Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260063 19.12.2023 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
Търговско отделение, ХVІІ състав
На 16.11.2023 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 654 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Предмет на производството са субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени по т.д.№ 654/2020 г. и по
т.д.№ 357/2021 г. и двете по описа на настоящия съд, съединени за общо
разглеждане на осн.чл.213 ГПК.
С искова молба вх.№ 264897/12.10.2020 г., подадена от В.Г.П. ЕГН **********,
починала след завеждане на делото и заместена на осн.чл.227 от своите
правоприемници- наследници по закон -ищците К.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: ***-
**и Г.А.Х. ЕГН ********** с адрес: ***-**, е предявен иск против ответното
дружество ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да бъде заплатено обезщетение в размер от 490 000 лв. за неимуществени вреди,
претърпени от В.Г.П. , вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2020 г. в гр.
Варна, на ул. „Ген. Колев“ и бул. „Цар
Освободител“, виновно
причинено от И.В.М. като водач на автобус с рег.№ ****, марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество,
ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 11.09.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 429 от КЗ;
ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 21.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал.1,т.1
от КЗ.
В тази искова молба ищцата е твърдяла, че на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на
ул. „Ген. Колев“ и бул. „Цар Освободител“ е настъпило ПТП,
с участието на две МПС:
-
автобус с рег.№ ****, марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, управляван от лицето И.В.М. и
-
МПС рег.№ ****,
марка „Пежо“, модел 508, управлявано от С.П.Д..
Като пътник в автобус рег.№ ****,
марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, ищцата В.Г.П. получила телесни увреждания,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. П. получила съчетана
черепно-мозъчна травма, гръдна травма и гръбначно-мозъчна травма.
Черепно-мозъчната травма се изразявала в: мозъчно сътресение /мозъчна
контузия в лека степен/, субарахноидна фхеморагия вдясно челно-теменно,
подкожен хематом челно-теменно вдясно, фрактура на носните кости.
Черепно-мозъчната травма била лекостепенна, протекла с умерена общомозъчна
симптоматика, и липса на спомен за инцидента, като не били отчетени последващи
усложнения. Същата представлявала временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Гръдната травма се изразявала в: контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то
и 5-то ребро, контузия на белия дроб двустранно. Гръдната травма причинила
остри дихателни нарушения /диспнея/, наложила реанимационно лечение по
спешност, включително и интубация и апаратно дишане. Същата представлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Гръбначно-мозъчната травма се изразявала в: фрактура – луксация Тх3-Тх4,
контузия и притискане на гръбначния мозък на същото ниво, пълно обездвижване на
долните крайници, обезчувствяване на тялото, нарушен тазово-резерноарен
контрол. Гръбначно-мозъчната травма, проявена още в началото с долна
параплегия, анестезия от проводников тип от ниво Тх4, включвала фрактура на
тялото на Тх3 /трети гръден прешлен/ с костни фрагменти, проникващи към
гръбначния канал, фрактура на горната
дискална повърхност на Тх4, фрактура на дъгите, бодилестите израстъци и страничните
израстъци на Тх3 и Тх4 двустранно, фрактура-луксация на фасетните стави Тх3 –
Тх4 двустранно, разкъсване на жълтата връзка Тх3 и Тх4 двустранно и на супра- и
интерспинозната връзка Тх2-3-4-5, разкъсване на твърдата гръбначно-мозъчна
обвивка и изтичане на бистър ликвор. Тази травма предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата
за повече от 30 дни, а в съчетание с настъпилите в пряка връзка с нея
усложнения представлявала постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
На 11.09.20 г. на П. била извършена операция под обща анестезия, продължила
от 13,40 до 16,30 ч; била извършена ламинектомия на Тх3, Тх4 и частична на Тх2,
двустранна фасетектомия Тх3-Тх4; установени тежко контузени нервни коренчета в
областта на ламинектомията двустранно, предна компресия на миелона /гръбначния
мозък/ на ниво Тх3; последвало отстраняване на костен фрагмент; визуализиран
бил дефект на дурата вентрално и последвала пластика с изкуствена дура; под
ренгенов контрол била осъществена транспедикулна фиксация Тх1-Тх2-Тх5-Тх6..
хемостаза и лаваж ... пасивен дренаж и послоен шев на оперативната рана,
стерилна превръзка.
