Присъда по дело №292/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 57
Дата: 27 август 2024 г. (в сила от 12 септември 2024 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20245300200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 57
гр. Пловдив, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВенета М. Урилска

заседатели:Диана Ил. Рачовска
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Иляна Д. Джубелиева
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20245300200292 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Е. П. - ***, български гражданин, с
основно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2023 г. в гр. Пловдив, на ул. „Шумен“ до № 33,
при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
“Рено Мастер” с peг. № ***, е нарушил правилата за движение:
- Чл. 40, ал. 1, от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;
- Чл. 40, ал. 2, от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“;
1
и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН: **********,
като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание
чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3, вр. чл. 58а, ал.
1, вр. чл.54, вр. чл. 2, ал. 1 и 2 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия И. Е. П. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години, времето през което подсъдимият И. Е. П. е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 67 ал. 3 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият И. Е. П.
да изпълнява пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК –
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл. 343г, във вр. чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“
пр.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия
И. Е. П. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА от така наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от шест години, времето през което подсъдимият И. Е. П. е бил лишен от тези
права по реда на чл.69а ал. 1 от НПК, считано от началната дата на това
лишаване до влизане на присъдата в законна сила.
Вещественото доказателство малък талон за товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № ***, ДА СЕ ВЪРНЕ на правоимащото лице Ю.С.П. след
влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства - буркан с одорологични следи, плик с
обтривки от волан, плик с обтривки от ръчката на предна лява врата, плик с
2
обтривки от лост за мигачите и плик с обтривки от скоростен лост-ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия И. Е. П. (със
снета по делото самоличност), да заплати в полза на Държавата, по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство в
размер на 2 048,10 (две хиляди и четиридесет и осем лева и 10 стотинки) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия И. Е. П. (със
снета по делото самоличност), да заплати в полза на всеки един от частните
обвинители, както следва – В. Г. А., Р. К. А. и Х. К. А. направените от всеки
един от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на от по 3 850
/три хиляди осемстотин и петдесет/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №57/27.08.2024г. по НОХД № 292 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2024 година

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу И. Е. П. -
роден на ***, български гражданин, с основно образование, женен, работещ
като шофьор, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 28.01.2023 г. в гр.
Пловдив, на ул. „Шумен“ до № 33, при управляване на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Рено Мастер” с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение:
-чл. 40, ал. 1, от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;
-чл. 40, ал. 2, от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“;
и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН: **********,
като деецът е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343 ал.3 б.
„б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка и предлага съда да признае подсъдимия П. за
виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия държавното обвинение
пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че
справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е такъв, клонящ
към законовия минимум, съгласно актуалната към момента на престъплението
редакция на чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1. По отношение начина на изтърпяване на
основната санкция държавното обвинение намира, че целите на
индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали и с
отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК с определяне
на максималния, предвиден в закона изпитателен срок в размер на пет години.
Относно кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“
прокурорът излага становище, че съответният на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл.54 от НК, е размер не по-малък пет години.
По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното
престъпление лица /част, от които бяха установени едва от съда с изискване на
надлежни справки за установяване на низходящите сродници от втора степен
на починалия-неговите внуци и правата им по закон бяха обезпечени по
надлежния ред/, но част от тях въз основа на отправени до съда по надлежния
ред писмени молби, бяха конституирани в процесуалното качество на частни
1
обвинители, а именно: В. А., Р. А. и Х. А., представлявани от повереника им
адв.Д..
В хода на съдебните прения частното обвинение се присъедини
частично към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура
Пловдив, като манифестира несъгласие единствено по отношение на
предложеното от прокурора приложение на чл.66 от НК във връзка с
изпълнението на основната санкция. Аргументираната в този смисъл
претенция от страна на частното обвинение е, че единствено ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би постигнало целите на
индивидуалната и генералната наказателни превенции. Акцентира върху
неосъщественото от П. уведомяване на властите за стореното от него, макар и
след напускане на местопроизшествието, както и с необходимостта от
овъзмездяване на мъката на пострадалите-близки сродници на починалия.
Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият П. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата относно
фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.
Принципно се солидаризираха с предложението на прокуратурата относно
предвидените в закона санкции и начина на изпълнение на основната такава,
като единствено се наведоха доводи за наличие на законовите предпоставки,
обуславящи индивидуализиране на наказанието по чл.55 от НК, приложим на
основание чл.58а, ал.4 от НК. Изложиха се подробни съображения относно
тезата, че за постигане целите на наказателната превенция е ненужно
подсъдимият да търпи реално наказанието лишаване. А във връзка с
твърденията на частното обвинение за тотално дезинтересиране на П. от
причиненото тежко последствие, наведоха доводи, че същият, заедно със своя
спътник, са изтеглили от пътното платно и подпрели пешеходеца К. А. на
бордюра.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ И. Е. П. е роден на ***, живее в с. О., обл.
Благоевград. Той е ***, български гражданин е, има основно образование,
женен е, работи като шофьор, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият И. П. е правоспособен водач на моторни превозни
средства с придобити категории В и М.
На 28.01.2023г., около 08,00ч. сутринта, П. пристигнал в гр. Пловдив,
като управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *** /собственост
2
на Ю.С. П.а/. С него пътувал свид. С.К. и двамата отишли до кв. Столипиново
в града, за да доставят чували с картофи по предварителна поръчка.
Подсъдимият разтоварил продукция на свид. А.Ч., след което потеглил по ул.
„Шумен“ и спрял пред номер 33. Широчината на пътното платно на улицата
била 7 метра, с добро и сухо асфалтово покритие, без видима надлъжна
марК.ка. Времето било ясно. Движението на автомобили по улицата се
осъществявало в две ленти.
П. седял на шофьорското място, а свид. К., заедно с човек от квартала,
били в товарния отсек на автомобила. Страничната врата била отворена, а
задните врати на автомобила, които били от плътен непрозрачен материал-
затворени.
Подсъдимият включил на задна скорост, за да премести автомобила и
независимо, че нямал видимост назад и че не подсигурил човек, който да
наблюдава пътя зад товарния автомобил и да му сигнализира за възникнала
опасност, предприел маневра на заден ход с посока от запад към изток.
Движел се със скорост 8,57 км/ч. По същото време пешеходецът К. А. се
придвижвал зад автомобила, с гръб към него, върху северната пътна лента за
движение. След като изминал разстояние около 16 м. на заден ход,
управляваният от П. автомобил застигнал К. А. и го ударил със задната си
част. Вследствие на удара пешеходецът паднал върху асфалтовата настилка, а
товарният автомобил продължил движението си на заден ход, при което А.
останал затиснат под моторното превозно средство.
Случилото се било видяно от свидетелите А.М. и А.Ч., като последният
тръгнал към мястото на удара. В това време подс. П. и свид. К. излезли от
автомобила и отишли до К. А., изтеглили го и го подпрели на бордюра. На
мястото се насъбрали хора, а подсъдимият и свид. К. се качили в превозното
средство, след което П. бързо потеглил. Свид. Ч. издърпал контейнери за смет
и ги поставил на пътното платно, за да попречи на подсъдимия да продължи
движението си, но последният преминал с автомобила между контейнерите и
бетонен стълб и напуснал мястото на пътния инцидент. Свидетелите М. и Ч.
записали регистрационния номер на товарния автомобил, след което първият
се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се.
На мястото пристигнали полицейски служители, на които свидетелите
А.М. и А.Ч. разказали какво се е случило. Пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ, който откарал К. А. в болнично заведение, където малко
по-късно починал.
Междувременно подс. П. напуснал пределите на гр. Пловдив и тръгнал
по АМ Тракия в посока гр. София. Получил обаждане по телефона от
полицията с молба да спре, да съобщи локацията си и да изчака на място. П.
спрял автомобила, но не казал на полицейските служители къде е. Не се
вслушал и в съвета на свид. К. да се свърже с полицията и да се върнат в гр.
Пловдив, а вместо това потеглил в посока гр. Якоруда. След като приближил,
в около 09,30ч. П. се обадил по телефона на свид. С.А. и го помолил да дойде
3
с автомобила си до посоченото място. Подсъдимият, свид. К. и свид. А. се
срещнали до с. Краище, където последният пристигнал със собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № К***. П. взел автомобила на А. и
казал, че ще се върне в гр. Пловдив, а А. и К. се качили на товарния автомобил
„Рено Мастер“. Шофирал А. и потеглили за с. Огняново. На изхода за с.
Господинци били спрени от полицейски служители, които указали на
свидетелите да ги последват до полицейското управление в гр. Гоце Делчев,
като им обяснили, че с този автомобил е било извършено пътнотранспортно
произшествие.
От своя страна, след като тръгнал с автомобила на свид. А., П. не се
насочил към гр. Пловдив, а се прибрал в с. Огняново. След като постоял в
дома си обв. П. потеглил и около 12,30ч. бил спрян от полицейски служители
на път ІІ-19 пред КАТ-ПП гр. Гоце Делчев. Отведен бил в полицейското
управление в града, където на него и на свид. К. били извършени проби за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробите и на двамата били
отрицателни.
В гр. Гоце Делчев бил извършен оглед на товарния автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № ***. Оглед на местопроизшествие бил извършен и на ул.
