Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 29.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №248 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ” ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – К. против С.Р.П., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1768.91 лв.
Ищецът излага в исковата молба, че в изпълнение на Разпореждане на ЛРС по ч.гр.д.№ 2258/2017 г. предявява настоящия установителен иск относно вземането си срещу длъжника С.П.. Твърди, че на 19.04.2016 г. ответникът е подал до „Профи Кредит България”ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт със зададени параметри. Същият е декларирал, че е запознат с Общите условия на „Профи Кредит България”ЕООД, съгласно приложената към исковата молба декларация, като е получил преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Ищецът твърди, че ответникът е заявил желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и е предоставил данни за финансовото си състояние.
Наведени са твърдения, че на 20.04.2016 г. между ищеца, като кредитор, от една страна, и ответника, като длъжник от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума по кредита – 950 00лв., срок на кредита – 24 месеца, Размер на месечната вноска по кредита – 58.73 лв., дата на погасяване на вноската- 15-то число от месеца, Годишен процент на разходите/ГПР/ - 48.89%, годишен лихвен процент – 41.17 , лихвен процент на ден – 0,11 възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги – 949.92 лв., размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги – 39.58 лв.или общ размер на задължението по договора – 2359.44 лв и общ размер на месечна вноска по договора – 98.31 лв.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършил поисканото рефинансиране, превеждайки посочената от клиента сума по банкова светка на Кеш Кредит Мобайл ЕАД, съгласно преводно нареждане от 21.04.2016 г. Останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 352.71 лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка, ***.04.2016 г. От своя страна ответникът поел задължение да погаси кредита на 24 вноски, всяка по 98,31лв., с падежна дата – всяко 15-то число на месеца, съгласно погасителен план, получен от него на 20.04.2016 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че договорът е сключен при Общи условия, неразделна част от договора, с които ответникът е декларирал, че е запознат и приема.
Наведени са твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си, като е направил само пет плащания по заема с дата на последно плащане 30.11.2016 г., след което е преустановил плащанията на погасителните вноски. Поради изпадане на длъжника в забава, на основание чл.12.3 от ОУ Договора за потребителски кредит е бил прекратен автоматично и задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 21.02.2017 г. Твърди се, че за това ответника е уведомен чрез уведомително писмо на посочения от него в договора адрес. Тъй като ищецът е небанкова институция, счита, че по отношение на него не намира приложение т.18 от ТР №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС и обявяването на предсрочната изискуемост не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Ищецът уточнява, че претендираната сума е формирана, като в нея се включват: неизплатеното задължение на длъжника по отпуснатата в заем сума – 779.10 лв., неизплатеното задължение на договорно възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план – 278.04лв.и неизплатено задължение за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план – 711.77 лв.
Ищецът е заявил в исковата молба, че се отказва да търси лихвите за просрочие в размер на 7.05 лв., поради липсата на материален интерес.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД срещу длъжника С.Р.П., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 1768.91 лв., сума представляваща остатъчно неизплатено задължение по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендирани са и направените деловодни разноски по настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Ил.К. – назначена за особен представител
на ответника, на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Намира предявения иск за
допустим, но неоснователен по размер.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител. В
депозирана писмена молба, чрез пълномощника си застъпва становище за
основателност на предявения иск. Счита,
че иска е доказан както по основание, така и по размер, и моли да бъде уважен.
Ответникът С.Р.П. се представлява от адв.К., назначена
за негов особен представител. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Счита, че исковата претенция не е конкретизирана и не е доказана.
Навежда довод, че в ИМ е посочено, че претендираната сума от 1768.91 лв. представлява остатъчно неизплатено задължение
по сключения договор, но не става ясно от къде произтича вземането – дали е по
основния кредит или е по допълнителния пакет за услуги към него. Счита, че има
неравнопоставеност при сключването на договора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №2258/2017 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49, бл. 53Е, вх. “В”, представляван от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева - управители е издадена Заповед № 1368 от 20.10.2017 г., с която е разпоредено длъжникът С.Р.П. да заплати на кредитора “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, сумите: 1768.91 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ – главница, 7.05 лв. /седем лева и пет стотинки/ – лихва за забава за периода от 16.12.2016 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /20.10.2017 г./ до изплащане на вземането, както и сумите: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №108 от 10.01.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 19.01.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото е
установено, че на 20.04.2016 г.,
между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и ответника С.Р.П.,
като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
**********, при следните параметри: сума на
кредита: 950.00 лева; срок на кредита: 24месеца; размер на вноската по кредита:
58.73 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,17%; годишен лихвен
процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 14052
лева; възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: 949.92
лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 39.58 лева,
или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 2359.44 лева
и общ размер на вноската: 98.31 лева, с дата на погасяване: 15-ти ден от
месеца.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“, подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит,
неразделна част от договора, с които ответникът се е запознал и ги приема
/декларирано от него с приложена декларация/.
Представен е и Погасителен
план към договора за потребителски кредит, в който са посочени дължимите от
ответника 24 броя месечни вноски по кредита и закупения пакет от допълнителни
услуги, всяка в размер на 98.31 лева, с дата на първа вноска – 15.06.2016 г. и
дата на последна вноска – 15.05.2018 г.
С молба от 19.04.2016 г. ответникът е декларирал, че желае със сумата на
отпуснатия кредит да бъдат погасени негови задължения към трети лица и при
одобрение сумата да бъде използвана за покриване на негови задължения към Ай
Заем и Кеш Кредит.
По делото са ангажирани
доказателства, че ищецът е извършил поисканото рефинансиране, като с преводно
нареждане от 21.04.2016 г. с банкова референция 27ОРВWP********* e превел
по сметка на Кеш Кредит Мобайл ЕАД сумата от 597.29 лв., с което окончателно е
погасено задължението на ответника като това трето лице.
Останалата след финансирането част от сумата
по договора, е преведена на ответника по посочената от него банкова сметка, ***еждане
от 21.04.2016 г. с банкова
референция 270РВWP*********
за сумата от 352.71 лв.
С клаузата на чл. 12.3 от Общите
условия към договора за кредит е предвидено, че в случай, че клиентът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост.
От приложеното извлечение по
сметка към процесния договор за кредит № ********** се установява, че ответникът е платил в пълен
размер първите шест вноски по кредита, както и още една сума от 0.67 лева, с
дата на последно плащане 30.11.2016 г., или общо извършени плащания са в размер
на 598.91 лева, като остатъчното му задължение по договора за кредит и сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е в размер на 1768.91
лева – предмет на настоящия иск. В исковата молба ищецът е уточнил, че
претендираната сума включва: неизплатеното задължение по отпуснатия заем –
779.10 лв., неизплатено задължение за договорно възнаграждение – 278.04лв. и
неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги – 711.77лв.
По делото е представено
уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника С.П., с което ищецът го
уведомява, че поради нарушение на задълженията му по договора, последният се
прекратява едностранно, считано от 21.02.2017 г., както и се обявява предсрочна
изискуемост на непогасената част от задължението в размер на 1 768.91 лева
и лихви за забава – 7.05 лева. Не са представени доказателства това писмо да е
изпратено, респ. да е достигнало до длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Профи Кредит България“ЕООД съществува вземане срещу ответника С.Р.П. в претендирания общ размер от 1 768.91 лв. - предмет на заповед № 1368 от 20.10.2017 г, издадена по ч.гр.д.№2258 /2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт е валидно сключен между страните. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорена от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за потребителски кредит в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължения по договора, като в срок е извършил поисканото рефинансиране и е превел посочената от ответника сума по сметката на третото лице – Кеш Кредит Мобайл ЕОД, а останалата част от сумата е превел по сметката на ответника, посочена от последния. От своя страна ответникът не твърди, че е заплатил дължимите суми по договора за кредит, вкл.и договорното възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план. Доказателство относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че същият е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Предвид горните съображения, в частта относно претендираното вземане в размер на 779.10 лв. – неизплатено задължение по договора за заем и 278.04 лв. – неизплатено договорно задължение или общо в размер на 1057.14лв, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Част от исковата претенция
по чл.422 от ГПК съставлява и вземане в размер на 711.77лв. – неизплатено
задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Няма спор, че с процесния договор за потребителски кредит ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за който по силата на договора за кредит е подписано между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Съгласно представеното към договора споразумение, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1 / приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2./ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3./ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4./ възможност за смяна на дата на падеж и 5./ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът между страните е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Действително, с разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита / чл.10, ал.2 от ЗПК/. Съдът намира, че в случая уговорените услуги попадат именно под обхвата на визираните в текста на чл.10, ал.2 от ЗПК такси , с оглед на което така постигнатата договореност противоречи на цитираната разпоредба. Отделно от това, съдът счита, че уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 949,92 лв, съгласно Раздел VІ –Параметри от Договора за потребителски кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, който поставя ограничение в размера на ГПК и предвижда, че същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По силата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Съдът намира, че визираните от ищеца клаузи от процесния Договор за потребителски кредит и подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги следва да бъдат квалифицирана като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...”. Легалната дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според
цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния казус, размерът на поискания и отпуснат кредит е
950.00 лв., а общият размер на
уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е 949.92 лв.,
като се констатира, че между двете суми разликата е съвсем незначителна. Това
дава основание на съда да направи извод, че уговореното възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги е в противоречие с принципите на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Уговорената сума за
допълнителни услуги реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни
такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Това
значително увеличава поетото задължение за плащане по договора за кредит, води
до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явява несъвместимо с добрите нрави.
Включените в договора клаузи за заплащане на пакет от допълнителни услуги създават предпоставки за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице – потребител, който е икономически по-слабата страна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
клаузите от подписания Договор за потребителски кредит и Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явяват неравноправни по смисъла
на ЗЗП, респцнищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и поради това не
пораждат права и задължения за страните по договора.
Съобразявайки
изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан до
размера на сумата от 1057.14 лв, включваща следните задължения: 779.10 лв. – неплатено задължение по
отпуснатата в заем сума и 278.04 лв. – неизплатено договорно възнаграждение,
разсрочено на вноски в рамките на погасителния план. В останалата част, предявеният иск с основание чл.422
от ГПК - за сумата от 711.77 лв., съставляваща възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, се явява неоснователен и недоказан, поради което
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 35.24 лв. – заплатена държавна такса и 353.82 лв. – депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство: 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 35.52 лв. – платена държавна такса.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство възлиза на сумата от 489.06 лв. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 300.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 292.26 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на процеса, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от последния разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от Наредбата заплащане на правната помощ или общ размер на разноските в заповедното производство в размер на 75.00 лв. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата от 50.00лв. до пълния претендиран размер от 150.00 лв, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на С.Р.П., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, че същият дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – К. сумата от 1057.14 лв / хиляда и петдесет и седем лева и 14ст/ - остатъчно неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, включващо сумата от 779.10 лв. – неизплатено задължение по договора за заем и 278.04 лв. – неизплатено договорно задължение , ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от датата на подаване на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане - предмет на Заповед № 1368 от 20.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2258 /2017 г. по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – К. против С.Р.П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1
от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД - с искане да се
признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД в размера
на 711.77лв. – неизплатено
задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -
предмет на Заповед № 1368 от 20.10.2017 г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2258
/2017 г. по описа на Ловешки РС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Р.П., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова
Стойчева – К. сумата от 292.26 лв./ двеста деветдесет и два лева и 26ст/- разноски
по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски
в заповедното производство общ размер на 75.00 лв/ седемдесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2258/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: