РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 45742
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110114992 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба вх. № 92217/14.03.2025 г., подадена от К.
Г. Г..
Съдът намира, че исковата молба е нередовна.
За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените
със същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените
от ищцовата страна твърдения. Последните очертават предмета на търсената
защита от ищеца, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне
от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим,
ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването
или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват процесуалните
пречки за съществуването или за упражняване правото на иск. В мотивите на
ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено е че недопустимо е съдебното
решение, постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде
разгледан по същество – отсъствие на положителна, или наличие на
отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването,
съществуването и упражняването на правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК
задължителна част от съдържанието на исковата молба са посочване на
ответника по делото – чрез имената и адреса му, ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска – като искане за
защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането.
1/ Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения,
намира, че към настоящия момент исковата молба е нередовна – по делото е
неясно срещу кого е насочена исковата молба. Посочването на надлежен
ответник с адрес му съгл. изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК е част от
редовността на същата и съответно от значение за надлежното упражняване на
правото на иск.
1
Ищецът следва да идивидуализира ответника с наименование, ЕИК,
седалище и/или адрес на управление.
2/ В исковата молба липсват конкретни твърдения за нарушени или
засегнати права на ищеца.
Ищецът трябва да изложи ясно фактически обстоятелства, на които
основава предявената претенция.
3/От исковата молба не става ясно какъв е петитума на иска – в какво се
състои искането й, казано по друг начин какъв иск е предявен. Невъзможно да
се изведе вида на търсената от ищеца защита.
Ищецът трябва да посочи в какво се изразява искането му до съда, като
формулира надлежен петитум, съответстващ на обстоятелствената част.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 92217/14.03.2025 г.,
подадена от К. Г. Г..
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението, да представи поправена искова молба, с препис за ответника, в
която следва да отстрани констатираните нередовности, като:
1. посочи пълно наименование, ЕИК, седалище и/или адрес на
управление на ответника;
2. опише подробно обстоятелствата, на които основава иска си.
3. да формулира ясно искане до съда – петитум на исковата молба;
4. да представи копие от приложените към исковата молба приложения
за ответника.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на което и да е от така
дадените указания, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал.
3 ГПК.
УКАЗВА на страната за правото и да ползва безплатна адвокатска
помощ, в случай, че същата не може да си позволи такава. В случай, че
страната желае да ползва безплатна адвокатска помощ следва с писмена
молба отправена до съдебния състав за заяви същото, както и да приложи към
молбата си доказателства за 1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други обстоятелства. Съдът изрично подчертава, че трябва да се представи
декларация за материално и гражданско състояние.
УВЕДОМЯВА страната за следните и задължения и последици при
неизпълнението:
Чл. 40. (1) ГПК Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
2
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда
при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021
г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила
по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) (Доп. - ДВ, бр.
110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по
ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ
адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За
тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3