Решение по дело №9993/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110109993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17352
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110109993 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

27.09.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №9993 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ и по чл.86, ал.1
1
от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от ...., ЕИК:......, със седалище
и адрес на управление: гр........, представлявано от ......- изп. директори, чрез юрк......., срещу
„...., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от ..... изп.
директор, във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на
следните суми: сума от 445,87 лв., представляваща регресно вземане по заплатено
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., във връзка със щета №...., по
имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №........, валидна за периода от
11.01.2019г. до 10.01.2020г., за л.а. „...“, рег. №....., за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в повредена лява врата, вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г., близо
до гр....., на бензиностанция „......“, намираща се на 43- ти км. от АМ „......“, със
застрахования при ответника т.а. „....“, рег. №...., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението в съда и сума от 144,82 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 13.12.2020г. до 13.12.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №68667/2023г. на СРС, 165 състав.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. ....., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на виновно извършено
противоправно деяние от застрахования при него водач. Оспорва изложения в исковата
молба механизъм на ПТП. Поддържа, че процесният инцидент е възникнал по вина на
водача на МПС „...“, който е нарушил правилото на чл.95, ал.1 ЗДвП, като е отворил
предната врата на управлявания от него автомобил, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между
процесните вреди и механизма на ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение
като необосновано завишен и несъответстващ на реално претърпените от увреденото лице
имуществени вреди. Твърди, че стойността на изразходваните материали и вложена работа в
ремонта не съответствала на реално извършените и необходими ремонтни дейности. Същата
надвишавала средната пазарна цена. Оспорва да се дължи и мораторна лихва. Претендира
присъждане на разноски.
С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между
страните, следните обстоятелства:
- наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско“
при ищеца за л.а. „...“, рег. № ....., валидна към датата на процесното ПТП;
- заплащане от ищеца по банков път по сметка на „...... на стойността на ремонта на
застрахованото при него имущество от 430,87 лв. и
- наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество с водача на л.а. „..“, рег. № ....., валидна
към датата на процесното ПТП.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Проведени са разпити по делегация от РС- гр..... и от РС- гр...... на двамата допуснати
свидетели на страните- водачите на МПС Н. А. и Ф. К..
Н. А., водач на л.а. „...“, рег. №....., твърди че е спрял да зареди гориво на
бензиностанцията, отворил е наполовина дясната предна врата и при потегляне на спрелия в
съседство бус, докато зарежда на бензиноколонката от дясната страна на МПС, закача ъгъла
на врата с пантата на задната си врата, с което я изкривява. Дава на заден, за да се освободи
2
вратата и потегля. Твърди, че е настигнал буса след около 20 км., където са подписали
двустранен констативен протокол. Водачът на буса му дава обяснение, че го е изчакал
отстрани на бензиностанцията и го е изчакал.
Вторият свидетел посочва, че виновен за процесния инцидент е водачът на лекия
автомобил, който е отворил шофьорската врата по време когато бусът е потеглил от
лявостоящата бензиноколонка. Твърди, че при потеглянето вратата е била затворена
По делото е изготвено и прието заключение по съдебна автотехническа експертиза,
което намира, че е налице причинно- следствена връзка между щетите и установения
механизъм, като дава оценка на обезщетението за отстраняване на щетите от общо 577,04
лв., с ДДС. В о.с.з. вещото лице посочва ,че възприема механизма на процесното събитие,
описан от водача на лекия автомобил, с оглед вида на щетите.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл. 405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В
случая по делото не е налице спор между страните досежно наличието на застрахователни
правоотношения и възстановяването на щетите по лекия автомобил от ищцовия
застраховател.
Съгласно чл.95, ал.1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или
паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. В случая съдът приема за релевантен механизъм на ПТП, този съобразно
показанията на водача на лекия автомобил- а именно оставена отворена врата на МПС след
спирането му на бензиноколонката, с оглед разясненията на вещото лице за възможните
деформации при отваряне на вратата по време на потегляне на буса. Водачът на лекия
автомобил е проявил несъобразителност и не би следвало да оставя отворена шофьорската
врата, при паркирал до него товарен автомобил с дължина над 6 м. и липсата на достатъчно
място за безпрепятствено качване/слизане и маневриране на бензиностанцията. Ако водачът
на лекия автомобил беше изпълнил задължението си по чл.95, ал.1 от ЗДвП инцидентът
нямаше да настъпи. Предната дясна врата на леката кола е била закачена от долната панта на
задната дясна врата на буса при завиването му наляво, което показва, че е било налице
достатъчно странично място за маневриране от буса при потеглянето му от мястото за
зареждане на гориво на бензиностанцията. Единствено оставената отворена предна врата на
лекия автомобил, спрял на съседната бензиноколонка, е довел до процесния инцидент. В
тази насока, настоящият съд. състав намира, че приносът за инцидента е изключително на
водача на лекия автомобил, който носи вината за инцидента, с оглед нарушаването на
разпоредбата на чл.95 от ЗДвП и липсата на проявена от него елементарна съобразителност,
поради което исковата претенция се явява изцяло неоснователна и подлежи на цялостно
отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответникът претендира разноски за исковото
производство съгласно представен списък, /стр.89/, както следва: сума от 30 лв.- депозит за
призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение Предвид изхода на спора следва
да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 130 лв., съобразно уважената
част на предявените искове, като за производството по делото е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
3
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ......- изп. директори, срещу „...., ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление: гр....... представлявано от ..... изп. директор, установителни искове за признаване
дължимостта на следните суми: сума от 445,87 /четиристотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща регресно вземане по заплатено
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, във връзка със щета №...., по имуществена
застраховка „Каско“, застрахователна полица №........, валидна от 11.01.2019г. до 10.01.2020г.,
за л.а. „...“, рег. №....., за причинени имуществени вреди, от ПТП, настъпило на 16.07.2019г.,
на бензиностанция „......“ №....., намираща се на 43- ти км. от АМ „......“, със застрахования
при ответника т.а. „....“, рег. №.... и сума от 144,82 /сто четиридесет и четири лева и
осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
13.12.2020г. до 12.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №68667/2023г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ......- изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „...., ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от ..... изп. директор, сума от общо
130 /сто и тридесет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4