Р Е Ш Е Н И
Е №
260010
гр.Пловдив, 20.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 15.11.2021 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа ч.гр.д.№228/2021 г. по
описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, при участието на секретаря Валентина
Василева, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.
435,ал.2,т.1 от
ГПК.
Образувано по жалба вх.262891/26.01.2021 г. по описа на ПОС, подадена от Р.Г.С., ЕГН **********- длъжник по изпълнително дело № 575/2020 г. по описа на ЧСИ Людмила Муржданова,рег.№819 с район на действие
ПОС, против Постановление на ЧСИ от 11.12.2020 г., с което, на основание чл.
527, ал. 3 от ГПК, й е наложена глоба в размер на 400 лв. за системно неизпълнение задължението да предаде децата В. Г. Б. с ЕГН **********
и С. Г. Б. с ЕГН:********** на взискателя Г.А.Б. **********. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното постановление, иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени наложената й глоба.Претендира за
разноски.
Взискателят в изпълнителното производство Г.А.Б. ********** изразява становище за неоснователност на жалбата и
иска потвърждаване на обжалваното постановление.Претендира за разноски.
Съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на доказателствата по делото във връзка
със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу
подлежащо на обжалване действие по чл.
435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима. /Жалбата е подадена по пощата на 04.01.2021 г., а постановлението
е получено от жалбоподателката на 18.12.2020 г., поради което жалбата е депозирана
в 14-дневния срок./
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оплакванията в
жалбата са, че глобата неоснователно й е наложена, тъй като жалбоподателката
винаги е оказвала нужното съдействие и винаги е изпълнявала своето задължение
за предаване на децата, а причината за непредаване на децата на бащата на
28.11.2020 г. не е в нейното поведение, а в поведението на бащата, който се е
държал грубо, арогантно и агресивно с децата и с майката пред децата; че ги е
обиждал и оскърбявал; наричал майката „***“, а детето С. – че е най-слабият
играч по футбол на терена.С. всеки път казвал на баща си, че не желае да идва
по време на тренировките му по футбол, на което той отговарял, че ще идва
когато си пожелае. Всичко това наскърбявало по-горямото дете, разстройвало го,
поради което то започнало да се страхува от бащата и да отказва контакт с него
въпреки опитите й да предразположи детето за контакт с бащата. Оплаква се също,
че Г.Б. търсил контакти извън определения му режим за лични отношения с децата,
следял ги, появявал се внезапно във всякакви часове от денонощието, приближавал
се до нея и децата и демонстрирал своето присъствие като вадел мобилния си
телефон и започвал демонстративно да ги снима без тяхно желание – такъв бил
случая на 13.09.2020 г., когато той се появил внезапно и детето С. изпаднало в
шок и пищейки и плачейки казало на баща си, че
той е виновен; Поради изложеното било заведено гр.дело №13248/2020 г. на
ПРС,17 гр.с. срещу Г.Б. за защита от домашно насилие; изложен е и довода, че
ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.528,ал.1 ГПК – да връчи ПДИ за
изпълнение на Р.С., в която да е посочено място и време за предаване на децата
в двуседмичен срок преди определената дата; счита, че неправилно глобата е наложена
поради неизпълнението на задължението за предаване на децата на 02.08.2020г.,
17.10.2020 г. и на 14.11.2020 г. само въз основа на твърденията на взискателя,
без ЧСИ да е присъствал и да е установил това по надлежния ред – за тези вмпредходни
дати на са били извършвани изпълнителни действия по реда на чл.528 ал.1 и 2 ГПК. Оспорва протокола на ПЧСИ от
28.11.2020 г., че същият е бил предявен с друго съдържание.
Постъпил е
отговор на жалбата от адв.В.Д., пълн. на Г.Б., в който се оспорва жалбата с
доводите, че бащата системно е възпрепятстван от майката да осъществява
определения режим на лични отношения с децата от м.08.2020 г.; че майката не
твърди да е предала децата доброволно; че протокола на ПЧСИ от 28.11.20 г. има
официална удостоверителна функция, а
майката не твърди, че не е била запозната със сърържанието на протокола
и че подписът в протокола на ПЧСИ не е нейн.
Видно от приложеното копие, изп. дело № 575/2020 г. по описа на ЧСИ Мурджановаова с район на действие ПОС е образувано на 29.09.2020 г. въз основа на ИЛ от 9.09.2020 г. по
гр.д.№12289/2019 г. на ПРС,2 бр.с., съгласно който е постановен режим на лични
отношения на бащата Г.А.Б. с децата В. Г. Б. с ЕГН ********** и С. Г. Б. с ЕГН:**********,
както следва: за първите три месеца от вл.в сила на решението/04.08.2020 г./ -
всяка първа, трета и пета неделя от месеца за времето от 10ч до 18ч., а след
това до навършване на 3 г. на В. – всяка втора и четвърта седмица от месеца за
времето от 10ч в събота до 17ч в неделя.
С обжалваното
постановление на ПЧСИ Г.К. при ЧСИ Мурджанова от 11.12.2020 г. за налагане на
глоба на основание чл.527,ал.3 ГПК по ИД /л.45 от ИД/, ЧСИ
е наложил на длъжницата Р.С. глоба от 400 лв. за системно неизпълнение на
съдебно решение от 04.08.2020 г. - за това, че не е изпълнила задължението си
да предаде децата В. и С. на неговия
баща Г.Б. за осъществяване режима на лични контакти.
В мотивите към
постановлението е записано, че с разпореждене от 30.10.2020 г. ЧСИ е насрочил
дата за предаване на децата на 14.11.2020 г. от 10 ч. в събота до 17ч. на
15.11.20 г./в неделя/.Съобщението е получено от дл. На 02.11.20 г.; на
17.11.2020 г. от взискателя е подадена молба за налагане на глоба на длъжницата,
тъй като му било отказано предаване на децата на 14.11.2020 г.
С разпореждане от
27.11.2020 г./л.29 от ИД/ ПЧСИ е насрочил
дата за предаване на децата на 28.11.2020 г. от 10 ч. в събота до 17ч.
на 29.11.2020г./в неделя/, съобщението е получено от длъжницата на 27.11.2020
г./л.30-гръб/.
ПОС намира, че
съгласно приложения по делото ИЛ бащата има право на лични контакти с децата за
м.ноември 2020 г. за времето от 10ч в събота 07.11. до 17ч в неделя 08.11 и от
10ч в събота 21.11. до 17ч в неделя 22.11. Следователно, като е насрочил дата
за предаване на децата на 14.11.2020 г. от 10 ч. в събота до 17ч. в неделя на
15.11.2020г. и на 28.11.2020 г. от 10 ч. в събота до 17ч. в неделя на
29.11.2020г., ЧСИ е постановил незаконосъобразно действие, тъй като съгласно
съдебното решение взискателят Б. не е имал право на лични контакти с децата на
посочените от ЧСИ дати. Отделно от това ЧСИ не е изпълнил процедурата на
чл.528,ал.1 ГПК, където е казано, че ПДИ трябва да бъде връчена на длъжника 2
седмици или не по-късно от 1 седмица преди определеното време за предаване на
децата, както и да му укаже, че в 3-невен срок от връчването на поканата
длъжниката трябва да съобщи на ЧСИ готов ли е да предаде детето в определеното
място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението
съществуват; в кое място и време е готов да предеде детето, както го
предупреди, че съгл.чл.527,ал.3 - ще му бъде наложена глоба и при необходимост
– принудително довеждане.
ЧСИ не е изпълнил
тази законова процедура, както и не е спазил минималния 1 седмичен срок, който
изисква ПДИ да бъде връчена на длъжника
минимум 1 седмица преди определеното време за предаване на детето. Само на това
основание действието на ЧСИ следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Видно от
съставения Протокол от 28.11.2020 г. от ПЧСИ при Л.Мурджанова, на
местоизпълнението са се явили взискателят, длъжникът и децата. До предаване не
се е стигнало поради отказ на децата да тръгнат с баща си.
От разпитаните
пред настоящата инстанция свидетели – Д. С. – сестра на Р.С. и Г. С.- баща на
жалбоподателката се установява следното: С..Г. С. установи, че дъщеря му и
двете деца живеели в техния дом и той е чул разговора с ПЧСИ – С. категорично
заявил на не желае да отиде с баща си; дъщеря му не е отказала да предаде
децата – на 28.11. децата били приготвени от нея и от леля им още сутринта –
нахранени,облечени, с приготвени дрехи, а от предния ден знаели, че на
следващият ден баща им ще дойде да ги вземе; счита, че след срещите си с
бащата, детето ставало неспокойно; Б. нахълтвал по всяко време при тях в дома
им, постоянно тропал и правил сцени.
св.Д.С. установи,
че същата е присъствувала на предаването на 28.11.2020 г., когато детето
казало, че няма да тръгне с баща си; свидетелката дошла по-рано за да помогне
като предразположи детето С. да отиде с баща си; счита, че майката е подготвила
предварително детето за срещата с бащата -
децата били подготвени и багажът им бил приготвен да бъдат предадени на
бащата, а на С. му било обяснено, че ако не отиде, на майка му ще й бъде
наложена глоба, но въпреки това децата не тръгнали с бащата, защото С. не
искал.
От приетата по
делото СПЕ, изпълнена от в.л.Б.Д. – заключение от 08.11.2021 г.,неоспорена от
страните, се установява, че между Р.С. и Г.Б. съществува конфликт и трайно
влошени отношения, в които е въвлечено детето С., което е било свидетел на
влошените родителски отношения и на лоша комуникация между тях, което е довело
до емоционално напрежение в детето; С. изцяло отхвърля баща си и не желае да
осъществява срещи с него, нито да поддържа връзка с него, тъй като смята, че
той не е част от неговото семейство, тъй като ги е изоставил заради друга жена;
според ВЛ родителите са лишени от възможността съгласувано и системно да
изпълняват отговорностите си по отношение на децата – за да се осигури
правилното емеционално развитие на детето е необходимо С. да се се въвлича в
конфликта и за не се поставя да избира между един от двамата родители.
ПОС възприема
заключението на ВЛ като компетентно изготвени и намира, че причините за
неуспешното предаване на детето на взискателя както на 28.11.2020 г., така и
преди това / не се дължат на пречки, създадени от майката-длъжник, а
изключително на нежеланието на детето, вина за което е съществуващият конфликт
и трайно влошените отношения на родителите, в които е въвлечено детето С..
Следва да се вземе предвид и поведението на бащата, за което са му наложени
мерки по реда на ЗЗДН по гр.д.№ 13248/2020 г. на ПРС, 17 гр.с. – до приключване
на делото - видно от издадената от РС заповед за незабавна защита от 12.01.2021
г. по гр.д.№13248/2020 г. на ПРС, 17 гр.с., с която е задължен Г.Б. да се
въздържа от извършване на домашно насилие върху Р.С. и малолетното дете С. Б. и
му е забранено да ги доближава на адраса, който обитават, местата им за са
социални контакти и отдих, местоработата
на майката и тренировките на детето С..
Не е налице
виновно неизпълнение на горното задължение от страна на майката на насроченото
за 28.11.2020 г. предаване на детето С., тъй като същата е осигурила
присъствието му и не е създала каквито и да било пречки за осъществяване на
предаването. Както се посочи, то не е реализирано единствено поради отказа на С.
/на 8 години/ да тръгне с баща си. При отказ от страна на детето и при положение, че майката е осигурила присъствието му, т. е. е съдействала за изпълнението на съдебното
решение, са налице обективно възникнали пречки за осъществяване режима на лични
отношения, за което майката не следва да носи отговорност, респ. да бъде
санкционирана. В тази насока са и указанията на ВКС в т.3 от ТР №3/10.07.2017 г.
по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК, където е казано, че действията на страните и ЧСИ
трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето , тъй като
принудителното изпълнение не е насочено към неодушевен предмет, а към малолетно
дете, което представлява самостоятелна личност.
При тези
обстоятелства съгласно чл.528, ал.4 ГПК, съдебния изпълнител следва да поиска от Дирекция
"Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за
своевременно изпълнение на задължението и предприемане на подходящи мерки по чл.
23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, поради което намесата на ЧСИ чрез този изпълнителен
способ за предаване на дете, предполага преди това полагане на усилия от страна на
частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето,
при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето",
установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в редица
международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент
/ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за
защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др., което несъмнено не е възможно да се постигне
чрез санкциониране на длъжника при всеки отказ на детето да последва
взискателя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно
поради липса на предпоставките по чл.528, ал.5 ГПК за налагане на глоба на
длъжника. На жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски по
делото в размер на 930 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските,
неоспорен.
Предвид изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ от 11.12.2020 г.на частен съдебен изпълнител Людмила Мурджнова, с рег. № 819 на КЧСИ, по
изпълнително дело № 575/2020, с което на длъжника Р.Г.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.
527, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Б. с
ЕГН **********да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********
направените разноски по делото в размер на 930лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/