П Р
И С Ъ
Д А № 21
гр.Белоградчик, 25.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 4-ти състав в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурор
Г.Светославов, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 286 по описа за 2017 г., въз основа на
закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.В., роден
на ***г***, обл.В., българин, български гражданин,
с начално образование, не женен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2017г. в гр.Б., обл.В., ок. 06.50 ч., по ул.”И. С.”, срещу дом № …, с посока на движение към
пл.”Г.Б.”, управлявал МПС : л.а. м.”Фолксваген”,
м.”Поло”, с рама № WVWZZZ6NZXW066428, без поставени регистрационни
табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба
І-45/24.03.2000г. за регистриране и
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, поради което и на основание
чл. 345 ал.2 НК вр. ал.1 от НК във вр. чл.58а
ал.4 от НК вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и чл.36 НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр.
чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "пробация",
като му налага следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, осъществима в периодичност два
пъти седмично на явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца и по
чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото 170 часа
годишно за период от една година.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок
от днес пред ОС-Видин.
Районен съдия:
МОТИВИ към присъда № 21/25.01.2018г. по НОХ дело № 286/2017г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия К.С.В. *** е повдигнато обвинение
затова, че на 07.10.2017 г. в гр.Б., обл.В., ок. 06.50 ч., по ул.”И. С.”, срещу дом № …, с посока на движение към
пл.”Г.Б.”, управлявал МПС : л.а.
м.”Фолксваген”, модел “Поло”, с рама № WVWZZZ6NZXW066428, без поставени регистрационни
табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба
І-45/24.03.2000г. за регистриране и
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС -
престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на
подс.К.В. да бъде наложено наказание в размер около минималния, като не
конкретизира видът му, но излага, че ако
съдът определи наказание от вида „пробация”, то пробационните мерки следва да
са за по-дълъг период.
Подсъдимият В., предвид допуснатото
предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и се признава за виновен, моли за
наказание “пробация”.
Защитникът
на подсъдимия, моли съда за налагане на наказание от при условията на чл.373
ал.2 НПК, като се определи по-точно наказание „пробация” с прилагане на чл.54 А
ал.4 вр. ал.1 от НК, предвид тежкото семейно положение на подсъдимия.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3
вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. К.С.В. е роден на ***г***,
обл.В., българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият В. е осъждан, както
следва: 1./ С влязло в сила на
18.08.2010г. определение от същата дата, по н.о.х.д. № 209/2010г. на РС-
Белоградчик подсъдимият В. е осъден на "лишаване от свобода" за срок
от шест месеца за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 НК. На осн.чл.69 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три
години. 2./ С влязла в сила на 19.12.2011г. присъда от 09.12.2011г., по
н.о.х.д. № 356/2011г. на РС- Белоградчик подсъдимият В. е осъден на
"пробация" за престъпление по чл.343 В ал.2 от НК. 3./ С влязла в сила на 14.10.2016 г.
присъда от 28.09.2016г. по н.о.х.д.№ 126/2016г. на РС- Белоградчик, подсъдимият
е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една година за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4,5 и 7 от НК. На осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването
на наказанието е отложено за срок от три
години и шест месеца.
Относно наказанието си по н.о.х.д. № 209/2010г. по описана
РС-Белоградчик, В. следва да са счита реабилитиран – по право, тъй като
в изпитателния срок на това наказание “лишаване от свобода”, не е извършвал
друго престъпление, заради което да се налага да търпи условното си наказание.
На 07.10.2017г.
около 06.50 ч., по
ул.”И. С.”, до
дом № …, в гр.Б., подс.К.В. управлявал л.а. м.”Фолксваген”, м.”Поло”, с
рама № WVWZZZ6NZXW066428, без на автомобила да са били поставени
регистрационни табели. По това време свид.Бр.Б. и св.Г.Ж. – служители на РУ-Белоградчик
изпълнявали наряд и в хода на службата си – спрели за проверка водача Кр.В..
Служителите на полицията установили,
че водач на автомобила е В., че липсват монтирани регистарционни табели, а при
поискване на документи – и че водачът не носи СУМПС. Св.Б. извършил и справка в ел.система на сектор “ПП” и
констатирал липсата на правоспособност у водача въобще – той не притежавал
свидетелство за управление на МПС, за което пък бил наказван и преди – през
2015г. по административен ред. Б. дори
изпробвал В. за наличие на алкохол в издишваният от последния въздух.
Техническото средство отчело положителен резултат – 1,67 промила, поради което В.
бил насочен към медицинско лечебно заведение за извършване и на кръвна проба за
алкохол. Такава – кръвна проба, била направена, но поради извършено изследване
на пробата не съгласно нормативните изисквания – наказателното производство
спрямо В. относно евентуално деяние по чл.343 Б ал.1 от НК – е прекратено.
