Решение по дело №1291/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на П. Г. Й., чрез адв. Н.Д., срещу Решение № 4175/10.05.2024г., постановено по адм.дело № 2864/2023 г. по описа на Административен съд– Пловдив в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 850 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Според касационния жалбоподател, решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е неправилно и необосновано. Счита, че следва да се кредитират свидетелските показания на Д. Л. Т.. Посочва, че не е прието, че наличието на дървеници и хлебарки е причинило неимуществени вреди, както и преминаването на лишените от свобода през двора за да достигнат до банята. Твърди, че изцяло са игнорирани като имуществени вреди задимеността в килиите, невъзможността от ползване на пералня, липсата на адекватна медицинска грижа. Счита, че сумата в размер на 850 лева е несъразмерна на претърпените вреди и че обезщетението следва да бъде увеличено предвид неблагорпиятните условия. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 850 лева до 30 000 лева.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез писмен отговор на юриск. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от П. Г. Й. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", първоначално за присъждане на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 27.09.2019 г. до 05.03.2021 г. и в Затвора Пловдив в периода от 10.09.2021г. до 21.09.2023г., изразяващи се в болки, страдания, обида, възмущение, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, като конкретните оплаквания се изразяват в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ); без санитарен възел; липса на баня в коридора; лоша хигиена; липса на пералня; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна. Исковата претенция е претендирана ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до пълното й изплащане. С изрична писмена молба на процесуалния представител на ищеца е направено уточнение на периода на претендираните неимуществени вреди в Затвора Пловдив: от 13.02.2023г. до 21.09.2023г., като в съдебно заседание проведено на 06.02.2024г. по изрично искане на адв.Д., съдът е допуснал изменение на иска, същия да се счита за предявен за сумата от 30 000 лв. за периода от 13.02.2023г. до 21.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълното й изплащане.

С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, включително и гласни такива, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на П. Г. Й., сумата от 850.00 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди при престоя му в Затвора Пловдив за периода от 13.02.2023 г. до 21.09.2023 г. (общо 220 дни), в резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението от датата на предявяване на исковата молба 20.11.2023г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния ѝ предявен размер от 30 000 лева, като неоснователна и недоказана. С решението Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на П. Г. Й., разноски в размер от 10 лева, съставляваща внесена държавна такса, а на адвокат Н. П. Д., сумата в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че през целия исков период от 13.02.2023 г. до 21.09.2023 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в стая № 33- трета група. В оспорения съдебен акт е описано спалното помещение, неговата площ и броя на настанените в него лица, размер на прозорците и площ на санитарен възел. За недоказана е приета претенцията на Й. относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, като в тази връзка съдът е обсъдил подробно приложената по делото справка за помещението е което е бил настанен Й., неговия капацитет и броя настанени лица. Направен е извод, че жизненото пространство е отговаряло на предвидените стандарти съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. жилищна площ на човек.

За неоснователни са приети оплакванията на ищеца за лоша хигиена, липса на санитарен възел, баня и пералня.

По отношение на оплакването за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, съдът е приел иска за доказан, като в тази насока е посочил, че от страна на ответника не са представени никакви доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Първоинстанционният съд е направил извод, че отговорността на ответника, следва да бъде ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с дължимата обезвреда за паразити, вредители и гризачи в Затвора Пловдив, чието разпространение е довело до неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което се е отразило негативно на здравословното и емоционално състояние на ищеца.

По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост, като е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана по размер посочвайки, че същата следва да бъде уважена до размера от 850 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения, като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна.

Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими именно към исковия период. Със събирането съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В съответствие със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на П. Й. се явява доказана единствено по отношение на наличието на паразити, вредители и гризачи в Затвора Пловдив и бездействието на администрацията по отношение на обезвредата им. В останалата част, правилно съдът е приел исковата претенция за посочения период за недоказана.

От събраните по делото доказателства не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Помещението в което е бил настанен П. Й. отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св. и в него е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода.

Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца относно лоша хигиена, липсата на санитарен възел, баня и пералня се споделят от настоящият състав. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.

Правилно съдът е преценил, че в разглеждания период на пребиваване на ищеца в стая № 33, трета група на Затвора Пловдив има изграден санитарен възел с осигурена течаща студена вода, като по делото е приложена справка според която лишените от свобода могат да ползват по определен график баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично, а работещите всеки ден. Действително се установява от показанията на разпитания пред първа инстанция свидетел Д. Т., че лишените от свобода преминават през двора за да стигнат до банята, но по никакъв начин не се установява това обстоятелство да причинява описаните от страна на Й. вреди. Според представената по делото справка банята се намира в закрито оборудвано по надлежния ред помещение.

По отношение на оплакванията на касационния жалбоподател за задименост в килиите, макар и да не са налице доказателства за изградена специална вентилационна система към Затвора Пловдив, то безспорно е установено, че помещението, в което е бил настанен Й. е разполагало с два отваряеми прозореца и е била налице възможност за проветряване.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липса на пералнята в затвора. Установено е по делото, че прането на дрехите в Затвора Пловдив се осъществява по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. В случаите, когато дрехите се перат в пералнята те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от лишените от свобода, има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

Не може да бъде споделено и оплакването на касатора, за липсата на адекватна медицинска грижа. В конкретния случай не е доказано наличието на действия и/или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването. Безспорно е установено, че в Затвора Пловдив е организирано медицинско обслужване, като в тази връзка пред първоинстанционния съд е представен график с работното време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Жанета Демирева“ и списък на обслужващия медицински екип. Всъщност в исковата молба не са изложени конкретни оплаквания за липса на медицинска грижа спрямо П. Й., а се твърди, че лишените от свобода с диагноза ХИВ не са лекувани и не са настанявани в лечебно заведение.

Настоящият съдебен състав счита, че определеният от първа инстанция размер на обезщетение съответства на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Й. предвид условията, в които е пребивавал в затвора Пловдив в посочените периоди. Размерът на така определеното обезщетение е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди и е съобразено с времевата продължителност, и практиката на ЕСПЧ.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив в оспорената част следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4175 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2864/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 850 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.