Решение по дело №6705/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 261206 / 13.12.2021г.

гр. Перник, 13.12.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 6705 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Моба“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Шиклева, срещу И.Р.Д., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 23 517.90 лева /главница/, представляваща вреди, причинени на ищеца поради незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно определяне, изчисляване и изплащане в качеството му на управител на ответното дружеството за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. на месечни възнаграждения, сумата от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е образувано на основание чл. 61 от Търговския закон ТЗ/ във връзка с чл. 3, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/. В тази връзка едноличен собственик на капитала на дружеството била държавата, представлявана от министъра на отбраната. Последният в качеството си представител на едноличния собственик на капитала сключил два идентични по съдържание договора за възлагане на управление на дружеството с ответника, а именно Договор – ТД-16/18.07.2013 г. и Договор ТД-11/14.07.2016 г.- всеки със срок от три години, като сключването на втория договор било поради изтичане срока на първия.

На следващо място се твърди, че съгласно чл. 22 от договорите ответникът като управител има правото да получава месечно трудово възнаграждение – определяно по реда на чл. 33, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/ - като същото имало установена горна граница: след преизчисляването, да не превишава дванадесеткратния размер на минималната работна заплата, установена за Република България за съответния месец. За определянето на размера на месечните възнаграждения, дължими по договора за управление, били съставяни платежни фишове като видно от платежни нареждания ответникът получавал месечните си възнаграждения по банков път. Уточнява се, че съгласно чл. 33, ал. 8 от ПРУПДТДДУК, информация за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала.

Правоотношението между страните било прекратено с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 14.03.2017 г., обективирано в Протокол № РД-36-28 / 14.03.2017 г., подписан от министъра на отбраната, считано от 28.03.2017 г.

На следващо място в исковата молба се твърди, че поради собствеността на държавата върху капитала ищецът попадал в обхвата на проверка по Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/. В тази връзка и на дружеството била извършена финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, започнала на 24.09.2019 г. и приключила на 17.02.2020 г. с изготвен доклад № ДИД1-СФ-8/17.02.2020 г. на АДФИ и съставено заключение от 18.05.2020 г., неразделна част от последния. Доколкото предмет на проверка било и определянето, начисляването и изплащането на възнаграждения и допълнителни възнаграждения за прослужено време и за закупуване на дрехи на управителите и контрольорите на дружеството за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. финансовият инспектор проверил дали са спазени законоустановените в чл. 33 от ПРУПДТДДУК и приложение № 2 към него изисквания за определяне, начисляване и изплащане на възнаграждения на управителя – ответника И.Р.Д. за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. В тази връзка финансовият инспектор определил показателите по Приложение № 2 към ПРУПДТДДУК за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. въз основа на данните от следните документи: тримесечни и годишни отчети за този период, в т.ч. баланс, ОПР и приложени справки към тримесечните и годишни отчети, оборотни ведомости за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., таблици - методика за изчисление на показател № 5 – „Изменение на добавената стойност на един зает“ по тримесечия за периода 2014 г. - 2016 г., справки за определяне на междинното потребление по тримесечия за периода 2014 г. - 2016 г. на добавена стойност на един зает, справка за нетни приходи от продажби, справка за осигурителни и данъчни задължения на „МОБА" ЕООД в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., справка за изплатените възнаграждения на управителите и контрольорите за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., както и месечните платежни фишове и рекапитулации по пера на управителите и контрольорите за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.

С оглед така извършената финансова инспекция на „МОБА" ЕООД, органите на АДФИ установили незаконосъобразни действия на управителя И.Р.Д., изразяващи се в незаконосъобразно определяне, начисляване и изплащане на месечните възнаграждения в качеството му на управител за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., които довели до причиняването на вреди на ищеца. Правонарушенията се изразяват в неправилно определяне на бални единици по тримесечия, т.е. в противоречие на установените в Приложение № 2 към ПРУПДТДДУК правила. Видно от изложените в Доклада на АДФИ фактически констатации, И.Р.Д., в качеството си на управител на „МОБА" ЕООД, е допуснал определяне/изчисляване на балните единици по тримесечия за 2015 г. и 2016 г. в противоречие с изискванията на Приложение № 2 към ПРУПДТДДУК, в резултат на което на И.Р.Д. е начислено и изплатено в повече от полагащото му се възнаграждение. Посочените обстоятелства се установявали и от месечните платежни фишове, както и банковите нареждания за изплатените възнаграждения за 2015 г. и 2016 г. В тази връзка според ищеца били нарушени правилата на чл. 33, ал. 5 от ПРУПДТДДУК, на сключените два договора за управление, учредителния акт на дружеството и други нормативни актове. Това от своя страна довело до вреди за дружеството вреди, които били в причинна връзка с противоправното поведение на ответника като управител на същото в процесния период.

Предвид констатациите в доклада на АДФИ и заключението към него в цялост било преизчислено дължимото възнаграждение на И.Р.Д., на база на което било установено, че последният в качеството му на управител, е получил от „МОБА" ЕООД възнаграждение в повече отколкото му се е полагало /по месеци, обективирани в таблица/ - в общ размер от  23 517,90 лева. Именно посочената сума представлявала вреди за ищеца, настъпили от незаконосъобразни действия на ответника – изразяващи се в допускането на незаконосъобразно определяне, изчисляване и изплащане в качеството му на управител за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. на месечни възнаграждения.

В исковата молба се посочва, че обективираните в доклада на АДФИ констатации били изпратени на ответника, но той не изразил становище по тях и същите били потвърдени със съответното заключение. Твърди се, че впоследствие ищецът направил опит за доброволно уреждане на ситуацията с ответника съответно възстановяване на сумите след покана за доброволно изпълнение – получена на 17.07.2020 г., но ответникът не предприел никакви действия в тази насока. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: доклад № ДИД1-СФ-8/17.02.2020 г. на АДФИ и Заключение – неразделна част от Доклада; договор - ТД-16/18.07.2013 г. и договор ТД-11/14.07.2016 г. - заверени преписи; протокол № РД-36-28 / 14.03.2017 г.; месечни платежни фишове и платежни нареждания за изплатени възнаграждения в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.; счетоводни справки за изплатени и полагащи се възнаграждения на управителя по тримесечия за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.; справка от НАП за публични задължения; декларации по чл. 264 от ДОПК и разпореждане на НАП; указание от Министерството на отбраната за предприемане на действия по доброволно събиране на дължими суми; покана за доброволно изпълнение и Известие за доставяне от "Български пощи" ЕАД.  

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват изцяло като недопустими, евентуално по основание и размер. 

По отношение на допустимостта се твърди, че липсвало решение на собственика на капитала на ищцовото дружеството за търсене на имуществена отговорност на управителя – на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Цитирана е съдебна практика, като се твърди, че съгласно същата наличие на такова решение било абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете.

По същество исковете се оспорват по основание и размер като в тази връзка на първо място се твърди, че липсва виновно и противоправно поведение от страна на ответника, причинил вреди на ищеца. В тази връзка се поддържа, че възнаграждението на ответника се определяло не от него, а при спазване правилата на ПРУПДТДДУК. Посочва се, че възнаграждението на управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност със собственик на капитала държавата се изплащало от принципала, като до органа, упражняващ правата му на всяко тримесечие се изпращали съответните данни.

На следващо място се прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми. В тази връзка се излагат подробни доводи, че в случая приложима била кратката тригодишна погасителна давност и същата започнала да тече още от 28.03.2017 г. – когато ответникът бил освободен от длъжността управител на ищцовото дружество, поради което и към датата на исковата молба същата вече била изтекла. С тези аргументи се иска производството да бъде прекратено, евентуално исковете отхвърлени.

В хода на производството са представени: протокол от 25.02.2021 г. на общото събрание на ищцовото дружество, докладна записка от 03.02.2021 г., докладна записка от 22.01.2021 г., докладна записка от 14.07.2020 г., писмо от Министерство на отбраната до ищцовото дружество. Извършена и приета е съдебно счетоводна експертиза.

