№ 3327
гр. Варна, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102658 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №18822/08.08.2022г., подадена от К. В. М.,
чрез адв. В.В., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение №
907/11.07.2022 г., постановено по настоящото дело, чрез отмяната му в частта,
с която са присъдени разноски в полза на адвоката на ответника при
условията на чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна В. П. С. не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. По същество съдът приема следното по нея:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от К.В.
Марчев иск с основание чл.23 от СК, за признаване за установено в
отношенията между ищеца и В. П. С., че ищецът е изключителен собственик
на следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1.61 по
КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с
предназначение: Жилище, апартамент № 61, находящ се на тринадесети етаж
в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2553.42, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул.
„Карамфил“, бл.11, вх.1, ет.13, ап.61, брой нива на обекта: 1, със застроена
площ от 79.52 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня,
1
тоалет, входно антре, черно антре, тераса, при граници по акт за собственост:
тревни площи, ап.№ 62, тревни площи, ап.№ 60, стълбищна площадка, а
съгласно схема на СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 10135.2553.42.1.62, 10135.2553.42.1.60, под обекта:
10135.2553.42.1.56, над обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско
помещение № 11, с площ от 6.48 кв.м., при граници по акт за собственост:
таванско помещение № 12, таванско помещение № 10, коридор, тревни
площи, както и 1.6812 % ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2553.42, придобит на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 128, том IV,
рег. № 6667, дело № 591/2007г. на нотариус при ВРС, поради пълна
трансформация на лични средства за закупуването му на 26.07.2007г. за сума,
платена със средства от лична банкова сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр.
Обзор, натрупани от продажбата на съсобствен с трети лица поземлен имот
на 27.03.2007г.
С Решение №907/11.07.2022г. съставът на ВОС е уважил частично
предявения иск, като отделно е осъдил Кирчо Марчев да заплати на адвокат
Е.С. от ВАК сумата от 1458.81 лв. – разноски за предоставена правна помощ
по чл. 38 от ЗА, съразмерно с отхвърлената част от интереса, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на близък, в който случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. За да се уважи искане по
чл.38, ал.2 от ЗА е от решаващо значние правната помощ по делото да е
реално осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена
като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл.38, ал.1 от ЗА, респективно да
няма данни за обратното или възражения срещу изявлението в този смисъл.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски при условията
на чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв е направено преди приключване на устните
състезания, като няма направено възражение от насрещната страна, че не са
налице предпоставите на това искане, което следва да бъде взето предвид от
съда. Действително преобладаващата съдебна практика приема за изискуемо
и представянето на договор за правна защита с отразена договореност за
безплатна защита при хипотеза на чл.38 от ЗА, но доколкото писмената
форма не е за действителност, договореността би могла да се изясни и по друг
начин (с други документи или с изявление от страната, което не е оспорено).
Настоящият съдебен състав споделя напълно разбирането за нуждата от
представяне на писмен договор между адвокат и клиент в случаите, когато се
претендира от насрещната страна репариране на реално платен хонорар,
както и в хипотезите по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв. Във всички тези случаи
се касае за частноправни отношения между адвокат и клиент, възникнали
изключително и само с оглед професионалните качества на адвоката и
частните интереси на клиента. В хипотезите по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв обаче
2
упълномощаването се базира и на особена житейска връзка, близост и
доверие между пълномощника и страната (роднини, близки или колеги). Този
тип отношения са обусловили и редица специфични материални или
процесуални правила (например забрана по чл.164, т.3 от ГПК не се прилага
при сделки на стойност над 5000лв. между билизки роднини, защото
доверието между такива не предполага формалности; знанието за увреждане
по чл.135, ал.2 от ЗЗД се предпогала при сделки между роднини, също с оглед
вътрешните им отношения;и др). Ето защо е аналогично мислимо формалните
изисквания спрямо лица по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА също да бъдат корективно
преценявани при молба по чл.38, ал.2 от ЗА, която изобщо не е оспорена от от
насрещата страна, а процесуалната защита е и осъществена. Доколкото в
крайна сметка съобразно чл.36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за реално престирания труд по делото, което при липса на
уговорен размер се следва в минимален такъв; респективно адвокат по чл.38,
ал.1, т.3 ЗА, който е защитил изцяло или отчасти интересите на своя близък
упълномощител, има право на хонорар за труда си.
В допълнение според част от по-новата практика на ВКС, при наличие
на упълномощителна сделка и изпълнение от упълномощителя на
правомощията му, това доказвало и сключване на договор за поръчка, а
договорът за правна защита и съдействие е вид мандатно правоотношение.
В допълнение на горното следва да се посочи, че в конкретния случай
са налице и данни за действителното качество на адвоката на лице по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА - сестрата на ответницата - адв. Гергана С., която бе разпитана
по делото като свидетел, е съдружник с адв. Е.С. - адвоката на ответницата,
видно от регистъра на адвокатските дружества в страната.
По изложените съображения в конкретиката на случая съдът преценява
молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. при ВОС №18822/08.08.2022г., подадена от
К. В. М., чрез адв. В.В., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 907/11.07.2022г., постановено по настоящото дело, чрез отмяната
му в частта, с която са присъдени разноски в полза на адвоката на ответника
при условията на чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв, на осн. чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3