МОТИВИ към ПРИСЪДА № 60/13.11.2018г. по ВНОД № 723 по описа за 2018г на Окръжния
съд гр. Плевен:
Производство
по глава „Двадесет и първа“ НПК.
Образувано е
по въззивната жалба на И.Р.С. , продадена чрез защитника му – адвокат В.П. ***,
против ПРИСЪДА от 02.07.2018г на Районния съд гр. Плевен, ХІV н.с., постановена
по НОХД № 687/ 2018г.
Със съдебния
акт, предмет на въззивната жалба, първоинстанционният Плевенски районен съд е
признал подсъдимия И.Р.С. за ВИНОВЕН в
това че:
На 27.10.2017г. в гр. Плевен управлявал
моторно преводно средство - лек автомобил “Ровер 200“ с peг. № ЕН *** ВХ след употреба на наркотични вещества -
тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх. № 1093/31.01.2018г. на ВМА, гр. София -
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, поради което и на основание чл.343б ал.3
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА
на наказание 3 /три/ месеца “Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1
от НК ОТЛАГА изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
На основание
чл.55 ал.3 НЕ НАЛАГА на подсъдимия И.Р.С.
наказанието „Глоба”, предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода” в
санкционната разпоредба на чл.343б ал.3 от НК.
На осн. чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия И.Р.С., със снета по-горе самоличност, от
право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
подсъдимия И.Р.С., със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски в размер на 416,78 лева, от които 211,14 лева по сметка на
Районен съд - Плевен и 205,64 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
В жалбата се
съдържа оплакване ,че така постановената присъда е неправилна, тъй като фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд са необосновани, като е допуснато нарушение на
материалния закон. Излагат се съображения, че не е спазена процедурата на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. ,относно реда за установяване употребата на алкохол
и /или наркотични вещества, или техни аналози /Обн. ДВ бр.61от 27.06.2017г, в сила от 19.09.2018г./.
Моли
окръжния съд да отмени присъдата и постанови нова ,с която да признае И. С. за невинен по повдигнатото му обвинение.
Направено е и алтернативно искане да бъде намален размера на лишаването от
правоуправление.
Жалбата се
поддържа в открито съдебно заседание лично от въззивния жалбодател и от
защитата. Устно се излагат подробни доводи ,в подкрепа на направеното оплакване
за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъдата. Посочва се от
защитата, че първоинстанционния съд е направи необосновани на
доказателствата по делото изводи, относно това ,че на 27.10.2017г. И.С. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол/ ТНС/
, което да е установено по надлежния ред. (
Сочи се от
защитата, че в нарушение императивните разпоредби на Наредба № 1/ 2017г.,регламентираща процедурата ,чрез
която се установява ,наличие на употребени от водача на МПС наркотични вещества
или техни аналози, тъй като при извършената от полицейските служители проверка
на място, не е съставен задължителния Протокол
,по образец – Приложение № 2 към Наредба 1/ 2017г.. В този протокол,
извършващите проверката е следвало да отразят
използвания тест, неговите показания ,както и дали водачът е оспорил
показанията на теста.
Посочва се
също, че на И.С. нито е връчвано копие от този протокол ,нито той е уведомен
какво е показало техническото средство, с което е бил изпробван, а направо са
му връчили талон за медицинско
изследване. Сочи се също в жалбата, че
при вземането на кръвната проба за изследване, същата не е надлежно обозначена,
не е взета в две отделни (вакуумни) епруветки, като по този начин подсъдимият е
лишен от възможността да поиска повторно извършване на химическата
експертиза,за която се ползва втората епруветка. С оглед на това, защитата
излага доводи ,че липсват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин управлението на МПС след употреба
на наркотици, тъй като допуснатото
нарушение на нормативния ред за установяване употребата на наркотици, води до
опорочаване на събраните доказателства, съответно до тяхната негодност.
Пред
въззивната инстанция е допуснато съдебно
следствие за изслушване обясненията на въззивния жалбоподател И.С., както и са
приети представените от защитата писмен и доказателства, относно трудовата
ангажираност на въззивния жалбоподател.
Прокурорът изразява становище ,че
жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и обоснована следва да бъде
потвърдена. Излага съображения ,че липсата на съставен протокол, по реда на
действащата Наредба № 1/ 2017г. не е в
състояние да опровергае факта, че И.С. е управлявал МПС след употреба на наркотици – ТНС, което
се установявало от протокола за
извършена химическа експертиза.
Според
прокурора, не бива да се придава важност на един писмен документ, макар
той да е част от предвидения в наредбата ред / за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества/,
поради което счита ,че първоинстанционният съдебен акт не страда от пороците
посочени във въззивната жалба.
Плевенският
окръжен съд, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и след
анализ на доказателствата по делото, намира следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на съдебен
контрол и в законния срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
От анализа на
доказателствата , събрани в двете съдебни инстанции, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
И.Р.С. работи като шофьор на
лекотоварен автомобил към т.д. „***“ ЕООД гр. Плевен, като му се налага при
изпълнение на трудовите си задължения да пътува извън границите на страната.
На 27.10.2017г, около 0:20; подсъдимият И.С. ,с управляван от него лек
автомобил „Ровер 200“ рег., № *** ВХ , се движел по улица „Панайот Волов“ гр. Плевен. По същото време полицейският служител към 1
РУ на МВР – св. В.М. осъществявал
контрол относно спазване на Закона за движение по пътищата в този район на
града .С помощта на звуков и светлинен сигнал, спрял за проверка автомобила
управляван от И.С. ***. След като
установил самоличността на водача, поискал за проверка документ за
правоуправление, но се установило ,че той не го носи в себе си. Поради това ,решил да му извършат проверка за
алкохол и наркотични вещества, като извикал за съдействие св. М.Н. – автоконтрольор при ПП – ОДМВР-
Плевен. На И.С. била извършен проверка за употреба на алкохол или наркотици с помощта на
техническо средство Дрегер „Drugtesr 5000“, която продължила около два часа.
За
извършената проверка не бил съставен задължителния протокол съгласно Приложение
№ 2, по чл.5,ал.2 от Наредба № 1/2017г, /ДВ
бр.51/ 28.07.2017г) която е в сила от
19.09.2017г., нито И.С. бил уведомен за резултатите от проверката с
посоченото техническо средство. Вместо това, направо му бил съставен талон за
медицинско изследване, в който автоконтрольорът
М.Н. вписал ,че пробата е показала „положителен резултат канабис -5“ , но без да впише фабричния номер на използваното техническото средство Dreger Drug test- 5000, нито идентификационния номер на използваната за пробата тестова касета.
И.С. бил
откаран в 2:20 ч. в СПО – УМБАЛ гр. Плевен , където му били взети биологични проби от урина
и кръв, за установяване употреба на алкохол, наркотици или техните аналози.
Съставен му бил АУАН № 0358026 / 27.10.2017г
от мл. автоконтрольор М.Н., , в който било отразено ,че И.С. е спрян за
проверка в 1:23ч. на 27.10.2017г., както и че му е била направена проверка за
употреба на наркотици с техническо
средство Dreger Drugtest 5000 с фабр. № ARHJ-0005, за извършено нарушение на
чл.5,ал.3 ,т.1 и чл.100,ал.1 т.1 от ЗДвП, а подсъдимият С. бил задържан за срок от 24 часа.
На 31.10.2017г.
биологични проби без стикери със серийни
номера били изпратени за изследване в
Токсикохимичната лаборатория към ВМС
София,а самата експертиза е изготвена на 31.01.2018г.
В заключението на съдебно- химическата експертиза е
отразено, че при изследване на изпратените от 1РУ МВР- Плевен биологични проби,
за които е посочено ,че са взети от И.Р.С., е установено присъствие на карбокси
(делта 9) ТНС 27 ng/,m(27 милионни гр.на 1 мл.), представляващо метаболит на ТНС. В т.2 от
заключението е отбелязано ,че идентифицираният в изследваната кръвна проба
метаболит на ТНС е фармакологично неактивен, поради което количественият анализ
няма съдебно-токсикологична значимост.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на жалбоподателя И.С., дадени пред въззивния съд, от показанията на св. М.Н., дадени в
съдебното производство, както и от писмените доказателства по делото: копие
трудов договор; талон за медицинско изследване № 002676 от 27.10.2017г,
съставен от мл. автоконтрольор РУП
Плевен,(л. 13 ДП), Протокол за медицинско изследване от 27.10.2017г., съставен от Д-р Д.Н. – СПО –
УМБАЛ гр. Плевен(л. 14 ДП), съдебно – токсикологична експертиза(л. 15-17 ДП) ;
АУАН от 27.10.2017г(л.24 ДП),
От обясненията на подсъдимия И.С. ,дадени пред
окръжния съд се установява ,че проверката за употреба на алкохол и наркотици му
,е продължила почти два часа, през
което време е каран да „надува“ многократно въпросното устройство. Не е видял, не му е показано ,нито му е
съобщено от автоконтрольора, дали
въпросното устройство е показало нещо. Не му бил съобщен резултата от
проверката нито е съставен надлежен
протокол по Обр. Приложение № 2 към Наредба № 1/ 2017г, за извършаната проверка , използваното техническо
средство и резултатите от нея, поради което
и не му е връчван екземпляр от
такъв протокол. Съставен му бил направо
Акт за административно нарушение и го закарали за вземане на кръвни проби.
Св. М.Н. дава показания ,че той е съставил Акта за административно
нарушение и е извършил проверката на И.С. за употреба на наркотици с посоченото
техническо средство. Свидетелят твърди,
че уредът е отчел положителен резултат
за канабис, но не си спомня да е съставил задължителния Протокол по чл.5,ал.2,
в който да отрази резултат от проверката.
Свидетелят също така не твърди , да е преминал задължителното
обучение за рабта с доказателствен
анализатор по чл. 8 от Наредба № 1/ 2017г.
Св. В.М. дава показания ,че на посочената дата спрял
за проверка лекия автомобил управляван от И.С.. Твърди,че след като установил
самоличността му, забелязал ,че С. говори леко завалено и не давал точни и
конкретни отговори, поради което решил ,че е употребил наркотици. За целта
извикал за съдействие автоконтрольор . Извършена била проверка с тест, от която
се установило ,че С. управлява МПС под въздействие на наркотици. Няма спомен
дали му е издаван талон за вземане на биологични проби за изследване.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. В.М.,
тъй като са общи и не съдържат никакви конкретни факти, от които да се установи
,какви са конкретните му възприятия от поведението на водача и извършената му
проверка. Не е в състояние да си
спомни конкретните въпроси,които твърди
,че е задавал на подсъдимия, но пък твърди, че подсъдимият не бил дал конкретни
и точни отговори. Освен това, в
показанията на този свидетел се съдържат
очевидно неверни твърдения, като това ,че И.С. говорел леко завалено.
Горното твърдение, съпоставено с показанията на св. М.Н.,
че тестът показал употреба на „канабис“, няма как да е вярно, тъй като
всеизвестно е и лесно може да се провери в специализираната по темата
литература и публикации/ не става дума
за дилетантските и псевдонаучни брошури
и публикации/ ,че
говорът и способността да се пази равновесие не се
нарушават след употреба на психоаткивен коноп, за разлика от въздействието при
алкохола. Това е така
,тъй като активното вещество ТНС, съдържащо се в конопа в концентрация над 2%, не влияе и не
се свързва с рецепторите в главния мозък
на естествените невромедиатори - GABA , NMDA и на ензима моноаминоксидаза. Пушенето на психоаткивния коноп и на хашиш
,води до промяна в настроението – обикновено към весело, в зависимост от
физиологичните особености на индивида и концентрацията на ТНС, а понякога
безпокойство и страх от смъртта( „Наркотиците –почти всичко за тях на Д- р по
биология на наркотиците Ю.К.) .Може да
предизвика еуфория и чувство за
разтегляне на времето, т.е. изминалите само няколко минути се усещат като цял
час. При ТНС не съществува гранична концентрация в кръвта ,както е с
алкохола. Тестовете не са в състояние да установяват, дали човек е под
въздействието на психоактивно вещество, а констатират единствено наличието на
неговите метаболити , т.е. – веществата ,в които организмът го е преработил.
Метаболитите обаче, не са психоактивни и не влияят на психиката и поведението .
Това е видно и от заключението на Съдебно химическата експертиза – т.2)ДП) и
допълнителна еспертиза(л. 27 ) в което , назначена от съда, в която вещите лица
изрично посочват ,че въздействието на
наркотичните вещества върху съзнанието и поведението не могат да се установят с
лабораторно изследване, а с провеждане на невро- психологично изследване. Ето защо, няма как И.С. да е имал говорни
нарушения или друго поведение, което да сочи на употреба на наркотици. Отделно
от това, ТНС не е наркотик, в същинския
смисъл на това психофармакологично понятие, каквито са например производните на
опиум, морфин, диацетилморфин или
синтетичните наркотици.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че е нарушен установения нормативен ред за извършване и документиране на резултатите от проверка за употреба на наркотични вещества
или техните аналози, предвиден в Наредба № 1/ 19.07.2017г, в сила от
19.109.2017г, която е действала към момента на твърдяното деяние – 27.10.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредба № 1/
2017г, наричана за кратко „Наредбата“, е посочено ,че при извършване на
проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с тест, а съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2
от Наредбата, резултатът от проверката
за употреба на наркотични вещества се попълва в ПРОТОКОЛ по образец съгласно
приложение № 2 към наредбата. Видно от образец- Приложение № 2 в протокола
се отразяват не само конкретно
използваното техническото средства с фабричен номер, номер на пробата и
показанията, но и предхождащите проверената
външни признаци , поведение и реакции на водача, които според разпоредбата на чл.5,ал.1 от
Наредбата , са основание да се извърши
същата.
От доказателствата по делото безспорно се установява
,че на И.С. е била извършена проверка с някакво техническо средство, при грубо
нарушение на установената законова процедура относно извършването на самата
проверка и нейното документално
отразяване на резултатите от нея с Протокол, съставен в три екземпляра, един от
който се връчва на водача.
На съда е служебно известно, че във връзка с
разпоредбите на отменената Наредба № 30/2001г., със Заповед №
Ід-789/ 12.04.2010г., издадена на основание чл.1, ал.3 и ал.4 същата, министърът на вътрешните работи е определил
техническото средство Dreger DrugTest 5000 като
средство за извършване на проверка за употреба на упойващо вещество на водачите
на МПС, като това изследване следва да се извършва с тестова касета Dreger Drug Test 5000Test-Kit.
Самото техническо средство не преминава през профилактика, тъй като не подлежи
на метрологичен контрол, съгласно Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС №239/24.10.2003г. Всяка година същото се калибрира.
Тестовата
система “Drager Drug Test 5000” и тестовият
комплект “Drager Drug TestSTK 6” са ин витро диагностични
медицински изделия по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за медицинските
изделия /ЗМИ/ и представляват тестове за установяване на упойващи и наркотични
вещества. В случая би следвало да е извършен тест на слюнката на водача
като е използван неинвазивен измервателен метод, позволяващ установяване в
човешката слюнка на наличие на най-често употребяваните видове наркотици,
изрично посочени и на фолиото с което е опакована тестовата касета. За извършване на тестовете на всяко
подразделение на МВР се предоставят тестови касети които имат свои
идентификацинни/референтни номера. Всяка една касета трябва да бъде в торбичка
от фолио, което не следва да бъде нарушена. Както се посочи и по горе, всяка
една касета има свой номер, с посочени и срок на годност.
В настоящото производство, обвинението не е представило доказателства за
използвана и приобщена като веществено доказателство по делото тестова касета със съответен № от техническо средство
”Drager Drug Test 5000 с неизвестен фабр. с която
съгласно твърдението на свидетеля Мартинов да е била извършена проба на
подсъдимия И.С.. По делото не
приложен и Протокол за извършено
калибриране от производителя на това техническо средство -
”Drager Drugtest 5000”
В нарушение
разпоредбата на чл. 5,ал.2 и чл. 6,ал.2
от Наредба № 1/ 2017г, не е съставен
задължителния Протокол - образец
Приложение № 2, в който
проверяващият следва задължително да попълни,като посочи освен дата, час и
място на съставяне, данните на проверявания и на управляваното МПС начина на
управление на същото, поведението на
водача по време на проверката, използваното техническо –модел и фабричен
номер, резултата от теста и номера на
талона за изследване. Екземпляри от
който следва да се приложат към талона за изследване ,в случай на възражение от
водача и един да му се връчи.
В ал.2 на чл.3
от Наредбата е предвидено че употребата
на наркотични вещества или техни аналози следва да се установи с химико-
токсикологично лабораторно изследване , когато : а: лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или с тест;
б/ лицето не приеме показанията на техническото средство или теста; в/
извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна.
След като не е
съставен протокола по чл.5,ал.2 от Наредбата, в който да са надлежно отразени
резултатите от проверката, съдът няма възможност да направи категоричен извод както ,че е извършена проверка с техническо
средство по установения от закона ред, така и за валидност на резултата от тази
проверка.
Поради липсата на съставен Протокол обр.2 към чл.
5,ал.2 от Наредбата, съдът не може да обоснове изводи , че на И.С. е извършена
законосъобразна проверка по Наредба № 1/ 2017г с конкретно техническо средство, което да е
надлежно калибрирано за текущата година и
идентифицирано с фабричен номер ,и номера на използваната тестова касета
, както и за това какви са в действителност резултатите от тази проверка.
В случая отразеното в Талона за медицинско
изследване(л.13 ДП) , относно използваното техническо средство, на което не е
посочен фабричен номер, както и вписания в него резултат от проверката, не
могат да послужат като доказателство,тъй като не е съставен задължителния
протокол по чл.5,ал.2, от Наредбата, който
е легалният способ за доказване.
Отразения в талона
резултат положителен за „канабис- 5“, не е
състояние да удостовери употребата на ТНС, тъй като нито е описана, нито е
приложена по делото използвана тестова
касета която да е с номерация на пробата, положена на фолиото на опаковъчната торбичка ,
с маркер на ЕГН на проверяваното лице, както и да е запечатана тестовата касета с
картон, съгласно Методични указания на директора на ГД”НП” от 09.05.2016г.
Няма доказателства по делото ,на какво основание И.С.
е пратен за вземане на кръв и урина, след като няма валидно отразен резултат от
извършената му проверка, съответно остава недоказано обстоятелството, че са
били налице нормативните предпоставки по чл. 3,ал.2, или чл.5,ал.1 от
Наредбата, относно необходимостта от
установяването употребата на наркотични вещества с химико-токсикологично лабораторно
изследване, тъй като в талона за медицинско изследване не е вписано дали лицето
приема или оспорва показанията на техническото средство, каквото е изискването
на чл. 6,ал.3 от Наредбата.
От доказателствата по делото е очевидно ,че проверката
е продължила около два часа, тъй като С. е спрян около 0:20 ч, на
27.10.2017г ,а талонът за медицинско изследване е съставен и той е откаран за
вземане на биологични проби в УМБАЛ – Плевен чак в 2: 20 ч. на същата дата,
което дава основание за извод, че проверката с неидентифицирано техническо
средство не е дала резултат. На съда е известно ,че резултатите от проба с Dreger, Drugtest-5000 излизат за няколко минути.
По делото не са налични доказателства , от които да се
установява ,че са били налице външни признаци, поведение или реакции на водача
на МПС ,за употреба на наркотични вещества, съгласно разпоредбата на чл. 5,ал.1
от Наредбата.
Напротив, видно от съставения“ Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби…“ (л.14 от ДП), се установява ,че координацията на водача е
запазена, той е с ясно съзнание, с нормален словесен контакт, концентрира
вниманието си, ориентиран за време и място ,с адекватно поведение и нормално
телодържание, а изговорът и произношението му са ясни. Не са констатирана
разширени или свити зеници. Всичко това сочи категорично за липсата на външни
белези в поведението на И.С., които
дават основание да се счита, че поведението или реакциите на водач са били
съмнителни до степен да станат самостоятелно основание да бъде изпратен той за
медицинско изследване.
Съдът не подлага на съмнение добросъвестността ,
професионалната компетентност на вещите лица, изготвили протокол – съдебно- химическа експертиза(л.
15-17 ДП) и използваните методи на
изследване на предоставените кръвни проби, но намира ,че не следва да взема
предвид заключението на първоначалната съдебно – химическа / токсикологична/
експертиза ,по следните съображения:
Видно от „Протокол за медицинско изследване и вземане
на Билогични проби за употреба на алкохол или
наркотични вещества или техни аналози“ от 27.10.2017г, изготвен от
д-р Д.Н.- СПО- УМБАЛ- Плевен(л. 14 ДП) в
съдържанието на същия не са вписани
данни: колко проби от кръв са взети от И.С. и в какъв обем всяка от тях, , тъй
като чл.15,ал.3 от Наредбата това е изрично предвидено. От съдържанието на
протокола т. 2.5.6 е видно ,че не е отбелязано, дали всяка от взетите проби
е запечатана със стикер с посочен номер.
