Р Е
Ш Е Н
И Е № 123
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 450 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.1 СК
от В.В.Д., с ЕГН ********** ***, срещу С.Ц.Я., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, с който ищецът
иска на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете С. В. Д., с ЕГН **********, местоживеенето на детето да бъде определено на адреса
на бащата, ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето,
чрез неговия баща и законен представител, в определен от съда размер, както и
да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката.
В исковата молба е изложено, че страните по делото са се намирали във
фактическо съжителство и са живели в дома на ищеца заедно с неговите родители,
а впоследствие са се преместили в самостоятелно жилище под наем. Отразено е, че
на 23.06.2017 г. се е родило общото им дете С.В. В.. По
време на съвместното им съжителство отношенията между страните били нормални, като
имали различия единствено относно грижите за детето. Ищецът посочва, че работи
по трудово правоотношение и имал възможност да осигурява заплащането на наема
за жилището и издръжката на семейството. Отразено е в исковата молба, че
ответницата не е работела по трудово правоотношение и не е получавала
обезщетение за отглеждане на детето.
Ищецът заявява, че се е случвало няколко пъти ответницата да напусне
семейното жилище заедно с детето без да
го уведоми къде се намират и без да има връзка с нея. В последният случай тя
отново напуснала семейното жилище, като взела детето със себе си. Ищецът
твърди, че единствената информация, с която разполага е, че ответницата и
детето се намират на посочения в исковата молба адрес. Смята, че ответницата е
взела решение тя и детето да живеят при нейните родители, но те обитават
постройка в изключително лоши битови условия, в която няма отопление,
електричество и вода. Посочва, че нито ответницата, нито родителите й имат
постоянен доход. Счита, че тя не е в състояние да полага адекватни грижи за
детето. При тези съображения ищецът моли съда на него да бъдат предоставени
родителските права върху малолетния Силвестър
Д., да бъде определено местоживеенето му на неговия адрес, на
ответницата да бъде определен режим на лични контакти, както и да бъде осъдена
да заплаща на сина си чрез неговия баща и законен представител ежемесечна
издръжка в определен от съда размер.
С исковата молба е направено
искане с правно основание чл.127, ал.3 СК за определяне на привременни мерки
относно упражняването на родителските права по отношение на детето и
местоживеенето му, като те бъдат предоставени на ищеца, при когото да бъде
определено и местоживеенето му до приключване на делото с влязло в сила
решение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК,
особения представител на ответницата
-адв. Г. от САК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че при напускане на семейното жилище ответницата е взела
със себе си малолетното дете, за да полага грижи за него. При това положение моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни, упражняването на родителските права върху детето
да бъдат предоставени на ответницата, на ищеца да бъде определен режим на лични
контакти с детето и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
180 лева.
В хода на производството ищецът
не е открит на известните по делото адреси, като от адреса, посочен в исковата
молба, призовките се връщат в цялост с отбелязване, че не живее вече при своя
баща, поради конфликт помежду им. На останалите адреси не може да бъде намерен.
Представлява се от адв. Н. с пълномощно по делото, която моли да бъде
постановено решение съобразно събраните по делото доказателства.
Особеният представител на
ответницата адв. Г. от САК изразява становище за неоснователност на исковете и
моли същите да бъдат оставени без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане
(дубликат), издадено въз основа на акт за раждане № 1043 от 27.06.2017 г. е, че
страните по делото са родители на детето С. В. Д., роден на *** г.
Представен е трудов договор № 950
от 06.12.2017 г., от който се установява, че ищецът В.В.Д.
се намира в трудово правоотношение с „УНИТРЕЙД - БГ“ ООД и е назначен на
длъжност „общ работник“.
В хода на производството са
изискани социални доклади от ДСП „Младост“ и ДСП „Слатина“, но от двете
дирекции са върнати отговори, че въпреки положените усилия и многократни
посещения на известните по делото адреси, социалните работници не са могли да
установят контакт с ответницата С.Я. и са в невъзможност да изготвят социален
доклад, касаещ интересите на детето С. Д..
Изискан е и социален доклад от
ДСП „Костинброд“, от където е върнат отговор, че са се свързали с ищеца и са
договорили посещение на адреса му на 20.08.2019 г., но там не са го открили.
При проведен телефонен разговор с него, същият е заявил, че няма възможност да
присъства на уговорената среща. Следващите опити на социалните работници за
връзка с него по телефона са останали безуспешни. Поради неоказване на
необходимото съдействие от страна на ищеца, социален доклад не е изготвен.
В хода на производството
ответницата е търсена на всички известни по делото адреси, като е открита да
живее на адрес гр. С., ул. „З.“ № .. заедно с детето С.. На същия адрес лично й е връчена призовка за съдебното
заседание на 14.10.2019 г., но същата не се явява, представлява се от
назначения й особен представител адв. Г..
Страните не са ангажирали други
доказателства по делото, относими към спорния предмет.
При така установените
обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:
От страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест съобразно чл.154, ал.1 ГПК, не бяха установени пълно и главно твърдяните в
исковата молба обстоятелства, които да обосноват наличието на основанията по
чл.127, ал.2 и чл.143, ал.1 СК по отношение на ищеца. Освен наличието на трудов
договор и реализирането на минимален доход, други доказателства за неговия
родителски капацитет и за възможностите му да отглежда в нормална среда, да
издържа и да възпитава малолетния си син, не бяха ангажирани. Ето защо на него
не следва да му бъде предоставяно упражняването на родителските права по
отношение на малолетния Силвестър, да бъде определян режим налични контакти на
детето с майката и последната да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на
детето и предявените искове следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид предметът на предявените
искове – такива за упражняване на родителски права, определяне на местоживеене
и издръжка на малолетно дете, съдът е длъжен служебно да се произнесе по тези
въпроси, независимо чия е инициативата за образуване на производството.
В конкретния случай са налице основанията
на чл.127, ал.2 СК и чл. 143, ал.1 СК упражняването на родителските права
върху малолетното дете Силвестър да бъде предоставено на ответницата, като
местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес гр. С., С. област,
ул.”З.” № .., както и за определяне на режим на лични
контакти с ищеца и присъждане на издръжка, която последния следва да заплаща с
оглед възрастта му, нуждите и потребностите му от храна и облекло, както и от
осигуряването на условия на живот, съответстващи на нормалното му развитие.
За да вземе това решение съдът
съобрази ниската възраст на детето, което е на почти две години, както и факта,
че от раждането му и след настъпването на фактическата раздяла между страните основно
за него се грижи ответницата, която има възможност да полага грижи за
отглеждането на детето. Ето защо съдът приема, че тя би осигурила нормално
физическо развитие и емоционална сигурност на малолетния Силвестър Д..
За да не загуби връзка със своя
баща следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между ищеца В.В.Д. и детето С. В. Д.. От една страна, с оглед
задължителния характер на разпоредбата на закона, и от друга – да не се отчужди
детето от рождения си родител, личните отношения и контакти следва да бъдат
определени предвид възрастта на детето и здравословното му състояние. При
решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото
то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на
детето и особеностите на конкретния случай. Изложеното мотивира съда да
определи последния в смисъл бащата В.В.Д. да има
право да посещава и да вижда детето С. В. Д., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 20.00
часа, по местоживеене на детето на адреса в гр. Самоков, ул. „Здравец“ № 307.
Законът установява и критериите
за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко
дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната
работна заплата, определен за процесния период съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г.
на 510 лева (приложим за размера на издръжката за периода от предявяването на
иска – 12.07.2018 г. до 31.12.2018 г.), съгласно ПМС № 320 / 20.12.2018 г. на
560 лева (приложим за периода след 01.01.2019 г. до
31.10.2019 г.) и съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. на 610 лева (приложим за периода
след 01.01.2020 г.), а именно: нуждите и потребностите на детето
от храна, облекло, необходимостта от
създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие на
малолетния Силвестър Д., както и икономическите условия в страната и възможностите
на родителя. По делото се доказа, че ищецът е ангажиран по трудово
правоотношение, за което няма доказателства да
е прекратено и от което реализира минимален месечен доход, поради което
съдът приема, че материалните му възможности
да дава издръжка се свеждат до законовия минимум. Така ищшецът
следва да бъде осъден да заплаща 127,50 лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска – 12.07.2018 г. до 31.12.2018 г., 140 лева месечно за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и 152,50
лева за периода от 01.01.2020 г., предвид настъпилото
в хода на производството изменение на размера на минималната работна заплата,
като издръжката следва да заплаща до 5-то число на месеца, за който се отнася,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
С оглед изхода от спора на ищеца
не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ предявените от В.В.Д., с
ЕГН ********** ***, срещу С.Ц.Я., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, искове с правно
основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.1 СК за предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете С. В. Д., с ЕГН **********
на ищеца, за определяне на местоживеенето на детето на адреса на ищеца, за
осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговия
баща и законен представител и за определяне определен режим на лични отношения на детето с
майката.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето С. В. Д., с ЕГН ********** на майката С.Ц.Я., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. В. Д., с ЕГН **********, на
адреса на майката С.Ц.Я., с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на детето С. В. Д., с ЕГН ********** с бащата В.В.Д., с ЕГН **********: всяка първа и трета неделя от
месеца от 10.00 до 20.00 часа, по местоживеене на детето на адреса в гр. С., ул. „З.“ № ...
ОСЪЖДА В.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща месечна
издръжка на сина си С. В. Д., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С.Ц.Я., с ЕГН **********,
в размер на 127, 50 лева, считано от 12.07.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер
на 140 лева, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50 лева,
считано от 01.01.2020 г., платима до пето число на месеца,
за който се отнася, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или
до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪЛЯ иска в частта до пълния претендиран размер от 180 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал. 6 ГПК В.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
държавата, по сметка на РС – гр.
Сливница, в размер на 219,60 лева държавна такса върху присъдената издръжка на
детето С. В.Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: