№ 1160
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 368/10.10.2023г, постановено по гр.д.№ 208/2023г по описа на ОС-
Перник, е осъдено на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на Й. К. Д., ЕГН **********, сумите от: 30000,00 (тридесет
хиляди) лева - за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания, 3532,00 (три
хиляди петстотин тридесет и два) лева за причинени й имуществени вреди - разходи за
лечение, при ПТП, осъществило се на 24.11.2022 година в гр. Перник, на ул.„Ленински
проспект“, на кръстовището с „Благой Гебрев“, където поради движение с несъобразена
скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
управляван от Д. К. Л., самокатастрофирал, излизайки от пътното платно и реализирал ПТП
в крайпътно дърво, ведно със законната лихва върху сумите по двете главници, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя -
24.04.2023 година, до окончателното им заплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди в частта му, за разликата до пълния предявен размер от 80000,00
(осемдесет хиляди) лева и предявеният иск за имуществени вреди в частта му за разликата
до пълния предявен размер от 7064,00 (седем хиляди шестдесет и четири) лева, както и в
частта за претендираните лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди
за периода от 23.01.2023 година до 23.04.2023 година, вкл. Осъдено е застрахователното
дружество да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1341,28 (хиляда триста
четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и сумата от 154,00 (сто петдесет и четири) лева -
изплатени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважените размери на двата иска.
Осъдено е на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
********* да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 4444,00 (четири хиляди четиристотин
1
четиридесет и четири) лева, с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото. Осъдена е на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Й. К. Д., ЕГН ********** да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сумата от 430,00 (четиристотин и
тридесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Посочено е, че решението е
постановено с участието на трето лице - помагач на страната на ответника по делото -Д. К.
Л., ЕГН **********.
Решението е обжалвано от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК *********, чрез
юрисконсулт Г.Р., в частта му, с която е осъдено да заплати сумата над 15 000лв. до
присъдените 30 000лв.-за обезщетение за неимуществени вреди и сумата над 2 872лв. до
присъдените 3 532лв за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, начислени за периода 24.04.2023г до датата на исковата молба, с доводи, че е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, не е обосновано. Сочи, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като не са
съобразени броят и вида на телесните увреждания-две травми –фрактура на голямопищялна
кост и разкъсно-контузна рана на главата/челно. Относно установяване на тежестта на
уврежданията се позовава на епикризи, в които е отразено, че лечението в болнични условия
е протекло нормално, с успешно проведено оперативно лечение, изписана е само 11 дни след
приемането й без усложнения и нарушения на увредения крайник, при добре зараснала
оперативна рана и без медицински риск, започнала е физиотерапия на 3.01.2023г., както и
на заключението по СМЕ, в което е отразено, че е със самостоятелна походка без помощни
средства. След 2.03.2023г са приключили процедурите по рехабилитация и е констатирано
подобряване на засегнатия крайник с траен характер. Сочи още, че от свидетелските
показания се установява, че пострадалата се е възстановила напълно. Поддържа, че ищцата
не е доказала твърденията си за тежка депресия и отчаяние, за продължително
възстановяване и лечение с психолог. Възразява, че съдът не е съобразил социално-
икономическата обстановка в страната към релевантния момент и съдебната практика. По
отношение на обезщетението за имуществени вреди сочи, че тези от фактура № *********
не са били необходими за възстановяването на здравето на ищцата от травмите, причинени
от ПТП, а са въпрос на нейно субективно желание. Изборът на самостоятелна стая и
заплащането на този разход не е закономерна последица от настъпилото увреждане. По
отношение на лихвите за забава поддържа, че след уведомяването на дружеството са
изискали документи, установяващи начина на настъпване на процесното ПТП, като
независимо от положените усилия за първи път са узнали за употребата на алкохол от страна
на водача на МПС над допустимите норми, както и за знанието на пострадалата относно
този факти в периода между първото и второто заседание по делото, въз основа на издадено
съдебно удостоверение, поради което не е налице забава. Претендира да се отмени
решението в обжалваните му части и да се отхвърлят исковите претенции за същите.
Ответната страна-Й. К. Д., представлявана от адв.Н.Д., е оспорила въззивната жалба с
доводи, че е неоснователна. Поддържа, че са неоснователни възраженията във въззивната
жалба, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, тъй като е
установено, че определеният размер от 60 000лв. е справедлив с оглед на вида и характера
на получените телесни увреждания, силно влошеното й емоционално и психологическо
състояние, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания и
остатъчни последици. По повод на фрактурата на лявата голямопищялна кост е претърпяла
два броя оперативни интервенции, като на първата е извършена репозиция за фрактурата и
фиксация със заключваща плака и винтове, а на втората- фасциотомия и декомпресия,
разкъсно-контузната рана на главата е била зашита, като е останал белег-ръбец в областта на
челото и окосмената част с размери 5см, в областта на лявото коляно има втори подобен
ръбец с коса ориентация и ход напред и надолу с размери 20 см., налице е деформация на
лявата колянна става, с видима изпъкналост външностранично, лявото коляно и
2
подбедрицата са изразено оточни, обемът на движения в лявата колянна става е намален във
флексия-не е възможно пълно сгъване на подбедрицата. Продължителността за
възстановяването на фрактурата на лявата голямопищялна кост изисква срок от 4-5месеца, а
откритата рана на главата-не по-малко от 20 дни, имала е нужда от чужда физическа помощ.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от Й. К. Д., чрез адв.Н.Д., в частта му, с която са
отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 60 000лв.
за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата над 3 532лв. до 7 064лв. за обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2023г-датата на
уведомяване на ответника до окончателното изплащане, с доводи, че е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи доводи, че определеният размер на
обезщетението е занижен и несъобразен с принципа за справедливост, съдебната практика,
лимитите на застрахователни суми за неимуществени вреди, инфлационните процеси.
Възразява срещу приетото от съда, че е основателно възражението за съпричиняване
на вредата от пострадалата, тъй като е била без поставен предпазен колан, знаела е, че Д. Л.
Д. управлява автомобила без да притежава СУМПС, допуснала е и се е съгласила
последната да шофира в нетрезво състояние, под въздействието на алкохол. Сочи още, че
застрахователното дружество е направило възражение в отговора на исковата молба, че е
налице съпричиняване от пострадалата, която е пътувала без обезопасителен колан, с който
процесното МПС е фабрично оборудвано, и не е релевирало други възражения за
съпричиняване относно знание на пострадалата за неправоспособност на водача и, че е бил
под въздействието на алкохол. Защитните възражения са направени два месеца след срока за
отговор на исковата молба, като през този период не са били представяни нови
доказателства от ищцата.
Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ, че ако е била с поставен
предпазен колан, единствено не би получила мекотъканното увреждане в областта на челото.
Възразява срещу размера на определеното съпричиняване от 50% като недоказано и
се позовава на заключението на автотехническата експертиза, че причина за настъпване на
процесното ПТП са само и единствено действията на водачката на МПС, която не е
контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС, а не на употребата на алкохол от
същия, а и изводът на съда е направен въз основа на експертиза, която е изготвена в друго
производство. Установяването на степента на алкохолно опиянение и видимите проявления
се установяват само от токсикологична експертиза, каквато не е изслушана по делото.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат исковите
претенции.
Ответната страна-„Дженерали застраховане“ АД, чрез юрисконсулт Г.Р., е оспорила
въззивната жалба. Поддържа доводи, че по делото са събрани доказателства за установяване
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно, че е знаела
за неправоспособността на водача и че е бил в нетрезво състояние-с наличие на алкохол в
кръвта над допустимите норми, не е спазила задължението си по чл.137 а от ЗДвП да
използва обезопасителен колан. Сочи, че възражението за съпричиняване е допълнено и
конкретизирано в първия /най-ранен/ момент, в който са узнали релевантните обстоятелства
от поведението на пострадалата. Излага, че дружеството е трето лице в отношенията между
ищцата и водача на МПС, че при липса на данни в констативния протокол за ПТП от
резултата на взетата на делинквента алкохолна проба и за отношенията между участниците в
процесното ПТП, в срока за отговор на исковата молба е направено доказателствено искане
да се изискат материалите от наказателното производство, което е било уважено отчасти. В
съдебното заседание на 23.06.2023г са въвели защитно възражение, че ищцата е допринесла
за негативните последици от ПТП, тъй като е знаела, че водачът е бил неправоспособен, на
база на депозирано становище на Д. К. Л.-трето лице-помагач, която е дала яснота за
3
отношенията си с пострадалата. В същото съдебно заседание са поискали доказателства от
наказателното дело относно обстоятелството дали водачът на МПС е употребил алкохол и
съдът е изискал резултата от кръвната проба на виновния водач, било им е издадено съдебно
удостоверение за запознаване с материалите по наказателната преписка. С оглед на
изложеното са узнали за употребата на алкохол от водача на МПС над допустимите норми, и
знанието на пострадалата относно този факт в периода между първото и второто открито
съдебно заседание по делото, при запознаване с материалите по ДП № 468/2022г на 02 РУ на
МВР-Перник.
Относно знанието на пострадалата за неправоспособността на водача на МПС се
позовава на свидетелските показания на собственика на МПС К. Л. К.-баща на водача Д. К.
Л., който е дал показания, че пострадалата е приятелка на дъщеря му от детинство и е знаела,
че Д. не притежава СУМПС, че е предоставил собственото си МПС на двете момичета с
условие, че автомобилът ще се управлява от Й., тъй като неговата дъщеря е неправоспособен
водач.
За установяване на знанието, че водачът е употребил алкохол се позовава на
заключението на химикотоксилогичната експертиза, съгласно което констатираната
концентрация на алкохол при водача на МПС се характеризира с еуфория, разговорливост,
повишена самоувереност, намалени задръжки и други външни белези, което предпоставя, че
по външни белези пострадалата е могла да възприеме този факт.
По възражението, че изводът на първоинстанционния съд за концентрация на алкохол
в кръвта на водача почивал на експертиза, която нямала качеството на доказателство в
гражданския процес, възразява, че този извод е направен въз основа на документ, издаден по
Наредба №1 от 19.07.2017г за реда на установяване концентрацията на алкохол в кръвта и
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и на изрично признание на
ищцовата страна на този факт, обективирано в съдебен протокол № 540/28.09.2023г по гр.д.
№ 208/2023г на ОС-Перник.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са
неоснователни, с изключение на въззивната жалба на въззивницата относно периода на
присъдените лихви за забава.
Ищцата по делото Й. К. Д. е посочила в исковата молба, че на 24.11.2022г, около
23.45ч в гр.Перник, на ул. „Ленински проспект“, кръстовището с ул. „Бл.Гебрев, поради
движение с несъобразена скорост, л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Дженерали застраховане“ АД,
управляван от Д. К. Л., е самокатастрофирал, излизайки извън пътното платно и е
реализирал ПТП в крайпътно дърво, в резултат на което, като пътник на предна дясна
седалка в лекия автомобил са й били причинени телесни повреди: счупване на горния край
на тибията /голям пищял/, закрито и открита рана по окосмената част на главата, от които е
претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания и имуществени вреди. Виновна за
ПТП е водачката на лекия автомобил, която е управлявала същия с несъобразена скорост,
отклонила се е в ляво от посоката си на движение, излязла извън пътното платно и се е
ударила в крайпътно дърво, като е съставен АУАН 609272/24.11.2022г. За процесния
инцидент е образувано ДП № 468/22г по описа на II МВР-Перник, както и пр.пр. №
3750/2022г по описа на РП-Перник.
Депозирала е застрахователна претенция пред ответното дружество, получена на
23.01.2023г, по която е била образувана преписка № *********. С електронно писмо от
10.02.2023г ответникът я е уведомил, че във връзка с получената претенция е изискал от РП-
Перник материали от ДП и до получаването им не може да се произнесе, което приравнява
на отказ, поради това, че тези документи не са абсолютна предпоставка за решаване и
изплащане на обезщетение съгласно чл.496, ал.3 КЗ, а към извънсъдебната претенция са
4
приложени всички необходими документи-констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие и албум, медицински документи и поради това застрахователят дължи
законна лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция-23.01.2023г до окончателното й изплащане.
Посочила е, че е била закарана след ПТП по спешност в МБАЛ „Рахила Ангелова“
АД с основна диагноза-закрито счупване на диафиза на тибията, и е установена разкъсно-
контузна рана в областта на фронталната кост със „С“ образна форма, с размери около 6 см,
палпаторна болезненост в шийна и гръдна област и лява колянна става. От направеното
изследване-рентгенография на дясна коленна става е установена фрактура на дясна фибия в
проксимален край. Била е приета в УМБАСМ „Н.И. Пирогов“, където й е извършена
операция на 27.11.2022г за репозиция на фрактурата и фиксация на заключваща плака и
винтове. На 2.12.2022г е била оперирана във втора клиника по ортопедия и травматология
на същата болница, като й е направена фасциотомия и декомпресия и на 6.12.2022г,
впоследствие била изписана за домашно лечение. За периода от 25.11.2022г до 4.04.2023г е
била в отпуск по болест, за което са й издавани болнични листове. Изпитвала е силен
дискомфорт, болки в травмираните места, трудности в ежедневието, нужда от помощ, не е
могла да става, била е в легнало положение. Провела е активна рехабилитация. От
уврежданията и операциите са й останали силно загрозяващи белези по тялото. Родителите й
са се грижили за нея. След катастрофата изпитва постоянен страх, когато е в близост до
МПС, при пресичане на улица. Към момента на ПТП е била на 24 години, в трудоспособна
възраст, работила е като „помощник-фармацефт“ в аптека, като е била в невъзможност да
полага труд, тъй като се е придвижвала с помощта на проходилка и два броя патерици.
Претърпяла е и имуществени вреди в общ размер на 7 064лв. за медицински разходи,
отразени във фактури, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.
Претендирала е да се осъди ответното дружество да й заплати сумата от 80 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.01.2023г до
окончателното й изплащане, сумата от 7064лв. за имуществени вреди за медицински услуги
и консумативи, ведно със законната лихва от 23.01.2023г до окончателното изплащане.
Ответното дружество-„Дженерали застраховане“ АД, е оспорило исковите претенции
с доводи, че са неоснователни. Заявило е, че не оспорва наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил към датата на твърдяното в
исковата молба събитие, както и настъпването на ПТП на 24.11.2022г-удар на застрахования
лек автомобил, управляван от Д. К. Л. в крайпътно дърво.
Навело е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, че е пътувала без
обезопасителен колан, с който процесното МПС е бил фабрично оборудван, като с това е
допринесла за настъпване на вредите.
Посочило е, че предявеният иск за неимуществени вреди е силно завишен по размер,
тъй като лечението на пострадалата е протекло нормално, в кратък период, напълно е
възстановена, без усложнения, което е отразено в представените по делото епикризи.
Възразило е, че ищцата не е имала нужда от ежедневна помощ, тъй като претърпяната
фрактура не води до пълна обездвиженост и неспособност да се обслужва сама, а само до
невъзможност да ползва увредения си долен крайник. Оспорило е твърденията за
претърпени психологични последици-тежка депресия и обезвереност с оглед възрастта на
пострадалата, както и страх да се придвижва като пешеходец, тъй като е била пътник в
автомобила.
Относно претенцията за имуществени вреди е оспорило наличието на причинна
връзка между процесното събитие и твърдените разходи. По отношение на разходите за
самостоятелна стая е възразило, че са въпрос на лично субективно желание и свободен
избор, което не е задължително условие за извършване на нужното лечение, а е свързано с
повече удобство, поради което не е закономерна последица от настъпилото увреждане.
5
По отношение на лихвата за забава възразява, че същата се дължи от 23.01.2023г, тъй
като са уведомили представител на ищцата, че служебно са изискали от РП-Перник
документи по ДП № 468/2022г по описа на 2 РПУ-Перник, установяващи начина на
настъпване на процесното ПТП, поради липса на пълна информация за начина на
реализиране на същото и счита, че не е налице отказ и забава за изплащане на
застрахователно обезщетение. Направено е искане за представяне от 2 РУ на МВР-Перник
преписи от материали от досъдебното производство с оглед необходимостта от изясняване
на механизма на ПТП, като искането е уважено от съда и е изпратено писмо на 23.05.2023г
до РУ „Полиция“ 02-Перник.
Третото лице-помагач Д. К. Л. е оспорила исковите претенции. Заявила е, че с ищцата
Й. К. Д. са приятели от детинство, че последната има свидетелство за управление на МПС,
че няколко пъти са излизали с автомобила на бащата на ищцата- „Рено-Меган“ с рег. №
********, като ключовете са предоставяни на ищцата, което е ставало с уговорката, че само
тя ще го управлява, тъй като Л. не е имала свидетелство за управление на МПС. На
24.11.2022г са излезли с Й. и се разбрали да й даде да покара автомобил. Й. й помагала да
шофира и последвал удар. Двете били без поставени предпазни колани.
По делото е депозирана молба от застрахователното дружество до ОС-Перник за
изискване на протоколи за разпит на свидетели, както и резултат от направено медицинско
изследване на виновния водач, с оглед установяване на евентуална употреба на алкохол от
страна на виновния водач и знание на пострадалия ищец, че водачът е бил неправоспособен,
с оглед необходимостта от допълване на направеното възражение за съпричиняване и
ангажиране на доказателства за неговото доказване. На 15.06.2023г е постъпило писмо с
приложени материали от ДП № 468/2022г по описа на 2ро РПУ-Перник. –препис от
протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол на „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Перник и, заверено копие от АУАН от 25.11.2022г и фотоалбум
От представения АУАН от 25.11.2022г се установява, че в същия е отразено, че
водачът на лекия автомобил Д. К. Л. е неправоспособен водач, че му е издаден талон за
изследване, което е отразено и в констативния протокол.
В съдебното заседание на 22.06.2023г по делото пред ОС-Перник процесуалния
представител на застрахователното дружество е навел възражение, че пострадалата е
знаела, че виновният водач е бил неправоспособен. Уточнил е и искане за представяне на
резултат от изследване за алкохол в кръвта на водача, свързано със знанието на ищцата и за
този факт.
С писмо от 29.06.2023г е изискано изследване да алкохол в кръвта на водача на
процесния лек автомобил.
От заключението по назначената СМЕ, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалата ищца е получила описаните в исковата
молба травматични увреждания - вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в
горния й край; мекотъканно увреждане, изразяващо се в разкъсноконтузна рана на меките
черепни обвивки в челната област; счупване на голямопищялната кост, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 4-
5 месеца. Разкъсноконтузната рана е причинила на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Увреждането е заздравяло за срок от около 20 дни. Ищцата е
била оперирана двукратно. За фрактурата на голямопищялната кост й е била поставена
метална стабилизация, като премахването или оставането на метала е избор на пациента и
лекуващия лекар. Мекотъканното увреждане на главата отзвучавало за срок от около 20 дни.
Вследствие на получените увреждания са налице видими последици с постоянен характер -
ръбците в областта на заздравялата рана на главата и постоперативния ръбец в областта на
6
коляното. Към момента на прегледа на ищцата обемът на движения в лявата коленна става е
възстановен, като единствените последици които ще се наблюдават до живот е болка при
физическо натоварване на крайника и промяна във времето. Констатираните ръбци ще
останат до живот, като с годините леко ще избледнеят. Походката и обема на движения в
засегнатата става са описани в проведения преглед на 28.08.2023 година, като не е
необходимо помощно средство, за да се осъществи придвижването на пострадалата. В
резултат на проведените лечебни процедури имало подобряване на състоянието на
засегнатия крайник, което е с траен характер.
Приложените фактури и касови бонове са от болница „Пирогов“ и са издадени на
пострадалата по повод лечение на травматичните увреждания, които са й причинени при
пътно - транспортното произшествие, като тези разходи са били необходими.
Посочено е, че ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, не би
получила мекотъканното увреждане в областта на челото, поради което вещото лице счита,
че към момента на реализиране на ПТП същата не е била с предпазен колан.
В приложената от досъдебното производство химическа експертиза е отразено, че
към момента на причиняване на ПТП, водачът на процесния лек автомобил Д. К. Л., ЕГН
********** го е управлявала под въздействие на алкохол в кръвта от 1,23 промила.
Според заключението на САТЕ, на 24.11.2022 г., около 23.45 часа, в гр. Перник лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** се е движил по ул.„Ленински проспект“, в
посока от ул. „Юрий Гагарин“ към ж.п. спирка „Метал“. Скоростта му в района е била от
около 54 км/ч. При достигането до кръстовището на ул. „Ленински проспект“ с ул. „Благой
Гебрев“, водачът на автомобила, при преодоляване на десен завой, загубил управление,
отклонил се в дясно, преминал през тротоара и се ударил челно, централно в намиращо се
крайпътно дърво. Причини за настъпване на произшествието са субективните действия и
бездействия на водача на лек автомобил „Рено“ с органите за управление на автомобила,
довели да напускането на платното за движение и удар в крайпътното дърво.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. Е.
(майка на ищцата), която е дала показания, че дъщеря й Й. и Д. били дългогодишни
приятелки и съученички. На 24 срещу 25.11.2022 година, около полунощ, Й. й позвънила по
телефона, за да я уведоми, че с Д. са катастрофирали. Съпругът на свидетелката тръгнал към
мястото на катастрофата, а св.Е. се отправила към болницата. Заварила дъщеря си плачейки,
цялата в кръв, с разцепена глава и обездвижен крак. След около тричасови прегледи,
лекарите установили, че кракът й е много зле, поради което я закарали в „Пирогов“, където
била хоспитализирана около 11 дни. Оперирали крака и й зашили главата. В домашни
условия била около шест месеца, като възстановителният период бил продължителен,
болезнен, бавен и сложен. Ищцата не можела да стъпва на крака си, нито да се
самообслужва. Преди инцидента работела като фармацевт, като си взела болничен през този
период. Изпитвала ужасни болки, била на инжекции, като в продължение на около три
месеца идвала медицинска сестра, за да й ги поставя. За пострадалата се грижели предимно
нейните майка, баща и баба. Всеки ден я водели на рехабилитация. През шестмесечния
възстановителен период не могла да спи пълноценно, била депресирана, асоциална,
уплашена. Белегът на челото й не зараснал, преди инцидента тя била жизнен и млад човек,
след това нещо се пречупило в нея.
Свидетелят Б. Б. е дал показания, че познавал Й. от около пет години, като тя е близка
с неговата приятелка. След инцидента, майката на Й. й се обадила, за да й съобщи за
катастрофата, след което те незабавно отишли до „Пирогов“, за да я видят.
Възстановителният процес протекъл дълго и болезнено за ищцата, която загубила
социалните си контакти, не излизала от къщи, преди инцидента била екстровертен и
контактен човек. Около два месеца въобще не излизала от дома си, след което само с
помощни средства, като цялостното й възстановяване продължило около шест - седем
7
месеца. Към момента отново работела. Психическите й травми останали, като с приятелката
му започнали да я търсят и тя постепенно откликвала на поканите им да излизат заедно.
Свидетелят К. К. (баща на водача на катастрофиралия автомобил Д.) е дал показания,
че във фаталната вечер дъщеря му го помолила да им даде колата, за да излязат с Й. да се
повозят. Последната я чакала на входната врата на апартамента им, като свидетелят ги
предупредил изрично Й. да кара, тъй като Д. нямала шофьорска книжка, а Й. притежавала
СУМПС от 18 годишна възраст и той й се доверявал. Категоричен е, че Й. знаела, че дъщеря
му не притежава шофьорска книжка. По-късно дъщеря му се обадила, че катастрофирали.
Страните по делото не спорят, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество, за претърпените вреди от ищцата в ПТП от
24.11.2022г., за което се установи, че ищцата е пострадала като пътник в процесния
застрахован лек автомобил.
Спорни въпроси са размерите на обезщетенията и възраженията за съпричиняване и
размера им.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че следва да се
съобрази Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по
чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 24 години към датата на настъпване на
ПТП, че е получила следните телесни увреждания- вътреставно счупване на лявата
голямопищялна кост в горния й край; мекотъканно увреждане, изразяващо се в
разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки в челната област; счупване на
голямопищялната кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца. Разкъсноконтузната рана е причинила на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, увреждането е
заздравяло за срок от около 20 дни. Претърпяла е операция за поставяне на остеосинтеза и
последваща във връзка с предходната операция, имала е нужда от чужда помощ в
ежедневието си, настъпило е възстановяване на счупването, налице са остатъчни белези на
главата й, както и от от операцията, които ще избледнеят, но ще останат. Въз основа на това
следва да се определи обезщетение в размер на 60 000лв. за репариране на претърпените
болки и страдания.
Относно претендираните имуществени вреди същите се установяват от представените
по делото фактури, за които вещото лице по СМЕ е установило, че разходите са направени
във връзка с претърпените телесни увреждания от процесното ПТП. Възражението, че
разходът за самостоятелна стая не е в причинна връзка и не е закономерна последица от
увреждането е неоснователен, като това е право на пациента и разходите са във връзка с
лечение на настъпилите увреждания.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия следва да
се съобрази, че е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна
8
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./ Съгласно Решение №67/15.05.2014г на ВКС по т.д.№1873/2013г I
Т.О., ТК, се приема, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, както и да бъде
доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В Решение
№16/4.02.2014г на ВКС по т.д.№1858/2013г I Т.О, ТК, се сочи, че приносът следва да се
изразява в конкретно посочени действия или бездействия от страна на пострадалото лице. В
Решение №98/24.06.2013г на ВКС по т.д.№596/2012г, II Т.О., ТК, се приема също, че
приносът следва да се изразява в конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Въззивницата е посочила, че възражението за знание за неправоспособност на водача
на лекия автомобил и за знание за алкохол са релевирани впоследствие от ответника, а не от
узнаването им и не следва да бъдат разглеждани.
Въззивният съд съобрази, че възражението за непоставен предпазен колан е
направено с отговора на исковата молба от застрахователното дружество и в отговора на
третото лице помагач, като за другите две възражения са направени искания от съда за
изискване на доказателства във връзка с тяхното релевиране и уточняване. По делото е
депозирана молба от застрахователното дружество до ОС-Перник за изискване на
протоколи за разпит на свидетели, както и резултат от направено медицинско изследване на
виновния водач, с оглед установяване на евентуална употреба на алкохол от страна на
виновния водач и знание на пострадалия ищец, че водачът е бил неправоспособен, с оглед
необходимостта от допълване на направеното възражение за съпричиняване и ангажиране на
доказателства за неговото доказване. На 15.06.2023г е постъпило писмо с приложени
материали от ДП № 468/2022г по описа на 2ро РПУ-Перник. –препис от протокол за оглед
на местопроизшествие, констативен протокол на „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник и,
заверено копие от АУАН от 25.11.2022г и фотоалбум.
От представения АУАН от 25.11.2022г се установява, че в същия е отразено, че
водачът на лекия автомобил Д. К. Л. е неправоспособен водач, че му е издаден талон за
изследване, което е отразено и в констативния протокол.
В съдебното заседание на 22.06.2023г по делото пред ОС-Перник процесуалния
представител на застрахователното дружество е навел възражение с оглед отговора на
третото лице помагач, че пострадалата е знаела, че виновният водач е бил неправоспособен.
Уточнил е и искане за представяне на резултат от изследване за алкохол в кръвта на водача,
свързано със знанието на ищцата и за този факт.
С писмо от 29.06.2023г е изискано изследване за алкохол в кръвта на водача на
процесния лек автомобил, като от 2ро РПУ е изпратено копие от съдебна
химикотоксилогична експертиза, в която е отразено, че водачът на лекия автомобил е
употребил алкохол.
Въз основа на тези процесуални действия се установява, че ответното дружество е
релевирало възражението за непоставен предпазен колан в срока за отговор на исковата
молба, а другите възражения е направило след като е извършило процесуални действия във
връзка с необходимостта от установяване на същите и узнаването им за тях.
9
В съдебното заседание на 28.09.2023г процесуалният представител на ответното
дружество е уточнил възраженията за съпричиняване като е посочил, че ищцата е
допринесла за вредоносния резултат като съзнателно се е качила в МПС, управлявано от
водач под въздействието на алкохол и е направил искане за допускане до разпит на свидетел,
което е било оставено без уважение. През въззивната инстанция е бил допуснат на
основание чл.266 ГПК разпит на свидетел, но същият не се е явил в съдебното заседание и
поради определяне на срок за събиране на това доказателство, определението за допускането
му е било отменено.
По отношение на възраженията за съпричиняване от ангажираните по делото
доказателства се установява, че пострадалата при ПТП пътничка в автомобила е била без
поставен предпазен колан, което се установява от заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза и изявленията на третото лице-помагач. Съгласно заключението на
вещото лице ищцата е нямало да получи уврежданията по главата, ако е била с поставен
предпазен колан.
Следва да се уважи и възражението за знание от страна на пострадалата, че водачката
на автомобила е била неправоспособна, тъй като от свидетелските показания на бащата на
ищцата – свидетелят К. К. се установява, че същият е предупредил двете момичета да
управлява автомобила само Й., тъй като дъщеря му нямала шофьорска книжка, а и с оглед
приятелството на двете момичета от детството им е невъзможно пострадалата да не е знаела
за това, че водачката е била неправоспособна.
По отношение на релевираното възражение за знание за употреба на алкохол за
същото не са ангажирани доказателства, а само за факта на, че водачката е с установена
употреба на алкохол в кръвта-1.23. За това обстоятелство процесуалният представител на
ищцата е заявил в съдебното заседание на 28.09.2023г, че не го оспорва, но не и за знанието
на този факт от пострадалата, поради което това възражение се явява недоказано.
Въз основа на това следва да се приеме, че при двете доказани възражения за
съпричиняване следва да се определи приносът на ищцата в размер на 50%, тъй като същите
са допринесли съществено за настъпването на уврежданията.
Доводите, че само едното от уврежданията е нямало да се получи, ако е била с
поставен предпазен колан, макар и основателно, то знанието и съгласието за качване в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, е релевантно за настъпване на всички
телесни увреждания.
По изложените съображения следва исковата претенция по чл.432 КЗ за обезщетение
за неимуществени вреди да се уважи за сумата от 30 000лв. при отчитане на възражението за
съпричиняване от 50 %, а за имуществени вреди за сумата от 3 532лв., като се отхвърлят до
размерите, за които се иска да бъдат уважени пред въззивната инстанция до 60 000лв и до
7064лв.
По отношение на лихвата за забава следва да се съобрази, че съгласно чл.429, ал.3,
изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
Застрахователят е бил уведомен на 23.01.2023г., поради което от тази дата същият дължи
лихвата за забава върху обезщетенията, поради което в тази му част решението следва да
бъде отменено и да се постанови, че се дължи лихва за забава от 23.01.2023г., а не от
23.04.2023г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. следва да бъде осъдено
10
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Н. Н. Д. от
ШАК сумата от 600лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.3 ГПК Й. К. Д., ЕГН ********** да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сумата от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 368/10.10.2023г, постановено по гр.д.№ 208/2023г по описана ОС-
Перник, В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени исковите претенции за лихви за забави за
периода 23.01.2023г до 24.04.2023г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Й.
К. Д., ЕГН ********** присъдените главници по исковите претенции с правно осн. чл.432,
ал.1 и чл.409 от КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Й.
К. Д., ЕГН **********, сумите от: 30000,00 (тридесет хиляди) лева - за причинени й
неимуществени вреди - болки и страдания, 3532,00 (три хиляди петстотин тридесет и два)
лева, за причинени й имуществени вреди - разходи за лечение, причинени и настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 24.11.2022 година в гр. Перник, на ул.„Ленински
проспект“, на кръстовището с „Благой Гебрев“, където поради движение с несъобразена
скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
управляван от Д. К. Л., самокатастрофирал, излизайки от пътното платно и реализирал ПТП
в крайпътно дърво, ведно със законната лихва върху сумите от 23.01.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. чл.38, ал.1 ЗАдв. „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. от ШАК сумата
от 600лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Й. К. Д., ЕГН ********** да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сумата от 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решенето е постановено при участие в производството на трето лице помагач- Д. К.
Л..
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12