С молба от 08.07.2021 г. /депозирана преди първото по делото съдебно заседание/ ищцовото дружество е заявило изменение на основанието на исковата си претенция чрез добавяне на ново основание. В тази връзка и с молбата се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните суми, доколкото поради поведението на ответника, изразяващо се погрешно изчисляване на дължимото се възнаграждение по ПРУПДТДДУК същият се бил обогатил за сметка на дружество, а имуществото на последното намаляло. Поради това се поддържа, че сумата по главницата била получени неоснователно от ответника.   

Препис от молбата е връчен на процесуалния представител на ответника като на същия е дадена възможност да изрази становище по изменението. В тази връзка и от ответника е депозирано становище, с което същият счита, че е налице недопустимо последващо съединяване на иска. Излагат се доводи и че искът бил неоснователен, доколкото претенцията по чл. 59 от ЗЗД имала субсидиарен характер и можела да се използва само при отсъствие на друг иск, с който ищецът може да се защити. В случая такъв иск бил налице – чл. 145 от ТЗ. 

В съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска на първоначално предявеното основание. Поддържа, че искът бил за вреди по чл. 45 от ЗЗД. Дори да се приемело, че се касае за иск по чл. 145 от ТЗ обаче, то била налице противоречива съдебна практика дали решението на общото събрание на дружеството за търсене на отговорност на вече бившия управител било основание за допустимост на иска. При условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата като получена неоснователно.

Процесуалният представител на ответника излага становище за недопустимост на исковете. Евентуално за тяхната неоснователност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства / договор - ТД-16/18.07.2013 г. и договор ТД-11/14.07.2016 г / се установява, че ответникът И.Р.Д. е бил управител на ищцовото дружество в периода от 18.07.2013 г. до 28.03.2017 г. по силата на граждански договор за възлагане на управлението. Двата договора са с идентично съдържание като всеки от тях е със срок от три години и вторият договор е сключен след изтичане срока на първия.

Съгласно чл. 22 от договорите управителят получава месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 33, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ПРУПДТДДУК, подлежи на задължително здравно и социално осигуряване, като получава и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер от 1%. Размерът на възнаграждението по чл. 33, ал. 5 от правилника след преизчислението не може да надхвърля 12-кратния размер на минималната работна заплата /МРЗ/, установена за страната за съответния месец. От своя страна разпоредбата на чл. 21 от договорите предвижда, че управителят представя на хартиен носител и в електронен вид на едноличния собственик тримесечни и годишни финансови отчети.

По делото са представени счетоводни справки за изплатените и полагащите се възнаграждения на управителя на ищцовото дружество „Моба“ ЕООД: за първото тримесечие на 2015 г, за второто тримесечие на 2015 г., за третото тримесечие[1] на 2015 г. и за четвъртото тримесечие на 2015 г., както за първото тримесечие на 2016 г, за второто тримесечие на 2016 г., за третото тримесечие на 2016 г. и за четвъртото тримесечие на 2016 г. Всяка справка е придружена от справка за показателите и критериите за определяне на заплатата на управителя съгласно чл. 33, ал. 5 и ал. 12 от ПРУПДТДДУК. Във всяка от справките е налице подпис за „изготвил“. В първите три счетоводни справки по тримесечия за 2015 г. и за 2016 г. е налице и подпис на ответника И.Д. като управител /подписът не е оспорен от ответника/. Негов подпис отсъства в счетоводните справки за последното тримесечие на 2015 г. и 2016 г. 

Видно от представен по делото протокол № РД-36-28/14.03.2017 г. министърът на отбраната като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в държавата е провел общо събрание на ищцовото дружество. Съгласно протокола общото събрание е взело следните, относими към настоящото производство решения: освободило е И.Р.Д. като управител на „Моба“ ЕООД и е прекратило сключения с него договор за възлагане на управление, считано от датата на заличаване на имената им в търговския регистър; да се извърши освобождаване от отговорност на И.Р.Д. след одобряване на годишните финансови отчети на ответника за 2016 г. и 2017 г.  

Между страните не се спори, а и от представените по делото платежни документи се установява, че за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. ответникът е получил възнаграждение по двата договора за управление в размер на общо 91 025.20 лева /като това включва клас и хонорар/.

На следващо място по делото е представен доклад от 17.02.2020 г. за извършена финансова инспекция на „Моба“ ЕООД. Предмет на проверката под т. 6 е законосъобразност относно определянето, начисляването и изплащането на възнаграждения и допълнителни възнаграждения за прослужено време и за закупуване на дрехи на управителите и контрольорите на дружеството за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. В тази връзка и при проверката е констатирано неправилно определяне на балните единици по тримесечия през 2015 г. и 2016 г., които бални единици са релевантни съгласно чл. 33, ал. 5 от ПРУПДТДДУК. Това неправилно определяне на балните единици е довело до начислен в повече хонорар от полагащия се на управителите и контрольора на дружеството за 2015 г. и 2016 г. Предвид липсата на оспорване на доклада в това число по т.6 констатациите по същия са потвърдени във вида, в който са съставени, видно от заключение на АДФИ от 07.05.2020 г. 

На следващо място по делото е представен протокол от 25.02.2021 г. за проведено общо събрание на ищцовото дружество, съгласно който са взети следните решения: да бъдат предявени искове за търсене на имуществена отговорност от И.Р.Д. като бивш управител на „Моба“ ЕООД във връзка с направени в доклад от 17.02.2020 г. на АДФИ констатации при извършена финансова инспекция на дружеството.  Посоченият протокол е предшестван от докладна записка от 03.02.2021 г., с която тогавашният управител на ищцовото дружество Н.Наков е предложил на Министъра на отбраната /като упражняващ правата на държавата/ „да се потвърдят предприетите от управителя действия до момента и заведените искове срещу И.Р.Д.“, както и на управителя да се възложи да „продължи да води процесите срещу И.Р.Д. до окончателното им приключване“. Налице е и предходна докладна записка от 25.01.2021 г., с посочените искания като е посочено, че същите са на основание чл. 137, ал. 1 и чл. 147, ал. 2 от ТЗ.

На последно място по делото е представена и покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество до ответника И.Д.. Със същата последният е уведомен за констатациите в доклада на АДФИ като е поканен да възстанови надвзетите суми в общ размер от 23 517.90 лева. Посочената покана е получена от И.Д. на 17.07.2020 г., видно от известие за доставяне, което обстоятелство не е оспорено по делото.  

Останалите, представени по делото писмени доказателства, не са необходими за изясняване на спора, поради което и съдът не ги обсъжда.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, извършена въз основа на проверка на вещото лице в дружеството относно  определяне на възнаграждението на И.Р.Д. за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., начина на определяне, стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат и изменението на добавената стойност на един зает. Посочено е че изчисляването на балната оценка и размера на възнагражденията на управителя на „МОБА“ ЕООД се извършват в дружеството на основата на установената отчетност. въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата и определената стойност на една бална единица – съгласно чл. 33 от ПРУПДТДДУК и приложение № 2 към него.

В тази връзка и вещото лице е изготвило таблица с изчислените бални единици за определяне на хонорар на управителя на „МОБА“ ЕООД за периода от 01.01.2015г до 31.12.2015г. по тримесечие.на база финансов отчет на дружеството, по показатели: показател № 1: Стойност на дълготрайните материални активи - съгласно балансовата стойност на ДМА в края на отчетното тримесечие; показател № 2: Средносписъчен брой на персонала, включва средносписъчния брой на персонала за отчетното тримесечие, без лицата в отпуск по майчинство;  показател № 3: Изменение на рентабилността на продажбите на дружеството; показател № 4: Изменение на финансовия резултат на дружеството; показател № 5: Изменение на добавената стойност на един зает – за отчетния спрямо базисния период се определя по методика на НСИ за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает; показател № 6: Задължения на дружеството.

При преглед на показателите е установено съществуване на неспазени срокове на текущи задължения. При неспазване на сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължително обществено и здравно осигуряване определената бална оценка и възнаграждението по чл. 33 ал. 7 от ПРУПДТДДУК се намаляват с 25 на сто.

Въз основа на констатациите по балните оценки вещото лице е изготвило таблица към заключението относно получените от ответника суми; сумите, които същият е следвало да получи според доклада на АДФИ и сумите, които същият е следвало да получи според вещото лице, както и съответните разлики, изразяващи се в получени по-големи суми от реално полагащите се на управителя И.Д.. В тази връзка вещото лице е установило, че това надплащане на управителя е в резултат на неправилно определени бални оценки и в частност неспазване на показателя за намаляване на същите при невнесени в срок вноски.

Съгласно представената от вещото лице таблица за процесния период И.Д. е получил суми на обща стойност 90 581.50 лева. Определеното възнаграждение от АДФИ възлиза на общо 67 507.30 лева, а от вещото лице на 65 057.33 лева. В тази връзка и според АДФИ ответникът е получил в повече 23 074.20 лева, а според вещото лице – 25 524.17 лева.  

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Видно от експертизата вещото лице се е запознало със съответните счетоводни документи, както и с показателите за определяне възнаграждението на ответника. Посочило е и как е определено това възнаграждение. Поради това и съдът счита, че направените от ответника оспорвания на заключението са неоснователни.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените главни искове са с правна квалификация по чл. 145 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 517.90 лева – вреди, причинени от ответника на дружеството в резултат на негови незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразно определяне, изчисляване и изплащане в качеството му на управител на ответното дружеството за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. на месечни възнаграждения, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г.

Предявените при условията на евентуалност искове са с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 517.90 лева – сума, получена от ответника без правно основание за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в качеството му на управител на ответното дружеството в резултат от изплащане на месечни възнаграждения в размер над дължимия съгласно чл. 22 от договора за управление и чл. 33 от ПРУПДТДДУК, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г.

Посочените правни квалификации са обусловени от твърденията на ищеца в исковата молба и допълнителната молба, депозирана преди първо съдебно заседание, като възраженията на същия в тази връзка са неоснователни, доколкото именно в правомощията на съда е даде правна квалификация на претендираните права.

Неоснователно е и възражението на ответника, че изменението на иска с допълнителна молба от ищеца е недопустимо. Посоченият извод следва от обстоятелството, че в случая се касае за изменение на основанието на иска чрез добавяне на ново основание. Същото е заявено своевременно – преди първото по делото съдебно заседание като на ответника е дадена възможност за становище. Не е налице едновременно изменение в основание и петитум, доколкото искането към съда не се променя – същото е за осъждане на ответника да заплати процесните суми. Въвежда се обаче ново основание наред с първоначалното, а именно главницата да бъде заплатена като получена без правно основание.  

Главните искове съдът намира за НЕдопустими по следните съображения:

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ общото събрание на дружеството взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя /и контрольора/ и назначава представител за водене на процеси срещу тях. Налице е трайна съдебна практика на върховната съдебна инстанция, споделяна и от настоящия състав, съгласно която наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ. Това разрешение е възприето, доколкото решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу управителя на ООД, включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба. В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ  – както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ  е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество – ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено. В тази връзка изричният акт на общото събрание на съдружниците в дружеството представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителния иск включително срещу заличен в търговския регистър негов управител, като няма пречка искът да се предяви и преди този момент, стига да има решение на общото събрание /в този смисъл Решение № 213/27.11.2017 г. по търг.д. № 975/2017 г. на ВКС; Решение № 234/31.01.2017 г. по търг.д. № 3150/2015 г. на ВКС; Решение № 152/13.01.2017 г. по търг.дело 2975/2015 г. на ВКС и много други/.

В настоящия случай съдът изрично е дал указания на ищеца да представи такова решение, доколкото същото не е депозирано с исковата молба. В тази връзка и с допълнителна молба ищцовото дружество е представило протокол от общо събрание от 25.02.2021 г., с който министърът на отбраната в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Моба“ ЕООД действително е взел решение за съдебни действия срещу бившия управител И.Д. с оглед реализиране на имуществената му отговорност предвид констатациите в доклада на АДФИ. В изготвени преди този протокол докладни записки изрично е посочено също, че става дума за решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Посоченото решение съответно общото събрание на дружеството обаче е проведено почти два месеца след предявяване на исковата молба, доколкото същата е депозирана на 31.12.2020 г. В тази връзка и доводът на ищеца, че при принципала на дружеството имало сложна управленска структура, поради което решения се взимали много бавно категорично не може да бъде споделен. Това е така, доколкото докладът на АДФИ е от 17.02.2020 г., поради което общото събрание на ищцовото дружество е имало на разположение повече от десет месеца да приеме съответното решение, като този срок е напълно достатъчен независимо от управленската структура в Министерство на отбраната.

В тази връзка и предвид цитираната практика на ВКС след като решението на общото събрание на дружеството е взето след предявяване на иска, последният следва да се приеме за недопустим.

Само за пълнота следва да се отбележи, че на настоящия състав действително е известно и становището, че такова решение е абсолютна процесуална предпоставка за иска по чл. 145 от ТЗ само срещу действащ управител. Това становище е възприето от съдия Дария Проданова, но представлява особено мнение и не е споделено от други върховни съдии, поради което и липсват решения на върховната инстанция в посочения смисъл.

Не може да бъде споделен и доводът на ищеца, че искът бил с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. Посоченият извод следва от обстоятелството, че в случая действията, от които се твърди да са произтекли вредите за дружеството, са извършени от И.Д. именно в качеството му на негов управител. В тази връзка и отговорността на ответника е именно по чл. 145 от ТЗ, който урежда специална имуществена отговорност за вреди, причинени на дружеството с ограничена отговорност от неговия управител, която произтича от съществуващите между управителя и дружеството два вида правоотношения – органно и договорно /така Решение № 41 от 29. 04. 2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, Решение № 177 от 11. 08. 2014 г. по т. д. № 66/2012 г на ВКС, Решение № 2807 от 28. 07. 2017 г. по т. д. № 1945/2016 г. на ВКС, Решение № 99 от 9. 12. 2019 г. по т. д. № 2823/2018 г. на ВКС. и др./. Отговорността е за вреди в причинна връзка с действия или бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащ задълженията му като органен представител, причинени виновно. Действително няма пречка срещу лицето да се предяви иск по чл. 45 от ЗЗД, но когато вредоносните действия не са настъпили поради изпълнение на функциите на лицето като управител.    

На последно място следва да се отбележи и че дори искът по чл. 145 от ТЗ да бъде приет за допустим независимо от последващото взимане на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ГПК, същият би бил неоснователен поради погасяването му по давност, каквото възражение е направено с отговора на исковата молба. Посоченият извод следва от обстоятелството, че отново съгласно трайната съдебна практика правото на иск се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но докато управителят изпълнява функциите си, давност не тече /чл. 115, б. „д” ЗЗД/. В тази връзка и в Решение № 177 от 11. 08. 2014 г. по т. д. № 66/2012 г на ВКС е възприето разрешението, че вземанията на дружеството с ограничена отговорност срещу управителя се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. В същото решение, както и в постановеното по чл. 290 ГПК Решение № 213 от 27. 11. 2017 г. по т. д. № 975/2017 г. на ВКС. е прието, че давността за вземането на дружеството срещу управителя тече /не следва да се счита за спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „д“ ЗЗД/ от момента на освобождаването на управителя, респ. – от прекратяване на правоотношението му като управител на друго основание. /така определение № 32/18.01.2021 г. по т. д. № 157 от 2020 г. на ВКС/.

В настоящия случай ответникът е освободен от длъжност със заличаването му като управител на ищцовото дружество на 28.03.2017 г. от Търговския регистър. Поради това и от 28.03.2017 г. до 31.12.2020 г., когато е депозирана исковата молба, при всички случай е изтекъл три годишният давностен срок.

Поради всичко гореизложено и производството по първоначално заявения иск следва да бъде прекратено като недопустимо.

Предвид извода за недопустимост на главните искове са налице условията за пристъпване към разглеждане на евентуалните такива.

Евентуално предявените искове обаче съдът намира за частично основателни като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. вкл. ответникът И.Д. е бил управител на ищцовото дружество по силата на валидни граждански договори за възлагане на управлението / договор - ТД-16/18.07.2013 г. и договор ТД-11/14.07.2016 г /. Не се спори и че в този период същият е получил възнаграждение в общ размер от 90 581.50 лева.  

Съгласно чл. 22 от двата договора за управление управителят получава месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 33, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ПРУПДТДДУК, като получава и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер от 1%. От своя страна разпоредбата на чл. 21 от договорите предвижда, че управителят представя на хартиен носител и в електронен вид на едноличния собственик тримесечни и годишни финансови отчети.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ПРУПДТДДУК възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се определят в зависимост от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори. Ал. 2 предвижда, че месечните възнаграждения на членовете на изпълнителните и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие, се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица.

На следващо място ал. 5, от чл. 33 от правилника урежда, че управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Освен това съгласно ал. 7 след приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие. От своя страна в ал. 8 е уредено, че изчисляването на балната оценка и размера на възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи се извършва в дружеството на основата на нормативно установената отчетност. Информация за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала. На последно място съгласно ал. 12, от чл. 33 от правилника размерът на възнаграждението на управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 7 не може да надхвърля дванадесеткратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец.

В настоящия случай от ССчетЕ се установява, че балните оценки за изчисляване на възнаграждението на ответника са определяни въз основа на законово установените показатели, а именно: стойност на дълготрайните материални активи - съгласно балансовата стойност на ДМА в края на отчетното тримесечие; средносписъчен брой на персонала, включва средносписъчния брой на персонала за отчетното тримесечие, без лицата в отпуск по майчинство; изменение на рентабилността на продажбите на дружеството; изменение на финансовия резултат на дружеството; изменение на добавената стойност на един зает – за отчетния спрямо базисния период се определя по методика на НСИ за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает; и задължения на дружеството. С доклада на АДФИ, който се потвърждава и от вещото лице обаче при преглед на показателите е установено съществуване на неспазени срокове на текущи задължения. При неспазване на сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължително обществено и здравно осигуряване определената бална оценка и възнаграждението по чл. 33 ал. 7 от ПРУПДТДДУК се намаляват с 25 на сто, което в случая не е спазено.

Поради това и съгласно изготвената по делото ССчетЕ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. ответникът е получил сумата от 90 581.50 лева, като в действителност е следвало да получи 65057.33 лева при правилно определени бални оценки. В тази връзка и разликата от 25 524.17[2] лева е получена от ответника без правно основание.

Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В настоящия случай е налице именно посочената хипотеза, доколкото в резултат от неправилно определените бални оценки ответникът е получил без основание възнаграждение над действително дължимото му се по двата договора за управление в процесния период /така Решение № 60185/03.11.2021 г. по гр.д. № 552/2021 г. по описа на ВКС – постановено по аналогична на настоящия казус фактическа обстановка/. Заявеното по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД спорно право е наличието на неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание месечни възнаграждения на управителя на дружеството за процесния период, дължимо съгласно сключените два договора за управление. Подлежи на установяване – размера на сумата, нейното предаване, получаването й и факта, че при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В тази връзка и както се посочи и по-горе в настоящото производство се доказва вкл. и от ССчетЕ, че ответникът е получил от ищеца сумата от 25 524.17 лева без правно основание – поради неправилно определени бални оценки. Ответникът от своя страна също не оспори реалното получаване на сумите.

С оглед възраженията на ответника, следва да се отбележи, че в случая по делото действително се установи, че на тримесечие са изготвяни счетоводни справки, както и справки за определяне на балните оценки. Счетоводните справки за първите три тримесечия на 2015 г. и 2016 г. са подписани от ответника, като негови подписи липсват в счетоводните справки за последното тримесечие от всяка година. Това обаче е извършвано от счетоводител, като подписите на ответника са с оглед изпълнение на задълженията му да представя съответната информация на едноличния собственик на капитала. Поради това и не се установява виновно поведение на ответника във връзка с неправилно определените бални оценки /в този смисъл Решение № 341 от 10.10.2017 г. по гр. д. № 446 / 2017 г. на ОС – Хасково/.

В случая обаче ответникът следва да върне надвзетите от него суми като получени при начална липса на правно основание, доколкото качеството му на управител произтича от договор за възлагане на управлението, а не от трудов договор. Поради това и ответникът не може да се ползва от правилата на Кодекса на труда за задържане на добросъвестно получено трудово възнаграждение /чл. 271., ал. 1 от КТ/.

В тази връзка и предявеният иск за главница е доказан по своето основание. При преценка на размера обаче съдът следва да съобрази направеното от ответника възражение за погасителна давност. В настоящия случай по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД приложение следва да намери общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Доколкото възнаграждението на ответника се е заплащало ежемесечно, а исковата молба е депозирана на 31.12.2020 г.,то и съдът намира, че погасени по давност са претенциите за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. вкл.

 В тази връзка и искът за главница е основателен до размер от 17 292.32[3] лева, представляваща сума, получена от ответника без правно основание за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2016 г. За сумата от 6225.58[4] лева, получена от ответника без правно основание за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Относно обезщетението за забава претенцията за същото се явява доказана по основание, доколкото при иска по чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД длъжникът изпада в забава от поканата /така Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк.дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Покана за плащане на процесните суми от ищеца ответникът е получил на 17.07.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне към същата. Това обстоятелство не е оспорено от ответника. Поради това и обезщетение за забава се дължи за периода от 17.07.2020 г. до 30.12.2020 г. вкл. /денят, предхождащ исковата молба/. При преценка на размера му също следва да бъде съобразен и размерът, до който е основателна претенцията за главница. В тази връзка и искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от 802.17 лева[5] – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г. За сумата от 288.80 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер на иска от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. до 30.12.2020 г. върху погасената по давност главница, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По исканията за разноски на страните:

Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:. Предвид изхода на същото такива се дължат и на двете страни. Доколкото по делото са предявени два иска и при положение, че липсва уточнение от страните в друг смисъл, съдът приема, че ½ част от претендираните разноски от всяка страна са по главните искове и ½ по евентуалните такива.

Ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 2738.35 лева, от които 1524 лева адвокатски хонорар с ДДС, 230 лева – депозит за вещо лице и 984.35 лева – държавна такса. Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежни документи. В тази връзка и предвид изхода на делото /прекратен главен иск и частично уважен евентуален такъв/ на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от общо 1006.73 лева.

Ответникът претендира разноски в общ размер от 2120 лева, от които 2000 лева – адвокатски хонорар и 120 лева – разноски за експертиза. Посочените разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и платежен документ. В тази връзка и предвид изхода на делото /прекратен главен иск и частично отхвърлен евентуален такъв/ на ответника следва да се присъди сумата от общо 1340.60 лева. 

Възражения за прекомерност на разноските за адвокат не са заявени от страните.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете на „Моба“ ЕООД, с ЕИК: *********, срещу И.Р.Д., с ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 23 517.90 лева /главница/, представляваща вреди, причинени на ищеца поради незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно определяне, изчисляване и изплащане в качеството му на управител на ответното дружеството за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. на месечни възнаграждения и сумата от 1090.97 лева – заявена като обезщетение за забава върху главницата за претърпени вреди за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.Р.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Моба“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж.к. Толстой, бл. 36, ет.1 следните суми: сумата от 17 292.32 лева /главница/, представляваща сума, получена от ответника без правно основание за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2016 г. в качеството му на управител на ищцовото дружеството по договор - ТД-16/18.07.2013 г. и договор ТД-11/14.07.2016 г. в резултат от изплащане на месечни възнаграждения в размер над дължимия на ответника съгласно чл. 22 от договора за управление и чл. 33 от ПРУПДТДДУК и сумата от 802.17 лева – обезщетение за забава върху главницата, получена без правно основание, за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6225.58 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер на иска от 23 517.90 лева – сума, получена от ответника без правно основание за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. в качеството му на управител на ищцовото дружеството по договор - ТД-16/18.07.2013 г. и за сумата от 288.80 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер на иска от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода от 17.07.2020 г. до 30.12.2020 г. върху отхвърлената главница, поради погасяване на вземането за главница в отхвърлената част по давност.

ОСЪЖДА „Моба“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК на И.Р.Д., с ЕГН: ********** сумата от 1340.60 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство с оглед прекратената част от исковете и отхвърлената част от разгледаните по същество претенции.

ОСЪЖДА И.Р.Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Моба“ ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 1006.73 лева – разноски в настоящото исково производство с оглед уважената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата си част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.