Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81 25.03.2022 година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 27 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 368 от 21.12.2021г.,
постановено по АНД № 2916/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено Наказателно постановление № 21-1228-003107 от 04.10.2021г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е
налице несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, като
поддържа, че вмененото нарушение е извършено по непредпазливост. Твърди, че
правно ирелевантно е дали органът е предприел действия да уведоми по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация на МПС, съотв. дали водачът е
узнал за прекратяването на регистрацията, като тези факти нямат нито правно,
нито доказателствено значение по отношение на административно наказателното
обвинение. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-1228-003107 от 04.10.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – А.А.С.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на А.А.С. ***, против Наказателно
постановление № 21-1228-003107 от 04.10.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на А.С. са
наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.07.2021г., в 11.45
часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Генерал Столетов“ до № 2, А.С. управлява лек
автомобил Мерцедес А 140 с рег.№ ******, собственост на Е.Д.Я., като при
извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация
на 26.05.2021г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Посочено е, че е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането,
за което собственикът на МПС е уведомен с писмо рег. № 125300-8485/2021г. По
случая е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 422549/ 23.07.2021г. и е образувана преписка рег. № 1228 ЗМ-232/ 2021г. по
описа на сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, докладвана в Районна
прокуратура – Стара Загора, приключила с Постановление № 8406/ 08.09.2021г. на
прокурор при РП – Стара Загора за отказ да се образува наказателно
производство. Според наказващия орган, за административните нарушения не е
необходим пряк умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, като в
конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не са събрани
доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл
да разбере това преди да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, което управлява.
Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление
по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания досежно неговото
съдържание, като административнонаказателното обвинение не е обосновано в
необходимата степен от фактическа страна с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че деянието
на санкционираното лице е несъставомерно от субективна страна, по изложени
съображения, че в случая незнанието на основни факти от състава на вмененото
нарушение, се субсумира в хипотезата на фактическа грешка по см. на чл.14 от НК, изключваща както умисъла, така и непредпазливостта.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено обосновани са
направените от въззивния съд изводи, както за наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, така и за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна
страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване, което го
дисквалифицира като административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН. Изложените
в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК.
Във връзка с изложените в касационната жалба възражения
следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал виновно – да е знаел или поне да е допускал, че
управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на доказване на това
обстоятелство в административно-наказателното производство е възложена на
наказващия орган, който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите
доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на
процесуалните правила за налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП е
регламентирано, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането
и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени в
ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. случаи на прекратяване на регистрацията
на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.
Задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от
уведомлението по чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането. В случая няма
никакви данни собственикът на л.а с рег. № ****** /Е.Д.Я./, да е бил надлежно
уведомен за извършеното на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 26.05.2021г.
служебно прекратяване на регистрацията на МПС и съотв. че ползвателят на
автомобила – А.А.С., към датата на извършване на вмененото му нарушение на
чл.140 от ЗДвП – 23.07.2021г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или
да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и
съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По делото липсват
каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на
нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са
както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен
елемент на соченото противоправно деяние. Действително незнанието на закона не
е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/ и съотв. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по
чл.175, ал.3, предл. първо във вр. с 140, ал.1 от ЗДвП. Това незнание се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията на
автомобила. С оглед на което и при прилагането на чл.14, ал.1 и ал.2 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не
само умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
„непредпазливост”. В този смисъл абсолютно необосновано, още по-малко доказано е
приетото от наказващия орган, че ако и санкционираният водач да не е съзнавал и
да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат /управление на МПС с
прекратена регистрация/, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При липсата на уведомяване на собственика на
МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на
извършване на вмененото нарушение на чл.140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди,
още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване
на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. При прилагането
на чл.14, ал.1 и ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, при липсата на знание за
обективен признак от състава на административното нарушение и доколкото
незнанието на съставомерното фактическо обстоятелство не се дължи на
непредпазливост, се изключва наличието на виновно /умишлено или по
непредпазливост/ поведение поради фактическа грешка на дееца. Ето защо
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от
субективна страна поради недоказаност на неговото виновно извършване, което
дисквалифицира това деяние като административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани доводите на
касатора, основани на разпоредбите на чл.481, ал.3 от КЗ, чл.100, ал.3 от ЗДвП
и др., регламентиращи задължения на водача на МПС, свързани със сключването на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; управлението на МПС само при
наличието на сключен такъв договор; носенето от водача на документ за сключена
застраховка "ГО", на контролен талон от знака, издаден от
Гаранционния фонд; поставянето на стикер за сключена застраховка и т. н. Това
са отделни нормативно установени задължения и неизпълнението на всяко от тях
представлява административно нарушение /чл. 638 от КЗ, чл. 179, ал. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/. В случая обаче водачът е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение
за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по
см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на
правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение, като направените в тази връзка
възражения на касационния жалбоподател са абсолютно бланкетни и
необосновани.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368 от 21.12.2021г., постановено по АНД № 2916/ 2021г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
21-1228-003107 от 04.10.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.