„Шумен“ № 33 в гр. Пловдив. Изготвили се албуми.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска
експертиза на труп № 24/2023г., според която на К. Д. А. били причинени
следните травматични увреждания: гръдна травма, представена със счупвания
на множество ребра двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на
плеврите, разкъсвания и контузия на двата бели дроба, кръв в гръдната
кухина; черепно-мозъчна травма, представена с кръвонасядания на черепната
покривка, счупване на лицеви кости, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
контузия на мозъка; коремна травма, представена с кръвонасядане на
капсулата на десен бъбрек, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и
разкъсване на черния дроб и счупвания на кости на тазовия пръстен; частично
разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка на лявата колянна
става; частично разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка с
кръвонасядане на задна кръстна връзка на дясната колянна става с кръв в
ставата; счупване на лява лопатка; разкъсно-контузни рани на главата,
кръвонасядания и охлузвания по главата; кръвонасядания и охлузвания по
тялото. Според експертното становище, причина за смъртта на К. А. е
наличната множествена съчетана травма. Установените травматични
увреждания са причинени от най-общото действие на твърди тъпи предмети,
имат прижизнен характер и по своята характеристика според вещото лице
отговарят да са възникнали при възникнало ПТП на 28.01.2023 г. в което
пострадалият е участвал като пешеходец. Налице е причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт.
По делото е назначена и изготвена и автотехническа експертиза, според
чието заключение мястото на първоначален контакт между задната част на
4
товарен автомобил „Рено Мастер“ и пешеходеца е върху северната пътна
лента за движение от ул. „Шумен“, което приблизително се намира ПО
ДЪЛЖИНА на 7,13 — 7,20 метра, западно от ориентира, приет в протокола за
оглед на местопроизшествието и ПО ШИРИНА на 2,05 - 2,1 метра, южно от
ориентира „01“, приет в протокола за оглед на местопроизшествието.
Скоростта на товарен автомобил „Рено Мастер“ непосредствено преди и по
време на удара е 8,57 км/ч., а тази на пешеходеца непосредствено преди и по
време на удара - 2,88 км/ч., която отговаря на бавен ход на движение. Видно от
експертното заключение /л.93 от ДП/, зоната на видимост от водача на
товарния автомобил при движение на заден ход е единствено ляво и дясно
странични огледала за обратно виждане, тъй като задните врати на
автомобила са от пълтна непрозрачна материя/материал. Вещото лице е
посочило, че от изследваните кадри от представения по делото видеозапис на
събитията, заснети от случайна статична камера, намираща се в близост до
мястото на произшествието, не са установени лице или лица, които да
наблюдават пътя зад товарния автомобил, за да сигнализират за възникнала
опасност. В обхвата на заснемане се установява, че товарният автомобил е
започнал движение назад в посока изток преди първоначалния контакт с
пешеходеца, който в същия момент се е движил в посока изток върху платното
за движение-северна пътна лента зад автомобила-на място, където водачът
няма техническа възможност за видимост от страничните огледала за обратно
виждане. Въз основа на посочените факти вещото лице извежда становище, че
в момента на потегляне на заден ход водачът е нямал техническа възможност
да възприеме възникналата опасност от движещия се зад него пешеходец, тъй
като е бил в ограничена зона на видимост. След изминаване на разстояние
около 16 метра на заден ход, товарният автомобил застигнал пешеходеца и го
ударил със задната си част. В резултат от удара К. А. паднал върху асфалтовата
настилка, а товарният автомобил продължил движението си на заден ход след
удара, при което пешеходецът останал затиснат под автомобила. Последвало е
движение на автомобила напред в посока запад от около 2 м., след което
отново спрял, отново потеглил напред в посока запад и изминал разстояние от
около 6 метра и отново спрял.
Според експертното становище, техническата възможност за водача на
товарен автомобил „Рено Мастер“ при движение с установената скорост да
спре преди мястото на удара и да избегне произшествието се свежда до
възможността за възприемане на възникналата опасност на разстояние от
около 4 м. преди мястото на удара. В този смисъл вещото лице е пояснило, че
при възприемане на опасността на разстояние от 4 м. преди достигане мястото
на удара, водачът е имал техническа възможност да спре автомобила и да
избегне произшествието. Въз основа на изложеното, вещото лице заключава,
че причината за пътния инцидент е обстоятелството, че водачът на товарен
автомобил „Рено Мастер“ след потеглянето на заден ход не се е убедил, че
пътят зад ППС е свободен, като след потеглянето си не е предприел мерки за
да осигури лице, което да му сигнализира при възникване на опасност.
5
Обобщено казано, водачът П. е извършил маневра движение на заден ход с
посока от запад към изток - по време, на място и по начин, когато това не е
било безопасно, тъй като преди това не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен, а след като е потеглил е нямал техническа възможност да
наблюдава пътя зад управлявания от него автомобил, където в този момент е
бил пешеходецът с посока движение от запад към изток. Вещото лице е
посочило също и нарушената от пешеходеца разпоредба на чл.108 от ЗДвП,
обсъждайки, че предвид установените данни, К. А. се е движил върху
платното за движение в обхвата на северната пътна лента за движение срещу
посоката на движение от запад към изток, въпреки че е имал обективна
възможност да стори това безопасно върху северния тротоар на ул.“Шумен“ в
посока от запад към изток. В този случай според вещото лице ПТП не би
настъпило /л.96 от ДП/.
Видно от назначената в хода на разследването съдебнохимическа
експертиза № А-085/2023г., в изпратените за химическо изследване проби на
К. Д. А. не се е доказало наличие на алкохол и упойващи вещества.
Назначената химико-токсикологична експертиза с рег. № И-
6485/14.07.2023г. е дала заключение, че в предоставените биологични проби от
лицето И. П. не се е установило наличие на алкохол и наркотични/упойващи
вещества, както и психоактивни медикаменти.
Назначената химико-токсикологична експертиза с рег. № И-
6586/14.07.2023г. е дала заключение, че в предоставените биологични проби от
лицето С.С. К. не се установило наличие на алкохол и наркотични/упойващи
вещества, както и психоактивни медикаменти.
В хода на разследването лицето А.М.К. е предал с протокол за
доброволно предаване 2 броя дискове, на които се съдържа запис от
охранителни камери на пътнотранспортното произшествие.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с всички изготвени по делото експертизи, настоящият състав съобрази,
че същите са изготвени обективно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответните области, поради което съдът ползва като способ за
подпомагане дейността му всички изготвени по делото експертни заключения.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от
съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите М.А., А.М., А.Ч., Н.Б., С.А., С.К.,
Х. А., Р. А., В. А., А. А., Е. Я., К. А., заключенията на назначените по делото
експертизи, както и от приложените в хода на досъдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК – протоколи за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие,
6
ведно с фотоалбуми към тях /л.3-4, л.8-20 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л.155 от ДП/, справка за нарушител /водач /л.195-197 от ДП/,
удостоверение за наследници / л.207 от ДП/, справки НБДН за близки
родственици /л.71-74 от СП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.166 от ДП/,
справка от Централна база КАТ /л.159 от ДП/, справка Дирекция „Национална
система 112“ /л.162 от ДП/, лист за консултация и др.медицински документи,
касаещи К. Д. А. /л.218-230 от ДП/, справка за съдимост /л.142 от ДП/,
характеристична справка /л.141 от ДП/, от приложените по делото записи от
камерите в близост до местопроизшествието и др.
Разпитаните като свидетели близки родственици на К. А. не допринасят
за изясняване на правнорелевантни по делото факти. Същите дават
информация за семейните им връзки с починалия и макар да не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото, показанията им следва да
се кредитират.
В показанията на останалите, разпитани по делото свидетели, не се
установяват съществени противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по
реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
Доколкото при разпита си в хода на досъдебното производство от
29.01.23г., П. е посочил, че имало лица, които му указвали да продължи
движението на автомобила и после изведнъж му извикали да спира, че
човекът бил умрял, както и че преди да реши да напусне
местопроизшествието бил ударен с камък от неизвестно за него лице, които
факти не кореспондират с описаното по-горе, то съдът намира за наложително
да обсъди по-подробно въпросните обстоятелства. Видно от събраните по
делото гласни доказателства, както и от приложения запис на процесните
събития, коментираните факти не съответстват на действителната фактическа
обстановка, а и тази теза на П. е отречена и от самия него в хода на
съкратеното съдебно следствие с направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК
самопризнание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият И. Е. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на процесното
престъпление по чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1
7
пр.3 от НК. По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От обективна страна-засегнати са обществените отношения,
осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е
извършено чрез нарушаване на инкриминираните правила за движение,
регламентирани от чл.40 ал.1 и ал.2 от Закон за движението по пътищата.
Налице са всички обективни съставомерни елементи на престъплението,
а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на двете,
вменени му правила за движение по пътищата, констатираните нарушения на
чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и уврежданията на К. А., който е починал в резултат на тежките травми,
получени при произшествието. Престъплението е резултатно – причинена е
смъртта на пешеходеца А., като е налице пряка причинно – следствена връзка
между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, което кореспондира
и с експертното становище, изразено в заключението на съдебномедицинската
експертиза.
Въпросът за съответното нарушение/я, запълващо/и бланкетната
диспозиция на чл. 343 от НК се решава отделно за всеки конкретен казус в
зависимост от установените факти. Възможни са и случаи, когато резултатът
може да настъпи от съчетаното действие на различни нарушения на правилата
за движение по пътищата. Съдът прие, че в конкретния случай са налице и
двете инкриминирани нарушения на правилата за движение, съответно по
чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП /видно от заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза/, като двете съвкупно са предпоставили
настъпилия резултат-причиненото произшествие, в резултат от което е
настъпила смъртта на пешеходеца К. А.. Това е така, доколкото в момента на
потегляне на заден ход водачът П. е нямал техническа възможност да
възприеме възникналата опасност от движещия се зад него пешеходец, но
въпреки това е предприел въпросната маневра, отпочвайки причинно-
следствения процес, финализиран с настъпилия съставомерен резултат. Към
това нарушение на ал.1 от чл.40 на ЗДвП, се е насложило и нарушението на
ал.2 от същата разпоредба, което също е обусловило настъпилото
последствие, понеже след потеглянето на заден ход водачът П., не само че не
се е убедил, че пътят зад МПС е свободен, но и след потеглянето си, не е
предприел мерки за да осигури лице, което да му сигнализира при възникване
на опасност. А е могъл да предотврати произшествието, ако бе реагирал на
опасността, след като се е намирал на около 4 м. преди мястото на удара, което
обаче не е сторил именно поради липсата на осигурено от него лице, което да
наблюдава пътя зад автомобила.
Налице е по-тежко наказуемият състав на чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1 от НК,
за който коректно държавното обвинение е изложило подробни факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия П..
Отдалечаването на водача от местопроизшествието, и то в друго населено
място, макар и за няколко часа, не оставя съмнение, че в случая подсъдимият е
8
осъществил квалифициращия елемент на престъпния състав-„бягство от
местопроизшествието“. Така, дори да се приеме, че напускането на мястото на
инцидента, е било провокирано от субективното усещане за страх у П. за
потенциално съществуваща възможност за саморазправа с него, без да са
налице обективни основания за това, подсъдимият не само се е отдалечил от
местопроизшествието, но и от населеното място. Нещо повече, това е сторил,
без да сигнализира поне по телефон за случилото се, манифестирайки
колебливо поведение спрямо органите на власт. Що се отнася до наведените
от защитата обстоятелства, че подсъдимият е оказал някаква изначална помощ
на пострадалия, измествайки го от пътното платно и подпирайки го на
тротоара, то същата не покрива изискванията на чл.343а, ал.1, б.“г“ от НК,
доколкото тази помощ не представлява всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. А това е така, понеже същият е могъл безпрепятствено
за него да се обади и на тел.112, за да поиска изпращане на помощ /дори и
след напускане на произшествието/, което очевидно е сторено от други лица.
Направеното от последните обаче, не дерогира задължението на водача П.,
който, независимо дали е предполагал, не е могъл да бъде сигурен, че друг ще
поиска помощ за К. А.. Ето защо и съдът не приложи привилегированият
състав на чл.343а, ал.1, б.“г“ от НК, за което иначе не би съществувало
процесуално препятствие, предвид изложените в обвинителния акт факти за
стореното от П. по отношение на оказване на помощ на пешеходеца А., която
обаче съдът цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
От субективна страна деянието на подсъдимия П. е извършено при
форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Тази именно форма
на вината е проявил деецът към съставомерното последствие, защото, както
напомня и ВС в ППВС №1/83г., „вината е отношението на дееца към
последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към
нарушаване на съответните правила за движение”. Подс. П. не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен да има поведение,
съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки задълженията
си, вменени му със ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да
предотврати резултата.
При преценката относно субективната страна на процесното
престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността:
обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди
тези последици. В конкретния случай съществуват юридически правила, които
да регламентират конкретната ситуация-съответните норми на ЗДвП,
нарушени от подсъдимия П.. Реализираното от последния отклонение от
дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е
подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото
поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е
9
положителен. Подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на
изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му
достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били
всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата грижа и
взискателност, ако бе подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици от своето деяние.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът изходи от
общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“ пр.1, вр.
чл.342, ал.1 пр.3 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода”
от 3 до 15 години към момента на извършване на престъплението.
Последвалата промяна на закона с Д.в. бр. 67 от 04.08.23г., с която
специалният минимум е увеличен на 5 години, очевидно представлява закон
по-неблагоприятен за дееца, поради което и съдът на основание чл.2, ал.1 и
ал.2 приложи именно редакцията, която е била актуална към момента на
осъществяване на сторената от П. противоправност.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 343г, съдът лишава
виновния от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК да управлява МПС.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подс. П. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2, вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част
на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс. П.
10
обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата и семейната му
ангажираност, добрите характеристични данни, изразеното от него съжаление
за стореното.
Съдът прие, че в конкретния случай самопризнанието на подс.П.,
направено в рамките на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, не е допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство. Това е така, понеже в
конкретния случай самопризнанието на П. не е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител още в хода на досъдебното производство, а е следствие от
ефективната дейност на компетентните органи, поради което и въз основа на
съдебната практика /т.7 от ТР. №1/2008г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС/
не би могло да се третира допълнително като смекчаващо обстоятелство.
Благоприятната последица от този вид самопризнание в конкретния случай е
предопредЕ. от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което неоснователно е
процесуалната позиция на П. да обуслови прекомерно снизхождение, извън
законоводопустимото.
На следващо място, според доктрината вината, и по-точно нейният вид,
не може по дефиниция да се счита като общовалидно основание за
определянето на по-лека или по-тежка наказателна отговорност на дееца,
защото последната произтича от конкретно извършеното престъпление, и
представлява субективното отражение на неговите специфични
характеристики в съзнанието на дееца. Подобни предпоставки за смекчаване
отговорността на последния могат да бъдат единствено съответните
обективни обстоятелства, при които е бил поставен деецът и отразяват
субективната страна на конкретно стореното от него /Н., И., НП на РБ, Обща част,
Книга втора, ИК „Софи Р“, 1992 г., с.284, под линия №738 и Гиргинов, А., НП на РБ, Обща
част, Второ преработено и допълнено издание, ИК, „Софи Р“ 2009 г., с.173./. В практиката
на върховната съдебна инстанция също не се съблюдават указания,
обвързващи съдилищата със задължението да ценят небрежността като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Налице е единствено практика,
навеждаща необходимост видът на непредпазливост при транспортните
престъпления /съзнателна или несъзнателна/ да се отчита и преценя сред
обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от
НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява
нарушение на чл.56 от НК /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/. Действително в
съдебната практика неведнъж по-леката форма на вината е отчитана в полза
на подсъдимото лице, като в конкретния случай проявената от подсъдимия
никак незначителна небрежност не се прие като смекчаващо отговорността му
обстоятелство, предвид подробно обсъдените по-горе обективни
обстоятелства, характеризиращи стореното от П., неминуемо намерили
отражение в съзнанието на дееца /предприел е предвижване на заден ход, като
се е придвижвал в съвсем немалък участък от пътното платно-около 16 метра,
без да е имал каквато и да било визия за случващото се зад автомобила/.
Както бе посочено по-горе, смекчаващо отговорността обстоятелство е
11
оказаната помощ на блъснатия пешеходец А., макар и същата да не е
изчерпила възможностите на дееца /същият не е направил всичко зависещо от
него/, както и предприетото от П. „предаване“ на органите на властта много
скоро след процесното произшествие, макар и придружено с предхождащи го
колебливи маневри от негова страна.
При преценката на индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства, неминуемо се поставя и въпросът дали поведението на дееца е
единствената причина за настъпване на престъпния резултат. В
наказателноправен аспект при причиняването на съставомерно последствие от
нарушаване правилата за движение на моторни превозни средства, съпричина
е всяко поведение което е предпоставка за този резултат и без което той не би
настъпил. Този въпрос е широко обсъждан в правната доктрина, според която
изпълнителното деяние, което предхожда и закономерно предизвиква
престъпния резултат никога не действа изолирано, а съчетано с определени
условия на време, място и обстановка, вкл. и действия на други лица,
съвместно с които способства за настъпването на определено
общественоопасно последствие /Болшинството от криминалистите на източноевропейската школа, сред
които Т.В. Церетели разглеждат изпълнителното деяние като едно от необходимите условия /conditio sine qua non/ за
настъпване на общественоопасните последици. Според проф. Н. Д. наказателното право използва понятието “причина” в
неговия тесен смисъл: като частична съпричина, като част от цялата съвкупност от необходимите условия за настъпване на
дадени общественоопасни последици. В тази връзка Н. Д. посочва: “Ако бихме възприели широкото значение на думата
причина, подобно на философията, ние никога не бихме могли да считаме едно човешко деяние за причина на даден
резултат, защото никога то не представлява цялата съвкупност от всички необходими условия за този резултат; а това би
означавало да се намерим в невъзможност да установим каквато и да било правна отговорност за дееца, щом, от друга
страна, необходимата предпоставка за тая отговорност е, щото деянието да бъде причина за резултата. Това е така, понеже
“причината е винаги цялата съвкупност от всички необходими условия за дадена последица” и “никое отделно условие не
може да бъде възведено в единствената и пълна причина за резултата, защото то е само една равноценна част от цялото,
една частична съпричина”. /. В контекста на изложеното, резонно е да се направи още
едно принципно уточнение, във връзка с коментирания въпрос. Въпросът е
фактически, и с оглед избраната в конкретния случай процедура по Гл. ХХVІІ
от НПК, съдът е длъжен да се съобрази с обстоятелствената част на
обвинителния акт, като извърши преценка относно коментираното
обстоятелство /допуснато ли е от пострадалия евентуално нарушение на ЗДвП
и представлява ли същото съпричина за настъпилото съставомерно
последствие/, изхождайки единствено от анализа на признатите от
подсъдимия обстоятелства. При изложението на фактите от обвинителния акт,
ясно е посочено, движение на пострадалия на пътното платно, както и
наличието на тротоар, на който е подпрян впоследствие от подсъдимия и
неговия придружител. Налага се извод, че фактите, които не подлежат на
оспорване с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, предвиждат
възможността да се приеме нарушение на чл.108 от ЗДвП, допуснато от
страна на К. А., понеже същото не представлява недопустимо привнасяне на
факти, неотразени в обвинителния акт.
В контекста на горните принципни положения, съотнесени към
конкретиката на случая, съдът отчете като намаляващо отговорността
обстоятелство и съпричиняването на съставомерното последствие от страна
на починалия К. А., чието поведение като пешеходец нарушило правилата за
движение, регламентирани в разпоредбата на чл.108 от НК. Видно от
12
материалите по делото, а и изложените в обвинителния акт факти и подробния
им анализ, направен от вещото лице в АТЕ, налични са две независимо
извършени неправомерни действия-едното от страна на подсъдимия като
водач на автомобил, другото-от страна на починалия пешеходец, всяко едно от
които е съдействало за настъпването на вредоносния резултат. Пострадалият е
нарушил правилата за движение, ограничаващи поведението му на пешеходец,
като е бил на платното за движение на място и по начин, когато това не е било
безопасно. А това е така, доколкото на мястото на инцидента е имало тротоар,
на който е подпрян впоследствие А. от подсъдимия и сподвижника му, както
се сочи в обвинителния акт и по който е могъл да се движи безпрепятствено
пешеходецът П., което очевидно той не е сторил. Вместо това е вървял по
пътното платно, и то съвсем некратко време-поне 16 метра, видно от
експертното становище /доколкото е бил там и към момента на отпочване на
движението на заден ход на автомобила/, с което също е предпоставил
настъпването на причиненото от подсъдимия изключително тежко
последствие.
Не представлява отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство динамиката на разпространение на престъпленията от този вид.
Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за престъпленията, вършени
в страната от други лица, особено когато става дума за непредпазлива проява.
Разпространеността на дадено поведение може да бъде мотив на законодателя,
не и на съда за завишаване на санкционирането. Впрочем, тази теза означава
да се приеме, че въпросното „обстоятелство“ ще е отегчаващо наказанието на
всеки, без изключение, автор на престъпление по чл.343 от НК, тоест според
въпросната постановка не може да има нито едно престъпление от този вид,
санкционирането за което да е в минимума.
Претърпените от пострадалия приживе мъки и психическите страдания
на неговите близки, доколкото се касае за посткриминални и независещи от
дееца обстоятелства, е процесуално нередно да бъдат окачествени като
отегчаващи обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на
наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо
да се третират само осъзнатите фактически особености на проявата, тоест
тези, към които виновният има съответното психическо отношение.
Принципно санкционирането на дееца по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение, би представлявало
утежняващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Това е така,
доколкото въпросните обстоятелствата са свързани с профила на дееца като
водач на МПС. Не може обаче в конкретния случай да се третират като
отегчаващо обстоятелство миналите наказания по административен ред за
нарушения на правила за движение от страна на П.. Приложена е
диференцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК и фактът, че въпросното
обстоятелство не е намерило място в обстоятелствената част на обвинителния
акт, т.е. не е било обхванато от изявлението на подсъдимия за признаване на
твърдените от прокурора факти, блокира възможността да му се вмени от
13
съда.
При индивидуализация отговорността на подсъдимия съдът отчете, че
наличието на квалифициращо обстоятелство не може да бъде взето предвид
като отегчаващо вината обстоятелство. Противното би представлявало
нарушение на един от принципите на индивидуализация на наказанието,
залегнал в разпоредбата на чл.56 от НК. В този смисъл в Р. №188/91г. на ВС, І
н.о. е прието, че не се отчитат като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства
при индивидуализацията на наказателната отговорност онези обстоятелства,
взети предвид от закона за възникване на наказателната отговорност. В
решението е посочено, че съгласно чл. 56 НК "не са смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки
това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо
значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание
за съществуването на наказателната отговорност и втори път - като основание
за нейната индивидуализация.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства,
поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от
НК.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната теза,
застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва
да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./
Гореизложеното дава основание да се направи извод, че на подсъдимия
следва да се определи наказание при условията на чл. 54, от НК, като се
отчете, че смекчаващите отговорността обстоятелства са преобладаващи,
което изисква отмерване на наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък
до специалния минимум от три години, но малко над него предвид
особеностите на случая, обсъдени по-горе, вкл. и конкретиката на проявената
от водача небрежност и естеството на осъществените нарушения на ЗДвП. При
съвкупната преценка на противоположните по насоченост
индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, справедливо се явява
наказание от този вид в размер от четири години и шест месеца.
След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,
ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, тоест
ТРИ ГОДИНИ.
Това точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия по чл.54 от
НК – съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и
14
отчитане на личността на дееца, включая обществената й опасност.
Привилегията за редуциране, която подсъдимият ползва заради приложената
диференцирана процедура, не е обвързана с тези преценки.
В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66,
ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и
превъзпитанието на подс. П. не е необходимо той ефективно да изтърпи
наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно
съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките,
съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три
години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, същият е с изключително добри
характеристични данни, както и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага реално
изтърпяване на наказанието. Гореизброените смекчаващи обстоятелства
очертават положителната жизнена стратегия на дееца– досегашният му живот
е бил в полза на обществото, пък и П. действително съжалява и е искрено
шокиран от стореното, поради което изгледите за постигане целите по чл.36 от
НК са благоприятни и при „условно осъждане“. Освен това той се грижи за
две малолетни деца, макар и да не е единствен родител на същите и ако бъде
изолиран в пенитенциарно заведение, ще бъдат злепоставени и техните
интереси. А последното на собствено основание ще компрометира
поправително-превъзпитателния ефект на наказанието по отношение на
бащата. За постигане целите на наказателната превенция, а и реципрочно на
тежестта на сторената противоправност /подсъдимият е неглижирал тотално
безопасността на потенциалните други участници в движението,
предприемайки движение на заден ход и се е укрил, макар и за кратко от
органите на власт/, е определянето на максималния изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ. Именно този изпитателен срок ще постави на проВ. волята на
подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в
случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и
отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и
коригиране на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните
проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и
превъзпитание.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години, времето през което подсъдимият И. Е. П. е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 67 ал. 3 от НК съдът постанови подсъдимият И. Е. П.
да изпълнява пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК –
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Според съда, въпросната мярка, която не е същинско наказание,
15
доколкото има специфичен характер, би допринесла и подпомогнала
мисловно-логическия процес на преоценка от страна на подсъдимия на
сторената от него деятелност /вкл. и поведението му от момента на
потеглянето от местопроизшествието до „предаването“ му на органите на
властта/. Тази преоценка според съда не би могло да бъде сторена в
достатъчна степен ефективно без подобна мярка и намесата на компетентен
държавен орган, предвид и тотално колебливото и в известна степен алогично
поведение на П. след произшествието, респ. вземането на поредица от
погрешни решения /създали затруднения и на негови ближни/ до предаването
му на властите.
При преценката относно размера на кумулативното наказание по чл. 37,
ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, съдът отчете
наличието на специфика при индивидуализация на кумулативните санкции
според съдебната практика, изразяваща се във възможността размерът на
кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК-въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е
застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното
кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно
отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното
наказание /напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Наистина в правната литература, а и в
съдебната практика не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата,
подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на допълнителните
наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК /Т. напр. според Р. № 693/1993г. на І н.о.
на ВС „в случаите с предвидени допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще
е необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да обоснове
защо при конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл.
36 НК, на подсъдимия трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от
тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона възможност.”/.
Анализът на съществуващата съдебна практика, обаче налага становището, че
определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване на
кумулативните санкции, макар понякога тези обстоятелства да нямат характер
на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство /напр.
имущественото състояние на дееца при глобата/, респ. тяхната роля е по-значима,
отколкото при индивидуализиране на основната санкция. Така многократно в
съдебната практика, особено при престъпления против транспорта,
недостатъчната професионална квалификация на дееца или специални
умения, респ. поведението му като водач на МПС по принцип и по време на
инкриминираните събития, са отчитани при условията на чл. 57, ал. 2 от НК
като отделно основание, чието значение в конкретния случай, може да
обуслови чувствително увеличаване или намаляване на наказанието лишаване
от право.
В настоящия казус съдът при определяне срока на кумулативното
наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, с продължителност от ШЕСТ ГОДИНИ,
16
считано от влизане на присъдата в сила, отчете най-вече спецификата на
допуснатата от П. противоправност, вкл. осъществените нарушения,
характеризиращи дееца като небрежен водач на МПС, а също и
посткриминалната му деятелност. Последната е неглижирала в съвсем
немалка степен /макар и не напълно/ причиненото посегателство спрямо друго
човешко същество /подсъдимият е подпрял на тротоара пешеходеца, но не е
съобщил на надлежния орган, поне анонимно или чрез своя сподвижник за
инцидента, като е оставил това на вероятността други лица да го сторят/. Ето
защо съдът счете, че справедливо би било отстраняването на П. като водач на
МПС за продължителен период от време, а именно от ШЕСТ ГОДИНИ, което
ще има положително въздействие и ще стимулира в бъдеще подсъдимия да
спазва правилата за движение, като по този начин ще се усили
предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху него. В
съответствие с чл.58а, ал.5 от НК правилата на предходните алинеи на същия
текст не се прилагат за предвидените в особената част наказания по чл.37,
ал.1, т.2-11 НК, поради което размерът на това наказание не се редуцира.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия П. кумулативни
санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според
което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания,
съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя
размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на
целите, посочени в чл. 36 от НК.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от така наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от шест години, времето през което подсъдимият И. Е. П. е бил лишен от тези
права по реда на чл.69а ал. 1 от НПК, считано от началната дата на това
лишаване до влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на веществените доказателства, приложени по делото,
съдът постанови: малък талон за товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №
***-да се върне на правоимащото лице Ю.С. П.а, след влизане на присъдата в
законна сила, а веществените доказателства: буркан с одорологични следи,
плик с обтривки от волан, плик с обтривки от ръчката на предна лява врата,
плик с обтривки от лост за мигачите и плик с обтривки от скоростен лост-да се
унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият П. беше осъден
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата, по сметка
на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство в
размер на 2 048,10 (две хиляди и четиридесет и осем лева и 10 стотинки) лева,
както и да заплати в полза на всеки един от частните обвинители, както следва
– В. Г. А., Р. К. А. и Х. К. А. направените от всеки един от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на от по 3 850 /три хиляди осемстотин и
петдесет/ лева.
17

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :



18
Съобщи за изтекли лични данни