За
установените от св.Б. нарушения по ЗДвП от В.
– на същия бил съставен АУАН по този закон.
Относно
управлението на МПС на 07.10.2017г. в гр.Б., от
Кр.В., на мястото на спиране на водача , била изпратена дежурна оперативна
група. Бил извършен оглед на местопроизшествие. Била установена при него рамата
на автомобила - № WVWZZZ6NZXW066428.
От представената Справка на Сектор “ПП” при ОД-МВР-Видин
безспорно се установява с оглед номера на рамата на лекия автомобил – същият
няма въобще регистрация. Такава не е извършена
по реда, предвиден в Наредба І-45/24.03.2000г. за регистриране и
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 257/2017г. на РУ-Белоградчик.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично установяват описаната и приета от съда за установена
фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях фактическите си
изводи.
По безспорен начин се доказа
авторството на деянието, а именно, че на инкриминираните дата и място, подс.В.
е управлявал МПС – „Фолксваген-Поло” с рама № WVWZZZ6NZXW066428 без
поставени на МПС регистрационни табели и без същото МПС въобще да е
регистрирано по реда, предвиден в
Наредба І-45/24.03.2000г.
за регистриране и пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият К.В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.345 ал.2 от НК.
От
обективна страна - подс.В. ***, ок. 06.50 ч., по ул.”И. С.”, срещу дом № …, с посока на движение към
пл.”Г.Б.”, управлявал МПС : л.а.
м.”Фолксваген”, модел “Поло”, с рама № WVWZZZ6NZXW066428, без поставени регистрационни
табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба
І-45/24.03.2000г. за регистриране и
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
От
субективна страна - подс.В. е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал, че управлява автомобил, на който не са поставени регистрационни
табели, знаейки, че това не е разрешено, съзнавал е и общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици от него и е искал настъпването им.
Причина за извършване на престъплението
е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в
страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. К.В.
престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" за срок до една
година, без да е предвиден специален минимум или алтернативно “глоба” - от петстотин
до хиляда лева.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да съобрази разпоредбите на чл.58а ал.1-5 от НК.
В
конкретният казус – при виновно извършено деяние по чл.345 ал.2 НК, който
препраща към чл.345 ал.1 от НК относно вида и размера на санкциите, са предвидени две алтернативни наказания – „лишаване от свобода” или „глоба”,
съобразявайки се с чл.58а от НК, съдът ако определи наказание от вида “лишаване
от свобода” : 1. или следва да приложи чл.58а ал.1 от НК или ако прецени,
че са налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за дееца, а ако определи наказание от
вида “глоба”, то не може да приложи чл.58а ал.1-4 НК, съобразно чл.58а ал.5 НК.
На
първо място, съдът не намира, че санкцията на В. по казуса, следва да е от вида
“глоба”. Фактите, че подсъдимият е
осъждан / настъпила е реабилитацията по първото само негово осъждане/, че освен
противоправното му поведение , обуславящо състав на престъпление по чл.345 ал.2
от НК, са налични и обстоятелства на осъществяване на други провинения на
07.10.2017г. – админ.нарушения по ЗДвП, мотивират съда да приеме, че наказание
“глоба” би било несъобразено с целите на наказанията по НК, посочени в чл.36 от
Кодекса, и най-вече – личната превенция спрямо провинилия се.
Така,
съдът счете, че на К.В. се следва санкция от другия вид, посочен в чл.345 ал.2
от НК. Но съдът отчете и наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства: направените от подсъдимия пълни самопризнания и в хода на
досъдебното производство, младата му възраст, изразеното съжаление и
самокритичност към извършеното, затрудненото му материално и социално положение
– той е безработен, има и следва да се грижи за две малки деца. С оглед на
посочените обстоятелства и като отчете, че предвиденото от закона наказание е
“лишаване от свобода” без определен специален минимум, то при прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК – подсъдимият би получил наказание от друг вид –
“пробация”, явно в конкретния случай чл.55 от НК се явява по-благоприятният
закон за В.. Поради това съдът приложи разпоредбите на чл.58А ал.4 от НК като определи наказанието съобразно чл.55 от НК. Т.е. в
случая – чл.55 ал.1, т.2, б."б" от НК, поради което замени
наказанието "лишаване от свобода" с наказание "пробация".
При определяне вида
на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 от НК, и като отчете при това и
наличието на едно скорошно, преди настоящето, предходно друго осъждане на В., с
отложено изпълнение на наказание “лишаване от свобода”, на първо място съдът
наложи задължителните такива по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК, в размер над
минималния, по-близък до средния дори, а именно : задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година и два месеца, осъществима в периодичност
на два пъти седмично явяване и подписване пред пробационен служител, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
два месеца. На следващо място, съдът налага и пробационна мярка по чл.42а ал.2
т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото – 170 часа годишно, за
период от една година.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: