№ 2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на първи ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 24/2019г., по описа на Административен съд -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Д.А. ***, против Ревизионен акт №
Р-03000317007239-091-001/16.08.2018г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с решение № 286/19.11.2018г. на директора на дирекция
„ОДОП“-Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данъци и осигурителни вноски, а именно отговорност
за корпоративен данък по ЗКПО за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за 2016г., а
именно лихва в размер на 5.96 лева лихва, отговорност за ДДС по ЗДДС за
задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за м.08.2017г., в размер на 3538.51 лв.-главница
и 330.29 лв.-лихва; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за м.06-м.08.2017г., в
общ размер на 1154.69 лв. главница и лихва 109.71 лв.; отговорност за ДОО за
осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД в общ размер на 3916.94
лв.-главница и 387.19 лв.-лихва; отговорност за вноски за здравно осигуряване
за задължение на „Джи Ви Зи“ ЕООД, за данъчни периоди м.5-м.07.2017г. общо в
размер на 1094.28 лв.- главница и 114.31 лв.-лихва; отговорност за Универсален
пенсионен фонд за осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД, за данъчни
периоди м.05-08.2017г. общо в размер на 1028.36 лв. главница и лихва в размер
на 102.40 лв.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионния акт и потвърждаващото го решение.
Поддържа се, че е издаден при нарушение на процесуалните правила и такива на
материалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Твърди се, че не
са доказани кумулативните предпоставки по чл.19 ДОПК касаещи отговорността,
която е вменена на жалбоподателя и се претендира отмяна на ревизионния акт в
неговата цялост, и потвърденото с него решение.
С молба с.д.№15477/17.10.2019г., процесуалния
представител на жалбоподателя отправя искане за отмяна на определението, с което е даден ход по
същество и спиране на настоящото производство. Излага доводи, че с разпореждане
от 18.09.2019г. на Председателя на Върховен административен съд е образувано
тълкувателно дело №7/2019г. на ВАС, ОСС, І и ІІ колегия за приемане на
тълкувателно решение по въпроса:“Отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК на
трето задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния
длъжник?“ Релевира доводи, че е повдигнат в настоящото производство идентичен
въпрос и оспорен от жалбоподателя относно задължението му за заплащане на лихви
на главния длъжник/дружеството „Джи Ви Зи“ЕООД.
С молба с.д.№16142/31.10.2019г.
ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на така направеното искане.
В хипотезите по чл. 229, ал. 1 ГПК е уредена
възможността, след като предварително направи преценка дали са налице
изискуемите от закона условия, съдът да спре производството по делото. Една от
тези хипотези е чл. 229, ал. 1,т.4 ГПК, при която законодателят изисква в същия
или друг съд да има висящо дело, решението на което ще има значение за
правилното решаване на делото, за което е направено искане за спиране. За да
бъде допуснато спиране, следва да се направи преценка доколко са налице отношения
на зависимост между двете дела и обусловеност на едното дело от другото. При
тази проверка съдът следва да направи преценка и за предмета на образуваното
пред него от административен характер дело.
Настоящият съдебен състав преценява, че
произнасянето на Върховен административен съд по образуваното тълкувателно дело
по въпроса за отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2
от ДОПК на трето задължено лице и включва ли установеното задължение за лихви
на главния длъжник ще е от значение за правилното
решаване на спора между страните. Доколкото тълкувателните решения на ВАС са
задължителни и от значение за разрешаване на спора между страните, съдът намира,
че е налице хипотезата по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството
до произнасяне на Върховен административен съд по Тълкувателно дело №7/2019г.
По
изложените съображения и на основание чл.253 от ГПК,
приложим във връзка с чл.144 от АПК,
във връзка с §2 от ДР на ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.10.2019г.
по адм.дело №24/2019г. за даване ход на
делото по същество.
СПИРА производството по адм.дело №24/2019 по описа на
Административен съд – Варна за 2019г. до произнасяне с решение на Върховен административен
съд по Тълкувателно дело №7/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ, в 7/седем/ – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: