№ 302
гр. Сливен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500467 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №724 от 31.07.2024 г. по гражданско дело
№202322300104394/2023 по описа на Районен съд – Сливен, с което на
основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, е осъдена Прокуратурата на Република
България, със седалище в гр.София, *******, солидарно с ОД МВР Сливен, да
заплатят на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди за „извършено от него“
престъпление по чл.343б, ал.З от НК, „образувано незаконно в досъдебно
производство“, ведно със законната лихва от 06.11.2022г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски от 810 лв. (100 лв. за
експерти, 700 лв. за адвокатски хонорар и 10 лева за държавна такса). Искът за
неимуществени вреди в размер на 6000 лева е отхвърлен в частта от 3000 лв.
до 6000 лв. като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България, чрез
представител по закон. Твърди се, че диспозитивът на обжалваното решение е
неясен и неправилен (с грешки) и ограничаващ правото на страните да
разберат волята на съда. Съгласно правната теория и трайната практика
1
„наказателното преследване“ в българския наказателен процес винаги започва
с привличането като обвиняем на конкретно лице, а не с образуването на
наказателното производство. Действията на органите на Прокуратурата и на
МВР са изцяло законосъобразни и правилни. В конкретния случай не е имало
и друг вариант за действие. Пробата при теста с дрегер е била положителна,
поради което е образувано досъдебното производство. Г. е бил отведен до
болница, където е дал кръвна проба. Той не е привлечен като обвиняем.
Експертизата е установила наличие на кодеин и морфин вследствие на приема
на лекарствен продукт, след което наказателното производство веднага е
прекратено. Излагат се подробни аргументи за това, кога се конституира
фигурата на обвиняемия. Едва след привличането на едно лице като обвиняем
по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда,
предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди,
които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната
съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца /привлечен като
обвиняем/ наказателно производство прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Въззиваемият Г. П. Г. не е бил привлечен като обвиняем по това производство
и не му е вземана мярка за неотклонение. Спрямо него не е била упражнявана
мярка за принуда от страна на Прокуратурата. Поради това, в настоящия
случай Прокуратурата на Република България не е легитимиран ответник по
иск по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ и не следва да носи отговорност, предвид това,
че в настоящия случай няма привличане на обвиняем и Прокуратурата не е
взела никакви принудителни мерки спрямо Г. Г.. Първоинстационният съд е
следвало да се съобрази с възражението на представителите на
Прокуратурата, че въззиваемият не е бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 1636/2022г. по описа на РУ МВР Сливен, вх. №
5956/2022г. по описа на РП Сливен, поради което исковете, подадени на
основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България, е следвало да бъдат отхвърлени изцяло като недопустими или
алтернативно - като неоснователни.
Алтернативно, счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
първоинстационния съд е изключително завишено, не е съобразено със
събраните по делото доказателства, с установените по случая факти и с
2
принципа за справедливост, който следва да е свързан с конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които в случая не се доказаха в такъв размер.
При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът е определил размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който не само е несъразмерно висок,
но и категорично несъобразен с фактите по делото, в това число и с изцяло
обоснованите и законосъобразни възражения на ответника. Излага подробни
аргументи. Поддържа неправилност на решението и по отношение на
присъдените лихви. В обобщение иска решението да се отмени в обжалваната
част и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията, евентуално
да бъде намален размера на претендираното обезщетение до 500 лева.
В законовия срок не е подаден отговор.
В с.з. за въззивника се явява представител по закон, който поддържа жалбата.
В писмено становище, представител по пълномощие на втория ответник
излага съображения за неправилност на решението.
В писмено становище представител по пълномощие на въззиваемия оспорва
жалбата и иска да се потвърди решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но с оглед
обхвата на обжалването в едната си част е недопустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Няма спор, че на 06.11.2022 год. около 10,55 ч. въззиваемият е бил спрян от
органи на МВР при управление на личния си автомобил. Изпробван бил чрез с
дрегер „Драг тест“ за употреба на наркотични вещества при което бил отчетен
положителен резултат, след което бил отведен в ЦСМП при МБАЛ „Иван
Селимински“ гр. Сливен за кръвна проба. Полицейските органи му съставили
3
АУАН № 838962/06.11.22 год. и са иззети СУМПС № *******, СРМПС №
*******, както и два броя регистрационни табели на автомобил с № *******.
Едновременно с установяване на административното нарушение са били
издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки,
както следва: „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл.
165, ал.2, т.3 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта;
„Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, с оглед на което
са били отнети СРМПС 2 броя регистрационни табели. Допуснато било
предварително изпълнение на заповедта. Било е образувано ДП №1636/2022
год. по описа на РУМВР Сливен, вх.№ 5956/2022 год. на РП- Сливен, след
издадена Заповед за задържане от 06.11.2022 г. бил задържан за 24 часа. С
постановление вх. № 5956/22 год. от 12.05.2023 год. РП Сливен е прекратила
наказателното производство по ДП № 1636/2022 год. по описа на РУ на МВР-
Сливен, вх. № 5956/2022 год. на РП- Сливен, като СУ МПС и СР МПС му
били върнати.
В исковата молба е поддържано, че това е довело до проблеми в работата тъй
като ищецът е шофьор и вследствие на издадените Заповеди от ОД на МВР
Сливен и приложените принудителни административни мерки останал без
работа и бил лишен от получаване на трудово възнаграждение в размер на 610
лева месечно. Твърди още, че с оглед действията на разследващите органи и
прокуратурата по образуваното досъдебно производство, което впоследствие е
било прекратено поради липса на извършено престъпление, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство,
срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което
е станало достояние на целия му социален кръг- приятели, близки и роднини.
Тревожността и притеснения са довели до негативни чувства и
психоемоционален срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил
повече от седем месеца, независимо от активното му поведение да предизвика
проверки, относно забавянето на резултата от експертното заключение.
Настъпила и промяна в психическото му състояние по време на воденото
досъдебно производство, станал по-затворен, избягвал да говори на тази тема.
Настъпването на такава промяна било предвид наказанието, предвидено за
такъв вид престъпление и факта, че не е осъждан до момента.
4
При тези безспорни фактически констатации, съдът не е съобразил, че
предявеният иск против ОД МВР Сливен е недопустим. Това е така, тъй като
издадените АУАН № 838962/06.11.22 год. и иззети СУМПС № *******,
СРМПС № *******, както и два броя регистрационни табели на автомобил с
№ ******* и издадени две заповеди за налагане на принудителни
административни мерки са административни актове. Съгласно чл. 1 ал.1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя
по чл. 7, ал. 1.
С Тълкувателно постановление №1/29.09.2016г. по т.д. № 1/2015г. на ВКС и
ВАС е прието, че съдебният акт, постановен от съд, който не е компетентен по
правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските
и административните съдилища, е недопустим. Изложени са съображения, че
при недопустимост на съдебния акт делото трябва да бъде изпратено за
разглеждане на компетентния съд, като материално правните последици,
които законът свърза с предявяването на иска не се заличават. Поради това
постановеното съдебно решение в частта, с която е осъдена ОД на МВР –
Сливен подлежи на обезсилване и в тази част делото следва да бъде изпратено
за разглеждане от Административен съд – Сливен.
От друга страна са основателни възраженията във въззивната жалба, че
въззиваемият Г. П. Г. не е бил привлечен като обвиняем по това производство
и не му е вземана мярка за неотклонение и спрямо него не е била упражнявана
мярка за принуда от страна на Прокуратурата.
По нашето право привличането на обвиняем е винаги процесуално действие.
Това значи, че едно лице може да се привлече като обвиняем, но само след
като е образувано досъдебното производство било с постановление на
прокурора, било с първото действие по разследването. Привличането на
обвиняем се извършва винаги преди да е приключило разследването, а това
пък означава – преди да са събрани всички доказателства по конкретния
5
случай. Привличането на обвиняем като правило се извършва от
разследващия орган след като той е докладвал на прокурора. Но от чл. 46, ал.
2, т.2 може да се направи извод, че прокурорът също може да привлече
обвиняем. Актът, с който лицето се привлича като обвиняем е постановление.
Но има, когато лицето не се привлича с постановление, а с първото действие
по разследването с/у него. Тези изключения са по чл. 219, ал. 2 – НОХД, по чл.
356, ал. 4 – бързо производство и преди отмяната му по чл. 362, ал. 4 –
незабавно производство. При бързото и незабавното производство правилото
е, че лицето се привлича като обвиняем с първото действие по разследването
срещу него. С постановлението за привличане като обвиняем или с протокола
за извършеното действие по разследването се конституира фигурата на
обвиняемия. И затова от този момент на лицето, привлечено като обвиняем
трябва да бъдат осигурени всички процесуални права, а от друга страна, от
този момент по отношение на това лице могат да се приложат всички мерки за
процесуална принуда. От друга гледна точка, привличането на обвиняем е по
същността си формулиране от компетентен държавен орган на конкретно
обвинение срещу конкретно лице, че е извършило престъпление. Затова е
вярно, че с привличането на обвиняем не само се конституира фигурата
обвиняем, но възниква и функцията по обвинението. В конкретния случай не е
налице нито една от тези хипотези. Въззиваемият не е бил привлечен като
обвиняем с постановление, нито е конституиран като такъв с действие по
разследването, а в досъдебното производство е разпитан в качеството на
свидетел.
Поради това, в настоящия случай Прокуратурата на Република България не
следва да носи отговорност по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, тъй като в настоящия
случай няма привличане на обвиняем и Прокуратурата не е взела никакви
принудителни мерки спрямо Г. Г.. Тава налага решението да бъде отменено в
осъдителната част и вместо това да се постанови ново, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №724 от 31.07.2024 г. по гражданско дело
№202322300104394/2023 по описа на Районен съд – Сливен, В ЧАСТТА, с
6
която е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, ОД МВР Сливен , да
заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди за „извършено от него“
престъпление по чл.343б, ал.З от НК, „образувано незаконно в досъдебно
производство“, ведно със законната лихва от 06.11.2022г. до окончателното й
изплащане като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г. П. Г., ЕГН ********** против
ОД МВР Сливен иск по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения от Г. П.
Г., ЕГН ********** против ОД МВР Сливен иск по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
ИЗПРАЩА делото в частта по отношение на предявения от Г. П. Г., ЕГН
********** против ОД МВР Сливен иск за разглеждане на Административен
съд Сливен.
В тази част решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването пред БАС.
ОТМЕНЯ решение №724 от 31.07.2024 г. по гражданско дело
№202322300104394/2023 по описа на Районен съд – Сливен, В ЧАСТТА с
коЯто на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, е осъдена Прокуратурата на
Република България, със седалище в гр.София, *******, да заплатИ на Г. П.
Г., ЕГН **********, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди за „извършено от него“ престъпление по
чл.343б, ал.З от НК, „образувано незаконно в досъдебно производство“, ведно
със законната лихва от 06.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски от 810 лв. (100 лв. за експерти, 700 лв. за
адвокатски хонорар и 10 лева за държавна такса) КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България, със седалище в гр.София, ******* иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8