РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                   №………………/…………

                                                         Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и осми юни                                Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5002 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Й.А.А. с ЕГН ********** ***-0819-005625/16.10.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл. 174,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174,ал.3,предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 24 месеца.

            С жалбата се изразява несъгласие с наказателното постановление, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява несъгласие с констатациите на АНО.

            В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Ж. Г., ВАК.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява, депозирано е писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН , серия GA, № 43222/06.08.2019 год.  , административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 06.08.2019 год.  в гр.Варна, по ул.“Битоля“, посока ул.“ Царевец“, до бл.1 на ул.“ Силистра“, жалбоподателя управлява лек автомобил „ Фолксваген“ с рег. № ***, като отказал да бъде проверен с техническо средство Дръг чек 5000 с ARJM 0053 за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Издаден талон за медицинско изследване № 0022292 – нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който  в графата бележки и възражения не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН   не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.174,ал.3,предл.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „ глоба „ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан актосъставителя Г.П., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че той и колегата му св.Е. били изпратени за съдействие на екип от 02 РУП Варна, които били спрели водач на лек автомобил за проверка. Водачът се намирал в районното управление, където отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, за което му бил съставен АУАН.

С показанията си св.К.Е. потвърждава казаното от П., като допълва, че водачът отказал както тестването с дрегера, така и медицинско изследване, за което му бил издаден талон.

От показанията на св. С.Д. се установява, че той и колегата му спрели за проверка жалбоподателя на ул.“ Силистра“ №1, при проверката установили, че А. няма СУМПС. При обиска на автомобила открили наркотични вещества, докладвали на ОДЧ на 01 РУ Варна и той им разпоредил да отведат жалбоподателя в районното управление, където му бил задържан. Там бил извикан екип на КАТ за да може А. да бъде тестван за наркотици, което той отказал.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П., Е. и Д., като ги намира за последователни, логични, кореспондиращи си помежду си,съответстващи на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни доказателства: показания на свидетелите П., Е. и Д. и писмени такива, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП. Обстоятелството, че отказът да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества е направен в сградата на 01 РУ ОД МВР Варна  не представлява опущение на процедурата, което да налага отмяна на издаденото впоследствие НП и по никакъв начин не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че към момента на спирането му за проверка жалбоподателя е управлявал МПС, т.е. има е качеството „водач на МПС“ и като такъв е бил привлечен към отговорност с оглед констатации за допуснато от него нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тази законова норма е административнонаказателна и материално правна по своя характер. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Изследването на употреба на наркотични вещества или техни аналози от своя страна може да бъде осъществено чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез съответното медицинско изследване. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, представляващи отказ от извършване на проверка или изследване, представлява основание за ангажиране на административно наказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на АУАН и от констативно-съобразителната част на процесното НП, В случая органите на МВР са поканили водача да бъде изследван с техническо средство Дръг чек 5000 с ARJM 0053 , като такова изследване не е било извършено поради отказа на жалбоподателя .

В разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че при извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, какъвто лицето е обективирал с поведението си. Законодателя борави с термина „задължение“ да бъде проверен, като начина се избира от контролните органи, според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, касационният състав намира, че водачът действително неправомерно е отказал да бъде проверен със съответното техническо средство, което представлява достатъчно основание за ангажиране на отговорността му. Фактите по делото установяват също, че на лицето е бил издаден талон за медицинско изследване, но водачът е отказал да се подложи и на изследване.

В случая, при законово дължимо по силата на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП действие, водачът не е изпълнил това дължимо по закон действие, поради което и чрез бездействие, е нарушил нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

Нарушението е осъществено с пряк умисъл, при съзнавани обществено – опасни последици и тяхното целене.Законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за това административно нарушение, като същото не представлява маловажен случай, което се извежда от по-късно, на следващия ден дадена проба за анализ, която е установила наличие на наркотично вещество, което е дало основание за предявяване на наказателно обвинение.

С оглед на това, съдът намери, че законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за това административно нарушение.

По отношение на наложените наказания за него – „Глоба в размер на 2000 лева“ и „Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“, съдът намери, че е наложено за всяко едно от тях абсолютно определения размер, поради което и те отговорят на материалния закон. С оглед на това, съдът намери, че обжалваното НП е постановено при спазване на административно – производствените правила и е законосъобразно поради което и като такова, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-005625/16.10.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на  Й.А.А. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 174,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174,ал.3,предл.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 24 месеца.

 

 

ОСЪЖДА  Й.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв., представляваща разноски за юристконсултско  възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                      

 

СЪДИЯ В РС ВАРНА :