Решение по адм. дело №252/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на С. Р. С. от [населено място], обл. Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са били налице посочените в нея фактически констатации, поради което се явява необоснована и постановена в противоречие със закона и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендират се и заплащане на деловодните разноски по производството.

Ответникът по делото е депозирал писмено становище, в което сочи, че оспорената заповед е издадена в съответствие със закона и преследваната от него цел, поради което моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни последици. Алтернативно възразява, че заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер и моли съда да го присъди в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят и разпитаните свидетели М. А. А., М. А. С. и А. С. Х. са съселяни, в близки отношения. От доста години всички те преимуществено живеят и работят в Германия, близо един до друг и поддържат непрекъснат контакт. Той и свидетелят М. А. са първи братовчеди и живеят в една къща както в [населено място], общ. Разград, така и в Германия. Поради влошеното здравословно състояние на родителите им (бащата на жалбоподателя и майката на св. М. А.) те решили да пътуват за България през месец август 2025 г. с предоставен им автомобил от техния съселянин Н. Д.. За предстоящото пътуване узнал св. А. Х. и се обадил на сина си (св. М. С.), че има свободни места и могат да пътуват до България заедно с тях. Те заявяват пред съда, че не е имало предварителна уговорка да се заплаща някаква сума за превоза и нищо не са платили за това пътуване на С. С..

На 20.08.2025 г. при преминаване на ГКПП „Дунав мост“, служители на РД „Гранична полиция“ - Русе извършили проверка на лек автомобил от категория М1, марка „БМВ 3 ЕР Peuxe“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. С., собственост на Н. Д.. При нея е установено, че в автомобила се превозват още три лица (разпитаните в хода на съдебното производство свидетели) от Федерална република Германия до Република България. Снети са писмени обяснения от водача (л.41), в които той заявил, че за пътуването е дал на М. А. 150 евро. Същите са саморъчно изписани и подписани от него. Проверяващите са снели устно обяснения и от пътника М. А., които са записани, разпечатани и подписани от него. Те са подписани и от лицето, пред което са дадени, но без обозначаване на неговото качество и длъжност в нарушение на чл. 44, ал. 3 АПК. В тях той е посочил, че с жалбоподателя са се разбрали да си поделят по 150 евро за горивото. Обяснения от другите двама пътници не са изискани.

От направената справка в информационната система на отдел „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е констатирано, че за процесното МПС няма издадено заверено копие към лиценза на Общността. При тези данни е прието, че се извършва неправомерен международен обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН бл. № 336129/ 20.08.2025 г. Въз основа на него е издадена оспорената ЗППАМ №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор в ОО „АА“ - Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на С. С. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП и приложената Заповед № РД-01-67/ 29.02.2024 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил главните инспектори в ОО„АА“ да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл.106 и чл.106а ЗАвтП.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ. Съдът намира, че по своето съдържание тя отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Действително в мотивите към нея е посочено, че АУАН е съставен и нарушението е извършено на 20.06.2025 г., вместо на 20.08.2025 г., но в случая се касае до техническа грешка, която не е довела до опорочаване волята на административния орган. От изложените обстоятелства в ЗППАМ е безспорно и еднозначно ясно, че ПАМ е наложена във връзка с извършеното пътуване на 20.08.2025 г. от Федерална република Германия до Република България с посоченото там МПС, поради което това несъответствие не съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

В хода на административното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

Обясненията на пътника М. А. са снети в нарушение на правилата на чл. 44, ал. 3 АПК. Според цитираната разпоредба когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. В случая е изписано името Й. Й., но не са посочени качеството и длъжността на лицето, пред което са дадени тези обяснения и съдът не може да извърши проверка дали той е служител, определен от административния орган. В ЗППАМ е посочено, че това лице е служител на РД „Гранична полиция“ - Русе, което е оказало съдействие на контролните органи от ИА „АА“, но доказателства в тази насока не са ангажирани. С оглед на това не може да се приеме, че те са надлежно събрани в производството пред административния орган и съдът не може да ги ползва по арг. на чл. 171, ал. 1 АПК.

Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да прояви нужната активност и да събере всички необходими и относими доказателства за изясняване на случая. Той не е снел обяснения от другите двама пътници, и не е изяснил обстоятелството кой е заредил необходимото гориво за превоза и на кого е следвало да се заплати уговорената сума за това. Напротив и в самата ЗППАМ е посочено, че според уговорката жалбоподателят е дал на св. М. А. сумата от 150 евро, поради което не става ясно дали и какво възнаграждение е получил той.

ЗППАМ е издадена и в противоречие с материалният закон.

Според приложената разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността.

Легалните определение на понятията „обществен превоз“ и „обществен превоз на пътници“ се съдържат в §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтП. Според тях „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, „обществен превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. За целите на закона в § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП е дефинирано и понятието „икономическа облага“ като всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

Анализът на тези норми сочи, че обществен превоз на пътници е услуга с търговска цел, при която се извършва превоз на физически лица срещу заплащане и икономическа изгода при предварително заявен маршрут от тях и уговорени условия. Събраните в хода на производството доказателства не установяват, че за извършения превоз жалбоподателят е получил заплащане и/или някаква икономическа изгода. Напротив те сочат, че този превоз се характеризира като т. нар. „споделено пътуване“ на съселяни, близки и роднини, при уговорката да си разделят част от парите за гориво.

В съдебната практика (Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о., Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о.) се приема, че административният орган (по арг. на чл. 170, ал. 1 АПК) е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за плащане на услугата „превоз“, като заплащането на тази услуга е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при т. нар. „споделено пътуване“), който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата. Разпределението на разхода за гориво между пътниците в МПС не само не покрива пълната цена на услугата „превоз на пътници“, но и не може да се определи като икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП. С оглед на това съдът намира, че в казуса жалбоподателят не е извършвал неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП и не са били налице предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП, поради което оспорената ЗППАМ е издадена в противоречие с материалния закон и следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 1 070 лв., от които 10 лв. държавна такса, 60 лв. разноски за свидетелите и 1 000 заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С. Р. С. от [населено място], обл. Разград, [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София да заплати на С. Р. С. от [населено място], обл. Разград, [ЕГН] сумата от 1 070 (хиляда и седемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.