Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.д. № 13663 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 20237869/28.10.2020 г. по гр. д. № 32994/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 62 състав, е признато за незаконно и е отменено наложеното на М.Ц.Н.,
ЕГН ********** със Заповед № 8/23.01.2019 г. на директора на ДП „Н.к.ж.и.–
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ София, наказание
„забележка“ и ответникът ДП „Н.к.ж.и.– Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ София, ЕИК *******е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв. - разноски по
делото.
Решението
е допълнено в частта за разноските с определение № 20253513/13.11.2020г. по
гр.д. № 32994/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, наименовано
като решение по реда на чл. 250 ГПК, като ответникът е осъден да заплати в
полза на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса.
Срещу
решение № 20237869/28.10.2020 г. по гр. д. № 32994/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 62 състав е депозирана въззивна
жалба вх. № 25165953/10.11.2020 г. от ответника ДП „Н.к.ж.и.– Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ София, с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Излагат се
съображения, че същото е неправилно и необосновано. Сочи се, че дисциплинарното
наказание е наложено след като е поискано обяснение с писмо с вх. №
478/14.01.2019г. на Директора на УДВГД София. Според жалбоподателя се доказва по
безспорен начин, че лицето (наказаният) е дало писмени обяснения по случая,
като и че няма съмнения за какво те са му били поискани. На следващо място
поддържа, че по делото се доказва по безспорен начин, че М.Н. е извършил
вмененото му нарушение по чл. 187, т. 3 и т. 7 от КТ. Иска се отмяна на
решението.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ищеца М.Ц.Н., чрез упълномощен представител адв. Ю.С., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че не е спазена процедурата по
чл. 193 от КТ, както и че по делото не са представени доказателства за датите
за нощни дежурства за м.11.2018г. по отношение на Н., поради което той не е
знаел кога трябва да извърши проверката. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
частната жалба срещу определение № 20253513/13.11.2020г. по гр.д. №
32994/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, наименовано
като решение по реда на чл. 250 ГПК:
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата срещу решение № 20237869/28.10.2020 г.
по гр. д. № 32994/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
За да се уважи така предявеният иск в тежест на
ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение за определена длъжност, както и че на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание – „забележка“ с процесната
заповед, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно – т.е., че ищецът е провел
поведение, за което му е наложено дисциплинарно наказание, че това поведение е
нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотезата на чл. 188 КТ вр. чл. 187 КТ, че ответникът е спазил процедурата и
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Фактическият състав на налагане на дисциплинарно
наказание изисква реализиране на следните материални предпоставки:1/наказанието
да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.
194 КТ; 2/за деянията, за които е наложено наказанието да са изискани обяснения
от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 2/наказанието да е наложено при спазване
на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; 4/деянието, за което е
наложено дисциплинарното наказание „забележка“ да е осъществено от ищеца и да
представлява нарушение на трудовата дисциплина/ на трудовите задължения на
ищеца; 5/ наложеното наказание да е определено при спазване на критериите по
чл. 189 КТ – да са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на работника или служителя.
Съдът отменя заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, ако установи, че
дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ
или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения по случая.
В случая страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че между М.Ц.Н. и ДП „Н.к.ж.и.–
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ София е бил сключен
трудов договор, по силата на който Н. последователно е заемал длъжносттите „вр. стрелочник
постови“ /заповед от 05.05.2000г./, „ръководил
движение“ /заповед от 30.10.2000г./, „Началник, железопътна гара“ /допълнително
споразумение от 31.10.2006г./, с място на работа гара Батановци.
Не се спори и за това, че със заповед № 8 от
23.01.2019г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност – София към Държавно предприятие
„Ж.и.“, връчена на 01.02.2019г. , на Н. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, за това, че на 29.11.2018г., в периода от 22:00 ч. до 06:00 ч., не
е извършил нощна проверка в гара Батановци, което деяние представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, а именно неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, както
и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Въз
основа на изводимата от събраните по делото доказателства може да се формира
обоснован извод за това, че конкретното дисциплинарно наказание е извършено при
спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Преди да пристъпи към определяне
и налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил възможност
на служителя Н. да даде писмени обяснения по случая.
Съдебната практика е категорична, че при искането
на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането
и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на
никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с
възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Изискванията на посочената правна норма са изпълнени, когато според
обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че работникът/служителят
е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията. В
този смисъл са и решения № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о. ВКС,
решение № 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и решение № 270/2013
г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV г. о. ВКС и др., решение № 60159 от 11.06.2021г.
на ВКС по гр.д. № 3927/2020г., IV г.о., ГК.
Установява
се, че 14.01.2019г. служителят Н. е дал писмени обяснения, от буквалното
съдържание на които е видно, че същият е разбрал във връзка с кое негово
поведение се искат конкретните обяснения. На въпрос касаещ
реда и начина на извършване на нощна проверка в гара Батановци на
28/29.11.2018г, Н. е възпроизвел конкретно факти от констатираното нарушение,
отговаряйки, че „Вие и вашите представители не сте ме информирали как да
изпълнявам задълженията си в подобна обстановка (в това число и задължението да
извършвам нощни проверки/…“. Освен това, както стана ясно по - горе въпреки, че
работодателят не е длъжен да уведомява служителя за това, че е започнал
процедура по ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, в писмото за
изискване на обяснения изрично е описан предмета му, с посочване на нормата на
чл. 193, ал. 1 от КТ, както и словесно е разяснено, че срещу Н. е започнало
дисциплинарно производство. Ето защо от съдържанието на обясненията не буди
никакво съмнение, че Н. е бил в достатъчна степен запознат с обстоятелствата,
които са му дали ясна възможност да се ориентира в тях. Не без значение е и
фактът, че обвинението е за нарушения на трудовата дисциплина, които не са
сложни от фактическа страна и са се случили съвсем скоро, преди искането на
обяснения и даването на такива по чл. 193, ал. 1 КТ.
Горните доводи водят до обратен на приетия от първоинстанционния съд извод, че при налагането на
дисциплинарното наказание, е спазена процедурата по чл. 193 КТ.
Следващият спорен въпрос по делото е дали
посоченото поведение е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
3 и 7 от КТ.
По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл.
186 КТ е виновно неизпълнение на трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са
изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата
дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и
фактически осъществено поведение.
В тежест на работодателя е да докаже в процеса по
оспорване законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, извършването на дисциплинарното нарушение.
От представената и неоспорена от страните заповед №
493 от 19.03.2015г., с която е отменена заповед № 2386/22.11.2018г., в т. 26 от
същата, се установява задължението на началника на гарата е да извършва минимум
по една нощна проверка месечно на всеки пункт (гара, РП, прелез), за които носи
отговорност.
От заповед № 160/06.04.2015г. във връзка с
определяне и отчитане работното време на началниците на експлоатационните
пунктове от региона на УДВГД София, е определен начинът на извършване на
нощните проверки. В същата е вменено нощните проверки да се извършват във
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. с продължителност – 2 часа за разделен пост или
прелез на междугарие, 3 часа за експлоатационен пункт
с до три работи и 4 часа за всички останали. Ясно е регламентирано, че след
извършване на нощната проверка, началникът на гарата уведомява за това дежурния
диспечър, а в деня следващ нощната проверка, или в
първия присъствен след нея ден, началникът на гарата докладва на Началника на
РЦ за направените констатации и предприетите мерки за отстраняване на
констатираните нередовности. Не на последно място е
регламентирано, че извършената нощна проверка се отразява и лично от началника
на гарата в личната му сметка за начисляване на работно време и нощен труд.
Вярно е това, че от представените по делото графици
за дежурства от м. ноември 2018г. не е посочен определен календарен ден от
месеца за извършване на проверка от въззиваемия Н.,
но от личното му поведение и от събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че Н. е имал задължение за извършване на нощна
проверка именно на процесната дата - 29.11.2018г.
На първо място, това се установява от приложената и
неоспорена по делото лична сметка на Н. за месец ноември 2018г., в която същият
е вписал, че е бил нощна смяна на процесната дата,
отбелязвай часовете дежурство в графа нощен труд и полагайки за това подписа
си.
На следващо място в хода на първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите А.М.Р.и Н.Л.А., които настоящият въззивен съдебен състав кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви и в синхрон с писмените доказателства по
делото.
В показанията си дадени в условията на устност и непосредственост пред СРС, свидетелките Р.и А.са
категорични, че Н. не е изпълнил задължението си да извърши нощна проверка на
29.11.2018г, по което време те са били на работа, изпълнявайки длъжността
„Ръководител движение“ за първата и „Стрелочник“ за втората. Р.е категорична,
че на процесната дата Н. й се обадил по телефона и й
каза, че няма да дойде за нощната проверка, като я помолил да остави празни
редовете в работната бланка. Александрова също е категорична, че е оставила
празни редове в работните бланки по същата причина, като вписванията в тефтера
за пост 1 били извършени от Н. след приключване на смяната му.
Поради горното съдът намира, че с поведението с,
изразено чрез бездействие, въззиваемият е извършил нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, а именно неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, както
и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т.е. налице е виновно
неизпълнение на трудовите му задължения, поради което доводът му за
неизвършване на вменените му нарушения се явява неоснователен.
По частната жалба срещу определение №
20253513/13.11.2020г. по гр.д. № 32994/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, наименовано като решение по реда на чл. 250 ГПК:
С оглед изхода на делото и поради това, че
определението не подлежи на самостоятелно обжалване, следва да се отмени
обжалваното решението и в частта, с което е допълнено по реда на чл. 77 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото ответникът в първоинстанционното производство и въззивник
в настоящето има право на разноски за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200 лв., общо за двете инстанции.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
20237869 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 32994/2020 г. по описа на
СРС, 62 състав, допълнено в частта за разноските с определение №
20253513/13.11.2020г. по гр.д. № 32994/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, наименовано като решение по реда на чл. 250 ГПК и вместо
това
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Ц.Н., ЕГН ********** срещу ДП „Н.к.ж.и.– Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ София, ЕИК *******иск по чл. 357,
ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на наложеното
със заповед № 8/23.01.2019г., издадена от директора на УДВГД – София
дисциплинарно наказание „забележка“, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати
на ДП „Н.к.ж.и.– Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ София, ЕИК *******, сумата от 100 лв.
- разноски за юрисконсулско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати на ДП „Н.к.ж.и.–
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ София, ЕИК *******,
сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсулско
възнаграждение пред СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.