Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Ели Гигова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 15645 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 66589 от 20.03.2017
г. постановено по гр.д.№ 5930/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав съдът е признал
за установено, че Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. *****, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** N **, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
от 1 614,55 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
от м. 10.2012 г. до м. 04.2015 г. за абонатен № 055477, ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 1 726,76 лв. С решението е признато
за установено, че Т.Н.А. дължи на „Т.С.” ЕАД,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
213,37 лв., представляваща лихва за забава, считано от падежа на отделните
вземания до 28.10.2015 г., като е отхвърлил иска иска за разликата до пълния
предявен размер от 250,77 лв.
Със
същото решение Т.Н.А. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 477,96 лв., представляваща разноски в исковото
производство, както и сумата от 312,39 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, а „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на Т.Н.А., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 29,47 лв., представляваща разноски в
исковото производство, както и сумата от 24 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Недоволна от решението, в частта с която са уважени
установителните искове при квалификацията на чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79,
предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 149 от ЗЕ и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е останала ответницата Т.Н.А., която
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения, че решението е
неправилно в обжалваната част, незаконосъобразно и немотивирано. По-конкретно
поддържа, че по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
писмени доказателства, от които да се установява качеството потребител на
топлинна енергия на ответника, заявено още с отговора на исковата молба.
Поддържа, че по делото липсва, както нотариален акт или писмен договор, така и
удостоверение за наследници. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала молба от
04.12.2020 г., с която пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство
прави искане да се даде ход на делото, в случай, че процедурата по призоваване
на страните е редовна, в негово отсъствие. Оспорва въззивната жалба и заявява,
че няма да прави възражение по изготвения доклад. В случай, че въззивника
представи нови доказателства, моли да им се даде възможност да вземат становище
по тях. В случай, че съдът даде ход по същество се прави искане да се отхвърли
въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца “Т.с." ЕООД
не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото обаче не е правилно като краен резултат.
По доводите във
въззивната жалба следва да бъде отбелязано
следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на
ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на
процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ
по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в редакцията, действаща към процесния период, "потребители
на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (до отмяната му), "потребител на енергия за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Следователно по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот,
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото
лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно
Тълкувателно решение 2/2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на
ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й. Сключването на такъв договор се установява
чрез всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, включително чрез молба за откриване на партида от
ползвателя на договорно отношение.
Съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства не установяват, че
ответницата е собственик, респ. титуляр на вещно право на ползване или
ползвател на договорно основание на процесното жилище, въпреки че на ищеца
е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство. По делото не са ангажирани безспорни доказателства от ищеца,
чиято е доказателствената тежест, ответницата да е собственик на процесния
имот, т. е., че е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за
задълженията за топлоенергия, отдадена в имота през процесния период. Ответницата
изрично е оспорила качеството си на потребител на топлоенергия, респ.собственик
на процесния имот. За установяването на
това обстоятелство от ищеца е ангажирана
единствено молба-декларация за откриване
на партида, която обаче е
оспорена от ответницата, че не е съставена от нея, нито пък е подписана от нея,
поради което е открита служебна партида. По делото няма представено от
страна на ищеца нито едно доказателство, че ответницата е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот. Представената молба-декларация не представлява
документ, който да удостовери по какъвто и да е начин обстоятелството, че
ответницата е ползвател или собственик на процесния имот, поради което и не може
да се сподели извода на първоинстанционния съд за дължимост на претендираните
суми.
При това положение и с оглед доводите на ответницата,
ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че Т.Н.А. има качеството на клиент на топлинна
енергия за посочения в исковата молба недвижим имот и за процесния период.
Липсата на първата
предпоставка за уважаване на иска за главница води до отхвърлянето му като неоснователен.
Изложеното обосновава извода за
неоснователност на главния иск, с оглед на което неоснователен се явява и
акцесорният такъв за обезщетение за забавено изпълнение. Ето защо, решението,
като неправилно, следва да бъде отменено, а исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.
При този
изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззивникът и
ответник в първоинстанционното производство. Въззивникът претендира разноски в
размер на 600 лева за заповедното производство, 1 100 лв. за
първоинстанционното производство и 950 лв. за въззивната инстанция, както и 57,29
лв. заплатена ДТ. Въззииваемата страна прави възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, поради което и предвид фактическата и правна
сложност на делото намаля разноските на въззивницата до размера, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 66589 от 20.03.2017 г. по гр. дело № 5930/2016 г. по
описа на СРС, ІI ГО, 56 състав, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *** против Т.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. *****, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79,
предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 149 от ЗЕ и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че Т.Н.А. не дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от общо
1 977,53 лв., от които 1 726,76 лв. - главница, представляваща цена
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2012 г. до м.04.2015
г., както и такава отразена във ф-ра № **********/31.07.2015 г., ф-ра №
**********/31.08.2015 г. и ф-ра № **********/31.08.2015 г. и 250,77 лв. законна
лихва за забава от 30.11.2012 г. до 28.10.2015 г., ведно със законна лихва от 06.11.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, с адрес: ***
да заплати на Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. ***** сумата от общо 2 707.29
лв., представляваща разноски сторени в производствата пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца“Т.С. " ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.