РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10402
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.А.А. против З.Б.И. АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата А.А.А. твърди, че на
05.01.2018 г. е пътувала в лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № *******, движещ
се по РП № 867-ІІІ (с посока гр. Мадан – с. Средногорци). На км. 1+ 830,
управляваният с несъобразена скорост от В.Т., лек автомобил навлязъл в
насрещното платното и се ударил в лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № *******, управляван от В.Т.. Твърди,
че в резултат на ПТП ищцата получила фрактура в пубисната област и контузия на
тялото, наложили провеждането на лечебна физкултура. Нараняванията и
затрудненията свързани с тях довели до болки и душевни страдания, имала нужда
от чужда помощ, изпитвала страх, станала раздразнителна. Твърди, че
отговорността на виновния водач била предмет на застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество, поради което ищцата направила искане с вх. №
ОК-157045/12.03.2018 г. за заплащане обезщетение за претърпените вреди. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати обезщетение в
законоустановения срок. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 05.01.2018 г. (датата на произшествието) до окончателното
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа липса на елементи от деликтния състав.
Прави възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 05.01.2018
г. В.Д.Т.управлява лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******* по източната
лента на платното за движение на пътя гр. Мадан – с. Средногорци в посока от юг
на север. В същото време по западната лента на платното се движи лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“, рег. № ******* с
посока север на юг – срещу Фиат Пунто. При навлизане в десен завой на пътя,
водачът на лек автомобил Фиат Пунто загубил напречната устойчивост, поради
движение със скорост по – висока от критичната за плъзгани в завоя. Така
автомобилът се насочил към лявата лента, като едновременно с това започнал да
се ротира около масовия си център по посока на часовниковата стрелка и след
като навлязъл в нея е настъпил удар между задната му лява част и предната челна
част на лек автомобил Мерцедес. Вещото лице от съдебно-автотехническата
експертиза установява, че ударът е бил неизбежен, въпреки че водачът на лек
автомобил Мерцедес е спрял. Установява се, че скоростта на движение на лек
автомобил Фиат Пунто е била 73 км.ч. при определена скорост от вещото лице като
безопасна скорост 64,18 км.ч.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Д.Х.Б. и Б.С.К. и заключение на комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза се установява, че лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № *******
е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места. Към момента
на настъпване на ПТП А.А.А. е пътувала на
задната седалка в средата. От заключението, както на първоначалната така и на
повторната комплексна експертиза се установява, че по-вероятно ищцата да е
пътувала без поставен предпазен колан. Заключението на вещите лица, обаче, с
оглед данните за мястото, на което е седяла ищцата, както и вида на получените
травматични увреждания, посочват, че поставеният обезопасителен колан не е
можел да окаже превантивната си роля и да запази ищцата от получаване на тазова
фрактура, тъй като предпазният колан няма свойството да ограничава страничните
движения на тялото и е възможно те да бъдат получени, независимо от поставения
предпазен коран.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищцата А.А.А. е получила счупване на лява срамна кост на
таза. Вещото лице посочва, че счупването на лявата срамна кост на таза, поради
това, че същият е анатомично и функционално свързан с движенията на долните
крайници е довел до трайно затрудняване на движението на долния крайник (левия
крак) за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на възстановителния
процес. Вещото лице посочва, че на ищцата е направена под местна анестезия
мануална репозиция (по данни от медицинската документация). Поставена е
имобилизация с ортеза, като такива болни са в покой около 30 дни след травмата
и до втория месец се придвижват с помощни средства.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.М.К.. В показанията си свидетелката установява, че е съседка на А.А..
През 2018 г. разбрала от приятели, че А. е пострадала и отишла в болницата в
Мадан да я види. Ищцата била много зле. Болял я главно таза, рамената. Плачела
и не можела да се движи. В болницата за нея се грижела майка й. Свидетелката
също помагала, тъй като имала нужда от помощ за тоалетна и да се изкъпе.А. била
много разстроена, че не можела да се движи, много тежко го понесла. След като я
изписали от болницата около два месеца не можела да става от леглото. През този
период не ходела на училище. Изоставала в училище и не можела да навакса,
затова й помагали приятели от класа. В периода, в който си била в къщи на легло
и след това, когато ползвала патерици, се оплаквала от болки. Сега също се
оплаквала. Когато се връщала пеша от училище, трябвало да мине по стръмен
участък, се оплаквала от болки. Понесла тежко инцидента, дори и сега имала
притеснения, когато се качи в автобус или кола, дори споделяла, че сънува
кошмари. Имала и други страхове, тъй като преди година починала сестра й при
катастрофа. В къщи за нея се грижела майка й – за къпане за тоалетна. Когато
майка й имала ангажимент, свидетелката оставала при А..
Не е спорно, че
между З. „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/02/117003040336, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че ищцата е направила искане до застрахователното дружество
да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение на 12.03.2018 г. С
писмо от 28.03.2018 г. застрахователят е посочил, че са необходими допълнително
доказателства за произнасяне по искането. Ищцата с молба от 05.04.2018 г. е
уведомила застрахователя, че не може да представи исканите документи и с писмо от
24.04.2018 г. застрахователното дружество посочило до влизане в сила на акт, с
който се установява виновността на водача няма да се произнесе по искането.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът А.А.А.
е получил увреждания счупване на лява срамна кост на таза. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег.
№ ******* В.Д.Т.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите медицинска и
автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя
на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил
длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила счупване
на лява срамна кост на таза, което според заключението на съдебно-медицинската
експертиза е причинило трайно затруднение на движението на левия крак.
Установява се, че периодът на лечение и възстановяване е от 2-3 месеца.
Състоянието на ищцата към настоящия момент е напълно възстановено без
усложнения или неблагоприятни прогнози. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е била без поставен
обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия и бездействия,
които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вероятно
ищцата не е била с предпазен колан, както и че при установения механизъм на ПТП
предпазният колан е нямало да осъществи предпазната си функция. Следователно
възражението за съпричиняване в тази част се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, ищцата е сезирала застрахователя на
12.03.2018г. ,като срокът за произнасяне е изтекъл на 12.06.2018 г., като от
следващия ден ответникът е изпаднал в забава и това е датата (13.06.2018 г.),
от която дължи и лихва за забава.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 192 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС, сумата от 1200 лева – държавна такса, както и сумата от 400 лева,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р.И.М. сумата от 2076 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление *** да
заплати А.А.А., ЕГН-**********,***,
действаща със съгласието на майка си М.М.Х. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – счупване
на лява срамна кост на таза, настъпили в резултат на
ПТП, причинено на 05.01.2018 г. от В.Д.Т.,
водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № *******, застрахован със полица
№ BG/02/117003040336, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 13.06.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 30000 лева до
предявения размер от 50000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.А.А., ЕГН-**********,***
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 192 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1600 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и възнаграждение за
вещо лице, платено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Р.И.М., ЕГН-**********, с адрес ***, офис 407 сумата от 2076 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: