Определение по дело №132/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 129
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Доротея Симеонова Цонева
Дело: 20214400600132
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Плевен , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Съдия:Доротея С. Цонева
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600132 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.243, ал.7 и 8 от НПК
Образувано е по жалба на Б. Н. Б. подадена чрез процесуалния му представител адв.А.З. от
АК-Плевен против определение № 32 от 27.01.2021г. постановено по чнд № 169/2021г. по
описа на РС-Плевен. С посоченото определение районният съд е потвърдил постановление
на прокурор при РП-Плевен от 04.12.2020г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № Д-1274/2019г. по описа на РП-Плевен, водено
за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал.2 от НК.
С жалбата се иска окръжният съд да отмени определението на районния съд, както и
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, делото да се
върне на прокурора, със задължителни указания относно прилагането на закона и
извършване на допълнителни действия по разследването за установяване на обективната
истина по делото.
Съдът като взе предвид материалите по делото и при изпълнение на правомощията си за
цялостна проверка на постановения съдебен акт, намери за установено следното:
В атакуваното пред РС-Плевен постановление на прокурора след излагане на фактическата
обстановка по воденото по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал. 2 от НК досъдебно производство е
достигнато до извода, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ
характер по смисъла на НК. Прието е било, че на свидетеля Б.Б. са били причинени леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за които не са налице доказателства да са
причинени от полицейските служители К.М. и М.В. в хода на задържането на Б. или в
последствие в сградата на полицейското управление, както и че същите са от характер,
1
който позволява да бъдат причинени при сбиването между Б. и сестра му, станало повод за
подаване на сигнал по тел.112 и последвалото задържане на Б..
С оглед конкретната обстановка, действията на свид.Б. и тези на свид.М. и В., липсата на
доказателства за упражнено насилие от тях по отношение на Б., е прието че липсват
доказателства за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.2 от НК, тъй като не са
осъществени признаците на състава престъплението от обективна и субективна страна,
поради което и наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд , а именно, след като се е запознал
с материалите по делото съдът е установил, че липсват доказателства за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК, тъй като не са осъществени признаците на състава
престъплението от обективна и субективна страна. В случая, фактическата обстановка по
делото е безспорно установена и е тази, която е отразена в постановлението за прекратяване
на наказателното производство на прокурора и в определението на районния съд. Прието е,
че на 10.03.2018г. вечерта свид.Б.Б. отишъл в жилището на родителите си Н. Б. и Д. Б.а в
гр.Плевен, на ул.“***“ №1, вх.Б, ап.17. В същото жилище живеела и сестра му М. Б.а. Б. и
роднините му често спорели на различни теми, като в някои случаи скандалите ескалирали и
във физически сблъсък. На 10.03.2018г. отново възникнал конфликт, иницииран от
свид.Б.Б.. Причината била, че родителите му прехвърлили жилището в което живеели на
сестра му. Б. буйствал, викал, чупил мебели, отправял заплахи. В един момент нападнал
сестра си – М. Б.а. Ударил я, хванал я за косата, двамата паднали на земята, сборичкали се и
взаимно си разменили удари. Баща им – свид.Н. Б. се опитал да ги разтърве като хващал Б.Б.
за раменете и ръцете, опитвайки да го издърпа от сестра му. В един момент тя се отскубнала
и избягала от жилището при съседите. За така възникналия конфликт бил подаден сигнал на
тел.112 , предаден на 01 РУ на МВР-Плевен. Пристигналите на място полицейски
служители М.В. и К.М. възприели неприключилия конфликт, агресивното поведение на Б.,
който видимо бил и в нетрезво състояние. Полицаите разпоредили на Б. да преустанови
физическата и вербална агресия. Б. не изпълнил полицейското разпореждане, продължавал
да буйства, както и започнал да вика към полицейските служители. Тогава те решили да го
изведат от жилището и да го отведат в районното управление. За целта Б. бил задържан
посредством полицейски техники, поставени му били белезници и бил изведен от
жилището. След това Б. бил отведен в Първо РУ на МВР, където след съставяне на
необходимите документи, същият отказал да ги подпише. Настанен бил сам в килия и на
следващия ден – 11.03.2018г. освободен. На 12.03.2018г. свид.Б.Б. бил прегледан в КСДМ-
Плевен, от съдебен лекар, който установил наличие на кръвонасядания, отоци и охлузвания
по тила, врата, гръдния кош и крайниците. Във връзка с оплакване на Б. за намален слух, му
било препоръчано да извърши консултация със специалист УНГ. Б. решил да подаде жалба
до компетентните власти за упражнено спрямо него насилие от полицейските служители.
Образувано било и досъдебно производство № Д-1274/2019г. по описа на РП-Плевен за
2
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 вр.чл.130, ал.2 от НК, за това , че на 10.03.2018г. в
помещение на 01 РУ МВР-Плевен от полицейски орган при повод изпълнение на службата
им е причинена на Б. Н. Б. от гр.Плевен лека телесна повреда , изразяваща се в причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето.
В хода на разследването са разпитани свидетелите М. Б.а, Н. Б., Д. Б.а, Ч.П.,А.К., А.Н.,
П.С., – очевидци на действията на свид.Б. и на полицейските служители в дома на сем.Б.и и
в районното управление, разпитана е свидетелката С.Н.– приятелка на Б., видяла го след
освобождаването му от районното полицейско управление, изискани и приложени са редица
писмени документи и са извършени съдебно-медицински експертизи относно причинените
на Б. наранявания, както и съдебна психолого-психиатрична експертиза на Б.Б..
От всички събрани по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво е установено
следното :
1.На 10.03.2018г. в дома на сем.Б.и в гр.Плевен, ул.“***“ №1, вх.Б, ап.17 възникнал пореден
конфликт между свид.Б.Б. и родителите и сестра му, иницииран от свид.Б.Б., който бил и в
нетрезво състояние.
2.Конфликтът прераснал във физическа агресия, упражнена от свид.Б.Б., който първо чупил
мебели и крещял, а след това нападнал сестра си М. Б.а, като я удрял, скубал, и в
последствие двамата се сбили, паднали на земята и си разменили взаимно удари.
3.Пристигналите в дома на семейството полицейски служители В. и М., след подаден сигнал
на тел.112 за домашно насилие, установили неприключил конфликт и агресивно поведение
от страна на Б..
4.Несъмнено от показанията на разпитаните свидетели очевидци на действията на свид.Б.Б.
и на полицейските служители в дома на сем.Б.и е установено неправомерно поведение
свид.Б. – отказ да изпълни полицейско разпореждане да преустанови агресивното си
поведение и проява на агресия спрямо полицейските служители.
5. Несъмнено от показанията на разпитаните по делото свидетели /с изключение на тези на
свид.С.Н., която не е очевидец на действията на Б. и полицаите/ се установява, че по
отношение на свид.Б.Б. не е упражнено насилие от полицейските служители при
задържането му в дома на семейството му, както и в полицейското управление.
6.Свид.Б.Б. на 10.03.2018г. е получил следните увреждания : кръвонасядане в горната
половина на дясна ушна мида, квъронасядане и малко охлузване на китката на дясна ръка,
малко кръвонасядане и червеникава драскотина в горна част на гърба, три ивицести, коси,
успоредни едно на друго кръвонасядания локализирани в областта на гребена на дясна
лопатка, болезнен оток на тила, червеникаво охлузване по предна повърхност на горна трета
на подбедрица на левия крак, червеникаво охлузване по предна повърхност на горна трета
на подбедрица на десния крак, резултат са от тъпи травми и е възможно нараняванията да са
3
получени при удари с ръце и крака, тези на китката да са резултат от белезници,
уврежданията се нанесени в кратък интервал от време, с давност от около едно и половина
денонощие, т.е. възможно е да са получени вечерта на 10.03.2018г., както и че не е налице
причинна връзка между травмата от 10.03.2018г. и установеното на 13.09.2019г.
лекостепенно намаление на слуха на дясно ухо на свид.Б..
7.Свид.Б.Б. е с наличие на биполярно афективно разстройство, на 10.03.2018г. е бил в
„светъл период“ и е могъл да разбира свойството и значението на извършваното от и спрямо
него и да ръководи постъпките си, като понастоящем е в състояние на медикаментозна
ремисия и приема предписаните му поддържащи медикаменти.
При така събраните и обсъдени доказателства и прокурора и районния съд са приели, че
липсват доказателства за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.2 от НК, тъй като не са
осъществени признаците на състава престъплението от обективна и субективна страна.
Изложените съображения от прокурора и районния съд се споделят напълно и от
настоящата въззивна инстанция.
Правилно прокурорът и районният съд са отбелязали, че по делото са събрани възможните
доказателства и фактическата обстановка е установена обективно и пълно, като в крайна
сметка правилно е прието,че липсват доказателства полицейските служители да са
причинили телесна повреда на свид.Б., поради което деянието се явява несъставомерно , а
при липсата на престъпление от общ характер наказателното производство правилно е било
прекратено.
С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на съдебно-
медицинската експертиза еднозначно може да се приеме, че установените на Б. наранявания
/с изключение на това на китката/ са получени при чупенето на мебелите в дома от Б. и при
сбиването му със сестра му М. Б.а и опитът на баща им да ги разтърве, както и че действията
на полицейските служители са били правомерни и че същите не са упражнили насилие
върху него, и са приложили необходимите полицейски техники при задържането му с оглед
агресивното му поведение. Единствено свид.С.Н. съобщава, че видяла свид.Б.Б. след
освобождаването му от полицейското управление на 11.03.2018г. и той и казал, че е бит от
полицейските служители в районното управление. Тя обаче не е била очевидец на
инцидента от 10.03.2018г. довел до задържането на Б., нито на действията Б. и полицейските
служители в дома на сем.Б.и и в районното управление, а и описаните от свидетелката
наранявания на Б. и на здравословното му състояние не съответстват на установеното от
съдебния лекар при прегледа на Б. на 12.03.2018г. Свидетелката описва много повече и по –
тежки наранявания от установените от лекаря при прегледа и от заключението по
изготвената СМЕ.
Предвид гореизложените съображения определението на РС-Плевен като съобразено с
материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Плевенски окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 32/27.01.2021г. постановено по чнд № 169/2021г. по
описа на РС-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5