№ 458
гр. Перник, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720103847 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 16971/14.08.2023г.,
подадена от ”КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ“ ЕАД, ЕИК ********* против “ИНМАТ“
ЕООД, ЕИК ********* за установяване дължимостта на сумата от 4966.24 лева, от
която сумата от 2483.12 лева с ДДС, представляваща непогасена главница на
основание издадена Данъчна фактура № ********** от 12.01.2018г. за предоставени
услуги за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. по поддръжка на Самостоятелен
обект в сграда 61813.93.46.1.1, област Благоевград, община Разлог, гр. Разлог, п.к.
2760, М.“БАНИЩЕ", ет. 1 , собственост на ответника и сумата от 2483.12 лева с ДДС,
представляваща непогасена главница на основание издадена Данъчна фактура №
********** от 05.01.2019г. за предоставени услуги за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. по поддръжка на Самостоятелен обект в сграда 61813.93.46.1.1, област
Благоевград, община Разлог, гр. Разлог, п.к. 2760, М.“БАНИЩЕ", ет. 1 , собственост на
ответника. Ищецът излага в исковата си молба, че ответникът е собственик на
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда 61813.93.46.1.1, област
Благоевград, община Разлог, гр. Разлог, М.”БАНИЩЕ”, ет. 1, вид собств. Частна, тип
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива 1, площ по документ 80. кв. м. Между страните бил сключен
неформален договор за поддръжка и управление на недвижимия имот, като по силата
на постигнатото между страните съгласие и сключения неформален договор за
поддръжка и управление, ищецът е предоставял на ответника за периода 2018-2019г.
вкл. ежемесечни услуги по поддръжка и управление на имота. За предоставените
услуги на ответника, ищецът издал Данъчна фактура ********** от 12.01.2018г. на
стойност 2483.12 лева с ДДС и Данъчна фактура ********** от 05.01.2019г. на
стойност 2483.12 лева с ДДС, които не били заплатени от ответника. С оглед горното,
счита, че ответникът му дължи гореописаните суми по издадените фактури.
Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. Н. К. оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, като излага съображения. Прави възражение за
погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр.чл. 415,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
С Определение № 1028/26.03.2024г. искането на ищеца направено в ОСЗ на
29.01.2024г., уточнено с молба вх.№ 2577/05.02.2024г. за изменение по реда на чл.214
ГПК е оставено без уважение, по подробно изложени в определението доводи.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266
ЗЗД:
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение.
На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между
страните през процесния период по твърдения в исковата молба неформален договор за
поддръжка и управление на имот с идентификатор 61813.93.46.1.1, представляващ
самостоятелен обект в сграда, находяща се в област Благоевград, община Разлог, гр.
Разлог, п.к. 2760, М.“БАНИЩЕ", ет. 1 , сключен между ”КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ“
ЕАД с ЕИК ********* и “ИНМАТ“ ЕООД с ЕИК *********, по силата на което
ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на
възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера
на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството
извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи или правоизключващи факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от
името на ответника, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с
исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания от ответника.
Източникът на претендираното с исковата молба вземане е договор за
поддръжка и управление на недвижим имот, който съдържа елементите на договора за
изработка по чл. 258 и следв. ЗЗД, с който ищецът твърди да е поел задължение към
собственика на процесния имот да извършва услуги по поддръжка и управление на
имота, както следва: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през
летния период, ежедневна промяна на електрически крушки за улично и фасадно
осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и контрол на
достъпа на трети лица до имота, денонощна жива охрана, денонощно
видеонаблюдение, напояване и поддържане на зелените площи на имота, допълнително
озеленяване и подобряване на озеленяването на имота, ежеседмично сметоизвозване,
ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и кошове за отпадъци, снегопочистване и
почистване на лед и вътрешен път до имота, използване на паркинг на комплекс Спа
Хотел Катарино, както и ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация
на имота – наричани за краткост „услугите“.
2
Видно от изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения
и възражения, между страните е спорно съществуването на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на неформален договор за поддръжка и
управление на процесния недвижим имот, по силата на който ответното дружество е
възложило поддръжката и управлението на недвижимия имот, а ищецът е изпълнил
възложената работа точно и я е предал на ответника.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, възмезден
договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна срещу възнаграждение.
Задължение на изпълнителя е да извърши определените действия, а задължение
на възложителя е да заплати изрично уговореното възнаграждение, като последното
може да бъде определено по различен начин по вид и размер.
При отсъствие на изготвена писмена форма за наличието на облигационно
правоотношение по договор за изработка ищецът следва, в условията на пълно и главно
доказване, да докаже съществуването на валидна облигационна връзка с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
Анализирайки доказателствата в съвкупност и поотделно, съдът счита за
недоказано, че страните са били обвързани от неформален договор за поддръжка и
управление на процесния имот. В подкрепа на този извод са неподписаните от
ответното дружество два броя фактури № ********** / 12.01.2018г. и фактура №
********** / 05.01.2019г. с издател „КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ“ ЕАД и получател
“ИНМАТ“ ЕООД, подписани само от техния издател. Доколкото фактурите не
съдържат подпис на получател от страна на лице, отговорно за съответната стопанска
операция, данъчните документи не могат да бъдат годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на услугите, респ. доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за
изработка.
Липсата на облигационно правоотношение, както и липсата на съгласие у
ответника за сключване на договор се установяват и от приложения отговор на
Нотариална покана, с която ответникът отрича наличието на договореност относно
възлагането на услуги по управление и поддръжка на жилищната част и дворното
място, както и вида и обема на услугите, срещу които дружеството ще ги предоставя.
Видно от съдържанието ответното дружество категорично се противопоставя и на
процесните фактури и заявява, че не дължи заплащане на посочените във фактурите
суми, твърдейки, че същите са издадени без основание. Горното обстоятелство наред с
неподписването на фактурите от ответното дружество само по себе си изключва
възможността ответникът да е признал и приел извършените услуги, респ. не доказва
съществуването на договор за изработка между страните.
От събраните гласни доказателства на свидетеля - – управител на хотелския
комплекс, собственост на ищцовото дружество, които показания съдът кредитира като
непротиворечиви и логични, също се подкрепя изводът за несъществуване на
облигационно правоотношение между страните. Свидетелят заявява, че никой не е
възразявал срещу услугите, които са предоставяли, като услугите продължават да се
предоставят и комплекса продължава да работи. Заявява, че нямат осигурен от
собственика достъп до неговия личен имот, както и че някои от изброените по – горе
услуги не са извършвани лично в неговия имот, като озеленяване, косене, пръскане и
т.н. Свидетелства също, че ако някои би отказал извършването на тези услуги те биха
били в същият обем.
По делото не са събрани други относими доказателства, които да установят по
3
безспорен начин съществуването на облигационно правоотношение. Макар и
неформален, договорът е консенсуален, а от събраните по делото доказателства не се
установява да е налице съгласие както относно сключването на договор за изработка,
така и относно съществените му елементи - възлагане на работа, изпълнение на
възложеното, приемане на извършената работа от въложителя.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото не се установява възникването
на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, съдът счита
предявения иск за неоснователен, а претендираните суми по процесните фактури за
недължими на предявеното в производство основание.
Дори да се приеме, че е налице валидно възникнало и съществувало между
страните през процесния период облигационно правоотношение по договор за
изработка, то за да настъпи изискуемост на задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, следва да е налице приемане на извършената работа.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в
същината си два момента - фактическото получаване на изработеното от поръчващия и
признанието на последния, че то съответства по вид, количество и качество на
възложеното с договора. В този смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД,
което по силата на закона е вменено като задължение на поръчващия, не съставлява,
само осъществено от негова страна фактическо действие, но и правно такова.
Настоящият съдебен състав счита, че приемането не е обвързано със законово
изискване за форма, като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговарят
такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност. Затова не е
налице процесуална пречка приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде
доказано с всички допустими от ГПК доказателствени средства, включително чрез
осъществени от възложителя правни и фактически действия. Такива действия,
респективно, приемане на извършената от изпълнителя работа не се доказаха в
производството, което е допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск.
С оглед неоснователността на предявената претенция съдът не следва да
разглежда своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност.
Действително по делото се установи, че от страна на ищцовото дружество са
извършвани действия по поддръжка на комплекса, включително и по отношение на
намиращите се в комплекса къщи. Не се установи в производството, обаче, наличие на
договорни отношения между страните, с предмет възлагане от страна на ответника на
ищеца извършване на дейности по поддръжка и управление на имот с идентификатор
61813.93.46.1.1, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в област
Благоевград, община Разлог, гр. Разлог, п.к. 2760, М.“БАНИЩЕ", ет. 1. Дори да се
приеме извод, че ответното дружество се е ползвало от извършени от ищеца дейности
по поддръжка и управление на комплекса, включително и по отношение на
намиращите се в комплекса къщи, в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот, то при липса на договорни отношения между страните, не може да се
приеме извод за дължимост на суми за извършване на дейности по поддръжка и
управление на имот с идентификатор 61813.93.46.1.1, представляващ самостоятелен
обект в сграда, находяща се в област Благоевград, община Разлог, гр. Разлог, п.к. 2760,
М.“БАНИЩЕ", ет. 1, на договорно основание.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото не се установява възникването
на облигационно правоотношение между страните, съдът счита предявения иск за
неоснователен, а претендираните суми по процесните фактури за недължими.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
4
сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство в размер на
сумата от 1 750 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, кореспондиращ с
представените по делото доказателства за реалното им реализиране.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: общ. Благоевград, с. Покровник, ул.
„Индустриална зона-3“ №15, против „ИНМАТ ЕООД“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Църква“, ул. „ Кралевски път“, № 1,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 4966.24 /четири
хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и 24 ст./ лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, представляваща незаплатени
услуги за поддръжка на имот с идентификатор 61813.93.46.1.1, находящ се в община
Разлог, гр. Разлог , М.“БАНИЩЕ“, с предназначение вилна сграда – еднофамилна, за
които са издадени фактури № ********** / 12.01.2018г. и № ********** / 05.01.2019г.,
за която сума в производството по ч.гр.д.№ 3007/2023г. по описа на РС Перник е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ“ ЕАД
с ЕИК ********* да заплати в полза на „ИНМАТ ЕООД“ с ЕИК *********, сумата
от 1 750,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5