Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 032
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в открито заседание на деветнадесети август две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 290/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 76 от
05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 610/2019 г. на Окръжен Съд – Пазарджик, с
което е отхвърлен предявеният от Д.И.И., ЕГН ********** срещу Г.Б.Б., ЕГН - **********
и В.Г.Б., ЕГН - ********** иск за признаване за установено по отношение на Б.
че И. в качеството си на единствен наследник по закон на баща си И. П. И.,
починал на 17.06.2019 г. е собственик на недвижим имот в гр. П., ул. „ Й. Н. „
№ … както следва: Самостоятелен обект в
сграда, съставляващ втори жилищен етаж /апартамент / с площ от 170 кв.м. с
идентификатор по КК …, находящ се в жилищна сграда с идентификатор …, ведно с прилежащото му избено помещение от 60 кв.м. и ведно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата, от правото на строеж и от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор … – правото на
собственост върху който самостоятелен обект придобит от наследодателя на ищцата
чрез давностно владение, осъществявано в периода 18.04.2006 г. – 17.06.2019 г. Жалбоподател
е ищцата по спора. Поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира направените и за двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемите Б. са депозирали
отговор за неоснователност на жалбата. Претендират разноските за въззивното
производство.
Съдът
установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д.И.И. срещу съпрузите Г.Б.
и В.Г. Б. положителен установителен иск за собственост досежно гореописания
имот. Поддържа се собствеността да е на основание наследство и давност.
Конкретно че праводателят на ищцата И. П. И. е установил владение върху имота
на 18.04.2006 г. и то е продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано до
смъртта му на 17.06.2019 г. , от която дата и понастоящем владението се
осъществява от ищцата като единствен наследник по закон / дъщеря / на покойния
наследодател. Ответниците предприели безуспешни засега действия / сигнал в
прокуратурата / за отстраняването й. С оглед което за нея е налице правен интерес да установи
правото си на собственост върху имота. В
този смисъл и петитума на исковата молба -
да бъде признато за установено по отношение на ответниците че ищцата е
собственик на процесния имот по
наследство и давност - в качеството й на универсален правоприемник на И. П. И.,
който от своя страна придобил собствеността чрез осъществено в периода
18.04.2006 г. – 17.06.2019 г. явно, непрекъснато, несмущавано,
необезпокоявано владение.
Същевременно в обстоятелствената
част на исковата молба са изложени и твърдения за персонална и абсолютна
симулации на осъществени досежно имота сделки както следва: На 04.11. 1993 г. същият е закупен от И. П. И. - за себе си и със свои средства, но по лични
негови съображения като купувач по договора е посочена внучка му С. След
закупуването И. направил основен ремонт и установил владение върху имота лично.
На 18.04.2006 г. го продал на ответниците
за сумата 90 000 лв., която била заплатена от тях със собствени
средства в размер на 10 000 лв. и
банков кредит от 80 000 лева. Но страните по този договор не са целели
настъпването на правните му последици, единствената цел на облигацията била да
бъде изтеглен банковия кредит. Затова И. продължил да владее имота - останал да
живее и живял сам и необезпокояван в него до смъртта си през 2019 г., заплащал
консумативите, извършвал необходимите ремонти. Погасил изтегления от
ответниците за закупуването на имота кредит. Ответниците от своя страна не са
оспорвали правото му на собственост, не са смущавали осъществяваното от него
владение, нито някога са владяли имота. Ангажира гласни доказателства –
свидетели. Представя епикризи за провеждани от И. болнични лечения.
Ответниците са депозирали отговор да
не признават иска. Оспорват твърдяните симулации, оспорват след 18.04.2006 г. И.
да е осъществявал владение върху имота.
Твърдят че за този период той е бил само държател – останал да живее и
живял в имота до смъртта си с тяхно знание и съгласие, без да изискват да им
заплаща наем, всичко това поради факта че е вуйчо на ответника Г.Б.. Признават
да е погасил изтегления от тях за закупуването на имота кредит, но това било по
причина на близките родствени отношения, полаганите от тях за него грижи /
каквито ответницата поради влошените отношения с баща й не престирала /, както и поради това че И. сам
решил то този начин да ги овъзмезди за оказаните му грижи и внимание и за това
че са му разрешили да остане безвъзмездно в апартамента и спокойно да изживее
старините си. Ангажират гласни доказателства – свидетели. Представят квитанции
за заплащаните от тях данъци за имота.
По делото е установено следното:
Процесния имот е придобит на 04.11.1993
г. от непълнолетната дъщеря на ищцата С. Г. Н., действаща лично и със
съгласието на майка си – договор за покупко-продажба, изповядан с н.а. № …/… г.
том ХI, н.д. № …/… г. на нотариус при РС – П;
С н.а. № …/… г., том II, н.д. № …/…
г. на нотариус рег. № … е продаден от С. Н. чрез пълномощник дядо й И. П. И.
/нотариално заверено пълномощно от 19.08.2002 г. / на ответниците – съпрузите Г.Б.
и В.Г. Б., като Г. е племенник на И. – син на неговата сестра. Продажната цена e заплатена на И. – 10 000 лв. собствени
средства на купувачите и 80 000 лв. – теглен от тях банков кредит,
преведен от сметката на Б. по банковата сметка на И.. Остатъка от този кредит в
размер на 74 150 лв. е погасен от И. на 24.01.2013
г..
И. П. И. е починал на 17.06.2019 г.
и е оставил единствен наследник по закон / дъщеря / ищцата Д.И.И..
Ищцовия свидетел Л. С. П. депозира
показания че с покойния И. И. са приятели от ученическите години. Знае че е
закупил втори етаж от къща в П. Имотът закупил със собствени средства,
ремонтирал го и се установил да живее в него, но непрекъснато казвал че този
имот е на внучка му С., с която се гордеел че учи във Ф. Свидетелят не знае на
чие име е закупен имота. И. живял в него до смъртта си, последните месеци бил в
лошо здравословно състояние и за него се грижела дъщеря му. Свидетелят знае за Г.Б.
- племенник на И., и съпругата му В.. За тях преди 3- 4 години И. му казал че
ще ги избие, защото не искат да му върнат
апартамента, който фиктивно им продал. Свидетелят го попитал за какво
става въпрос, но И. отказал да говори. И. се занимавал с бизнес, сключвал много
фиктивни сделки, търпял големи загуби, но не обичал да говори за тези си дела.
Ищцовия свидетелят Й. Г. Д. депозира
показания покойния И. И. да му е вуйчо, съответно свидетелят е първи братовчед
на ищцата и на ответника Г.Б.. Знае жилището, което И. закупил в П. през 90 –
те години. Свидетелят е съсед на този имот през улицата. Имотът вуйчо му
закупил от предишните собственици В., направил ремонт и заживял в него. Закупил
го обаче за внучката си и на нейно име. Тя живеела в чужбина, но като се
връщала идвала при дядо си. Свидетелят
не знае този имот да е продаван, И. живял в него до смъртта си.
Ищцовия свидетел П. З. Н. депозира
показания че се познава с покойния И. от 40 години, познава и племенника му Г.
от В. Последната година И. бил в лошо здравословно състояние, свидетелят се
грижил за него, идвала и дъщеря му, наели и жена. Б. от В. свидетелят не е
виждал да идват.
Свидетелят Б. Г. Б. – син на
ответниците, депозира показания че родителите му запупили процесния имот през
2006 г. от вуйчото на баща му И. И., който по това време се нуждаел от пари и
предложил да им го продаде при изгодни условия. Впоследствие свидетелят разбрал
че И. е действал като пълномощник на внучка си. Цената, на която им го
предложил действително била изгодна, затова родителите му се съгласили, теглили
кредит и го закупили - като инвестиция. Семейството им е от В., жилищно и като
работа са трайно установени там, поради което родителите му не се възпротивили И.
да остане да живее в имота и така същият да се пази и поддържа. Бащата на
свидетеля и И. били в много добри отношения, последният сам впоследствие
предложил да погаси кредита им зароди това че са му позволили да остане в имота
до смъртта си. Когато И. поискал свидетелят му носел храна и лекарства. Имали
ключ от имота, влизали в него и при отсъствието на И.. В последните години му давали и пари, тъй
като И. разпродал и останалите си имоти и парите от тях дал на внук си И. – син на
ищцата, тъй като с последната бил в лоши отношения. Свидетелят твърди че лично
И. му споделил да е получил от дядо си 252 000 лева. И. не желаел да има
пари и имущество на свое име.
Свидетелят С. К. К. – без родство, твърди че
познава и И., и Г.Б.. Отношенията между тях
били много близки, като между баща и син, преди време двамата имали и
общ бизнес, Г. работил при вуйчо си. С дъщеря си И. бил в лоши отношения. Преди
около 13 години И. продал на Б. ***. За да го закупи Г. теглил кредит. След
покупката се похвалил и почерпил. Свидетелят е посещавал жилището, последното
преди около 3 години. Твърди да е присъствал на разговор между двамата, при
който Г. заявил на вуйчо си че въпреки продажбата той може да остане в имота,
да го пази и поддържа и да живее в него докато е жив. И. казал че може да живее
и сто години, на което Б. отговорил „ колкото – толкова „. С оглед което за да
не се чувства неудобно че ощетява племенника си И. заявил че ще му плаща
кредита. Спорове за собствеността на имота между двамата не е имало.
Свидетелят П. Г. А. – съпруг на
сестрата на ответника В.Б., депозира показания че познава покойния И. от 1998
г., запознал ги Г.Б.. През 2006 г. – 2007 г. Г. купил апартамента на вуйчо си в
П. – етаж от къща, но последният останал да живее в него и живял там до смъртта
си със знанието и съгласието на племенника. И. и Г. били много близки. Когато
вуйчо му имал нужда от него Г. винаги се отзовавал. Проблеми и спорове между
тях не е имало. С дъщерята на И. се запознал след смъртта му. Приживе в
присъствието на свидетеля покойния се изказвал много негативно за нея и че
въобще не желае да я вижда.
След съвкупна преценка на
ангажираните доказателства окръжният съд е приел за недоказани и съответно неоснователни
възведените в искова молба твърдения за персонална симулация във връзка с
договора за покупко-продажба от 04.11.1993 г., като факта че паричните
средства, с които е платена продажната цена са собствени на И., както и факта
че ремонтирал жилището и се установил да живее в него след изповядването на
договора не обосновават извод в противна насока. При липса на персонална
симулация собствеността върху процесния имот, считано от 04.11.1993 г.
принадлежи на С. Н., а не на покойния наследодател на ищцата И. И..
Следователно на 18. 04.2006 г. И. в качеството си на надлежно упълномощен
представител на Н. е продал на ответниците нейния, а не свой имот.
Действителността на пълномощното не се оспорва, не се твърди то да е привидно
като собственикът – упълномощител да не е целял настъпването на правните
последици на облигацията. Следователно не е налице и твърдяната абсолютна
симулация досежно този договор. Посочено е още че дори и да се приеме сделката
от 18.04.2006 г. да е абсолютно симулативна и като така нищожна, то искът също
се явява неоснователен - доколкото собственик
на имота е трето за делото лице С. Н., срещу което искът не е насочен, нито се
твърди осъществявано спрямо него владение от 10 и повече години в исковия
период. Осъществявано владение по отношение на ответниците по иска е прието да
не е установено по делото и конкретно да не е установен субективният елемент на
владението – намерение за своене на имота и неговото демонстриране на
собствениците Б. Посочено е че презумпцията на чл. 69 от ЗС намира приложение
само в случаите когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си. В хипотеза, при
която фактическата власт е изначално установена като държане – какъвто е
настоящия случай с оглед установеното от ответниците оставане на И. в имота с
тяхно знание и съгласие, за да се превърне държането във владение следва
да установи промяна в намерението – за своене на имота, което открито да се демонстрира
на собственика чрез недвусмислено отричане на правата му – при доказателствена
тежест, лежаща върху страната позоваваща се на този придобивен способ –
давностно владение, в случая върху ищцата. Прието е такова доказване да не е
проведено от нея, с оглед което е направен извод че за възведения период И. е
бил само държател на жилището и като така не го е придобил по давност. Безспорния
факт че е погасил тегления от Б. за закупуването на имота банков кредит сам по
себе си и във връзка с установеното по делото не установява нито на намерение на
И. за своене на имота, нито демонстрация на това му намерение спрямо ответниците.
Извод в противна насока не се обоснова и от извършваните от И. в имота текущи
ремонти и поправки. Правно ирелевантно за спора е полагани ли са от Б. грижи за
И..
Във въззивната жалба се поддържа
решението да е неправилно с доводи за необоснованост и нарушение на материалния
закон. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 69 от ЗС, според която
предполага се че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже че я
държи за другиго. В доказателствена тежест на ответниците е да оборят тази
законова презумпция, каквото обратно доказване същите не провели. Показанията
на ангажираните от Б. свидетели за това че след 18.4.2006 г. И. останал в имота
с тяхно знание и съгласие, че те го посещавали и полагали грижи за него предвид
родствените отношения и съществуваша близост според въззивницата са голословни
и неподкрепени с конкретни факти и не се основават на лични възприятия, поради
което неправилно били кредитирани от съда. От своя страна въззивницата
установила факта на упражнявано от покойния й наследодател владение върху имота
чрез ангажираните по делото показания на свидетелите П., Н. и Д. Същите безспорно
установявали че от 1993 г. до смъртта си И. единствен е живял в имота, със
собствени средства е извършвал ремонти в него, заплащал консумативите, пазил
го и го поддържал в качеството си на
негов собственик и стопанин, което си качество
многократно и недвусмислено заявявал. Пак от тези показания било
установено че Б. изобщо не са идвали в имота и не са го стопанисвали, не са се
грижили за И., той не е разчитал на тях да го посещават и обгрижват и не ги е
считал за собственици. Показанията на тези свидетели се основавали на
непосредствени лични възприятия, били последователни и непротиворечиви и
неправилно не били кредитирани. Установените от тях действия на И. спрямо имота
изпълнявали изцяло съдържанието на понятието своене на имота от него и на
правомощията на негов собственик. Съдът не изпълнил задължението си да извърши
съвкупна преценка на събраните доказателства и изводът му че И. не е имал поведение
на собственик и владелец се явява необоснован.
Жалбата е неоснователна.
При персоналната симулация страните
постигат съгласие да сключат договор, по който желаят да прикрият действителния
купувач, поради което се уговарят като страна - купувач по договора да бъде
записано лице, което привидно да изпълнява тази роля. В случая се извършват три
сделки: 1/ между продавача и действителния купувач – прикритата сделка, която е
действителната, ако не страда от пороци;
2/ между продавача и привидния купувач – която се обективира в договора, но е
привидна и като така нищожна; 3/ между действителния и привидния купувач –
упълномощаването от първия за втория да придобие собствеността, както и
специалната цел – да се укрие действителния купувач.
Нито една от сделките, съставляващи
фактическия състав на персоналната симулация не се установява от показанията на
горепосочените свидетели на ищцата – както правилно е приел и
първоинстанционния съд. С оглед което правилен е извода му че твърдяната в
исковата молба персонална симулация по договора от 04.11.1993 г. за покупко -
продажба на процесния имот не е налице и считано от тази дата и въз основа на
този договор правото на собственост на имота възниква в патримониума на
посочения в него купувач - третото за настоящия спор лице С. Н., без значение
чии са паричните средства, с които е заплатена продажната цена и дали
собственикът е завладял и владее вещта си лично или чрез този, на който я е
предоставил. Следователно на 18.04.2006 г. И. продава не свой, а чужд имот в качеството
си на надлежно упълномощен от собственика му представител и като така е правно
ирелевантен въпросът целял ли е И. настъпването на правните последици на този
договор. По отношение на собственика – продавач по договора С. Н. подобни твърдения
не са възведени, не се оспорва действителността на даденото от нея на И.
упълномощаване за продажба на имота изобщо и в частност с твърдения да е
привидно.
Така, считано от 1993 г. до смъртта
си на 17.06.2019 г. и конкретно в меродавния период 18.4.2006 г. – 17.06.2019
г. упражняваната лично от покойния наследодател на въззивницата фактическа
власт върху имота се приема за осъществявано от него държане на същия – поради
установено от ответниците за нея основание – заем за послужване. Неоснователни
са възраженията в жалбата че показанията на ангажираните от ответниците свидетели
в насока това основание не следва да бъдат кредитирани. Тези показания –
противно на твърдяното от въззивницата, са последователни, непротиворечиви и се
основават на лични и непосредствени възприятия. Не се опровергават от
другите ангажирани по делото доказателства. Ищцовите свидетели не опроверават
така установеното основание. Не установяват и факта на осъществявано от И.
владение. Тези свидетели не са запознати с вътрешните отношения между И. и
племенника му, те дори не знаят за отчуждаването на имота / свид. Й. Д. и П. Н.
/. Свидетелят Л. П. узнал този факт в много по късен момент, когато И. му заявил
че ответниците отказват да му върнат имота, който счита за свой. Вътрешното
убеждение на И. обаче не е достатъчно за осъществяване на института на
придобивната давност. Необходимо е това убеждение да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено отричат правата на собственика – с оглед изискването владението да не е
установено по скрит начин. Несъмнено тези действия следва да са насочени към
собствениците. Твърдения в тази насока, изразявани пред други лица,
неадресирани и недостигнали до собствениците не изпълняват горепосочения
фактически състав на владението. С оглед което изявленията на И. пред
свидетелите и фактическите негови действия в имота, на които те са били
очевидци / ремонти, поправки и др. подобни / и които са оставили у тях
впечатлението че е негов собственик са правно ирелеванти. Както правилно е
приел окръжният съд за да премине държането във владение следва да се установи –
кумулативно, и намерение на И. да „ свои „ имота и открита, явна и
недвусмислена демонстрация на това му намерение спрямо собствениците –
въззиваемите Б. Това доказване не е проведено – при лежаща върху ищцата доказателствена
тежест с оглед установеното от ответниците правно основание / чл. 243 от ЗЗД / наследодателят й да упражнява
фактическата власт. Установения и безспорен между страните факт че И. е
извършвал ремонти / необходимите такива, изразяващи се в боядисване, поправка
на брави и други вещи /и е заплащал е консумативите, свързани с осъществяваното
от него обитаването не съставляват действия, сочещи на намерение за своене на
вещта, нито на явна, открита, недвусмислена външна проява на евентуално такова
намерение, насочено към собствениците. Напротив - тези му действия са нормално
следствие от факта че той единствен живее в имота, съответно поема разходите за
това. Сам по себе си безспорния и установен по делото факт че И. е погасил банковия кредит на ответниците също не сочи на
намерение за своене и проява на това му намерение спрямо тях като собственици –
след като не се установява погасяването да е на основание че счита имота за
свой и това основание да им е недвусмислено заявено. Правно ирелевантен в
случая е въпросът кой е полагал грижите за наследодателя в период, когато се е
нуждаел от такива.
Предвид изложеното искът е
неоснователен и правилен е бил отхвърлен с обжалваното решение, което се
потвърждава. Съответно жалбата срещу него е неоснователна.
С оглед този инстанционен резултат
на въззиваемите се присъждат направените от тях за въззивното производство
разноски – възнаграждения за един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение №
76 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 610/2019 г. на Окръжен Съд –
Пазарджик.
Осъжда Д.И.И., ЕГН
********** да заплати на Г.Б.Б., ЕГН - **********
деловодни разноски в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Осъжда Д.И.И., ЕГН
********** да заплати на В.Г.Б., ЕГН - ********** деловодни разноски в размер на 1 500 /
хиляда и петстотин / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен
Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: