№ 10479
гр. С., 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110141886 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Д. З.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., район „И.“, ж.к. „С. Т.“, бл. 365, вх. А, ет. 2, ап. 2, с аб. № 191057. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати следните суми: 1011,94 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 160,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018
г. до 10.12.2020 г., сума в размер на 2,97 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за
забава от 16.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,45 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 10.12.2020 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
1
В първото редовно съдебно заседание, проведено на 20.09.2022 г. ответникът се
е явил лично, като е направил признание на исковете, а ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на ответника, като
същевременно не се налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не следва да излага допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, и 50 лв. държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. З., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1011,94 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
за забава от 16.07.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 160,59 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г., сума в размер
на 2,97 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 0,45 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.01.2019 г. до 10.12.2020 г.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Д. З., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 150 лв., представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3