№ 1178
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Б. с ЕГН ********** от *** против
наказателно постановление №22-0346-000036 от 20.05.2022г. на Началник
група към ОД МВР-Бургас, РУ-С., с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 1000
(хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12
(дванадесет) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били
отнети 10 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
поради нарушение на процедурата по установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта уредена с разпоредбите на Наредба №1/2017г за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози и по точно чл.17, чл.19, чл.21 и чл.22 от нея. Моли за отмяна на НП.
Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, не
ангажира нови доказателства и излага подробни и обосновани съображения
1
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Не
депозира и писмено становище по жалбата.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.04.2022г, около 22,35
часа, в ***, до сградата на ***, управлявал МПС–лек автомобил марка
„Дачия“ модел „Лоджи“ с *** собственост на „М.“ ЕООД с ЕИК *** под
въздействие на алкохол с концентрация 0,88 промили в издишвания въздух.
Пробата била направена в 22,42 часа с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен номер ARDN -0061 и показана на водача. Издаден му бил и талон за
медицинско изследване №131800, който подписал и получил (лист 6 от
делото). Явил се във ФСМП в гр.С. където му била взета кръв за химически
анализ и бил попълнен протокол (лист 8 и 9 от делото). С протокол за
химическа експертиза №133/19.04.2022г (лист 12 от делото) в изследваната
кръв на жалбоподателя се доказало наличие на етилов алкохол в количество
от 1,14 промили.
За да установи по несъмнен и безспорен начин обективната истина съдът
разпита в качеството на свидетел актосъставителя Г. Д. .
От неговите показания и от събраните и приетите писмени
доказателства съдът установи посочената по-горе фактическа обстановка,
която прие за безспорно доказана, тъй като кредитира показанията на
свидетеля, считайки ги за безпристрастни и последователни.
За извършеното от Б. нарушение на ЗДвП свидетелят Д. му съставил на
18.04.2022г АУАН. Правната квалификация в акта е по чл.5 ал.3 т.1
предложение първо от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без
възражения. Даден му бил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят не входирал писмени
възражения по акта.
Въз основа на АУАН и представените с него писмени доказателства, в
това число и протокола от химическа експертиза адмнистративнонаказващият
2
орган издал атакуваното наказателно постановление, което било връчено
лично на жалбоподателя на 06.07.2022г (лист 13 от делото), а жалбата срещу
него била подадена до РС-Бургас чрез ОДМВР-Бургас на 15.07.2020г, поради
което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на наказателното постановление пред материално и
териториално компетентен съд. В НП е идентична с акта фактическа
обстановка и е направена същата правна квалификация на нарушението по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В НП АНо е приел, че в кръвта на водача имало
наличие на етилов алкохол в количество от 1,14 промили. На основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Б. са наложени двете кумулативните наказания
глоба в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът
приема жалбата за основателна последните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
санкционираното лице. От формална страна не са спазени императивните
изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Двата акта са издадени от
компетентни за това органи и в кръга на правомощията им по закон. Двата
акта са съставени в срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
По отношение на нарушаване на правилата на чл.22 ал.2 от Наредба
№1/2017 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози съдът намира за установено следното:
Съгласно текста на чл.22 ал.2 от Наредбата изследванията за
установяване на употребата на алкохол се извършват двукратно, като
резултатите на отчетената крайна концентрация не трябва да надвишават с
повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1
на хиляда–с до 10% от стойността. При по-голяма разлика изследването се
повтаря, но тази разпоредба визира единствено изследването на кръвната
проба дадена от водача, а не тестването му с техническо средство и
изследването на кръвната проба.
Разпоредбата на чл.24 ал.2 от цитираната Наредба регламентира, че
3
резултатите от химическото или химико-токсикологическото лабораторно
изследване по чл.22 ал.1 и чл.23 ал.2 се отразяват в протокол, който
задължително трябва да съдържа данни за имената, длъжността и
местоработата на извършилия изследването специалист, имената и ЕГН-то на
изследваното лице, кога, как и какви проби са постъпили за изследване,
състоянието на пробите при постъпване в лабораторията, номерата на
стикерите, с които са запечатани пробите, кога е извършено изследването,
използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се
подписва от лицето, което е извършило изследването. В протокола за
химическо изследване следва да се впишат всички резултати от извършените
съобразно с предписанията на чл.22 ал.1 от Наредбата изследвания на
пробите. Дори и да не са вписани, а да е изписана само средноаритметичната
стойност на извършените замервания т.е окончателният резултат, след
извършеното двукратно изследване на пробите от кръв изискуемо от чл.22
ал.2 от Наредбата, това следва да бъде изрично посочено. Разпоредбата на
чл.22 ал.2 от Наредбата урежда, че изследванията за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършват двукратно, като
резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак след
десетичната запетая включително) не трябва да се различава повече от 0,10 на
хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда – с до
10% от стойността. След като това е така, то в протокола от химическото
изследване следва изрично да бъдат отразени получените резултати от
двукратното изследване на пробата, а дори да не е сторено е необходимо поне
да се отрази, че е извършено такова двукратно изследване, като посоченият
резултат представлява средноаритметичната стойност от извършените
замервания. В настоящия случай това не е сторено. В протокола е дадено
заключение, че е установено наличие на етилов алкохол с концентрация от
1,14 на хиляда в иззетата кръвна проба от жалбоподателя, без отразяване, че е
извършено двукратно изследване на пробата и както се посочи, дори и да е
отразено като резултат всяко от тези изследвания е следвало поне да бъде
посочено дали даденият резултат представлява средноаритметична стойност
на извършените замервания.
Настоящият състав приема, че предвид допуснатите нарушения при
изследването на кръвта, не следва да се кредитира резултата в протокола за
химическа експертиза, поради което и твърдяното в наказателното
4
постановление нарушение се явява недоказано.
С оглед горните констатации съдът счита, че обжалваното НП следва да
бъде отменено като неправилно, а нарушението недоказано.
Мотивиран от изложеното по-горе, Бургаският районен съд, V
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0346-000036 от 20.05.2022г.
на Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-С., с което за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на М. А. Б. с ЕГН ********** от *** са наложени наказания
глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са
му били отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5