На 25.09.2020 г. П. била изписана от болничното заведение в ясно съзнание,
контактна, адекватна, в състояние на долна параплегия и с предписание за
лечение на образуваните декубитални рани, като била насочена за физиотерапия и
рехабилитация в санаториални условия най-малко 30 дни след изписването.
След изписването П. била настанена в хоспис „Надежда“ с цел оказване на
медицинска помощ от специалисти и възможна по-бърза реакция при евентуално
влошаване на състоянието й.
На 7.10.2020 г. била приета по спешност в болнично заведение в тежко,
шоково състояние, в съзнание, с температура до 40 градуса, учестено дишане,
сатурация на кислород 80 %, долна параплегия, декубитални рани, повръщане на
кръв и черни изхождания. Била настанена по спешност в КАИЛ /Реанимация/,
интубирана, започнато било комплексно лечение, извършени няколко
кръвопреливания за корекция на анемията, захранена и бил възстановен чревният пасаж;
декубиталните рани били третирани с колоиден пластир и антидекубитален дюшек.
Изписана била на 16.10.20 г. с подобрение, в добро общо състояние, афебрилна,
стабилна хемодинамика.
На 2.11.2020 г. отново била приета по спешност, в клиника по нефрология.
Била в увредено общо състояние, фебрилна, сомнолентна, дезориентирана, със
затруднено дишане и зловонно миризма от налична декубитална рана. След
преживяното ПТП била с чести уроинфекции, като на 29.10.20 г. при проведено
микробиологично изследване бил изолиран Pseudomonas aeruginosa. Предвид тежко изразената
дихателна недостатъчност била настанена в КАИЛ, интубирана, поставена на
изкуствена белодробна вентилация, апаратно дишане, като започнало комплексно
медикаментозно, инфузионно и субституиращо лечение.
На 23.11.2020 г. П. починала въпреки проведената в пълен обем
кардиопулмонална ресусцитация /КПР, възстановяване на съдречната и дихателна
дейност/.
Причината за смъртта била
прогресивно развиващо се септично състояние в резултат на развилите се
усложнения на гръбно-мозъчната травма- декубитални рани, уринарна инфекция,
остър кръвоизлив от стомашна стрес-язва, довели до остра бъбречна
недостатъчност, хроничен обострен пиелонефрит, сепсис /генеразиран възпалителен
процес/, полиорганна недостатъчност, остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност.
От датата на ПТП- 11.09.2020 г., до смъртта си на 23.11.2020 г., П.
претърпяла изключително интензивни болки и страдания: невъзможност за
самостоятелни движения на долните крайници и на тялото като цяло,
обезчувствяване на тялото, липса на контрол на тазово-резервоарните функции,
остри дихателни нарушения, шоково състояние във връзка със стомашен кръвоизлив
от стомашни язви, чести фебрилни състояния поради развитие на уринарна
инфекция, множество инвазивни медицински процедури и манипулации.
Получените от П. увреждания и последващи усложнения били в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП.
За автобус рег.№ ****, марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, била сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
На 01.10.2020 г. била заведена от името на В.П. извънсъдебна претенция пред
застрахователя, към която ищците считат, че са приложени всички изискуеми
необходими документи, налични към този момент, въз основа на които дружеството
било в състояние да се произнесе по основателността на претенцията и да
определи размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Въпреки
това, застрахователното дружество изпратило писмо изх.№ 11252/13.10.20 г., в
което се изисквало представяне на допълнителни документи, несъществуващи към
този момент.
Предвид изложените обстоятелства се претендира присъждане на обезщетение в
размер на 490 000 лв. за претърпените от В.П. неимуществени вреди в
периода от ПТП до момента на нейната смърт,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание
чл. 429 от КЗ, /позовава се на решение № 167/30.01.20 г. по д.2273/18 г.
на ВКС, 2-ро т.д./,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.20 г. /15 работни
дни от уведомяване на застрахователя/ до
окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ.
Производството
по присъединеното т.д.№ 357/2021 г. на ПОС е започнало по искова молба с вх.№
2416/18.05.2021 г., подадена от К.Г.Д. ЕГН ********** и Г.А.Х. ЕГН **********
с адрес: ***, с която са предявени
субективно съединени искове против ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, гр.София за
заплащане на сумата от 240 000 лв. на всеки от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на тяхната **В.Г.П.,
починала в резултат на ПТП на 11.09.2020 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 429 от КЗ; ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ.
С молба вх.№ 11046/29.09.2021 г. ищците са внесли уточнения относно
настъпването на ПТП, а именно: на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на ул. „Ген.
Колев“ и бул. „Цар Освободител“ е настъпило ПТП,
с участието на две МПС: пътнически микробус с рег.№ ****, марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, управляван от лицето И.В.М. и МПС рег.№ ****, марка „Пежо“,
модел 508, управлявано от С.П.Д.. Произшествието било настъпило при следния
механизъм:
Водачът на пътническия микробус Фолксваген Крафтер се движел по
ул.Ген.Колев по посока към бул.Сливница. Наближавайки кръстовището с бул.Цар Б.
Освободител микробусът се движел със скорост от 40 км.ч. Сигналът на
светофарната уредба се сменил от зелен на жълт, като наближавайки и навлизайки
в кръстовището водачът ускорил до около скорост 57,6 км.ч.
По същото време по бул.Цар Освободител посока Окръжна болница се движел лек
автомобил Пежо 508. Наближавайки кръстовището с ул.Ген Колев за него светел
забранителен сигнал. На 10,8 м.преди кръстовището с ул.Ген Колев за лекия
автомобил светофарната уредба от светещ
червен сигнал се сменила на жълт и водачът ускорил автомобила, достигайки до
скорост в момента на удара от 41 км.ч.
Навлизайки в кръстовището двата автомобила се сблъскват.
Като пътник в микробус рег.№ ****,
марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, ****та на ищците- В.Г.П. получила
множество телесни увреди, в пряка причинноследствена връзка с които умира на
23.11.2020 г. Съгласно Епикриза от УМБАЛ Света Марина АД-Варна и съобщение за
смърт № 122 от 25.11.2020 г. причината за смъртта на В.П. била генерализиран
възпалителен процес-сепсис, тежка декубитална рана, състояние след оперативно
лечение на гръбначния стълб поради травма.
Смъртта на пострадалата нанесла невъзвратими вреди на ищците. Загубата на **съставлявало
едно от най-тежките житейски събития и мъката на ищците ставала до край на
живота им. В. била стожерът на семейството, жизнена и дейна жена. Ищците
осъзнавали и страдали от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и
щастливо семейство, което са имали преди събитието, от моралната и родителската
опора, която починалата им давала, както и че болките и страданията от загубата
на толкова близък за тях човек се търпят винаги. Наред с горното ищците
страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушения на
съня, често главоболие и тревожност. Преди събитието те били жизнени и
контактни, радвали се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента
били затворени и отчуждени, избягвали срещи с други хора и обичайните за всеки
нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания.
Изтъкват, че тежките травми, нанесени на В.П. , които й причинявали в
продължение на 73 дни до смъртта й ужасни болки и страдания, били изживени и от
ищците- нейни деца, които през всеки един от тези дни наблюдавали нейната
агония, преминали през надеждата тяхната **да се възстанови, но впоследствие
разбрали, че смъртта й е неизбежна. Били безсилни пред този факт и това
допълнително не само ги съкрушило, но довело и до още по-голям интензитет на
претърпените от тях болки и страдания.
За описаните вреди ищците претендират обезщетение в размер от 240 000
лв. всеки от тях.
Ответникът „Лев Инс“ АД е
подал отговори и по двете искови молби, с които оспорва исковете. Възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала
без поставен обезопасителен колан.
Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерни и несъобразени с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с
икономическата ситуация в страната към датата на увреждането. Възразява се, че при преценка на размера на
дължимото обезщетение за травматичните увреждания, основен фактор е възрастта
на пострадалия , както и евентуалната продължителност на търпените вреди, а в
случая периодът на търпене на вредите е 2 месеца и 12 дни. Възразява се, че в
практиката на ВКС има случаи на присъждане на обезщетения за подобни травми в
рамките на 200 000 – 250 000, но те касаят случаи на пострадали на
млада възраст, като тези размери са обосновани с неблагоприятна прогноза за възстановяване, т.е., с факта, че лицето
ще търпи вредите за изключителен дълъг период от време, няма да има възможност
за пълноценен социален и семеен живот, няма да създаде семейство и т.н. –
фактори, които според ответника в случая не са налице предвид възрастта на
пострадалата и периода, в който същата е търпяла тези вреди.
В с.з. ответникът излага становище , че
обезщетението за вредите на самата пострадала следва да се определи в размер от
20 000 лв., а обезщетението на наследниците
й - в размер от по 120 000 лв. на всеки от тях, които обезщетения следвало
да се намалят при отчитане на съпричиняване от 50% от страна на пострадалата.
Третото лице-помагач ЗАД „Бул Инс“, привлечено по
искане на ответния застраховател, оспорва исковете с идентични възражения.
Страните са ангажирали доказателства. Претендират
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
Относно допустимостта на иска, предявен приживе
от пострадалата П., в аспекта на установената в чл.498, ал.3 КЗ процесуална
предпоставка, е налице произнасяне на въззивния съд с Определение №
69/31.05.2021 г. по ч.т.д.№ 382/2021 г. на ПАС. В него е прието, че предявеният
иск е допустим, тъй като, макар и заведен преди изтичане на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 КЗ, с изтичането на този срок е отпаднала процесуалната пречка,
което ново обстоятелство следва да се съобрази съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Определението на въззивния съд относно допустимостта на иска е задължително за
настоящата инстанция, поради което претенциите ще се разгледат по същество.
Не се формира спор по
делото относно обстоятелството, че на 11.09.2020 г. в гр.Варна, на кръстовището
между на ул. „Ген. Колев“ и бул. „Цар Освободител“ е настъпило ПТП, с участието микробус с рег.№ ****, марка
„Фолксваген“, модел „Крафтер“, управляван от лицето И.В.М. и л.а. рег.№ ****,
марка „Пежо“, модел 508, управлявано от С.П.Д., при което произшествие е
пострадала В.Г.П. като пътник в микробус
„Фолксваген“, модел „Крафтер“.
В хода на разглеждане на делото е постановена
Присъда № 70 от 07.12.2022 г. по приложеното НОХД № 543/2022 г. по описа на
Окръжен съд Варна, влязла в сила, с която :
Подсъдимият И. В.М. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 11.09.2020 г. в гр.Варна, движейки се по бул.Ген.Колев в
посока към и на кръстовището с бул.Цар Освободител, при управление на
МПС-автобус Фолксваген Крафтер с рег.№ ****, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като при избиране на скоростта на движението си не
е съобразил със състоянието на превозното средство , с конкретните условия на
видимост и навлязъл при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, в
условията на независимо съпричиняване със С.П.Д. като водач на л.а. Пежо 508 с
рег. № **** по непредпазливост причинил смъртта на В.Г.П., настъпила на
23.11.2020 г., както и
Подсъдимият С.П.Д. с ЕГН **.е признат за виновен
в това, че на същата дата и същото място, движейки се по бул.Цар Освободител в
посока към и на кръстовището с бул.Ген.Колев, при управление на л.а. Пежо 508 с
рег.№ ****, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.37, ал.7, т.4 от ППЗДвП, като при
жълт забранителен сигнал на светофарната уредба, в условията на независимо
съпричиняване със И. В.М. с ЕГН ********** като водач на автобус Фолксваген
Крафтер с рег.№ **** по непредпазливост причинил смъртта на В.Г.П., настъпила
на 23.11.2020 г.
Следователно и предвид правилото на чл.300 ГПК по
делото е установено противоправното поведение и на двамата участници в ПТП,
тяхната вина и причинно-следствената връзка на смъртта на пострадалата В.П.,
като съставомерна последица от деянието.
Безспорно е, че за управлявания от един от
виновните водачи автобус с рег.№ ****, марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество. На осн.чл.499, ал.7 КЗ, вр.чл.53 ЗЗД, ответният
застраховател и третото лице-помагач, при който е сключена застраховката „ГО“ за
МПС, управлявано от другия виновен водач, отговарят солидарно за причинените от
произшествието вреди на трети лица. В случая претенцията е предявена спрямо
един от солидарно отговорните лица, който по правилото на чл.122, ал.1 ЗЗД дължи изпълнение на цялото задължение.
Отношенията между двамата солидарно отговорни застрахователи относно платеното
застрахователно обезщетение ще се урежда по
правилата на чл.127 ЗЗД, които не са предмет на настоящото производство.
Не се спори между
страните и относно вида и характера на причинените на П. телесни увреждания , а
именно: съчетана черепно-мозъчна травма, гръдна травма и гръбначно-мозъчна
травма, изразяващи се в следното:
Черепно-мозъчната травма се изразявала в мозъчно сътресение , субарахноидна
фхеморагия вдясно челно-теменно, подкожен хематом челно-теменно вдясно,
фрактура на носните кости. Гръдната травма се изразявала в контузия на гръдния
кош, фрактура на 3-то и 5-то ребро, контузия на белия дроб двустранно. Гръдната
травма е причинила остри дихателни нарушения /диспнея/, наложила реанимационно
лечение по спешност, включително и интубация и апаратно дишане.
Гръбначно-мозъчната травма се изразявала във фрактура – луксация Тх3-Тх4,
контузия и притискане на гръбначния мозък на същото ниво, пълно обездвижване на
долните крайници, обезчувствяване на тялото, нарушен тазово-резерноарен
контрол. Гръбначно-мозъчната травма, проявена още в началото с долна
параплегия, анестезия от проводников тип от ниво Тх4, включвала фрактура на
тялото на Тх3 /трети гръден прешлен/ с костни фрагменти, проникващи към
гръбначния канал, фрактура на горната
дискална повърхност на Тх4, фрактура на дъгите, бодилестите израстъци и
страничните израстъци на Тх3 и Тх4 двустранно, фрактура-луксация на фасетните
стави Тх3 – Тх4 двустранно, разкъсване на жълтата връзка Тх3 и Тх4 двустранно и
на супра- и интерспинозната връзка Тх2-3-4-5, разкъсване на твърдата гръбначно-мозъчна
обвивка и изтичане на бистър ликвор.
Описаните увреждания се установяват и от представената медицинска
документация. От нея, както и от приетата СМЕ, изготвена по писмени данни от
вещи лица- неврохирург, анестезиолог-реаниматор и ортопед-травматолог, се
установява и проведеното от пострадалата лечение:
Непосредствено след произшествието на 11.09.2020 г. П. е била откарана в
МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна в Клиника по Неврохирургия. Там след провеждането на
клинични и образни изследвания, както и консултации със съответните специалисти
, й е била извършена операция под обща анестезия, продължила от 13,40 до 16,30
ч. цел декомпресия на гръбначния мозък и
метална стабилизация на счупените 3 и 4 гръбначни прешлени. Следоперативно пациентката
е настанена в интензивно отделение за по-нататъшно лечение.
На 25.09.2020 г. П. е била изписана от болничното заведение в ясно
съзнание, контактна, адекватна, в състояние на долна параплегия и с предписание
за лечение на образуваните декубитални рани, като била насочена за физиотерапия
и рехабилитация в санаториални условия най-малко 30 дни след изписването.
След изписването е била настанена в хоспис „Надежда“ с цел оказване на
медицинска помощ от специалисти и възможна по-бърза реакция при евентуално
влошаване на състоянието й.
На 7.10.2020 г. е била приета по спешност в болнично заведение в тежко,
шоково състояние, в съзнание, с температура до 40 градуса, учестено дишане,
сатурация на кислород 80 %, долна параплегия, декубитални рани, повръщане на
кръв и черни изхождания. Била настанена по спешност в КАИЛ /Реанимация/,
интубирана, започнато било комплексно лечение, извършени няколко
кръвопреливания за корекция на анемията, захранена и бил възстановен чревният пасаж;
декубиталните рани били третирани с колоиден пластир и антидекубитален дюшек.
Изписана е била на 16.10.20 г. с подобрение, в добро общо състояние, афебрилна,
стабилна хемодинамика.
На 2.11.2020 г. отново е била приета по спешност, в клиника по нефрология в
УМБАЛ Св.Марина- Варна. Постъпила е с клинична картина на остра бъбречна
недостатъчност във връзка с възпалителен процес, засягащ пикочо-отделителната
система, съпроводена с висока температура и затруднено дишане. При проведените
прегледи и изследвания е било установено и наличие на тежка декубитална рана в
поясно-седалищната област, което наложило извършването на хирургическа
обработка на засегнатата зона за премахване на мъртвата тъкан /некректомия/.Предвид
тежко изразената дихателна недостатъчност била настанена в КАИЛ, интубирана,
поставена на изкуствена белодробна вентилация, апаратно дишане, като започнало
комплексно медикаментозно, инфузионно и субституиращо лечение.
На 23.11.2020 г. П. починала въпреки проведената в пълен обем
кардиопулмонална ресусцитация /КПР, възстановяване на сърдечната и дихателна
дейност/.
Причината за смъртта била
прогресивно развиващо се септично състояние в резултат на развилите се
усложнения на гръбно-мозъчната травма- декубитални рани, уринарна инфекция,
остър кръвоизлив от стомашна стрес-язва, довели до остра бъбречна
недостатъчност, хроничен обострен пиелонефрит, сепсис /генерализиран
възпалителен процес/, полиорганна недостатъчност, остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност.
От показанията на свидетелите Л.П.- **на
пострадалата и Д. П.- неин брат , се установява, че в периода от датата на ПТП
до смъртта си П. е претърпяла изключително интензивни болки и страдания. В.П. е
била обездвижена и в невъзможност за самостоятелни движения на долните крайници
и на тялото като цяло, можела да движи само ръцете си. След изписването от
болницата я настанили в квартира под наем в гр.Варна. Приемала обезболяващи три
пъти на ден. Често вдигала температура. Белият дроб не бил добре. Не можела да
се обслужва, нито да се храни самостоятелно. Не можела сама да се обръща, това
правели свидетелите. Била с памперси, защото не усещала кога се изпуска. Имала
и поставен катетър. Постоянно плачела, не се хранела въобще. Приемала само чай
с лъжичка или със сламка. Давела се, много повръщала. Била много отчаяна,
знаела, че няма да се възстанови. Близките й се опитвали да й дават кураж. Тъй
като два-три пъти получавала задух и вдигала температура, се налагало да я
водят в болницата. Много трудно понасяла тези премествания, защото не можела да
влезе в количка. Затова я пренасяли с одеяла. По време на преместванията се
случвало да загуби съзнание. Наложило се да я настанят в хоспис, тъй като имала
нужда от лекарски грижи и от кислород. Няколко дни след това по препоръка на
лекаря отново я завели в болница, където престояла четири дни. Малко след
връщането в хосписа, отново трябвало да я приемат в болница, защото била в
тежко състояние. Приели я в интензивно отделение, където била интубирана. По
време на последния си престой в болницата вече не можела да движи и ръцете
си.
От заключението на разширената СМЕ се установява, че предвид установените
увреждания пострадалата е чувствала силни болки в областта на съответните
счупвания. Травмата на главата, подкожният
хматом, субарахноидната хеморагия и счупените носни кости обиктновено са
съпроводени от дифузна, тъпа болка, локалиризирана в челния дял, в случая
съпроводена от затруднено носно дишане. Фрактурите на ребрата предвизвикват
остра болка, усилваща се при дихателни движения на гръдния кош. Фрактурите на
прешлените водят до умерено силна, дифузна болка в гърба. П. е загубила
чувствителност от Тн4 дерматом надолу- не е чувствала нищо от средна и долна
трета на гръдния кош до краката. След проведената интервенция вероятно болките
са намалели без да изчезнат напълно веднага. Когато счупванията са започнали да
заздравяват, са започнали да отшумяват и болките. Напълно е възможно обаче
според вещите лица болките да не са отшумели напълно към момента на дехоспитализацията
заради контузените нерви. Необходими са били обезболяващи средства и по време
на следболничния възстановителен период. При последвалите след операцията две
хоспитализации, осъществени на 07.10 и на 02.11. В.П. е била в тежко шоково
състояние и непосредствена витална застрашеност, наложило прилагането на
високоспециализираните методи на интензивно лечение / антибиотично лечение,
водно-солева реанимация, преливане на биопродукти, органопротекция, ентарално и
парентерално хранене/, някои от които н инванзивен харакстер- интубация и
механична вентилация, поставяне на назогастрална сонда, уретрален катетър,
венозни и артериални пункции. При първото пролежаване е овладяно остро кървене
от стомашно-чревния тракт , а при второто се е провеждало онтензивно лечение в
опит да се овладее генерализираната инфекция, засягаща цялото тяло на
пострадалата. За жалост се е развила органна недостатъчност, довела до летален
изход.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът приема, че са налице
предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите»- валидно
застрахователно правоотношение, настъпило по вина на застрахования
застрахователно събитие, в резултат на което са настъпили вреди за пострадалата
П., подлежащи на обезщетяване.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, като се ръководи от критерия за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взе предвид характера и тежестта
на множеството получени увреждания и интензитета на търпените в резултат на тях
болки, страдания и неудобства, свързани с обездвижването на пострадалата,
невъзможността да се обслужва сама за целия период до смъртта й, да се храни
самостоятелно, степента на засягане на здравословното състояние на ищцата ,
наложилите са две последващи хоспитализации поради влошаване на състоянието й,
драстичната промяна на начина и на живот, както и обстоятелството, че макар и
интензивни, болките и страданията са претърпени в сравнително не дълъг период
от около два месеца и половина, намира, че за тяхното репариране съответства
сумата 90 000 лв., като над този размер претенцията се явява недоказана.
Възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен
обезопасителен колан, е основателно. Установява се от заключението на КСМАТЕ,
че пътническият микробус, в който е пътувала пострадалата, е фабрично оборудван
с триточкови обезопасителни колани, като с такъв е снабдено всяко място в
автомобила. Уврежданията си П. е получила от удар или притискане със или върху
твърд тъп предмет най-вероатно при преобръщането на дясната страна на автобуса
и падането от седалката и удар в горната част на гърба в интериорни части на
купето. Не са установени от експертизата характерни и специфички травматични
увреждания, които да са оставени от действието на предпазния колан. Предвид
механизма на ПТП, то задължително, ако пострадалата е била с правилно поставен
предпазен колан, то биха останали по кожата на тялото характерни и специфични
травматични увреждатния от него. Ако П. е била с поставен колан, то тя би
останала на седалката на автобуса и не би се ударила в интериорни части на
купето, както и ако се беше ударила някъде , то силата би била значително
по-слаба. Ако е била с правилно поставен предпазен колан, то тежките
травматични увреждания като счупените прешлени и контузията на мозъка не биха
се получили, но би получила други по-леки травматични увреждания. В с.з.вещото
лице д-р Б. разяснява, че фрактурите на гръбначните прешлни и ребра говорят за
травма в областта на гърба- високо, където са 3-ти и 4-ти прешлен, и от
отзад-напред. Това означава, че тялото се е ударило с гърба си в нещо и това не
може да е облегалката, защото тя е много мека. Това според експерта говори, че
има удар или в пода, или в част от другата седалка. Вещото лице инж.С. допълва,
че правилно поставеният предпазен триточков колан няма да позволи завъртането
на пострадалата и удар в необходимия интензитет, тоест с голямата сила, която е
причинила констатираните травми, за които трябва голяма кинетична енергия.
Следователно, установено е от заключението, което съдът изцяло възприема като
компетентно и обосновано, че поведението на пострадалата, изразяващо се в
нарушение на правилото на чл.137а от ЗДвП- да пътува с поставен предпазен кола,
е подпринесло за тежките увреждания на гръбначните прешлени, довели до
обездвижването й, а от там и до леталния изход. Приносът на пострадалата,
съотнесен към приноса на двамата виновни водачи, съдът определя да е 1/3, с
колкото ще се намали определеното по справедливост обезщетение или дължимото
такова е в размер от 60 000 лв., дължимо по равно на всеки от
наследниците.
На осн. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т. е. от 01.10.2020 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и
при отказ и липса плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава. Ето защо за периода от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен, а ще
се отхвърли за периода от датата на деликта- 11.09.2020 г. до 30.09.2020 г.вкл.
Относно преките искове, предявени от ищците след смъртта
на пострадалата, в качеството им на нейни наследници.
Не се спори по делото, а и е видно от представеното
удостоверение за наследници, че ищците са ** и **на починалата в резултат на
ПТП В.П..
Представени са доказателства по делото за това, че
ищците, заедно с други трети лица, са предявили пред ответния застраховател
претенция вх.№ 16312/17.12.2020 г. за изплащане на обезщетение във връзка със
смъртта на своята **/ л.22 и сл.от т.д.№ 357/2021 г./. Няма спор, че
претенциите не са удовлетворени от застрахователя, следователно исковете са
процесуално допустими.
От показанията на свидетелите Л.П. и Д. П. / разпитани по т.д.№ 357/2021 г.
преди постановяване на определението по чл.213 ГПК/ се установява, че К. и Г.
преживели много тежко смъртта на своята ****. Установява се от събраните гласни доказателствени средства , че ищците са
претърпели и продължават да търпят значителни по обем страдания от загубата.
Така в показанията си разпитаните свидетели съобщават, че ищците и тяхната **са
били много близки, поддържали добри отношения, живеели заедно.С бащата на К.
били разведени, а бащата на Г. бил починал и В. сама ги отгледала. К. много
трудно приела смъртта на **си, не искала да отиде на гробищата, сънувала нощем
и се стряскала. От силния стрес не успявала да ****. Г. бил психически много
зле заради случилото се, започнал повече да пие. Все още не са преживели
загубата на своята ****. Липсвала им подкрепата й.
Изготвената Съдебно-психологическа експертза на ищцата К.Д. установява, че
за нея не са настъпили промени в психическото и емоционалното състояние, нама
данни за качествени промени на психичните функции, които да са довели до
невъзможност за житейско функциониране и степен на инвалидизация. Няма данни за
тежка житейска дезадаптация вследствие на преживяната тежка психотравма. Не се
установяват непреодолени травми в психологическото и емоционалното състояние,
които понастоящем са в рамките на нормалното. Не се установява влошено психично
състояние, но преживените неблагоприятни емоции вселдствие на смъртта на **й
имат и остават своя отпечатък въ вътрешните й преживявания.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът , изхождайки от принципа за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,
отчете обстоятелството, че се касае за смърт на ****, което е едно от най-тежките
събития в живота на преживелите сродници, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до
края на живота на ищците, загубата за тях е невъзвратима и не може да бъде измерена
материално. Установи се, че между починалата и нейните
деца са съществували топли и близки отношения , получавали са нейната морална
подкрепа. Съдът отчита обстоятелството, че се касае
за неочаквана смърт, който факт сам по
себе си има изключително травматично отражение върху психиката на ищците. Същевременно не се установява влошено психическо
състояние на ищците и непреодолени психични
травми понастоящем. Като съобрази
всички тези обстоятелства, на основание чл.
52 от ЗЗД, съдът приема, че
следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер
на 150 000 лв.за всеки от тях. Не се доказа по делото всеки
от ищците да е търпял вреди, чийто обем да обосновава соченото в исковата молба
обезщетение от 240 000 лв.
Отчитайки степента на приетото съпричиняване,
обезщетението ще се намали с 1/3 и ще се присъдят обезщетения в размер от по
100 000 лв. на всеки от ищците.
Както вече се разясни по-горе в решението, на осн. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.
е. от 17.12.2020 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора на страните се следват разноски по съразмерност.
Ищците не са сторили такива, като са били освободени от ДТ и разноски и са
представлявани от адвокат , осъществил безплатно процесулно представителство по чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв. На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат Б.А.А. от САК ще се присъди
възнаграждение съобразно уважената част от претенциите, възлизащо в размер от
15050 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски за вещи лица на обща стойност 1701 лв., от
които , на осн.чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, се
дължи сумата от 1245,06 лв.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда
съобразно размера на уважения иск , възлизаща на 10400 лв., както и направените
от бюджета на съда разноски за вещи лица на стойност 800 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловидвският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на К.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: ***
и Г.А.Х. ЕГН ********** с адрес: ***, в качеството им на правоприемници
на починалата след завеждане на делото ищца В.Г.П. с ЕГН **********, обезщетение в размер от 60000 лв. / по
30 000 лв. на всеки от тях/ за неимуществените вреди, претърпени от В.Г.П.
, вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на ул. „Ген. Колев“ и бул. „Цар Освободител“, виновно
причинено от И.В.М. като водач на автобус с рег.№ ****, марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, КАКТО и обезщетение в размер от 100 000 лв. на
всеки от тях за неимуществените вреди, претърпени от ищците в резултат от
смъртта на тяхната **В.Г.П., настъпила на 23.11.2020 г. вследствие на
описаното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от В.Г.П. вследствие на ПТП,
настъпило на 11.09.2020 г. до пълния предявен размер от 490 000 лв. и за
законната лихва за забава за периода от 11.09.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл.,
както и исковете за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците в резултат от смъртта на
тяхната **В.Г.П., настъпила на 23.11.2020 г. вследствие на описаното ПТП до
пълните предявени размери от 240 000 лв. на всеки от ищците .
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87 кат отрето лице- помагач
на ответника ЗК „Лев инс“ АД
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв., на адвокат Б.А.А. от САК сумата от 15050 лв. възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищците пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати ДТ в размер на 10400 лева и разноски в размер на 800 лв. в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Пловдивския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: