№ 400
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001001164 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „СД ВИАНА” ООД, с ЕИК *********
против Решение от 06.08.2021 г. по т.д. 4261/2016 г. на СГС. VI -10 състав в частта, с която е
отхвърлен предявения от „СД ВИАНА” ООД иск против Община Бяла за разликата между
уважения иск в размер на 89 353,88 лева до пълния претендиран размер от 279230,86 лева.В
жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на решението.
Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде уважен в пълен размер. Претендират се направените
по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ОБЩИНА БЯЛА, обл.РУСЕ, пл. „ЕКЗАРХ
ЙОСИФ“ №1, БУЛСТАТ *********,с който се оспорва подадената жалба.В отговора са
развити подробни съображения относно законосъобразността на решението в обжалваната
му част.Претендират се направените по делото разноски.
По делото е постъпила жалба и от ОБЩИНА БЯЛА против решение №261223/06.08.2021
година постановено по търг. дело №4261/2016 година по описа на Софийски градски съд,
търг. отделение VI-10 състав,в частта му ,с която Община Бяла е осъдена да заплати на „СД
ВИАНА“ ООД по иск с правно основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД, сумата
от 89 353,88 лева, представляваща стойността на изпълнени от ДЗЗД „Борово Еко“ СМР по
1
Договор №Д-147/22.05.2015 година, СМР по сметка-опис №6 от 25.11.2015 година,
съобразно дела на „СД ВИАНА“ ООД в това ДЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 22.03.2016 година, както и е осъдена да заплати сумата от 6 832 лева разноски по
делото.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на
решението в обжалваната му част.Иска се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен
изцяло.Претендират се направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от „СД ВИАНА" ООД, с адрес в гр. София, ул. Граф
Игнатиев 23, ет.2 с който се оспорва подадената жалба.В отговора са развити подробни
съображения относно законосъобразността на решението в обжалваната му
част.Претендират се направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от на „СД
ВИАНА" ООД против Община Бяла, с която са предявени обективно съединени иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 279 230,86 лева с ДДС от
пълния размер от 894 842,04 лева – неизплатено възнаграждение по договор № Д-
147/22.05.2015 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение за забавено
изпълнение, в размер на законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на възнаграждението. Делото е образувано по насрещна искова
молба, вследствие отделянето му на основание чл. 210, ал. 2 ГПК от главното производство
по търг. дело № 479/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав.В исковата молба ищецът
излага, че след участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет
„Инженеринг на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците за
регион Борово (Бяла, обл. Русе), работно проектиране и изграждане на довеждащата
инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за регион Борово (Бяла, обл. Русе) и
доставка на мобилно експлоатационно оборудване за РСУО“, е сключил договор № Д-
147/22.05.2015 г. с възложителя –ответника по делото. Излага, че вследствие на вътрешно
преразпределение на дейностите между участниците в спечелилото обществената поръчка
Обединение „Борово Еко“, което преразпределение се наложило поради забава на ответника
като възложител на СМР да сключи договора, ищецът действа в качеството на изпълнител
на строително-монтажните работи по договора, проектант е неговият партньор - „Екострой
М и М“ ООД, като другите членове на обединението се оттеглили.В исковата молба са
изложени подробни разяснения относно развитието на отношенията между страните във
връзка с изпълнение на договора.Ищеца подържа,че по договора е останала неизплатена
извършена работа в на стойност 894 842,03 лева с ДДС, отчетена със сметки- опис №№ 6, 7
и 8, които били подписани от дружеството-проектант и от дружеството,
упражняващо строителен надзор, и предадени на възложителя. От посочената сума
претендира заплащането на стойността на СМР по сметка – опис № 6, внесена в общината
2
на 25.11.2015 г., в размер на 232 692,38 лева с ДДС.
Ответникът Община Бяла е представил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни.
В обжалваното решение СГС е изложил подробно фактическата обстановка
установена по делото.Поради това,че по делото не се спори по установените факти и в
настоящето производство не са събирани нови доказателства, настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.За целите на
настоящето производство и с оглед приключилия по т.д.№479/16г. на СГС спор между
страните,съдът излага основните установени по делото факти от значение за решаване на
настоящия спор.
Със споразумение от 12.03.2013 г. е създадено обединение „Борово Еко“ между ищеца по
делото , „Еко Машинъри“ ЕООД, „Екострой М и М“ ООД , “Геотехмин“ ООД и „Геострой“
АД с цели, съгласно чл. 1, а именно: съвместно участие в открита процедура по възлагане
на обществена поръчка, обявена от О.Б., с предмет „Инженеринг по проект „Изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово (Бяла, обл. Русе),
работно проектиране и изграждане на довеждащата инфраструктура до площадката,
изграждане на РСУО за регион Борово (Бяла, обл. Русе) и доставка на мобилно
експлоатационно оборудване за РСУО“ и др. във връзка с обявената обществена поръчка. В
споразумението подробно са уговорени отношенията между членовете на обединението.По
делото е установено ,че в периода 2013 - 2015 г. Община Бяла е провела процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: Изграждане на Регионална система за
управление на отпадъците за Регион Борово (Бяла, област Русе)”, работно проектиране и
изграждане на довеждаща инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за регион
Борово (Бяла, област Русе) и доставка на мобилно експлоатационно оборудване за РСУО” и
е завършила с избор на дружество по ЗЗД с наименование „Борово Еко“ за изпълнител по
обществената поръчка.На 22.05.2015 г. Община Бяла , в качеството си на Възложител ,
сключил договор № Д-147 за възлагане на обществена поръчка Обединение „Борово Еко“ ,
в качеството му на изпълнител, с предмет „Инженеринг по проект „Изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово (Бяла, обл. Русе),
работно проектиране и изграждане на довеждащата инфраструктура до площадката,
изграждане на РСУО за регион Борово (Бяла, обл. Русе) и доставка на мобилно
експлоатационно оборудване за РСУО“ .В решението съдът разгледал подробно развитието
на отношенията между страните по повод изпълнението на договора.
С определение от 20.12.21г. производството по настоящето дело е спряно на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на спора по преюдициалното т.д.№479/16г. на СГС.С
решение № 261026/25.06.2021 година, постановено по т.д.№ 479/2016 година по описа на
СГС, ТО, VI-10 състав са отхвърлени предявените от ОБЩИНА БЯЛА срещу „СД ВИАНА“
ООД, „ЕКО-МАШИНЪРИ“ ЕООД, „ЕКОСТРОЙ М и М“ ООД, „ГЕОТЕХМИН“ ООД,
„ГЕОСТРОЙ“ АД искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от общо 3 475 538,78
лева – неустойка по чл. 70, чл. 71 и чл. 75 по договор № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
3
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла и по чл. 86 от ЗЗД -
законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата
молба.В решението съдът е приел,че договорът за възлагане на процесната обществена
поръчка е изцяло нищожен.
Решението постановено по т.д.№479/16г. на СГС е потвърдено с решение №577/10.08.22г.
по т.д.№17/22г. на САС,което решение не е допуснато до касационно обжалване с
определение на ВКС №747/26.03.24г. по к.т.д. №538/23г.
Софийският апелативен съд счита,че атакуваното решение е валидно и допустимо,
поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания в жалбите.
В жалбите страните са развили подробни съображения относно
незаконосъобразността на обжалваното решение касаещо изпълнението на сключения
договор.
Към настоящия момент между страните не е налице спор по делото,че договорът,от
който произтича исковата претенция е нищожен.
От значение за решаване на спора по настоящето дело е отговора на въпроса дали
между страните е налице валидно възникнало договорна правоотношение.
С исковата молба,по която е образуван настоящия спор ищецът „СД ВИАНА“ ООД е
предявил иск с правно основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД против Община
Бяла за сумата от 279 230,86 лева, представляваща стойността на изпълнени от ДЗЗД
„Борово Еко“ СМР по Договор №Д-147/22.05.2015 година, СМР по сметка-опис №6 от
25.11.2015 година, съобразно дела на „СД ВИАНА“ ООД в ДЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 22.03.2016 г.В доклада по делото,обективиран в определение от
14.02.17г. съдът е приел,че претенцията между страните е на договорно основание- Договор
№Д-147/22.05.2015 година,като е разпределил доказателствената тежест съобразно
твърденията по исковата молба и отговорите.С протоколно определение от 20.11.18г. съдът
е дал възможност на ищеца да уточни исковата си претенция като отстрани противоречията
в същата,като е уведомил страните,че впоследствие ще се произнесе с нарочно определение
дали е необходимо изменение на четения по делото доклад.С молба от 01.02.19г.
процесуалния представител на ищеца-настоящ жалбоподател „СД ВИАНА“ ООД е
заявил,че основанието на иска е неизпълнение на сключения Договор №Д-147/22.05.2015
година и вземането му представлява неизплатено възнаграждение по договора за извършена
работа.Предвид постъпилата молба с протоколно определение от 05.02.19г. съдът е приел,че
не са налага изменение на доклада.В хода по същество в проведеното на 30.06.20г. открито
съдебно заседание, процесуалния представител на същия жалбоподател отново е заявил,че
претенцията на ищеца е на основание изпълнението на договорените дейности,така,както са
описани в исковата молба.
При установената по-горе фактическа обстановка по делото настоящия съдебен състав
счита,че решението в обжалваната му от „СД ВИАНА“ ООД осъдителна част е
4
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.
Както беше посочено по-горе претенцията на ищеца по делото е на основание незаплащане
на изпълнената и предадена работа по на договорно основание- Договор №Д-147/22.05.2015
година-т.е. правното основание на предявения иск е по чл.79,ал.1 във връзка с чл.266,ал.1 от
ЗЗД и обезщетения за забавено плащане по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Правната квалификация на
твърденията се дава от съда, въз основа на изложените факти. С определението по доклада
съдът е разпределил доказателствената тежест както и е указал на ищеца, че следва да
установи валидността на облигационното правоотношение, в решението си е изложил
съображения по това основание,поради което и съгласно т.2 от ТР 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС въззивният съд не дължи изготвяне на нов доклад с нови указания до страните.
Съдът е дал указания на страните във връзка с предявената договорна претенция,който
доклад е законосъобразен.Съобразно ТР 1/2013 година на ОСГТК въззивната инстанция
следва да разгледа материалноправния спор, като формира свои правни изводи, въз основа
на събраните по делото доказателства, като ограничеността на въззивното производство се
състои само до невъзможността да се приема за установена фактическа обстановка, различна
от установената от първоинстанционния съд без изрични оплаквания.
Съгласно ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако някои от общите основания за
нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира
като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със
закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.В случая е установено, че
ДЗЗД „Борово Еко” е предложил в офертата си линеен график, в които срокът за изпълнение
е определен на 504 календарни дни. Независимо от това възложителят е приел, а
изпълнителят приел подписване на договор с нов срок за изпълнение - до 30.11.2015 г. и нов
линеен график, съобразен с този срок.С определение № 948 от 27.12.2012г. по т. дело №
1107/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос:
приложимо ли е общото основание за нищожност на договора поради противоречие със
закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на договорите, сключени по реда на
Закона за обществените поръчки, като по релевантния материалноправен въпрос е
отговорено, че едно от общите основания за нищожност е нарушението на закона и същото е
регламентирано в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява
несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което, за да се
установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се
прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали сделката е
сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Противоречието със
закона като основание за нищожност се отнася за всички сделки, независимо от страните по
тях и вида на сделките. Някои сделки са уредени в специални закони, но наличието на
специален закон не игнорира приложението на общото основание за нищожност поради
противоречие със закона. Специалните императивни правни норми могат да регламентират
5
начина на сключване или съдържанието на сделката и при нарушаване на някоя от тях
сделката би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с предвидената
специална императивна правна норма. Поради изложените съображения, съдът е приел, че
отговорът на релевантния правен въпрос е следният: общото основание за нищожност на
договора поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е приложимо по
отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки, при
нарушение на императивна правна норма, предвидена в него. Предвид даденото разрешение,
тъй като провеждането на процедурата за обществена поръчка, приключва със сключване на
договор за изпълнението и се подчинява на особения режим, предвиден в специален закон
преценката следва да се извърши въз основа на това дали към датата на сключване на
договора - 22.05.2015 година е налице императивна норма в ЗОП /отм./, обн.ДВ, бр.28 от
06.04.2004 година, дали при сключване на договора същата е нарушена и доколко
нарушаването води до нищожност на договора. Установено е по делото, че с решението за
обявяване на обществената поръчка възложителят е посочил като краен срок на изпълнение
датата 13.10.2014 година, а отварянето на офертите е предвидено на 15.03.2013 година,
както и, че с предложения линеен график „Борово еко“ е предложило продължителност на
изпълнението 504 календарни дни. Решението, с което дружеството е обявено за изпълнител
има за последица възникване на правно задължение за възложителя по чл.41, ал.2 ЗОП да
сключи договор с лицето, което е посочено като изпълнител и същевременно означава
приемане на всички предложения от офертата на участника. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗОП
задължава възложителя да сключи договор, който съответства на приложения в
документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на участника. Нормата
на чл.41, ал.2 ЗОП е императивна норма, като целта на същата е установена с оглед
охраняване обществения интерес и предотвратяване възможността за заобикаляне на закона,
чрез включване в договора на условия по-благоприятни за лицето, спечелило процедурата.
По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС – решение № 82 от 19.97.2011 г. по т.
д. № 658/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение № 10 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.
о. Според тази практика изменението на сключения по реда на ЗОП договор не може да
нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита,
проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението, като
изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата е недопустимо.
Нормата въвежда забрана за страните да подписват договор с клаузи, различни от условията,
при които е открита и обявена за приключила с одобряването на кандидата процедурата. Да
се приеме обратното означава да се създаде правна възможност страните да заобикалят
закона, чрез последващо изменение в параметрите на офертата си. При установеното, че
обявеният за изпълнител кандидат е предложил в офертата си линеен график, в който срокът
за изпълнение е определен на 504 календарни дни и същият е бил обявен за спечелил
процедурата при тези условия, в нарушение на императивната правна норма на чл.41, ал.2
ЗОП е подписването на договор, в който условията за изпълнение на договора са изменени,
различни от тези, при които кандидата е бил одобрен. В ЗОП императивно е уреден
6
крайният срок за изменение на подадените оферти, поради което факта, че страните са
постигнали съгласие след този срок относно промяната като възложителят е предложил нов
срок за изпълнение, който не може да бъде по-късен от 30.11.2015 година, а изпълнителят е
предложил нов линеен график, съобразен с този срок не може да санира договора, тъй като
нормата е императивна. С оглед разширената възможност за изменение на първоначално
сключеният договор, въведени от законодателя с изменения на ЗОП /отм./ и практиката
/гр.д.53083/2015 година на ВКС/, че не всяко споразумение за изменение на срока на
договор за обществена поръчка, сключено в нарушение на чл.43 ал.1 ЗОП 2004 г. (отм.), е
всякога нищожно следва да бъде извършена преценка на валидността в клаузата в договора
ако се приеме, че същата представлява споразумение за изменение на договора. Преценката
на неговата валидност е винаги конкретна и зависи от установените по делото обективни
обстоятелства. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат от
изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от обстоятелства,
независещи от волята на страните по договора, споразумението е валидно и поражда
целените при сключването му последици. Според легалната дефиниция за непредвидени
обстоятелства обаче това са винаги обстоятелства, които са възникнали след сключване на
договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, не са могли да бъдат
предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при
договорените условия, каквито в процесния случай не са налице, тъй като промяната на
срока на договора не е обусловена от обстоятелства, настъпили след сключване на договора,
а са били настъпили към момента на сключване на договора и са могли да бъдат предвидени
при полагане на дължимата грижа. Видно от параметрите на възлагателната процедура е, че
с решението за обявяване на обществената поръчка възложителят е посочил като краен срок
на изпълнение датата 13.10.2014 година, а е предвидил датата 15.03.2013 година за отваряне
на офертите, което представлява предвиден в процедурата срок за изпълнение на договора,
поставен от възложителя и приет от изпълнителя повече от година и половина.
Продължителността на този срок е обусловен и от сроковете, които са заложени за
изпълнение на проектните работи в договор за безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския фонд
за регионално развитие и от кохезионния фонд на Европейската общност. Така
определеният срок от изпълнителя и приет от възложителя съставлява съществено условие
по договора, тъй като се касае за договор за изработка, поради което включването в договора
на клауза, че срокът за изпълнение е 30.11.2015 година, с оглед началната дата на
подписването на договора -22.05.2015 година по съществото си не представлява удължаване
на срока на договора в хипотезите, които са предвидени в закона, а промяна в параметрите
на възлагателната процедура, което е недопустимо изменение, обуславящо нищожност на
договора. Дори и да се приеме, че се касае за допустимо изменение по ЗОП /отм./, съдът
намира, че тъй като срокът е съществен елемент от съдържанието на договора, то същият се
явява такъв с невъзможен предмет. Както е разяснено в ТР 3/2017 година на ОСГК на ВКС
ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно
невъзможен сделката е с невъзможен предмет. За да бъде сделката нищожна поради
7
невъзможен предмет, на осн. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД е необходимо невъзможността да е
начална, а не да настъпва след сключване на сделката. При съпоставяне на разпоредбата на
чл.262, ал.2 ЗЗД за правото на поръчващият да развали договора ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, съдът намира, че правото да се
развали договора, в хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД произтича от виновното поведение на
изпълнителя и настъпила последваща невъзможност за изпълнение. По аргумент от
противното, когато изпълнителят не може да изработи и предаде изработеното по договора
за изработка поради невъзможен срок и това е било известно на страните към момента на
сключване на договора, като тази невъзможност е обективна и не произтича от
субективното поведение на изпълнителя договорът се явява нищожен поради невъзможен
предмет. Както се посочи по-горе при договорите за изработка срокът е съществено условие
по договора, поради което за да е невъзможен предмета на договора следва изработеното,
което е предмет на договора да не може да възникне с оглед технологичните процеси,
необходими за изработването му.
Предвид липсата на валидно възникнала договорна претенция между страните по
делото, неоснователна се явява претенцията на ищеца по делото и настоящ
жалбоподател-„СД ВИАНА“ ООД.Уважаването на предявената договорна претенция
предполага наличието на валидно възникнала договорна връзка между страните по
делото,каквато не е налице в настоящия случай. След между страните е налице изначално
нищожен договор,то следователно между страните не е възникнала договорната
връзка,неизпълнението, на която е предмет на разглеждане в настоящето производство.
С оглед горното решението в обжалваната от жалбоподателя „СД ВИАНА“ ООД
осъдителна част е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.До този
резултат не би се стигнало,ако производството по настоящето дело не беше разделено от
преюдициалния спор по т.д.№ 479/2016 година по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, в което е
решен въпроса относно нищожността на договора за обществена поръчка.
В представеното на 28.05.24г. становище от жалбоподателя „СД ВИАНА“ ООД се
подържа,че съгласно т.2. на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд
прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което
набраните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти той
следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение
на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В настоящия случай липсва посоченото от жалбоподателя нарушение.С доклада по делото и
в последващите определения,касаещи доклада , съдът изрично е указал на страните какви
доказателства следва да сочат във връзка с наведената в исковата молба договорна
претенция.Освен това,видно от процесуалните действия на представителят на
жалбоподателя „СД ВИАНА“ ООД,същият неколкократно е заявявал претенцията на
договорно основание, на което е отговорено с решението на съда.
Подържа се от жалбоподателят „СД ВИАНА“ ООД,че петитума на предявения иск е да
8
бъде осъден ответника Община Бяла, област Русе да заплати сумата 279 230,86 лв. с ДДС,
представляваща стойността на СМР по сметка опис №6, като същата е част от цялото
вземане в размер на 894 842,04 лв., извършени СМР по актове № 6, 7 и 8, отчетени в
изпълнение на договор № Д- 147/22.05.2015 г. сключен между партньорите в Обединение
„Борово Еко" и Община Бяла.Според жалбоподателя първоинстанционният съд е
квалифицирал иска на договорно основание,поради което като се иска спора да бъде
преквалифициран съобразно изложените в исковата молба обстоятелства като такъв по чл.
59 от ЗЗД.
Съдът счита,че искането на жалбоподателя е неоснователно.
Както беше посочено с исковата молба претенцията е заявена като такава на договорно
основание и е подържана като такава в целия процес пред първата инстанция.В
съответствие със заявената претенция е и доклада на съда по спора, който ,с оглед заявеното
основание /неизпълнението на договора/ ,правилно е разпределил доказателствената тежест.
Недопустимо е пред настоящата инстанция от страна на ищеца да се прави изменение на
основанието на предявения иск при ясно заявена и подържана претенция пред
първоинстанционния съд.Предпоставките за предявяване на иска по чл.59 от ЗЗД
предпоставят наличието на неоснователно обогатяване,за наличието на каквото не се
споменава в исковата молба.
С оглед гореизложеното решението в обжалваната му от Община Бяла осъдителна част е
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявеният иск- за осъждане на Община Бяла да заплати на ищеца по иск
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата от 89 353,88
лева – стойността на изпълнени от ДЗЗД „Борово Еко“ по договор № Д-147/22.05.2015 г. за
изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла,
СМР по акт (сметка – опис) 6 от 25.11.2015 г., съобразно дела на ищеца в ДЗЗД „Борово
Еко“ , заедно със законната лихва от 22.03.2016 г. до окончателното заплащане за заплащане
на сумата бъде отхвърлен.
По отношение на жалбата от „СД ВИАНА“ ООД против частта от решението,с която съдът
е отхвърлил предявения от ищеца иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
за сумата над 89 353,88 лева до пълния претендиран размер от 279 230,86 лева, - стойността
на изпълнени от ДЗЗД „Борово Еко“ по договор № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла, СМР по акт
(сметка – опис) 6 от 25.11.2015 г. като неоснователен, съдът счита,че същото е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Макар и отхвърлянето на иска да
е с оглед посочените основания,предвид липсата на установена договорна връзка
,решението,в тази му част е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските
9
Предвид решението по спора жалбоподателят „СД ВИАНА“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на Община Бяла направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 16 800лв. и за държавна такса в размер на 1 787,08лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Отменя Решение от 06.08.2021 г. по т.д. 4261/2016 г. на СГС. VI -10 състав в частта, с
която ОБЩИНА БЯЛА, обл.РУСЕ, пл. „ЕКЗАРХ ЙОСИФ“ №1, БУЛСТАТ ********* е
осъдена да заплати на „СД ВИАНА” ООД, с ЕИК ********* по иск с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата от 89 353,88 лева – стойността на
изпълнени от ДЗЗД „Борово Еко“ по договор № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла, СМР по акт
(сметка – опис) 6 от 25.11.2015 г., съобразно дела на ищеца в ДЗЗД „Борово Еко“ , заедно
със законната лихва от 22.03.2016 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 6 832 лева – разноски по делото ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявеният от „СД ВИАНА“ ООД иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл. 266, ал.1 от ЗЗД против Община Бяла за сумата от 89 353,88 лева – стойността на
изпълнени от ДЗЗД „Борово Еко“ по договор № Д-147/22.05.2015 г. за изграждане на
регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла, СМР по акт
(сметка – опис) 6 от 25.11.2015 г., съобразно дела на ищеца в ДЗЗД „Борово Еко“ , заедно
със законната лихва от 22.03.2016 г. до окончателното заплащане -присъдил съответните
разноски.
Потвърждава Решение от 06.08.2021 г. по т.д. 4261/2016 г. на СГС,VI -10 състав в
останалата му част.
Осъжда „СД ВИАНА” ООД, с ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА БЯЛА,
обл.РУСЕ, пл. „ЕКЗАРХ ЙОСИФ“ №1, БУЛСТАТ ********* направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 16 800лв. и за държавна такса в размер
на 1 787,08лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11