с официална и материална
доказателствена сила за описаните в тях обстоятелства и имащи
задължителна сила за страните-членки по Хагската конвенция.
Заинтересованата страна Община М. можела да оспори представените
официални документи съгласно чл.193 от ГПК, но това не било направено,
поради което било недопустимо с въззивна жалба да обжалва съдебно
решение, постановено въз основа на приети в първоинстанционното
производство документи. За постановяване на съдебното решение било
достатъчно първоинстанционният съд да събере достатъчно доказателства за
мястото и датата на раждане на лицето, както и за наличието на правен
интерес. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение на РС - М.. В съдебно заседание представя писмена
защита с идентично съдържание.
Окръжна прокуратура - Кърджали не изпраща представител и не
изразява становище относно въззивната жалба.
2
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.
Решението РС - М. е валидно и допустимо, като не са налице основания
за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявена
молба с правно основание чл.542, ал.1 от ГПК, за установяване факта на
раждането на С. Х. Б, съставянето на акт за раждане на същия и отбелязването
на това обстоятелство в гражданските регистри. Молителят сочи в молбата
си, че на 10.11.1943 г. неговият баща – С. Х. Б, с имена в Турция С. А., роден
на **,**,**** г. (погрешно посочена дата **,**,**** г.) в гр.М., заедно със
семейство си: баща - Х. Б. (роден през **** г. в гр. М.), сестра - Ф. Х. Б.
(родена през **** г. в гр. М.) и брат - А. А. (роден в гр. М.), емигрирали от
Царство България в Република Турция. Сочи, че в турските граждански
регистри била вписана както датата на раждане на баща му С. Х. Б. **,**,****
г., а място на раждане - гр. М.. Твърди, че баща му нямал издаден акт за
раждане от Община М., което било пречка същият да установи българското
си гражданство.
Заинтересованата страна Община М. оспорва молбата в представено
писмено становище, като сочи, че молителят няма правен интерес от
предявяване на молбата. Сочи също, че не били представени доказателства за
наличието на данни за лице с имена С. Х. Б в регистрите на Община М.. Не се
установявала връзката между молителя и лицето, за което се иска съставяне
на акт за раждане.
От представеното като доказателство по делото в превод от турски език,
заверено копие на декларация за гражданство, се установява, че лицето Х., с
бащино име Б и майчино име Х., с място на раждане М., на 48 години, семеен,
професия земеделец, е пристигнал в Република Турция на 10.11.1934 г.,
заедно със своето семейство:
1.Съпруга Ф., с бащино име М., майчино име Г., с място на раждане М.,
на 28 години, семейна;
2.Съпруга Н., с бащино име Б, майчино име Х., с място на раждане М.,
3
на 25 години, семейна;
3.Син Б., с бащино име Х., майчино име Н., с място на раждане М., на 3
години;
4.Син С., с бащино име Б, майчино име Г., с място на раждане М., на 9
години;
5.Дъщеря Ф. Б., с бащино име Б, майчино име Г., с място на раждане М.,
на 3 години и
6. Дъщеря Р. Б., с бащино име Б, майчино име Г., с място на раждане М.,
без посочване на години.
Видно от представеното заверено копие на препис от гражданска
регистрация, в превод от турски език, Х. А., с бащино име С., с майчино име
Е., е роден на ********** г., като за негов баща е посочен С. А., с бащино име
Х., с майчино име Г., роден на **,**,**** г. в гр.М..
Установява се от представеното заверено копие на акт за смърт № 95,
издаден на 27.12.2022 г. от Отдел Гражданско състояние на Е., И., в превод от
турски език, че С. А. е починал на **,**,**** г., като място и дата на раждане
са посочени **,**,**** г. гр.М..
От представеното заверено копие на удостоверение за идентичност на
имена, в превод от турски език, се установява, че е отказано издаването на
удостоверение за идентичност на имената на С. А., тъй като няма документ,
показващ предишното име и фамилия, а също така не е представен акт за
раждане и документ за промяна на имената.
По делото е представено като доказателство и заверено копие от писмо
изх. № 9400—1677/04.05.2023 г., на Кмета на Община М., видно от което след
направена справка за лицето С. Х. Б, не е открит акт раждане и не фигурира в
семейните регистри, липсва изселническо писмо, с кого се е изселил и кой е
бил глава на семейството преди изселването и от къде са се изселили.
При така установените данни, молбата за установяване факта на
раждането на С. Х. Б и съставянето на акт за раждане на същия, е допустима,
доколкото молителят релевира твърдения, че липсата на акт за раждане на
неговия баща е пречка същият да установи българското си гражданство.
Разгледана по същество молбата е недоказана и като такава е
неоснователна.
4
На първо място от събраните по делото доказателства не се установява
идентичност на лицето С. А. и С. Х. Б, за когото молителят твърди, че е негов
баща. Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
идентичност на имена, в превод от турски език, е отказано издаването на
удостоверение за идентичност на имената на С. А., тъй като няма документ,
показващ предишното име и фамилия на същия, а също така не е представен
акт за раждане и документ за промяна на имената.
На следващо място, видно от представено копие от писмо изх. № 9400-
1677/04.05.2023 г., на Кмета на Община М., лице с имена С. Х. Б не фигурира
в семейните регистри на общината, респ. за същия не е съставен акт за
раждане. Ако приемем твърдението, че лице с имена С. Х. Б е роден на
**,**,**** г., то към този момент е бил в сила Закон за лицата, Обн., ДВ, бр.
273 от 17.12.1907 г., който подробно и изчерпателно урежда съставянето на
актове за раждане и вписването в регистрите за гражданското състояние.
Поради това е необясним фактът, че в гр.М., който до 1934 г. се именува
гр.М., и е административен център на М.ски окръг (М.йски окръг, обхващащ
околиите М.йска, Е., К., О. и К., присъединена през 1925 г. ), не е бил
съставен акт за раждане на лицето С. Х. Б. Ето защо липсата на акт за раждане
на лицето С. Х. Б би могло до води до единствения извод, че такова лице не е
родено на територията на М.ска околия.
И накрая, но не на последно място, от доказателствата по делото се не
установява и кои са родителите на лицето С. Х. Б. Така, в молбата се твърди,
че лицето С. Х. Б, с имена в Турция С. А., роден на **,**,**** г., заедно със
семейство си баща - Х. Б. (роден през **** г. в гр. М.), сестра - Ф. Х. Б.
(родена през **** г. в гр. М.) и брат - А. А. (роден в гр. М.), емигрирали от
Царство България в Република Турция. В подкрепа на това твърдение се
представя заверено копие на декларация за гражданство, от което обаче по
никакъв начин не се установява, че вписаният в декларацията под номер 4 -
С., с бащино име Б и майчино име Г., е именно лицето С. Х. Б, с имена в
Турция С. А.. Така, в посочената декларация лицето С. е с бащино име Б,
докато лицето С. Х. Б е с бащино име Х.. В декларацията е отразено, че С. е
син на Х., но това очевидно противоречи на бащините имена на двете лица,
които са едни и същи, а именно - Б, което сочи, че тези лица произхождат от
един баща. Също така, молителят твърди, че С. Х. Б, с имена в Турция С. А., е
роден на **,**,**** г. и се е изселил в Република Турция през 1934 г., което
5
означава, че към момента на пристигането си в Република Турция -
10.11.1934 г., същият следва да е бил на 6 години. Въпреки това, обаче в
декларацията за гражданство е посочено, че лицето С., с бащино име Б,
майчино име Г., с място на раждане М. е на 9 години. Освен всичко друго в
декларацията за гражданство не е вписан и братът на молителя - А. А., за
когото също се сочи, че е роден в гр.М. и се е изселил заедно с молителя.
В заключение, от събраните по делото доказателства не се установява,
че С. Х. Б, с имена в Турция С. А., е роден на **,**,**** г. в гр.М., поради
което решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а молбата за установяване факта на раждането на С.
Х. Б и съставянето на акт за раждане на същия, е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 328/21.12.2023 г. по гр.д. № 241/2023 г. по описа
на РС - М., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Х. А., гражданин на Република Турция,
представляван адв. Г. П., правно основание чл.542, ал.1 от ГПК, за
установяване факта на раждането на С. Х. Б и съставянето на акт за раждане
на същия, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК в едномесечен седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6