мотиви към присъда №27, постановена по НЧХД №1251/2019г. по описа
на Русенски районен съд, V-ти наказателен
състав
М.Й.К.
*** е обвинил И.Д.И. *** това, че на 1.05.2018г. в с.Николово, обл.Русе му причинил лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето му, неопасно за живота - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
М.Й.К.
*** е предявил граждански иск против И.Д.И. *** за сумата 3000лв.,
представляващо обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на деликта- 1.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото.
Тъжителят
поддържа обвинението.
Подсъдимият
дава обяснения и не се признава за виновен.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият
И.Д.И. е роден на ***г. в гр.Русе, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Подсъдимият
бил наследник имот- двор с триетажна къща в него, намиращ се в с.Николово , обл.Русе, на ул.“Васил Левски“ № 57, който не се обитавал. И.
имал намерение да заживее там, за което къщата се нуждаела от основен ремонт. Свид.С.Ф. се занимавал с ремонти дейности и именно към него
подсъдимият се насочил да извърши ремонта. Тъй като работата била много, свид.Ф. на свой ред ангажирал тъжителят да участва в
начинанието, като полага шпакловки на стените на къщата. Всички уговорки и
плащания ставали между подсъдимия и Ф., който пък плащал възнаграждение на
тъжителя. Ремонтът започнал през м.февруари 2018г. Ф. работил на обекта до
м.април 2018г., след което там останал да довърши всичко, според възложеното,
само тъжителят. Параметрите на довършителните работи били очертани от поде.И. и
свид.Ф., които след оглед на къщата, отбелязали върху
стените със знак „X” местата, където изпълнението не било добро.
Тъжителят
К. решил да потърси помощ от брат си- свид.Д.К.,
който също бил строител, с цел работата да бъде приключена по- бързо. На
29.04.2018г. двамата отишли в къщата на подсъдимия и започнали да оправят
мазилката в посочените им със знаци места. До 1.05.2018г. те били приключили с
поправките и около 9.00 часа на дадената дата К. отново били на обекта. Тогава
тъжителят се обадил по телефон на подсъдимия и го поканил в къщата да даде
оценката си и да се разплатят. И. се отзовал, тримата обсъдили довършителните
работи, но подсъдимият останал недоволен от качествено им. Според тъжителят
изпълнението било точно и отказал да шпаклова наново. Подс.И.
се свързал по телефон с Ф. и му съобщил, че М.К. не желае да извърши
поправките. Попитал го дали е платил на К. за свършената работа и Ф. потвърдил,
след което на включен високоговорител на телефона, в присъствието на двамата
братя Ф. казал, че М.К. трябва да си свърши работата, за която са се уговорили.
Последният, независимо че чул това, отново заявил, че няма нужда от ново
шпакловане. Тримата се качили на третият етаж и влезли в една от стаите, където
продължили да спорят. Подсъдимият настоявал, че шпакловката е некачествена, а
тъжителят държал на своето. Постепенно спорът се разгорещил, подсъдимия силно
се разгневил, нахвърлил се върху тъжителя и посегнал да му нанесе удар с юмрук
в лицето. Тъжителят отскочил назад и хванал подсъдимия с двете си ръце за двете
му китки, за да предотврати развитието на конфликта. Двамата паднали на земята,
като подсъдимият бил лице в лице с тъжителя и върху него. И. хванал К. за
шията, за да го души, тъжителят хванал ръцете му, за да се предпази, тогава
подсъдимият захапал дясната ушна мида на пострадалия със зъби. След това хванал
с ръце ушите му и ги дръпнал силно към себе си. Свид.Д.К.
се намесил в защита на брат си, хванал поде.И. през кръста и го издърпал назад,
като така освободил брат си. От дясното ухо на тъжителя имало обилно кръвотечение,
което притеснило подсъдимия и той веднага напуснал имота. В това време
свидетелите Г. и М. работели по електрическата инсталация на къщата, но не
разбрали за разправията. Тъжителят и брат му също излезли от къщата,
пострадалият измил раната си, притиснал я с кърпа и се прибрали в дома си в
с.Николово, където майка им- свид.М.К. почистила
раната на ухо на сина си. Същият ден тъжителят и брат посетили Спешно отделение
на УМБАЛ „Канев“- гр.Русе, където бил извършен преглед, раната на М.К. на
дясната ушна мида била зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна
на превръзката.
След
като напуснал къщата, подсъдимият се обадил на свид.Д.,
с когото се върнали в къщата, но там нямало никой. Двамата отишли да пият кафе
на заведение. На разстояние от там преминал тъжителят, което станало повод за
шеги между И. и Д..
На
2.05.2018г. тъжителят К., придружен от свид.М.К.,
отново посетил същото лечебно заведение, за да бъде освидетелстван от съдебен
лекар. Подсъдимият узнал за намеренията на тъжителя, придвижили се и той до
УМБАЛ „Канев“- гр.Русе, срещнал се тъжителя и го умолявал да се помирят. К. се
чувствал силно унизен от поведението на И. и отказал да му прости. Двамата били
прегледани от лекар и им били издадени съдебномедицински удостоверения.
Вследствие
на действията на подсъдимия, тъжителя М.К. получил разкъсно-контузни
рани на дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида, кръвонасядане
по лявата повърхност на шията и в областта на лявата ключица и кръвонасядане в областта на дясната лопатка. От падането на
земята и отбраната на пострадалия поде.И.И. получил
охлузвания в областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и дясна тилна област и
охлузване на ляв лакът.
Тъжителят
се чувствал за дълъг период след това омерзен от
действията на подсъдимия, каквото отношение не бил получавал до този момент.
Здравословното му възстановяване продължило около месец, през първата седмица
от който изпитвал и значителни болки.
Изложената
фактическа обстановка се установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия,
справка за съдимост, заключенията на назначените по делото съдебномедицински
експертизи, както и от показанията на свидетелите по делото. При изграждане на
горната фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията в частта им, в
която подсъдимият отрича извършването на престъплението. Тези обяснения на
първо място се опровергават от показанията на свидетеля Д.К., на който главните
факти на доказване са станали непосредствено достояние. Показаният на този
свидетел се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност,
без излишен уклон към помощ на тезата на тъжителя, на което сочи и малък, на
пръв поглед незначителен детайл от тях- свидетелят заявява, че след оказване на
спешна медицинсака помощ на брат му на процесната дата, той излязъл от прегледа с превръзка на
ухото и свидетелят не знаел дали брат му е бил зашиван с конци, като част от
лечението му. В случай, че искаше да преувеличи деятелността на подсъдимия, с
цел засилване свирепостта на нападението, свид.К. би
изложил многобройността на шевовете и свързаните с тях тежки страдания за
родственика си, каквато е практиката по значителен брой случаи с подобен
предмет. Верен коректив на обсъжданите доказателствени
средства се явява заключението на назначените по делото експертизи и разпита на
вещото лице във връзка с приемането им по делото, където са отразени и разяснени
от вещото лице увреждания и по двамата, получени именно при механизма, изложен
във фактическата обстановка по делото. Категорично са установени разкъсвания по
областта на ушната мида иа пострадалия вследствие на
дърпане на ухото му от подсъдимия, което последният отрича, с което
дискредитира достоверността на обясненията си. По същият начин влияе на
достоверността на обясненията и противоречието съдържащо се в тях, досежно физическото и психическо състояние на подсъдимия
след процесиите събития- така той след случилото се първо отишъл на кафетерия със свид.Д., където,
според обясненията от заседание от 4.12.2019г., се водил лек разговор, изпълнен
с шеги по адрес на пострадалия, след което подсъдимият заявил, че евентуално
същата вечер може да е ходил и на гости. Това поведение напълно не съответства
на състоянието на едни застрашен човек, преживял травмиращи събития. За
агресивността на подсъдимия и от там за инициативата му за повеждане на
физическия конфликт свидетелства Г.Д., който възпроизвежда вербално,
непредизвикано нападение на подсъдимия над пострадалия, което е напълно
нехарактерно за плашлив човек, какъвто подсъдимия се опитва да се представи.
Тези съждения по никакъв начин не се опровергават от показанията на останалите
свидетели по делото, чиито възприятия опосредстват разказа на подсъдимия или
тъжителя, в зависимост от близостта си с някой от тях, без никакви преки
наблюдения по главните факти на доказване. Свид.К.
пресъздава физическото състояние на пострадалия след процесиите събития, което
е безспорно по делото, неговата теза по делото, както и срещата на страните
пред лечебното заведение в гр.Русе. Свид.С.Ф. заявява
детайлите по договора за ремонт и неговото изпълнение и казаното му от
подсъдимия за конфликта му с тъжителя и брат му. Свид.
Д., близък приятел на подсъдимия, също излага тезата на последния за събитията
по делото. Същото важи и за свид.Д.И., син на
подсъдимия. Свидетелите С. Ф., Г. и М. нямат никакви възприятия по фактите,
предмет на доказване. Съдът вече изложи съображения на кой от двата източника
на знания за фактите по делото на тези свидетели дава вяра, поради което и
техните показания не влияят съществено на фактическата обстановка.
Тази
фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат
правния извод, че с описаното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава и на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като
на 1.05.2018г. в с.Николово, обл.Русе му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота. Съдът възприема тази квалификация на извършеното, тъй като
са налице нарушения на анатомичната цялост на тъканите. От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл- той е съзнавал, че предвид дърпането и
хапането на ушната мида на пострадалия и душенето му, той ще предизвика
дадените увреждания и именно това целял, в отмъщение за недобре, според него,
свършената работа.
Причини
за извършването на престъплението са незачитане на здравето на пострадалия и
липсата задръжки и намерение да спазва установения в страната ред на
разбирателство между гражданите.
Анализа
на всички доказателства налага приложението на чл.78а от НК по отношение на
подсъдимия, предвид наличието на предпоставките на тази разпоредба за него и
деянието- за извършеното е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, той не е осъждан за престъпление
от общ характер, не освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV на глава 8 от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид
изложеното подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание. При индивидуализацията на последното следва
да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало и липсата на данни за други предишни подобни прояви. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява нанасянето на множество леки телесни повреди.
Представените индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат
смекчаващите, налагат наказание към минимума, поради което на подсъдимия следва
да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
С
установените по представения от съда начин действия подсъдимият е увредил по
недопустим начин здравето на гражданския ищец, поради което и на основание
чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност.
На репариране в конкретния случай подлежат преживените болки и страдания,
типични за процесния вид увреждане- разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, одраскване на
лява ушна мида, кръвонасядане по лявата повърхност на
шията и в областта на лявата ключица и кръвонасядане
в областта на дясната лопатка. Болките, вследствие на тези увреждания са били с
много висок интензитет в началото, като пълното възстановяване на пострадалия е
настъпило около месец след увреждането, което довело до сравнително дълготраен дискомфорт от болки и загрозяване. На обезщетяване в случая
подлежи и значителното преживяно унижение то пострадалия, което личи и в хода
на съдебното производство по делото. Предвид тези обстоятелства и при
съблюдаване на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че
описаните неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 3000лв. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45
от ЗЗД е основателен и доказан в пълният си размер. Предвид уважаването на
главния иск частично следва да се уважи и акцесорния
за лихви от деня на деликта- 1.05.2018г. до
окончателното изплащане на главницата. Подсъдимият следва да заплати на ищеца и
512лв. за разноски по производството.
Подсъдимия
следва да заплати и направените по делото разноски- в полза на държавата сумата
120лв. за държавна такса върху уважения гражданския иск и в полза на РРС сумата
352лв. за разноски на съдебното следствие.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: