Р Е Ш Е Н И Е
№ 1540
гр. Пловдив, 28
септември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР В.,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1615 по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183,
ал.4, т.6 и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
С.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адвокат С.В.- пълномощник, обжалва Решение №709
от 26.04.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330200361 (361) по описа на Районен съд- Пловдив
за 2023г., XVI-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №22-1030-007377 от 08.02.2022г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с което на жалбоподателя Н. са наложени два броя глоби в общ размер на
60,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и като постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила; както и постановяване на решение
по същество, с което да бъде отменено изцяло процесното НП, с произтичащите
законни последици. На 14.09.2023г. по делото постъпва молба с Вх.№17996 от
адвокат В., с която заявява, че поддържа касационната жалба.
Ответникът в производството-
началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 20.09.2022г., около 16:33ч., е
извършена проверка на място, на АМ “Тракия“, км.133, на територията на община
Марица, от служители в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието
за установено, че касаторът Н. управлява моторно превозно средство (МПС),
представляващо лек автомобил “БМВ“, с Рег.№ ***, чужда собственост. В рамките
на проверката е прието за установено, че Н. използва мобилен телефон по време
на управление на автомобила. Прието е за установено, че Н. не носи свидетелство
за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) за управлявания от него
автомобил. За установеното в рамките проверката, А. В. С.- мл. автоконтрольор в
С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GА, №494185 от 20.08.2022г., с който деянията на Н.,
изразяващи се в използване на мобилен телефон по време на управление на
автомобила, както и неносенето на СРМПС на автомобила, който управлява, се
квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.104а и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно и
обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните
фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред
него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на
чл.104а от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Според разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.6, от ЗДвП, с глоба от 50 лева се наказва водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
Съгласно чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке.
Съгласно чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП (в редакция към 20.09.2022г.), с глоба 10 лева се наказва водач,
който не носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС.
А според легалните
определения на §6, т.т.10, 11 и 25 от ДР на ЗДвП, 10) “пътно превозно средство”
(ППС) е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари; към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата; 11) “МПС” е
ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства и индивидуалните електрически превозни средства; 25) “водач” е лице,
което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
В случая,
обстоятелствата, че в рамките на извършената проверка на място на 20.09.2022г. касаторът
Н. е управлявал лек автомобил, представляващ МПС по смисъла на ЗДвП,
респективно, притежава качеството на водач (на МПС) по смисъла на ЗДвП; че Н.
ползва мобилен телефон по време на движение (управление) на лекия автомобил; че
ползването на мобилния е направено без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете на Н.; както и че Н. не носи СРМПС на
автомобила, който управлява, са установени по делото. Съответно, налице са от
обективна страна вменените на касатора административни нарушения.
Освен това, както
правилно приема районният съд и противно на възраженията на касатора, административнонаказателното
производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и от компетентни за целта органи. Следователно, оспореното
пред районния съд НП е правилно и законосъобразно и като потвърждава същото,
районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно,
решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до
направеното в касационната жалба възражение, че нито в АУАН, нито пък в НП е
изрично посочен собственикът на управлявания от Н. автомобил, което обстоятелство
се твърди да представлява нарушение на процесуалните правила, то същото е
неоснователно.
Разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водачът на МПС да носи свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява, а разпоредбата на на чл.104а от ЗДвП установява
изрична забрана за водач на МПС да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му.
Ето защо, собствеността
на МПС е обстоятелство, неотносимо към съставомерността на деянията,
представляващи нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, т.2 и чл.104а от ЗДвП.
По делото не са направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се
присъждат на страните.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№709 от 26.04.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330200361 (361) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2023г., XVI-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №22-1030-007377 от 08.02.2022г., издадено от
началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР- Пловдив,
с което на С.С.Н., ЕГН **********, са наложени два броя глоби в обща размер на
60,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………