гр. София, 27.03.2018 г.
Софийски градски съд, НO, IІІ въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Пиралкова и
прокурор Садай, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о. х. д. №
168 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С присъда от 30.03.2016
г. по н. о. х. д. № 14160/2012 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение,
122 състав, е признал подсъдимия О.Ф.М. за невиновен за извършено престъпление
по чл.
206, ал. 1 НК
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за това, че на 13.04.2010 г. в гр.
София противозаконно е присвоил чужда движима вещ – машина за полагане на
мазилка „Путзсистем SL” на стойност 2933,75 лева, собственост на Д.В.Д., която
владеел, тъй като му била предоставена под наем на 12.01.2010 г. от Х.Л.Д.,
роднина на Д., за срок от три месеца, чрез нотариално заверен договор от
12.01.2010 г.
Със същата
присъда е бил отхвърлен предявеният граждански иск от Д.В.Д. срещу подсъдимия М.
за присъждане на сума в размер на 2933,75 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на инкриминираното в обвинителния акт престъпно
деяние.
Срещу присъдата
е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура. Излагат се
доводи, че присъдата е неправилна. Счита се, че показанията на свидетелите, че
вещта е била оставена на съхранение, следва да се ценят като такива, обслужващи
защитната версия на обвиняемия. Намира, че след като е изтекло правното
основание за владеене на вещта, е без значение къде същата е оставена на
съхранение, след като не са предприети действия за връщането ѝ. Твърди,
че връщането на вещта е било осъществено поради заплахата от осъждане на
подсъдимия.
В закрито
заседание на 22.01.2018 г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетелите, както и изслушване на експертизи.
В хода на
съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Софийска градска прокуратура не
поддържа протеста като намира, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец, адв. Г., твърди, че процесната машина е върната поради
обстоятелството, че обвиняемият е целял с това действие евентуално да бъде
намалена наказателната му отговорност. Счита, че при образуване на
наказателното производство, М. е следвало да се свърже с Д., като му даде
информация за местоположението на машината и лицата, при които тя се съхранява,
което той не е сторил. Намира деянието за съставомерно и моли за отмяна на
присъдата.
Защитникът на
обвиняемия М., адв. А., моли протестът
да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена. Намира,
че първоинстанционният съд подробно е изследвал свидетелските показания и обстоятелството
дали кореспондират помежду си. Счита, че единственият близък на обвиняемия, който
е разпитан, е неговият син, но показанията му са ценени поради това, че същият
е свидетел-очевидец. Твърди, че от фактологията по делото не се подкрепя
обективната и субективната страна на деянието. Излага съображения, че
разпореждане и своене на вещта въобще не е установено.
Софийски градски съд, като съобрази материалите по делото
и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2008
г. Д.В.Д. закупил в Мадрид машина за полагане на мазилка „Путзсистем SL” за сумата от 2 500 евро, но в
документите, с които машината била внесена в България, като собственик бил
посочен неговият братовчед – св. Х.Л.Д.. През лятото на 2009 г. св. Д. започнал
работа на строителен обект в Синеморец, където се запознал с подс. О.М.. На
неизвестна по делото дата св. О. Ф. (син на О.М.) получил предложение за работа,
състояща се в полагане на гипсово-варовикова мазилка в мол „Марково тепе“ в Пловдив. Последният се свързал с баща
си, който по това време се намирал в София, за да му обясни за предложението. Подс.
М., който знаел, че св. Д. разполага с машината
за полагане на мазилка „Путзсистем SL”, му се обадил и поискал да я наеме. Св. Д. се
съгласил и на 12.01.2010 г. подс. М., заедно със св. Ф., взели машина от
жилището на частния обвинител, намиращо се в гр. София, кв. Княжево, бул. “********, като бил сключен договор за наем на машината с нотариално
заверени подписи, в който било посочено, че срокът за ползване на машината е до
12.04.2010 г., като дължимият наем в размер на 50 лева на ден. Двамата
свидетели транспортирали машината в Пловдив. Тъй като времето било студено, машината
не могла да бъде използвана, поради което още на 12.01.2010 г. св. Ф. я оставил
на съхранение при лицето О., което работело в „Р.“ ЕООД – дружеството – изпълнител
на строително-ремонтни дейности в мол „Марково тепе“, за което му била издадена
квитанция. Тъй като не започвали работа поради неподходящите климатични условия,
финансовото състояние на М. и Ф. се влошило и те се прибрали в родното си
място, където изчаквали обаждане за започване на работа. В края на месец
февруари 2010 г. подс. М. уведомил св. Д., че машината е заключена на
строителния обект в Пловдив.
Подс. М. и св. Ф. така и не били извикани да започнат
работа на обекта в Пловдив, което довело до изпадане в тежко финансово
положение на подс. М. и той бил принуден да спре телефона си, поради което и
св. Д. не могъл да се свърже с него. М. заминал за Белгия, където започнал
работа. Машината за полагане на мазилка „Путзсистем SL” останала на съхранение при „И.И.“ ЕООД, имащо
търговски отношения с „Р.“ ЕООД във връзка със строително-ремонтните дейности,
които следвало да се извършат в мол „Марково
тепе“.
Тъй като св. Д. не си получил машината след изтичане
на уговорения в договора за наем тримесечен срок, на 21.10.2010 г. подал сигнал
до 06 РУ-СДВР и било образувано досъдебно производство № 4340/2010 г. по описа
на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 29940/2010 г. по описа на СРП, по което подс. М. бил обявен
за общодържавно издирване и при едно от завръщанията си в България бил
задържан. След като св. Ф. разбрал причината за задържането на баща си, отишъл
в Пловдив и установил, че машината „Путзсистем SL” се съхранява в склад на „И.И.“ ЕООД, находящ се в „*********
На 13.03.2016 г. инкриминираната машина е предадена на
св. Д. с приемо-предавателен протокол.
Настоящата инстанция извърши собствен доказателствен
анализ и след като не констатира противоречия в гласния доказателствен материал
намери, че следва да кредитира депозираните от свидетелите Д.Д., Х.Д., О. Ф., И.Д.,
Д.Д. иА.Ч.показания, като обективни и непротиворечиви. Съдът основа своята
преценка и на следните писмените доказателства: препис на договор за наем от
12.01.2010 г., фактура, складова разписка, отговор от Х.Д. Б.,
приемо-предавателен протокол, справка за съдимост. Съдът прецени като
професионално и компетентно изготвени и представените по делото съдебно-оценителна
и съдебно-техническа експертизи. Съдът намери, че всички посочени
доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, тълкувани във
взаимната си връзка и съвкупност, допринасят за установяването на относимите
към предмета на доказване факти.
Предаването на процесната машината „Путзсистем SL”, както
и основанието за това, се установяват от показанията на свидетелите Д., Д., И. Д. и Д. Д.. Тези
свидетели изясняват и обстоятелството на закупуване на машината от Испания със
средства на св. Д., но и това, че неин собственик се води св. Д. и товае
причината той да бъде посочен като страна в договора за наем.
На свой ред св. Д. и св. Д. Д. изясняват, че машината
е взета от дома им от подс. М. и св. Ф., които искали да работят с нея в
Пловдив, а отношенията им били уредени с договор за наем, сключен между Д. и М.,
след изтичането на който машината не била върната, нито била заплатена наемна
цена за ползването, а същата била заключена на строителния обект в Пловдив.
Св. Ф. е описал от къде се познават подсъдимият и св. Д.
и какво е накарало М. да наеме машината, факта на предаването ѝ и транспортирането
ѝ до Пловдив, както и че лично той я е оставил на съхранение на лицето О.,
тъй като е застудяло и се наложило да напуснат Пловдив. От показанията на този
свидетел също се установяват проведените телефонни разговори между Д. и М.,
както и че подсъдимият не е започнал работа в Пловдив, а е намерил такава в
Белгия. Ф. свидетелства, че телефонът на подсъдимия е бил изключен, тъй като нямал
възможност да го поддържа, а впоследствие загубил координатите на Д. и не могъл
да се свърже с него. Именно св. Ф. е установил местоположението на машината в
склад в „Кючук Париж“ в Пловдив.
Настоящият съдебен състав подложи на анализ и
обясненията на подсъдимия М., като взе предвид обстоятелството, че освен
средство за защита, те представляват и доказателствено средство. Съдът
кредитира обясненията на О.М., намирайки ги за логични и подкрепяни от останалия
доказателствен материал по делото. От обясненията се установяват следните
обстоятелства: причината подсъдимият да наеме процесната машина,
транспортирането ѝ до Пловдив и оставянето ѝ на съхранение на
обекта, на който подсъдимият е следвало да започне работа, както и че същата не
е била прибрана впоследствие, тъй като М. не се е върнал повече в Пловдив, а е заминал
за Белгия и е загубил връзка със св. Д..
Настоящата инстанция намира, че показанията на
свидетелите, заедно с обясненията на подсъдимия, са структурирани, логически
последователни и смислово обвързани, съответни са помежду си и оформят една
пълна, безпротиворечива и житейски достоверна фактическа обстановка на
случилото се, която съдът прие за меродавна.
Събраните писмени доказателства също спомагат в голяма
степен за изграждането на цялостната картина на събитията, тъй като се установява
от приложения препис сключването на договор за наем между посочените страни на
12.01.2010 г.; обстоятелството, че процесната машина е била закупена на името на св. Д.,
чието име е и посочено в представената фактура; предаването на процесната
машина на лицето О., посочено в складовата разписка; прибирането за съхранение
на машината в склад в Пловдив и начинът
на попадането ѝ там, описано в отговора на Х.Д. Б.; връщането на машината
на св. Д., обективиран в приемо-предавателен протокол.
Посредством заключението на съдебно-оценителната експертиза
въззивният съд прие за установена стойността на инкриминираната машина, а
именно сумата 2933,75 лева, а от заключението на съдебно-техническата
експертиза съдът извлече факта на техническата годност на машината и
възможността същата да бъде използвана по предназначение.
Фактическа констатация за съдебното минало на
подсъдимия, а именно, че не е осъждан, настоящата инстанция направи въз основа
справката му за съдимост.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигана до следните правни изводи:
От
доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
За да е
осъществен съставът на престъпното обсебване от обективна страна е необходимо
правомерно преминаване на фактическата власт на чужда движимата вещ върху
дееца, която впоследствие той противозаконно да присвои, т.е. да настъпи
благоприятно изменение в имуществото на дееца без правно основание и във вреда
на собственика на движимата вещ, предмет на престъплението. Последното е
резултатно и е довършено с настъпването на общественоопасния резултат -
невъзможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея вследствие на
осъщественото от дееца фактическо или юридическо разпореждане.
По делото се
установява, че след като е получил владение върху процесната машина,
подсъдимият я е държал на правно основание договор за наем. След изтичане на
предвидения в договора срок подсъдимият не я е върнал, нито е заплатил наемна
цена. Следва да се отчете обстоятелството, че процесната машина не се е
намирала във фактическа власт на подсъдимия още от 12.01.2010 г., когато е била
оставена на съхранение на обекта и след това в склад в Пловдив, до връщането
ѝ на нейния собственик. Освен това подсъдимият не е могъл да я върне, тъй
като заминал за Белгия и загубил координатите на Д..
Тези изводи не
позволяват на въззивния състав да заключи, че подс. М. е осъществил от
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен, доколкото не се
доказва именно субективният елемент от състава на престъплението, а именно
своенето на вещта. От доказателствата не се установи след като подсъдимият е
придобил фактическа власт върху машината на правно основание, да се е променило
неговото субективно отношение и той да е започнал да владее вещта като своя,
незачитайки правото на собственост на друго лице. Не е налице умисъл за извършване на
противоправно разпореждане с предмета на престъплението. По отношение на
подсъдимия не е оборена презумпцията за невинност по чл.
16 НПК.
С оглед гореизложеното въззивният съд
изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва
подс. М. да е осъществил състава на престъплението, визирано в чл.
206, ал. 1 НК. Поради това
правилно първата инстанция е признала подсъдимия М. за невиновен и го е
оправдала по повдигнатото му обвинение. Следователно неоснователни са
твърденията в протеста на представителя на държавното обвинение за неправилност
на присъдата и искането за отмяната ѝ и постановяването на нова
осъдителна такава.
По отношение на предявения граждански иск въззивният
съд, в съответствие със събрания доказателствен материал, намира, че същият се
явява неоснователен. За да бъде уважена претенцията по чл. 45 ЗЗД е необходимо да
са претърпени имуществени вреди. В случая е предявен иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на стойността на процесната машина, но
както се установи по делото машината е върната, поради което вреди в резултат
на извършеното инкриминирано деяния не са претърпени и правилно предявеният за
съвместно разглеждане в наказателно производство граждански иск е отхвърлен
като неоснователен.
При така приетото за установено от фактическа страна и
при извършения цялостен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната
инстанция се солидаризира с правните изводи на районния съд.
При извършената
на основание чл.
314, ал.1,
вр. чл.
313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения постанови своето
решение.
С оглед горното
и на основание чл. 334, т.
6,
вр. чл.
338 НПК‚
Софийски градски съд, IІІ въззивен
състав
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.03.2016 г. по н. о. х. д.
№ 14160/2012 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.