№ 84
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Димитър Фикиин
Стефан Милев
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600183 по описа за 2024 година
С присъда от 22.11.2023 г. по НОХД № 128/2023 г. Окръжен съд – Монтана,
Наказателна колегия е признал подсъдимия М. М. И. - род. на ******** г. в гр. ***,
българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2022 г. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив без
надлежно разрешително и в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКВНП) - „Забранява се производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията,
наркотичните вещества и техните препарати от Списък № 1 "Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" и Списък № 3 „Рискови
вещества" и подлежащи на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 год. за упойващи
вещества, Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик и включени в
списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. З от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКВНП), във вр. с чл. З от Наредбата за реда за класифициране на растения и
веществата като наркотични, в лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис" с рег. №
********, паркиран в гр. ***, ул. „***" № 9, собственост на П. Г. С. от гр. ***, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество амфетамин, с процентно съдържание
на активния компонент 9,61 %, с общо нето тегло 58,48 гр, на стойност 1754,40лв, съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т.
4, вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4, във с вр. с чл. 29, ал. 1, б „а" от НК го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи на първоначален
„строг" режим и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/лв.
1
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. М. И. за НЕВИНОВЕН в това,
че на 26.09.2022 г. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив без надлежно
разрешително и в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКВНП) - „Забранява се производството, преработването, търговията,
съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването,
предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от Списък № 1 "Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" и Списък № 3 „Рискови вещества" и
подлежащи на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 год. за упойващи вещества,
Конвенция на ООН от 1988 год. за борба срещу незаконния трафик и включени в списъка по
чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. З от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКВНП), във вр. с чл.З от Наредбата за реда за класифициране на растения и веществата
като наркотични, под навесна конструкция, в частен дом - къща на два етажа с навес, дворно
място и прилежащи постройки, находяща се в гр. ***, ул. „***" № *, собственост на П. Г. С.
от гр. *** и Г. П. Г. от гр. *** да е държал с цел разпространение високорискови и рисково
наркотични вещества както следва: амфетамин, с нето тегло 1,82 гр., с процентно
съдържание на амфетамин 14,27% на стойност 54,60лв, кетамин „рагtу drug" с нето тегло
0,95 гр., коноп /марихуана/, с нето тегло 2,08 гр., с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 6,78% на стойност 12,48 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по
обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4, във с вр. с чл.
29, ал.1, б „а" от НК в тази част.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал.2, б. „а" и б. „б" НК съдът е отнел в полза на държавата
4 бр. хартиени плика - опаковки от веществени доказателства - към корицата на делото,
които да се унищожат като вещи без стойност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата веще‐
ственото доказателство по делото - остатък след проведено изследване от 60,3 гр.
амфетамин, 0,95 гр. кетамин „рагtу drug" и 2,08 гр. коноп /марихуана/, предадени за
съхранение в ЦМУ, което следва да се унищожи.
С присъдата подсъдимият М. М. И. е бил осъден ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на МВР,
по сметка на ОД на МВР - Монтана сумата 286,10 /двеста осемдесет и шест лв. и 10 ст/.
разноски на ДП, а по сметка на ОС Монтана и 5.00 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила жалба и допълнение към нея от
адв. Д. М., защитник на подс. М. И., в която се развиват пространни доводи за
необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения и за
нарушение на материалния закон. Сочи се, че приетата и установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка досежно осъдителната присъда не съответства на установената и
събрана в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателствена
съвкупност. Изтъква се, че вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен начин и е
налице нарушение на чл. 303 ал. 1 и ал. 2 от НПК. Излагат се съображения, че в подкрепа на
обвинението са налице само косвени доказателства. Прави се анализ на свидетелските
показания и се акцентира на това, че показанията на полицейските служители са
противоречиви и взаимноизключващи се, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Защитникът счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите Р. И., Б. А.
и Г. Г.. Изтъква, че нито една от експертизите по наказателното производство не представя
доказателства за съпричастността на подсъдимия към наркотичното вещество, намерено и
иззето от лекия автомобил „Тойота Авенсис”.
Развиват се и доводи, че доказателствените материали по делото не са обсъдени и
анализирани задълбочено, както изисква закона и че присъдата в осъдителната част почива
на предположения.
2
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена в осъдителната
част, да се приеме, че подс. М. М. И. не е автор на престъплението, за което е признат за
виновен и да бъде оправдан по това обвинение.
В жалбата и допълненията към тях не се навеждат конкретни доводи за събиране на
доказателствени материали във въззивната инстанция.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. М. И., адв.
М., поддържа въззивната жалба и депозираното допълнение по изложените в тях
съображения. Развива доводи, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и не
почива на събраните по делото доказателства. Изтъква, че в мотивите на първата инстанция
липсва фактически и правен анализ на доказателствените материали по делото, а е отразена
единствено фактическа обстановка, пресъздадена от полицейските служители на ОД –
Монтана. Сочи, че от доказателствата по делото не може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което е бил признат за
виновен и осъден.
В заключение е отправно искане атакуваната присъда да бъде отменена в
осъдителната част и да бъде постановена нова, с която подс. М. И. да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението, по което е бил осъден, както и да се потвърди
присъдата в оправдателната част.
Подс. М. И. в лична защитата поддържа казаното от неговия защитник и няма какво
да добави.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура предлага
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, тъй като е правилна и законосъобразна,
материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е съразмерно. Изтъква,
че първата инстанция е направила обоснован извод за доказаността на обвинението. Счита,
че не следва да бъдат кредитирани в пълнота показанията на св. Р. И., защото звучат
нелогично и приказно.
В реплика адв. М. изтъква, че няма нито едно доказателство, което да сочи
съпричастността на подс. М. И. към топчето с наркотично вещество.
В последната си дума подс. М. И. моли атакуваната присъда да бъде отменена, тъй
като е невинен.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното.
Съдебният акт на Окръжен съд – Монтана е постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15
НПК.
Макар и пространни, за съжаление мотивите на първостепенния съд са незадълбочени
и повърхностни. От изложението на първоинстанционния съд е видно, че в голяма част
дословно е преписан обвинителния акт. Съвкупността от доказателствени източници е била
обсъдена формално, без да е извършен прецизен и задълбочен анализ. По отношение на това
на кои свидетелски показания се дава вяра са направени декларативни констатации, без да е
извършена същинска оценка на доказателствените материали. Използвани са безлични
форми, които не позволяват на въззивната инстанция да провери какво е било вътрешното
убеждение на първостепенния съд. Не са обсъдени критично различните показания на
свидетелите Д. Р., Г. Д., М. К., И. М., Ц. Ц. и А. А.. По отношение показанията на св. Г. Г. е
посочено единствено, че съдът не й дава вяра, тъй като е в близки отношения с подсъдимия.
Този декларативен и формален израз не представлява анализ на показанията на
3
свидетелката, които изобщо не са съпоставени с останалите доказателствени източници.
Обективният прочит на мотивите към съдебния акт показва, че не е подходено с
необходимото внимание към изясняване на обективната истина. Всъщност задълбочен и
стойностен анализ на свидетелските показания липсва. Показанията на свидетелите са
изброени и цитирани частично, като изобщо не е отдадено нужното значение на
действителното им съдържание, както и на това дали изобщо носят полезна информация за
престъпна деятелност от страна на подс. М. И.. Първостепенният съд не се е съсредоточил
върху действителното съдържание и информативност на гласните и писмените
доказателства и доказателствени средства и не ги е съпоставил помежду им.
Изобщо не са отчетени обясненията на подс. М. И.. Те са игнорирани и не са
съпоставени с показанията на разпитаните по делото свидетели.
Така при проверката на атакувания съдебен акт, настоящият състав на САС констатира,
че при изготвяне на мотивите са нарушени изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите
на първата инстанция не се съзират съдържателни фактически, а следователно и прецизни
правни изводи.
Следва да се подчертае, че липсата на мотиви при изготвянето на актовете на
инстанционните съдилища, каквато в конкретния случай се костатира, е от категорията на
съществените процесуални нарушения, което по необходимост налага отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е нарушение от категорията на
абсолютните, тъй като се касае до закононарушение, което съществено накърнява
правнозащитените интереси на подсъдимия и нарушава основни начала на
правораздаването.
Съдилищата поначало дължат прецизно обсъждане на събраните по делото
доказателства, съпоставянето им по между им, както и пълноценно обсъждане на наличните
противоречия в показанията на свидетелите или пък в обясненията на подсъдимите.
Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по
същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на
доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при
съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост,
като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се
проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение.
В настоящия казус първостепенният съд не е взел нужните мерки и не е положил
достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и
върху формирането на вътрешното му убеждение, защото то в конкретния случай не почива
на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, описани по-горе, не
позволяват на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по
фактите. За да действа като “втора първа инстанция” въззивният съд трябва да има за база
годен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
4
Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Софийският апелативен съд не намира за необходимо да обсъжда другите оплаквания,
развити от защитника на подсъдимия.
Задължителните указания на въззивната инстанция се отнасят единствено до
отстраняването на констатираните процесуални нарушения.
По изложените дотук съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 НПК,
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 16/22.11.2023 г. по НОХД № 128/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Монтана.
ВРЪЩА делото за нова разглеждане на Окръжен съд – Монтана от друг състав на
съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5