Изобщо липсва отбелязване как са обозначени и идентифицирани взетите
проби за кръв и урина, кои са контролните , тест няма сигурност ,че изпратените
във ВМС за изследване проби, са именно тези ,иззети от И.С. с Протокола за медицинско изследване от
27.10.1018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 24,ал.1 от Наредба 1/2017г. резултатите от химическото или химико – токсикологичното лабораторно
изследване по чл.22, ал.1 и чл. 23,ал.2
за употреба на алкохол или на наркотични вещества, се отразяват в протокол . Протоколът задължително съдържа данни
освен за имената и ЕГН на изследваното лице , но също така : кога ,как и какви
проби са постъпили за изследване, състоянието на пробите при постъпването в
лабораторията, номерата на стикерите
,с които са запечатани пробите. Това е задължително необходимо, тъй като специалистите –химици, които извършват
изследването трябва преди това да
сравнят, дали номерата на стикерите, върху запечатаните проби, съвпадат с тези
отразени в придружаващия ги Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от посоченото в
него лице.
От
заключението на основната експертиза е видно ,че в нея не е отбелязано нито
състоянието на пробите при постъпването им, нито е отбелязан номер на стикерите
,с които са запечатани пробите. Освен това
изследването е извършено без да е налице приложен Протокол обр.№ 2, в който да
са отразени всички необходими данни в това число начина на проверка и
резултатите от изследването . Експертизата се позовава само на Талона за
медицинско изследване, който обаче не е надлежния писмен документ, годен да
отрази резултати от проверката по реда на чл.5,ал.2 от Наредбата. С оглед на така установените нормативни нарушения и при изготвянето,
запечатването и идентификацията на биологичните проби, обект на изследване,
съдът намира ,че е налице основателно съмнение,
дали обект на изследване са били биологичните проби, взетите от И.С. с
Протокола за медицинско изследване.
Липсата на
надлежна идентификация върху самите проби, и вписването на техните номера в
протокола ,както и неотразяването номерата на стикерите в резултатите от
изследването, създават опасност от тяхната неволна или умишлена подмяна.
Подобна незаконосъобразна практика създава опасност от злоупотреби, в резултат
на които всеки един гражданин би могъл да бъде противозаконно „уличен“ и осъден,
че шофира с концентрация на алкохол в кръвта над законно допустимата или
след употреба на психоактивни вещества, без това да отговаря на
действителността.
Поради това съдът намира ,че по делото няма годни
доказателства, че предмет на изследване от експертизата са биологични проби
взети именно от И.С..
Предвид така установените фактически обстоятелства,
окръжният съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3
от НК се изисква установена употреба от
водач на МПС на наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредба №
1/ 19.07.2017г., без значение от
вида и количеството на наркотичното вещество . В чл.343б, ал.3 от НК
изпълнителното деяние е определено като „управление на МПС след употреба на
наркотични вещества”, като законодателят е приел, че употребата на наркотични
вещества, без значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна
на съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и
до опасност от шофиране на МПС, и това поведение следва да се криминализира.
Обвинението по чл. 343б.,ал.3 от НК, предявено срещу И.С., не е доказано по несъмнен начин, тъй като не
е спазен предвидения в закона „надлежен ред“.
На първо място, безспорно е, че законодателят е
предвидил особен ред за извършване на проверката за употреба и вписване на резултата, отчетен от използваното
при проверката техническо средство или тест, предвиден в разпоредбата на
чл.5,ал.2 от Наредба № 1/ 2017г. ,чрез съставяне на нарочен протокол по образец
– Приложение № 2. . Такъв протокол в случая изобщо не е съставен от проверяващия
орган.
На второ място, е предвидил задължение за предоставяне на екземпляр от
така съставения писмен документ на
нарушителя,а останалите два екземпляра се прилагат към съставения АУАН и Талона
за медицинско изследване, когато се издаде такъв. В случая
не е спазено нито едно от тези изисквания , тъй като няма съставен Протокол по
реда на чл.5,ал.2 от Наредбата. Нарушението е съществено, доколкото, заради
предвидената особена писмена форма, не може да бъде оборено от свидетелски
показания ,нито с вписаното в Талона за медицински преглед.
Процедурата в „Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и
/или наркотични вещества или техни аналози „ от водачите на МПС е строго
формална, и в еднаква степен обвързва отговорностите всички лица ангажирани с
тази дейност.
Неизпълнението на което и да е от процедурните
задължения на отговорните лица, води до опорочаване на събраните доказателства
и съответно до тяхната негодност, както и нарушава правото на защита на лицето,
по отношение на което се извършва проверката, респективно до издаване
на незаконосъобразно акт. В този смисъл
е постоянната и неизменна практика на ВС и ВКС и ВАС. Ето защо, несъстоятелни са възраженията на
прокурора, че „не бива да се придава
важност на един писмен документ, който е част от определения в наредбата ред“,
тъй като предвидената от Наредбата писмен ред е форма за доказване.
Констатирани са по
делото, допуснати груби нарушения на законовите разпоредби относно реда
за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества , използваните
техническите средства и начина на
документиране резултатите от проверката и това
е основание за извод,че действията на полицейските
служители във фазата по установяване на нарушението са
незаконосъобразни.
Не е спазен също така и реда вземане и документиране,
запечатване и идентификационно обозначаване на
биологични проби, които са взети от И.С., което внася съмнение относно
принадлежността на биологичните проби, предмет на основната и допълнителна
химическа експертиза. Само тези процедурни нарушения са достатъчно основание за
отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда от въззивната
инстанция, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
За пълнота,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл.
343б,ал.3 от НК съдържа съществена
празнота .
Текстът на закона в тази хипотеза, както е формулиран, не съдържа яснота,
относно това, колко време след
употребата на наркотици, примерно:
непосредствено или след час, ден, седмица и т.н., е противозаконно и обществено опасно да се
управлява МПС. Под наркотици, законодателят включва всякакви психоактивни
вещества, които не спадат към наркотиците, каквито са халюциногените,
психеделиците, стимуланти, и др. , с различно
въздействие и продължителност на ефекта от тях. На практика употребата на психоактивни вещества се установява чрез откриване на техните
метаболити в кръвта на дадено лице, дълго време след като ефектът на веществото
е отшумял. Така например, метаболитите
на ТНС се откриват в кръвта и урината в
интервал от една седмица до един месец след приемането му и далеч, след като
въздействието му върху потребителя, което трае
около час, отдавна е преминало. При
това положение изниква въпросът, каква е обществената опасност на водач , който
управлява МПС дни, седмица или месец, след като е употребил някакво
психоактивно вещество и поведението ,
възприятията и реакциите му са напълно
нормални. Въпреки това при проверка,
в урината му или в кръвната проба се
откриват метаболити на психооктивни вещества, примерно 50 ng/ml( петдесет милионни части на
милилитър) обобщени под названието „наркотици“ , които обаче не са психоаткивни и поради това изобщо
не са в състояние да нарушат годността му да шофира.
Настоящият
съдебен състав намира, че в този случай, задължително е да се установи, дали
водачът към момента на управлението е бил под влиянието на някакви „наркотици“,
макар с надлежното техническо средство ,
съответно тест да е установено наличието на такива метаболити. Това е така,
защото обществено – опасен за движението по пътищата е само водач, който е под
въздействието на алкохол или психоактивни вещества, които нарушават неговите
нормални възприятия, способността му да концентрира вниманието си и влияе на
рефлексите му. Ако тези признаци не са налице
то деянието не притежава необходимата степен на обществена опасност по
смисъла на чл.9,ал.2 НК и не е
престъпление.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че по
настоящото дело няма никакви годни доказателства, установяващи, че са били
налице каквито и да било външни признаци в поведението на И.С. от които да се
направи извод ,че той е управлявал МПС под въздействието на „наркотици“ и в
частност под въздействиетто на ТНС или негови психоаткивни изомери.
От изложеното е видно ,че липсват годни доказателства
относно това, И.Р.С. да е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества ТНС, което да е установено по надлежния ред, поради което окръжният съд отмени Присъда №
125/02.07.2018г на Плевенския районен съд, постановена по НОХД № 687/ 2018г и
постанови нова присъда, с която признава
подсъдимия И.Р.С. за невинен и го оправдава по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по на чл.343б, ал.3, вр. ал.1 от НК.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: