№ 17167
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110125437 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против т Л. К. К. при твърдение, че е
собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: София, УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38,
вх.1, ап.9, аб.№113833, поради което и дължи заплащане на сумите 860,17 лева
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 174,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 08.02.2023 г
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Производството е образувано след издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът К. е подал молба с искане ищецът да се задължи в заповедното производство да
представи справка на задълженията, с оглед намерение за плащане, оставено без уважение
от заповедния съд с разпореждане, след което, в срок е подадено възражение срещу
заповедта, в което е посочено, че вземането се оспорва поради давност, за период до
14.2.2020г., а останалата част от вземането е платено. СРС е изпратил копие от
възражението и доказателството на заявителя, който е посочил, че признава плащането, но с
1
него е погасено вземане в размер 500 лева, като непогасена е 622,10 лева от главницата.
СРС, с определение, връчено на страните,е обезсилил частично заповедта, като е дал
указания на заявителя да предяви иск за 622,10 лева главница, уточнена с уточнителна
молба, по указания на съда, за период 1.5.2019г.-14.2.2020г..
В срока за отговор на исковата молба, ответникът счита, че искът следва да се
отхвърли изцяло, тъй като до 14.2.2020г., вземането е в погасителна давност, като е посочил,
че от представените документи е видно, че е платил главници и лихви извън погасителна
давност, с които не са намалени претенциите на ищеца за сочения от ответника период.
Сочи се, че кредиторът има задължението да посочи на длъжника, как е разнесена платената
сума, като се счита, че кредиторът не е оказал на длъжника необходимото съдействие.
Оспорва се твърдението, че ответникът е собственик, като се сочи, че не са представени
надлежни документи за собственост, договорът с третото лице е с изтекъл срок.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото, от представените доказателства е видно, че топлоснабденият имот е
придобит в собственост от ответника, който не оспорва това твърдение на ищеца с отговора
– оспорванията му са погасителна давност на вземането, предмет на исковото производство.
2
За период от 1.5.2019г-14.2.2020г., който е предмет на иска, ищецът е издал
прогнозни и обща фактура. От съобщение към обща фактура от 31.7.2020г. е видно, че с
общата фактура са сторнирани задълженията за целия период / 5.2019г.- 4.2020г., на
стойност 614,03лв/, като е издадена една обща фактура, на стойност 615,47 лева.
В рамките на заповедното производство, ответникът е направил изявление,
съдържащо се в рамките на разписка за доброволно плащане от 31.3.2023г., че се плащат
главници и лихви за период 15.2.2020г. – 3.4.2021г., от 500 лева. В становище по плащането,
взето по реда на чл.414 а ГПК, ищецът е посочил, че признава платената сума, но остава
неплатена сумата от 622,10 лева от общо дължимата му сума. СРС е дал указания за иск за
тази сума, като е посочил оспорения от ответника период. Вземането за период 5.2019г.-
2.2020г., изрично е оспорено във възражението от ответника, като възражението е било
връчено на заявителя- ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1,изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява.
Видно от трите плащания, с тях е недостатъчно да се покрие цялото задължение на
ответника, което към датата на издаване на заповедта за изпълнение, възлиза на 1034,28
лева главница и лихва, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата 860,17 лева възлиза на 12,01 лева към 30.3.2023г., както и разноски- 75 лева, или
общо, сумата 1121,29 лева, а се плаща сумата 500 лева. Претенцията на ищеца по иска, е за
период 5.2019г.- 2.2020г., като видно от общата фактура за период 5.2019г.- 4.2020г., същата
е на стойност 614,03лв, следователно, ищецът не се е съобразил с изявлението на ответника,
че плаща определени свои задължения. Ето защо, доколкото е налице хипотезата на
чл.76,ал.1 ЗЗД – длъжникът е направил изявление кои свои задължения погасява, като
сумата 860,17 лева главница се формира от двете общи фактури – за сумата 468,25 лева / за
период 5.2019г.-4.2020г. и сумата 391,92 лева / за период 5.2020г.-4.2021г./, и лихви върху
всяка от тях, както следва : 116,96 лева, и 57,15 лева, ищецът е следвало, с плащането от 500
лева, да погаси: 391,92 лева / за период 5.2020г.-4.2021г./ и 57,15 лева, както и сумата 50,93
лева от вземането от 468,25 лева. По този начин, вземането му по обща фактура остава в
размер 417,32 лева, в рамките на което СРС ще изчисли дали има вземане в погасителна
давност, защото за горницата над тази сума за главница, ищецът неправилно е приложил,
извънсъдебно, разпоредбата на чл.76 ЗЗД, като е погасил и разноски в заповедното
производство, без наличие на такова изявление на длъжника – той оспорва дължимостта им,
като сочи, че кредиторът не му е указал необходимото съдействие за плащане.
По възражението за погасителна давност.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
3
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност
са всички вземания с настъпил към на 15.2.2020г.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа
посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.-
4.2020г. на стойност 614,03 лева, които са сторнирани и е издадена обща фактура на
стойност 615,47лева, чиято стойност е намалена с промяната на цената. Видно от
извлечението от счетоводни книги на ищеца, вземането му, в размер 468,25 лева, съставлява
вземане по общата фактура от 31.7.2020г., за целия отоплителен сезон / тоест, от 5.2019г., до
4.2020г./, , като с оглед несъобразеното от ищеца частично плащане от страна на ответника в
заповедното производство, съдът следва да разгледа цялото задължение по обща фактура.
Ищецът претендира сумата 468,25 лева от нея. Когато се изготви дяловото
разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена
надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно
известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа
дяловото разпределение. Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозни фактури , издадени от 5.2019г. до 12.2019г. включително. Падежът на всяка
фактура е 45-дни от датата на издаването й, съгласно чл.33 ОУ, поради което и вземанията
на ищеца по текущи фактури за 1.2020г. и 2.2020г. са извън давностния срок. Или искът, за
периода, за който е предявен, е основателен за сумата от 170,77 лева – вземания на ищеца за
4
тези две фактури, която сума се следва заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от заявлението, предвид диспозитивното начало в процеса.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Доводите на
ответника за неоказване на кредиторово съдействие следва да се оставят без последствие.
Разпоредбата на чл.33 ОУ предвижда падеж на задължението на всяка фактура, издадена от
ищеца. Обстоятелството, че текущо ищецът е издавал по няколко фактури за съответния
месец, с промяна на цената, се дължи на промяна на цената от КЕВР, а не на поведението на
ищеца.
Ищецът доказва разноски : за заповедното производство- в общ размер 75лева, от
които 25лева държавна такса, сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и за исковото производство – в общ размер 125 лева, от които 25 лева държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От сторените от ищеца разноски ,
ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи, съответно: за заповедното
производство, при съобразяване признатата сума / общо 500 лева/, и основателната, по
настоящото дело - 170,77 лева/, следва да възстанови сумата 48,65лева на ищеца. За
исковото производство, дължимите разноски от ответника следва да се изчислят от
интереса, за който се разглежда делото / сумата от 622,10 лева/, и сумата, за която искът е
основателен /170,77 лева/, като същите възлизат на сумата от 34,31 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение от 200 лева за заповедното
производство и сумата 400 лева за исковото производство. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност в хода на устните състезания, е неоснователно, тъй като сумата
400 лева е минималното възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ.
От сторените разноски, за заповедното производство, на ответницата следва да се
определят разноски върху целия интерес от 1034,28 лева, от който се приспадне признатата
сума 500лв, и сумата, за която искът е основателен / 170,77 лева/, тоест върху сумата
/363,51лв/, като ищецът следва да възстанови сумата 70,29 лева, платено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. За исковото производство, дължимото
възнаграждение следва да се изчисли, съразмерно на неоснователната част от исковете /
451,33 лева/, в рамките на разгледания интерес /622,10лева/. Изчислено по посочения
начин, възнаграждението за адвокат, което ищецът следва да възстанови, възлиза на сумата
290,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Л. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38, вх.1, ап.9, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, сумата 170,77
лева – главница за топлинна енергия за период от 1.2020г. до 2.2020г., за топлоснабден имот
5
с адрес гр. София, УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38, вх.1, ап.9, аб.№113833, заедно със законна
лихва от 15.2.2023г. до плащането, за която сума по гр.д.№ 8074/2023г. от СРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против Л. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38, вх.1, ап.9, за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 8074/2023г. от СРС
за: горницата над уважената претенция за топлинна енергия от 170,77 лева до пълния й
предявен размер от 622,10 лева, както и за период от м.9.2019г до м.12.2019г..
ОСЪЖДА Л. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38,
вх.1, ап.9, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 48,65лева по гр.д.№ 8074/2023г. и
сумата 34,31 лева по гр.д.№ 25437/2023г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София,
ул.Ястребец, №23б, да заплати на Л. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ 38, вх.1, ап.9 сторените разноски: сумата 70,29 лева по гр.д.№
8074/2023г. и сумата 290,29 лева по гр.д.№ 25437/2023г.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страна на ищеца-
Техем Сървисиз ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6