О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. ВРАЦА, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в
закрито заседание на 25.11.2019г., две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА
Т. ПЕТРОВА
Мл.с.:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на:
прокурора: секретар
като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова въззивно частно гражданско дело
№629 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Е.К.Х. *** , чрез проц.представител адв.Ц.С. от ВрАК,е обжалвала
определение на РС Враца от 03.10.2019 г., постановено по гр.дело №2952/2019 г.
по описа на РС Враца, с което е прекратено производството по делото,и същото е
изпратено по подсъдност на РС Петрич.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно районният съд не се бил съобразил с предвидената
в чл.114 от ГПК специална местна подсъдност, а е приложил общата такава по чл.108
вр.чл.105 вр. 103 от ГПК. Излага се в
жалбата, че ищцата обичайно полага своя труд и в района на гр.Враца, доколкото
в самия трудов договор не било определено конкретно място на работа и доколкото
в удостоверението за актуално състояние на ответника, издадено от ТР било
отразено, че основният предмет на дейност на ответника е превозни сделки в
страната и чужбина, което предполага, че включва и гр.Враца.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което
да се отхвърли възражението за неподсъдност на делото на РС Враца от страна на
ответника.
С частната жалба не се сочат нови доказателства.
Ответникът оспорва частната жалба. Моли първоинстанционното определение да
бъде потвърдено, като излага подробни съображения.
С отговора също не са сочени нови доказателства.
ВрОС, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения, становището
на противната страна,и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл.275 ал.1 от ГПК, от страна в процеса имаща право и интерес от обжалване,и
против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд настоящата жалбоподателка е предявила пред РС
Враца искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.344
ал.1 т.т.1-3 от КТ против „ГЛ ВЕЛОЗ”ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Петрич. Поддържа се в исковата молба, че ищцата била в трудови
правоотношения с ответника, като заемала длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона”, което трудово правоотношение било прекратено със
заповед от 31.05.2019 г. на управителя на ответника. След изпращане на преписи
от исковата молба и приложенията на ответника, последният в срока за отговор
депозирал такъв, с който на първо място направил възражение за местна
неподсъдност на делото на РС Враца с искане за прекратяване на същото пред РС
Враца и изпращането му по подсъдност на РС Петрич на основание чл.105 от ГПК. С
оглед направеното възражение, първоинстанционният съд приел същото за
основателна и го уважил, като прекратил производството по делото пред РС Враца
и го изпратил по подсъдност на РС Петрич.Изложил е,че седалището на ответника е
в гр.Петрич,попадащ в териториалната компетентност на РС Петрич.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира, че обжалваното определение е постановено при правилно
приложение на материалния закон.Чл105 от ГПК определя общата местна подсъдност
за предявяване на иск – пред съда в района на който е постоянния адрес или
седалището на ответника. Чл. 108 от ГПК е категоричен, че искове срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище. В конкретния случай, видно от данните по делото седалището на
ответника е гр.Петрич и предявените искове следва да се разгледат от РС Петрич,
в чийто район се намира седалището на ответника.Действително чл.114 от ГПК
предвижда специална местна подсъдност по искове по трудови дела- по мястото,
където работникът обичайно полага своя труд. В конкретния случай ,обаче,липсват
каквито и да са доказателства ищцата обичайно да е полагала труд по сключения
трудово договор в района на гр.Враца. Представеният по делото трудов договор не
съдържа данни за мястото на работа на ищцата, каквото е изискването на чл.66
ал.1 т.1 от КТ. Всички доказателства по делото са в смисъл, че мястото на
работа на ищцата е било седалището на ответника, а именно гр.Петрич.И разп.на
чл.66 ал.3 КТ е категорична,че доколкото не е уговорено друго за място на
работа се смята седалището на предприятието,с което е сключен трудовия договор.
Излаганите в частната жалба доводи и съображения са неоснователни и голословни
и не се подкрепят от никакви доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, частната жалба се явява
неоснователна. Като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният
акт - да се потвърди.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3718 от 03.10.2019 г. по гр.д.№2952/2019 г. по
описа на РС Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/