№ 3810
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100104786 по описа за 2022 година
Образувано е по предявен от Т. Г. Т. срещу П. на Р.Б. иск с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 300000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни
болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в
обществото, ведно със законната лихва върху главниците от дата 28,11,2019год./ влизане в
сила на оправдателна присъда/ до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2 от НК.
С постановление за привличане в качеството му на обвиняем от 13.07.2011г. срещу ищеца е
инициирано наказателно преследване по досъдебно производство № 35/2011 г. по описа на
ОП Сливен. С Определение от 13.07.2011г. по ЧНД №379/2011 г. по описа на Окръжен съд -
Сливен, на Т. Г. Т. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. С Определение от
05.12.2011 г. по ЧНД 632/2011 г. по описа на Окръжен съд Сливен, наложената с
Определение от 13.07.2011 г. по ЧНД 379/2011 г. по описа на Окръжен съд - Сливен,
мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изменена в мярка за неотклонение „Гаранция“,
в размер на 5000 лв.
С Решение №159 от 28.11.2019 г., постановено по ВНОХД №1201/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, е потвърдена Присъда №45 от 23.02.2017г. постановена по
НОХД №1508/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която ищецът е признат за
невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от Наказателния
кодекс. Общата продължителност на наказателно преследване срещу ищеца от
1
привличането му в качеството му на обвиняем до придобиване на стабилитет на
оправдателната присъда поддържа да е 8 години, 4 месеца и 15 дни, което е продължило
прекомерно дълго.
Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на
оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата
молба, довели до промяна в на начина на живот на ищеца, влошаване на здравословното и
психично му състояние.
Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва
да бъдат приети. Претендира разноски.
Ответникът- П. Р.Б. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131
от ГПК излага становище за нередовност и неоснователност на исковата молба. Сочи да не
са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в
пряка зависимост от действия на П.. Релевира възражения за завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52
от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявен становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.152, ал.4,
т.4, вр.ал.3, т.1 и т.4, вр.чл.152, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за цитираното престъпление на
13,07,2011год. –постановление за привличане на обвиняем на Окръжна прокуратура
Сливен.
По делото няма данни за взета мярка за неотклонение.
С присъда от 20,11,2013год. на Сливенски районен съд, НО, 2 състав, постановена по
НОХД №1224/2012год. Т. Г. Т. е признат за виновен в извършеното престъпление.
С решение №68 от 27,06,2014год. постановено по ВНОХД №37/2014год. по описа на
Сливенски окръжен съд Горната присъда е потвърдена.
С решение №438 от 25,11,2014год. постановено по дело №1312/2014год. по описа
на ВКС е отменено изцяло по реда на възобновяването решение №68/27,06,2014год. на
ОС Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от състав на районен съд Сливен.
С присъда №45/23,02,2017год. на старозагорски районен съд постановена по НОХД
№ 1508/2015год. ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, т.3 от НК.
С присъда от 26,03,2018год. Старозагорски окръжен съд е отменена изцяло
оправдателната присъда 45/23,02,2017год. и Т. Т. е признат за виновен. С решение
№128/17,09,2018год. постановено по н.д.№442/2018год. е отменена присъда
2
№8/26,03,2018год. по ВНОХД № 1098/2017год. по описа на ОС Стара Загора и делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С Решение №159 от 28.11.2019 г., постановено по ВНОХД №1201/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, е потвърдена Присъда №45 от 23.02.2017г. постановена по
НОХД №1508/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която ищецът е признат за
невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от Наказателния
кодекс.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- И.Х.Я.. От
показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че наказателното
производство водено срещу ищеца му се е отразило, като станал нервен, тревожен,
изпитвал притеснение, че ще бъде осъден. Хората, които го познавали коментирали
поведението му като престъпно. Преживяното се отразило на здравословното му състояние
и на семейството му. Имало отражение и в професионален план.
По делото е изслушано и заключение на съдебно психиатрична експертиза, което
като неоспорено от страните, обективно и безпристрастно изготвено следва да бъде
ценено при постановяване на съдебния акт.
Приложено е свидетелство за съдимост на ищеца/ стр.158 от делото/, от което е
видно лицето да е осъждано за престъпление на осн.чл.142а, ал.4, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, вр.чл.159а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, чл.159б, ал.1,
вр.чл.159а, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК по дело №И-1340/2010год. НОХД по
споразумение от 06,04,2010год. на СРС.; По дело №5171/2010год. по НОХД Присъда от
07,07,2010год. на СРС за престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.54, ал.1, вр.чл.58а,
ал.1 от НК; по дело № 518/2013год. НОХД , присъа №6/05,03,2015год. на окръжен съд
Сливен за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от
НК.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1
т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.7/2018год./, обуславящи основателността на исковата претенция
за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 28,11,2019год. присъда, с която
ищеца е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.
152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс.
От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
3
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и страх,
нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 300000,00лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.152,
ал.3, вр.ал.1, т.3 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години, представляващо тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
продължителността на наказателното преследване от осем години, 4 месеца и 15 дни,
възрастта на лицето 41 години при привличането му като обвиняем /активна трудоспособна
възраст/, , както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно
преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото
производство и социално-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на
наказателното производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е
3000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
4
разликата като неоснователна.
При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази данните лицето да е
осъждано с влезли в сила присъди по НОХД №И1340/2010 в сила от 06,04,2010год., НОХД
№5171/2010, в сила от 23,07,2010год., НОХД №518/2013, влядло в сила на 02,06,2017год., в
които случаи наказателното преследване не се отразява толкова интензивно, както спрямо
лице по отношение на което за първи път е повдигнато обвинение, като сочените
неимуществени вреди се явяват и следствие от предходно преживените негативни емоции
от водени наказателни производства, които безспорно няма как точно да бъдат отграничени
като негативните преживявания и са продиктувани от паралелно водени наказателни
производства. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като
фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по
делото са обстоятелствата за влошено здравословно състояние на ищеца, като събраните в
тази връзка свидетелски показания са мнение на свидетеля и не удостоверяват причина
връзка с процесното обвинение. Що се касае до твърденията за влошени семейни
отношения по повод процесното обвинение, което са сочи да е повлияло по-интензивно на
ищеца поради морално етичния характер на обвинението, съдът намира за необосновано за
определяне на размера на обезщетението, тъй като видно от свидетелство за съдимост
лицето е предходно осъждано за идентично престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК по дело
№ 5171/2010год. НОХД, СРС. Същевременно се отчете заключението на съдебно
психиатричната експертиза за Т. да е възникнала остра стресова реакция, която е
протрахирала в посттравматично стресово разстройство и липсата на мотивация за работа
и утвърждаване в професионален план.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в
процесния случай 28.11.2019год.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. и 360,00лв.-разноски по делото за вещо
лице. Няма данни за платен адв.хононар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”Витоша”№2 да заплати на Т. Г. Т., с
ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул.**** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3000,00лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -28,11,2019год. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3000,00лв.-
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 300000.00лв. като неоснователна.
5
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”Витоша”№2 да заплати на Т. Г. Т., с
ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул.**** на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 10,00лв.-държавна такса.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”Витоша”№2 да заплати на СГС на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 360,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6