Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75
гр. Б., 13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1434 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от ЗК „***“ АД с ЕИК: *** срещу Община
Б. са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.),
съответно за: 1.) сумата от 276,33
лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на
МПС, застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 31.01.2015 г. до
30.01.2016 г. за причинени имуществени вреди на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 32 AMG” с рег. № ***,
при реализирано ПТП на ***г., вследствие на преминаване през необозначена,
необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, намиращо
се в гр. Б., пред № 18 на ул. „***“, стопанисвано от Община Б., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; както и 2.) сумата от 84,11 лв.
– мораторна лихва за периода от 24.06.2016 г. до 24.06.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № ***г. по описа на РС – Б..
Ищецът твърди,
че на ***г. в гр. Б. водачът на л.а. „Мерцедес“, модел „С 32 AMG” с рег. № *** попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка, вследствие на което на автомобила били нанесени щети. За
лекия автомобил била сключена застраховка при ищеца с валидност от 31.01.2015
г. до 30.01.2016 г. Щетите били оценени от застрахователя и размерът им
възлизал на 266,33 лв. С преводно нареждане от 30.03.2015 г. застрахователят
платил обезщетение на собственика на автомобила. Акцентира се, че градските
улици са публична общинска собственост и поддръжката им е ангажимент на
съответната община. Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу
Община Б., поради което изпратил на ответника регресна покана от 18.10.2018 г.,
получена от адресата на 07.05.2015 г. Въпреки това плащане не постъпило. По
същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер.
Липсвали данни за скоростта, с която управлявал водачът. Протоколът за ПТП и
уведомлението за настъпилото застрахователно събитие били подписани от водача,
без същият да е представител на собственика. Застрахователното обезщетение било
неправомерно изплатено. Твърдят се допуснати нередовности при съставянето на
доклад по щета и експертиза по щета. Размерът на обезщетението бил прекомерен и
необоснован. По същество се иска отхвърляне на предявените искове.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана молба поддържа доводите и исканията
си. Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа доводите от
отговора на исковата молба, като моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 19.02.2015 г., на същата дата Т.Б.М., в качеството си на
представител на собственика на повредения автомобил П.Г.И., е потърсил от
застрахователя обезщетение за нанесените при процесното ПТП щети. В заявлението
накратко са описани мястото и механизмът на ПТП, както и естеството на
причинените имуществени вреди, а именно срязана задна гума и повредена джанта
при попадане в необезопасена дупка в гр. Б..
От Застрахователна полица № ***/***г. се установява,
че П.Г.И., в качеството си на собственик на л.а. „Мерцедес“, модел „С 32 AMG” с рег. № ***, е
сключила застраховка „КАСКО“ за автомобила при застраховател - ищцовото
дружество, по която е осигурено застрахователно покритите за период от ***г. до
30.01.2016 г.
Видно от Протокол за ПТП № *** от ***г. процесният лек
автомобил, движейки се в гр. Б. по ул. „***“ № 18 в посока ул. „***“ е пропаднал
в изронена дупка в асфалта, вследствие на което е спукал задна дясна гума.
Протоколът е подписан от водача Т.Б.М. и от съставителя – автоконтрольор, като
е отбелязано, че мястото на ПТП не е посетено от служители на КАТ.
Според Опис – заключение по щета № ***, новите части и
подмяната им общо възлизат на 289,15 лв. Във връзка с описа – заключение от
застрахователя е съставен Доклад по щета №
***/1, съгласно който е признато правото на застрахования да получи
обезщетение в размер на 266,33 лв., включващо нови части и труд, съобразно
Експертиза по щета № ***. В доклада по
щетата е посочено, че регресната претенция срещу ответника възлиза на 276,33
лв., като в тази сума се включват и 10 лв. – ликвидационни разноски.
Видно от Преводно нареждане № ***г., ищецът ЗК „***“ АД е изплатил по банков път на П.Г.И.
сумата от 266,33 лв. Като основание за превода е посочен номерът на
процесната щета, под който същата е заведена при застрахователя.
От Регресна покана изх. № ***г. се установява, че застрахователят е поискал от
Община Б. да му възстанови сума в размер на изплатеното обезщетение. Регресната
покана е получена от ответника на 07.05.2015 г., видно от
приложената разписка.
Съгласно чл. 7, раздел III („Отговорност на застрахователя) от Общите условия на
застрахователя, последният осигурява покритие на рисковете пожар, природни
бедствия, ПТП, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цялото
МПС и други, настъпили не по волята на водача щети. В чл. 27.5. от ОУ пък се
предвижда, че уврежданията на гуми поначало не се обезщетяват, с изключение на
случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция“ – КАТ,
както е в настоящата хипотеза.
Св. Т.Б.М. описва приблизителното
местоположение на процесната дупка. Описва подробно автомобила, с който се е
придвижвал при инцидента и си спомня, че тогава се повредила една от задните
гуми и джанта. Не може да си спомни дали движението е било натоварено. Заявява,
че подписа, положен за „участник 2“ в протокола за ПТП, както и този в
уведомлението за застрахователно събитие, са изпълнени от него.
Св. П.Г.И., собственик на процесното
МПС, заявява, че св. Т.Б.М. поначало управлява нейния автомобил, като тя му го
е предоставила доброволно.
Показанията на двамата свидетели Т.Б.М.
и П.Г.И. не налагат различни изводи, поради което съдът ги приема за истинни.
Според заключението на САТОЕ механизмът на настъпване
на ПТП, отговаря на описания в исковата молба, съдейки по локализацията и
естеството на щетата. Експертният извод е, че настъпилата вреда е в причинно –
следствена връзка с процесния инцидент. Пазарната стойност е определена, като
са взети предвид цените за нови части и труд. Същата възлиза общо в размер на 266,33
лв. Сочи се също, че водачът на процесния автомобил се е движел със съобразена
скорост, като не е можел да избегне настъпването на ПТП. Вещото лице е
посочило, че към момента на настъпване на ПТП обичайните ликвидационни разноски
варират между 10 лв. и 15 лв. Според експертните изводи водачът се е движел със
скорост, съобразена с пътната обстановка и под съответното ограничение от 50
км/ч за населено място, тъй като непосредствено преди мястото на инцидента
водачът е преминал през изкуствена пътна неравност, която не позволява движение
с по – висока скорост от 30 км/ч. Не на последно място се сочи, че автомобилът
е с много добри технически характеристики, водачът е могъл да забележи
наличната на платното дупка, но не и със сигурност да прецени нейната дълбочина
в момент на движение, когато следва да следи цялостната пътна обстановка и
евентуално да се размине с други автомобили. Заключението по САТОЕ е
обосновано, подробно, логично и разбираемо аргументирано и отговаря в пълнота
на поставените задачи, поради което съдът му се доверява.
Съдът кредитира обсъдените по – горе доказателства,
тъй като помежду им не се съдържат противоречия и разгледани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За уважаване на иска, ищецът е необходимо да докаже кумулативното
наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за
застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите
по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от
страна на застрахователя към пострадалия от
ПТП-то собственик на лекия автомобил.
Към датата на настъпване на процесното ПТП между
страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на
договор за застраховка „КАСКО“ от ***г. Този договор е осигурявал
застрахователно покритие на риска от повреда на гума, което следва от общите
условия на застрахователя, неразделна част от договора.
Покритият застрахователен риск, а именно повреждане на
гума при ПТП, се е реализирал, поради което е налице застрахователно събитие,
съгласно съставения протокол за ПТП, подписан от водача и съдържащ схема на
ПТП. Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл. 125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в 125 ЗДвП /т.нар. „констативен протокол за
ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални
щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната
наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само
въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. Наред с това, съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче не
са причинени от друго ППС, не е необходимо местопроизшествието да се посещава
от служител на „Пътна полиция“. В конкретния случай е съставен протокол за ПТП,
без да се налага посещение на местопроизшествието от служители на МВР – „Пътна
полиция“, само въз основа на подадено в срок уведомление за настъпилата щета.
По този начин протоколът за ПТП сам по себе си няма материална доказателствена
сила, обвързваща съда, но разгледан съвкупно със заключението от САТОЕ, доказва
твърдения механизъм на ПТП.
От страна на ответника Община Б. е налице
противоправно бездействие, тъй като на основание
§ 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСАМА и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булеварди. Съгласно чл.31 от Закона за
пътищата/ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища са
задължения на общината. Следователно на основание чл. 49 от ЗЗД тя носи отговорност като възложител за действията или
бездействията във връзка с поддържането на общинските пътища. В настоящата хипотеза ответникът
Община Б. е допуснал виновно неизпълнение на визираните свои законови
задължения.
Пряката причинно – следствена връзка между
противоправното бездействие на ответника и настъпилите имуществени вреди, както
и видът и размерът на последните, се доказват от заключението на САТОЕ.
Доказано е и извършеното плащане от застрахователя към
собственика на процесния автомобил в размер на 266,33 лв. Съгласно разпоредбата на действащия към момента на
настъпването на застрахователното събитие чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Ирелевантен е въпросът дали водачът
на процесния автомобил е бил представител на собственика и дали е разполагал с
пълномощно. Съгл. чл. 9 от Наредба № I –
167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, водачът на МПС и участник в ПТП уведомява
органите на МВР за настъпилото застрахователно събитие, респ. фигурира в
изготвените във връзка с него документи. Ето защо наведените възражения в тази
насока са неоснователни.
Неоснователни са и всички останали възражения на
ответника относно прекомерност на размера на обезщетението за нанесените щети и
скоростта, с която е управляван автомобила при настъпилото ПТП. Наведените
възражения се опровергават от заключението на САТОЕ.
Въз основа на гореизложеното главният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва за периода от 24.06.2016 г. до 24.06.2019 г. Същият,
изчислен на база главницата и за посочения период, възлиза в размер на 84,11
лв.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 330 (триста и тридесет) лева,
представляваща разноски в исковото производство, от които 75 лв. – държавна
такса, 125 лв. – депозит за експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел и 100 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на
делото. На ищеца следва да се присъди и сумата в размер на 75 (седемдесет и
пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство, от които 25 лв.
– държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Б.ският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) от ЗК
„***“ АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ № **,
срещу Община Б. с ЕИК: **********, с адрес: гр. Б., обл. Софийска, пл. „********“
№ **, че Община Б. дължи на ЗК „***“ АД сумата от 276,33 лв. (двеста седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки) -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на
МПС, застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 31.01.2015 г. до
30.01.2016 г. за причинени имуществени вреди на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 32 AMG” с рег. № ***,
при реализирано ПТП на ***г., вследствие на преминаване през необозначена,
необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, намиращо
се в гр. Б., пред № 18 на ул. „***“, стопанисвано от Община Б., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Б..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), от ЗК „***“ АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, срещу Община
Б. с ЕИК: *********, с адрес: гр. Б., обл. Софийска, пл. „Освобождение“ № 13,
че Община Б. дължи на ЗК „***“ АД сумата от 84,11 лв. (осемдесет и
четири лева и единадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 24.06.2016 г. до 24.06.2019 г. върху
горепосочената сума главница, за която сума е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Б. с ЕИК: ********* да заплати на ЗК „***“ АД
с ЕИК: *** сумата от 330 (триста и тридесет) лева, представляваща разноски в исковото
производство, от които 75 лв. – държавна такса, 125 лв. – депозит за
експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата в размер на 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното
производство, от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: